Цени на стоки и услуги през XIII-XV в. Други финансови въпроси

I. Храни и напитки

1. Зърно (жито, пшеница, ечемик, овес)

пшеница:

 - Флоренция, 1484-1486 г. - 30 солди за стайо (28,861 л., или 22,5-24 кг.)

 - Флоренция, 1427 г. - 14 солди за стайо (28,861 л., или 22,5-24 кг.)

 - Флоренция, 1408-1410 г. - 25 солди за стайо (28,861 л., или 22,5-24 кг.)

 - Англия, края на 13 в. - 3/4 пенса за фунт

 - 0, 545 л./сестарий/, Генуа, XV век - 3 солди и 3 денария

овес:

 - Англия, края на 13 в. - 2 шилинга за 28 фунта

 - Англия, 1338 г. - 1 шилинг за кварта (0,946 л. или 0,811 кг.)

ечемик:

 - Флоренция, 1408-1410 г. - 12 солди за стайо (28,861 л., или 22,5-24 кг.)

2. Хляб

 - Франция, 14 в. - 1-2 дение (цената на практика е неизменна, но теглото на хляба варира според цената и качеството на суровината)

 - Генуа, XV век - 1 денарий за фунт

 - Венеция, кр. на XIII в. - 1 кватрино (номинал равен на 4 денария) за фунт

 - Флоренция, 1528 г. - 2 солди и 8 денария за фунт

 - Англия, 1450 г. - 0,15 пенса за фунт

3. Месо

 - фунт говеждо, Флоренция, 1484-1486 г. - 1 солдо

 - фунт свинско, Флоренция, 1408-1410 г. - 14 денария

 - три фунта говеждо, Венеция, ср. на 14 в. - 1 грош

 - бут от бик, Англия, края на 13 в. - 3 шилинга и 8 пенса

 - овнешки бут с кожата и мазнината струва 4 и половина патара (1 патар - 1/20 франка, или 1 су), Франция, втора пол. на XV в.

 - свински бут, Англия, края на 13 в. - 2 шилинга и 8 пенса

 - осолено свинско, Византия, 1439 г. - 3 перпера за кантар (32,7 кг.)

 - 6000 осолени скумрии, Византия, 1437 г. - 20 3/4 перпера

 - риба - 2,182 пенса за брой, Англия, 1438/9 г.

 - осолена херинга на едро - 1 пенс бройката, Англия, 1382 г.

 - заек - 4 пенса за брой, Англия, 1438/9 г.

 - скопени петлета - 1,509 пенса за брой, Англия, 1438/9 г.

 - пиле - 5 пенса за брой, Англия, 1438/9 г.

 - цяло сготвено агне, Дъблин, 1337-1346 г. - 4 пенса

4. Напитки (вино, бира, сайдер)

Бира:

 - от половин до 1 шилинг за галон (3,7854 л.), Англия, 1265 г.

 - добра - 1,778 пенса за галон, Англия, 1438/9 г.

 - евтина - 0,748 пенса за галон, Англия, 1438/9 г.

 - добър ейл, Англия, 14 в. - 1,5 пенса за галон

 - лош ейл, Англия, 14 в. - 0,75 пенса за галон

Вино:

 - Флоренция, 1484-1486 г. - 45 солди за барел (45,6 литра)

 - Флоренция, 1427 г. - 24 солди за барел (45,6 литра)

 - Флоренция, 1408-1410 г. - 30 солди за барел (45,6 литра)

 - местно, Флоренция, 1465 г. - 1 флорин за барел (45,6 литра)

 - от долината на Лоара, Франция, 1374/5 г. - 12-14 франка на едро (18 на дребно) за бъчва (1 бъчва = 8 буренца = 45 галона = 360 пинти); 1 су за пинта (0,568 л.)

 - добро, гасконско, Англия, 1331 г. - 4 пенса за галон

 - добро, рейнско, Англия, 1331 г. - 8 пенса за галон

 - евтино, Англия, нач. на 14 в. - 3-4 пенса за галон

 - добро, Англия, нач. на 14 в. - 8-10 пенса за галон

 - червено - 5 пенса за галон, Англия, 1438/9 г.

5. Плодове и зеленчуци

 - 25 литри смокини - 1 флорин, Константинопол, 1366 г.

 - 12 литри сушени сливи - половин флорин, Константинопол, 1366 г.

 - 12 литри фурми - половин флорин, Константинопол, 1366 г.

 - 300 круши - 10 пенса, Англия, 1265 г.

 - ябълка - 0,08 пенса за брой, Англия, 1438/9 г.

 - сушени плодове (стафиди, смокини, сливи), бадеми, ориз, Англия, 14 в. - 1-4 пенса за фунт

6. Подправки

сол:

 - Англия, края на 13 в. - 16 пенса за 28 фунта

 - Дъблин, 1337-1346 г. - 0,12 пенса за фунт

 - Англия, 1438/9 г. - 0,5 пенса за пинта (ок. 1 кг.)

 - Константинопол, 1291 г. - 180 перпери за 90 модия

 - Венеция, ср. на XV век - 8 златни дуката за венециански модий (един модия в Романия, Италия, е равен на 10 кипърски модия, и тъй като един кипърски модий е 29,9 кг., то венецианския 299 кг.)

 - Венеция, 1377 г. - 8 златни дуката за венециански модий

 - Венеция, 1286 г. - 6 лири и 5 солида за модий

 - Венеция, 1292 г. - 4,5 лири за модий

захар:

 - розова, Константинопол, 1366 г. - 2 флорина за 6 литри

 - Англия, 1438/9 г. - 16 пенса за фунт

 - Кипър, нач. на 14 в. - 208 безанта за кантар

 - Кипър, 1358 г. - 400-450 безанта за кантар

 - Трапезунд, 15 в. - 20 аспри

 - Кипър, 1460-1470 г. - 100-120 венециански златни дуката за кантар първо качество, второ - 70 и трето - 35

шафран - 182,857 пенса за фунт, Англия, 1438/9 г.

карамфил - 35,556 пенса за фунт, Англия, 1438/9 г.

канела - 24,151 пенса за фунт, Англия, 1438/9 г.

джинджифил:

 - 650 безанта за кантар, Кипър, 1298 г.

 - 12 пенса за фунт, Англия, 1438/9 г.

черен пипер:

 - 364 безанта за кантар, Кипър, 1310 г.

 - 450-777 безанта за кантар, Кипър 1340-1350 г.

 - 31-92 венециански златни дуката за кантар, Александрия и Дамаск, нач. на 15 в.

 - 18,028 пенса за фунт, Англия, 1438/9 г.

 - 1 шилинг за фунт, Англия, 1279-1280 г.

 - 4 шилинга за фунт, Англия, ср. на 13 в.

розова вода - 1 флорин за 6 литри, Константинопол, 1366 г.

стипца:

 - Пера, 1281 г. - 1,3 перпери за генуезки кантар

 - Генуа, 1292-1296 г. - 46-50 солди за кантар (4 и 1/3 перпери)

7. Други

яйца:

 - 10 броя, Флоренция, 1484-1486 г. - 2 солди

 - 1600 броя - 6 шилинга и 8 пенса, Англия, 1265 г.

 - 24 броя - 1 пенс (14 век, Англия)

 - 0,157 пенса за брой (1438-1439 г., Англия)

 - ср. на 14 в. - във Венеция с един грош можело да се купи 20 яйца (през април)

 - 4 броя, Генуа, XV век - 1 денарий

сирене:

 - два фунта, Венеция, ср. на 15 в. - 1 грош

 - добро сардинско, Генуа, XV век - 3 денария за унция

 - 100 литри, Византия, 1388 г. - 51 перпера

 - 1000 литри, Византия, 1300 г. - 17-19 перпера

 - Англия, кр. на 13 в. - 3 шилинга и 4 пенса за 80 фунта

мляко - 1 пенс за галон, Англия, 1438/9 г.

мед:

 - 2,5 пенса за пинта (ок. 662 гр.), Англия, 1438/9 г.

восък:

 - Трапезунд, 1436 г. - 27,2 перпери за венециански кантар

бадеми:

 - 67-70 безанта за кантар, Кипър, 1300-1301 г.

 - 3 пенса за фунт, Англия, 1438/9 г.

масло - 1 пенс за пинта, Англия, 1438/9 г.

зехтин:

 - Флоренция, 1484-1486 г. - 4,5 лири за барел (33,4 л.)

 - Флоренция, 1427 г. - 5 лири за барел (33,4 л.)

 - 20 солди за фунт, Флоренция, 1408-1410 г.

II. Облекло

подплатена с кожа ленена дреха на заможен селянин, Англия, нач. на 14 в. - 6 шилинга и 8 пенса

връхна дреха на заможен селянин, Англия, нач. на 14 в. - 3 шилинга

ленена дреха, Византия, 14 век - 7 перпера

хламида, Византия, 1300 г. - 14 перпера

плат за пет робски ризи, Византия, 1437 г. - 5,5 перпера

плат за три робски ризи, Византия, 1437 г. - 2 перпера

плат за дрехи на три деца, Венеция, ср. на 14 в. - 15 дуката

3 палта (белка, лисица), Византия, 1453 г. - 230 перпера

модна рокля, Англия, кр. на 14 в. - от 10 до над 50 лири

панталони, Франция, 1398 г. - 8 су

плащ, Франция, 1425 г. - 26 парижки су

кесия, Англия, 1470 г. - 1,5 пенса

обувки:

 - Англия, 1313 г. - 6 пенса

 - Англия, 1470 г. - 4 пенса

 - ботуши, Англия, 1470 г. - 6 пенса

 - Франция, 1398 г. - 4 су

 - Византия, 1292 г. - 1/3-1 2/3 перпера

коприна:

 - вероятно сурова, Трапезунд, ок. 1360 г. - 0,53-0,56 златни венециански дуката за либра

 - Византия, 1300 г. - 3,5-4,5 перпера за литра

 - 10 литри, Византия, 1352 г. - 55 перпера

 - Византия, 1437 г. - 4,5 перпера за литра

 - Византия, 1381 г. - 6 перпера за литра

 - унция копринена нишка - 2 шилинга, Англия, 1265 г.

 - дамаска - 105 пенса за ярд, Англия, 1438/9 г.

 - прост сатен - 144 пенса за ярд, Англия, 1438/9 г.

 - кадифе - 181-280 пенса за ярд, Англия, 1438/9 г.

 - Англия, 15 в. - 10-12 шилинга за ярд

мъжки копринен пояс - 3 шилинга и 4 пенса, Англия, 1265 г.

колан с позлатено сребро, Византия, 1314 г. - 8 перпери

памук:

 - сирийски - 248,43 безанта за кантар, Кипър, нач. на 14 в.

 - кипърски - 180 безанта за кантар, Кипър, нач. на 14 в.

лен:

 - брабантски - 6,4 пенса за ярд, Англия, 1438/9 г.

 - фламандски - 12,1 пенса за ярд, Англия, 1438/9 г.

вълна:

 - Трапезунд, 1436 г. - 280 трапезундски аспри за кантар

 - Кипър, първа пол. на 14 в. - 45 безанта за кантар

 - Англия, 1482 г. - 13 шилинга и 4 пенса за 12,7 кг.

 - 1000 литри, Византия, 1300 г. - 13 перпера

 - Англия, 1299 г. - 30 овце дават вълна на стойност 20 шилинга

груб вълнен плат - 17,9 пенса за ярд, Англия, 1438/9 г.

добър вълнен плат, Англия, 1380 г. - 5 шилинга за ярд

сукно за дрехи за три деца, ср. на 14 в. - 15 златни дуката

лакът сукно, Венеция, ср. на 14 в. - 15 гроша

кожена шапка, Венеция, ср. на 14 в. - 4 гроша

шапка, Англия, 1470 г. - 10 пенса, 1 шилинг и 2 пенса

6 овчи кожи - 21 пенса, Англия, 1265 г.

говежда кожа 100 литри, Византия, 1352 г. - 10 перпера

вълча кожа, Византия, 1292 г. - 4,5 перпера

заешка кожа, Византия, 1292 г. - 2 перпера

агнешка кожа, Византия, 1292 г. - 1,5 перпера

кожа от белка:

 - Тапезунд, 1292 г. - 48 аспри

 - Кафа, 1423 г. - 45,6 дуката за 1 000 броя

 - Кафа, 1289 г. - 2,4 аспри за брой (в Генуа струва двойно)

 - Венеция, 1418/9 г. - 80-83 дуката за 1 000 броя

кожа от самур:

 - Кафа, 1420 г. - 120 дуката за 100 броя

 - Кафа, 1423 г. - 263,2 дуката за 100 броя

 - Кафа, 1458 г. - 141 дуката за 100 броя

 - Венеция, 1418/9 г. - 80-100 дуката за 100 броя

III. Жилища

къща на виа дел Строци, Флоренция, 1427 г. - 700 флорина

търговска къща, Англия, нач. на 14 в. - 33-66 фунта стерлинги

селско имение с голяма градина, лозе, къща за собственика и къща за арендатора, Флоренция, края на 14 в. - 775 флорина (интересното е, че в официалните документи сделката е за сумата от 700 флорина, като целта е данъчна измама)

IV. Покъщнина

гребен за коне, Англия, 1465 г. - 2 пенса

маса, Англия, 1457 г. - 6 пенса

стол, Англия, 1457 г. - 3 пенса

кухненски нож, Византия, 1292 г. - 1/4 перпера

12 чаши за вино, Франция, 1374/5 г. - 2 су

3 гарафи за вино, Византия, 1384 г. - 2 перпери

3 бели покривки за маса, Византия, 1436 г. - 3 перпери

метална кана, Англия, 1351 г. - 6 пенса

сребърна лъжица, Англия, ок. 1300 г. - 10 пенса

5 сребърни лъжици, тежащи 4 унции, Византия, 1436 г. - 10,5 перпери

8 сребърни лъжици, тежащи 6 унции, Византия, 1436 г. - 17 перпери

6 сребърни лъжици, Англия, 1382 г. - 14 шилинга

6 златни огърлици, Англия, 1382 г. - 100 шилинга

възглавници:

 - 3 памучни, Византия, 1384 г. - 8-18 перпера

 - 2 бр., Византия, 1365 г. - 4 перпера

 - Англия, 1457 г. - 1 пенс

 - Англия, ок. 1300 г. - 3 шилинга

2 ленени чаршафа, Византия, 1365 г. - 2 перпера

2 чаршафа и 4 одеала, Англия, 1457 г. - 5 шилинга и 8 пенса

килим, Византия, 1384 г. - 5-9 перпери

пухена постеля:

 - дюшек, Англия, 1457 г. - 2 пенса

 - Византия, 1300 г. - 20 перпера

 - Византия, 1393 г. - 25 перпера

сандък:

 - кожен (куфар) - 2 шилинга и 1 пенс плюс 1 шилинг и 6 пенса за железния му обков, Англия, 1265 г.

 - Англия, 1457 г. - 6 пенса

буре, Англия, 1457 г. - 3 пенса

карета:

 - на кралицата, Англия, 14 в. - 400 фунта стерлинги

 - 33 шилинга, Англия, 1265 г.

 - 8 фунта стерлинги, Англия, 1381 г.

 - каруца, Англия, 1350 г. - 4 шилинга

хомот, Англия, 1350 г. - 2 шилинга

дървено ведро (за поливане/къпане на хрътки), Франция, 1398 г. - 2 су и 8 дение

кофа, Франция, 1398 г. - 2 су

здраво въже, Франция, 1398 г. - 4 дение за около два метра

въже, Франция, 1398 г. - 2 дение за около два метра

свещи: 4 литри (1,308 кг.) годишно на човек (съвременните изгарят с около 0,1 гр. в минута), или това количество е достатъчно за 218 часа (приблизително средно по 35 минути на нощ)

 - лоени, Франция, 1374/5 г. - 1 су за фунт (6 фунта са изразходвани за седем месеца)

 - Франция, 1398 г. - 12 дение за фунт

 - лоени, Англия, 1438/9 г. - 1,333 пенса за брой

 - лоени, Англия 15 в. - 1,5 пенса за фунт

 - восъчна, Англия, 1407 г. - 6,5 пенса за фунт

 - Англия, 1338 г. - 1,5 пенса за фунт, 2-2,5 в Лондон

 - Англия, 1331 г. - 1/4 пенса за една вечер

въглища, Англия, 1438/9 г. - 0,748 пенса за бушел

отопление, Англия, 1331 г. - 2 пенса за една вечер

гърне:

 - Франция, 1398 г. - 8 дение

 - готварско, Англия, 1340 г. - 0,5 пенса (вероятна грешка, може би 5 пенса)

 - готварско, Византия, 1384 г. - 2 перпери

котел:

 - казан, Англия, 1457 г. - 4 пенса

 - меден, втора ръка - 8 трапезундски аспри

 - Византия, 1365 г. - 1 перпера

седло, 14 в. - 11-12 трапезундски аспри

седло, Англия, 14 в. - 5 шилинга

шпори, Англия, 14 в. - с прост шип 6 пенса; със звездообразно колелце (модни) 2 шилинга

V. Сечива и инструменти

 бъчва за чистене на ризница, Англия, 1467 г. - 9 пенса

 железен палешник за плуг, , Англия, ок. 1350 г. - 5 пенса

 нитове (за бригандина):

 - Англия, 1514 г. - 8 пенса за 500 броя

 - Англия, 1465 г. - 2 шилинга и 8 пенса за 2 000 броя

 желязо:

 - Англия, 1462 г. - 17 фунта стерлинги и 10 шилинга за тон

 - Англия, 1436 г., испанско - 14 фунта стерлинги за тон

 стомана:

 - Англия, 1544 г. - 4 пенса за фунт

 - Англия, 1517 г., 2 541 фунта стоманени пластини от инсбрукски и лимбургски метал - 26 фунта стерлинги и 12 шилинга

 калай, Англия, 1514 г. - 5 пенса за фунт

 олово, Флоренция, 1527 г. - 10 солди за фунт

 52 дъба, Англия, 1356 г. - 26 фунта, 13 шилинга и 4 пенса

 бъчва за закаляване, Англия, 1514 г. - 12 пенса

 менгеме, Англия, 1514 г. - 13 шилинга и 4 пенса

 голяма наковалня, Англия, 1514 г. - 60 шилинга

 малка наковалня, Англия, 1514 г. - 26 шилинга

 ковашки мех, Англия, 1514 г. - 30 шилинга

 наковалня за заоблени детайли, Англия, 1514 г. - 3 шилинга и 4 пенса

 наковалня за шлемови гребени - 4 шилинга

 наковалня за забрала, Англия, 1514 г. - 4 шилинга

 наковалня за шлемове, Англия, 1514 г. - 5 шилинга

 3 чука, Англия, 1514 г. - 8 шилинга

 3 чука за шлемове, Англия, 1514 г. - 5 шилинга

 2 чука за наколенници, Англия, 1514 г. - 3 шилинга и 4 пенса

 2 чука за занитване, Англия, 1514 г. - 16 пенса

 клещи, Англия, 1514 г. - 28 пенса

 2 чифта щипци, Англия, 1514 г. - 16 пенса

 450 малки пирони, Кипър, 1329 г. - 2 безанта и 39 денария (в един безант има 48 денария)

 50 средни пирона, Кипър, 1329 г. - 21 денария

 25 средни пирона, Кипър, 1329 г. - 18 денария

100 пирона, Англия, 1339 г. - 3 пенса

VI. Добитък

Конски въпроси:

1. Вода на ден

- 28 л., по договор м/у Луи IX и Венеция, 1268 г.

- 21,15 л., по план за кръстоносен поход разработен от Людовик I Хроми, граф Клермон ан Бовези, 1318 г.

коне:

 - голям (вероятно турнирен, в средните векове ги определят като бойни), Франция, 1302 г. - 56 парижки ливри

 - обикновен, Франция, 1302 г. - 14 и 1/3 парижки ливри

 - параден (в средните векове така определят конете използвани за лов и езда), Франция, 1302 г. - 25 парижки ливри

 - състезателен (боен, който се използва по време на война), Франция, 1302 г. - 60 парижки ливри

 - товарен, Франция, 1302 г. - 2 и 2/5 парижки ливри

 - малък впрегатен, Франция, 1302 г. - 4 парижки ливри

 - добър ездитен, Англия, 13 в. - 10 лири

 - впрегатен, Англия, 13 в. - 10 до 20 шилинга

 - боен, Франция, 1360 г. - 75 ливри турноа

 - Византия, 1300 г. - 20-33 перпера

 - товарен, Византия, 1300 г. - 16 перпера

 - Византия, 1321 г. - 12-16 перпера

 - Византия, 1384 г. - 14 перпера

 - боен, Византия, 1413 г. - 90 перпера

 - дорест, Византия, 1436 г. - 30-40 перпера

 - сив, Византия, 1438 г. - 60 перпера

 - Флоренция, 1338 г. - 47 лири, 16 солди и 8 денария

женско муле, Византия, 1419 г. - 70-88 перпера

муле, Флоренция, 1484 г. - 5 флорина

чифт бикове, Тоскана, 1420 г. - 18 и 1/2 флорина

вол:

 - Флоренция, 1484-1486 г. - 8 флорина

 - Англия, ср. на 14 в. - 13 шилинга и 1,25 пенса

 - Византия, 1321 г. - 4 перпера

 - чифт, Англия, 1385 г. - 16 шилинга

гъска:

 - 35 броя - 16 шилинга и 10 пенса, Англия, 1265 г.

 - 6 дение, Франция, втора пол. на XV в.

 - 6 пенса, Англия, 1375 г.

кокошки:

 - Кафа, ср. на 15 в. - 4 аспри

 - Англия, 1338 г. - 1 пенс

 - 48 броя - 5 шилинга и 9 пенса, Англия, 1265 г.

 - 6 дение, Франция, втора пол. на XV в.

прасенце - 6 дение, Франция, втора пол. на XV в.

прасе:

 - Византия, 1438 г. - 3 и 2/3 перпера

 - Англия, 1338 г. - 2 шилинга в Съмърсет, 3 в Лондон

овен, Кафа, ср. на 15 в. - 22 аспри

овца:

 - Флоренция, 1484-1486 г. - 43 солди

 - Византия, нач. на 14 в. - 1 перпер

 - Англия, ср. на 14 в. - 1 шилинг и 5 пенса

 - Англия, ок. 1300 г. - 12 пенса

агне:

 - 3/5 перпер, Византия, нач. на 14 в.

 - 5 трапезундски аспри

крава:

 - Англия, ок. 1300 г. - 5 шилинга

 - Англия, 1285-1290 г. - 6 шилинга

 - Англия, ср. на 14 в. - 9 шилинга и 5 пенса

 два ястреба и сокол, Англия, 14 в. - 10 фунта

VII. Снаряжение

1. Индивидуално оръжие за близък бой

меч: през каролингската епоха един меч струва 7 до 20 крави, през 10 в. сред англо-саксите 120 (?) вола или 15 мъже роби

 - Навара, 1356, 1369 и 1378 г. - 6 флорина

 - Венеция, 13 в. - 45 денария

 - евтин, Англия, 1340 г. - 6 пенса

 - Швеция, 1495 г. - 6 йоре (унции)

 - Дубровник, 1437 г. - изработване на 16 меча за 12 златни дуката (по един меч на седмица)

 - Англия, 1324 г. - 3 шилинга и 4 пенса

 - Кипър, 1329 г. - 20 безанта

 - от толедска стомана, Испания, ср. на 16 в. - 8 песо

кинжал, Испания, ср. на 16 в. - 3 песо

нож, Венеция, 13 в. - 25 денария

годендаг, Фландрия, 14 в. - 10 фламандски шилинга

копие:

 - Англия, 1337 г. - 6 пенса

 - Англия, 1475 г. - 4 пенса, 10 пенса, 2 шилинга

бил:

 - Генуа, XV век - 5 солди

 - черен, Англия, 1475 г. - 11 пенса

 - бял, Англия, 1475 г. - 3 шилинга и 4 пенса

 - Англия, 1475 г. - 4 шилинга и 4 пенса

боен топор, Англия, 1475 г. - 2 шилинга и 8 пенса, заточен - 4 шилинга и 6 пенса

2. Индивидуално оръжие за дистанционен бой

лък:

 - с 12 стрели, Франция, 1467/8 г. - 19 су

 - Франция, 1467/8 г. - 12 су и 6 дение

 - необработен, Англия, ок. 1300 г. - 12 пенса

 - обработен, Англия, ок. 1300 г. - 1 шилинг и 6 пенса

 - Англия, 1341 г. - 12 пенса

 - Англия, 1356 г. - 18 пенса

 - 10 броя, Англия, 1480 г. - 20 шилинга

 - 4 000 върха за стрели, Англия, 1350 г. - 52 шилинга и 2 пенса

 - връзка стрели (по 12 броя), Англия, 1356 г. - 16 пенса

арбалет:

 - Франция, 1467/8 г. - 14 су и 6 дение

 - лек, Англия, ок. 1300 г. - 3-5 шилинга

 - тежък, Англия, ок. 1300 г. - 5-7 шилинга

 - голям с петфутов лък (ок. 1,6 м.), Авиньон, 1349 г. - 5 ливри и 12 су

 - добър, Генуа, XV век - 1 лира

 - стоманен, ланкастърска Нормандия, 1438 г. - 17 ливри и 11 су

 - дървен, ланкастърска Нормандия, 1438 г. - 3 ливри, 7 су и 6 дение

 - голям стоманен, ланкастърска Нормандия, 1438 г. - 24 ливри и 8 су

 - стоманен, ланкастърска Нормандия, 1438 г. - 8 ливри, 15 су и 6 дение

 - два големи дървени, ланкастърска Нормандия, 1438 г. - 11 ливри и 14 су

 - дървен, ланкастърска Нормандия, 1438 г. - 3 ливри

 - четири дървени, ланкастърска Нормандия, 1438 г. - 5 ливри

 - два дървени, ланкастърска Нормандия, 1438 г. - 1 ливра и 5 су

 - 500 болта, ланкастърска Нормандия, 1438 г. - 30 ливри

 - 400 болта, половината с медно оперение, ланкастърска Нормандия, 1438 г. - 28 ливри

 - болт, Генуа, XV век - 1 солдо

 - 16 болта, Франция, 1467/8 г. - 21 су

 - 1 000 болта, Англия, ок. 1300 г. - 26-34 пенса

 - 1 000 накрайници за болтове, Англия, ок. 1300 г. - 14-16 пенса

 - 1 000 болта, Трапезунд, 1436 г. - 223 перпери

дротик, Кипър, 1329 г. - 50 безанта за 7 броя

3. Защитно снаряжение

(Флорин = 24 провансальских су; ливр = 20 провансальских су + NB: доспехи доставляли в Авиньон в тюках, а внутри тюков предметы были закутаны в солому; в 1373 г. купили точильный камень для полировки бацинетов и брони для ног – стоил он 1 ливр 18 су; с той же целью приобрели фунт тонкого миланского наждака – за 4 провансальских су.)

шлем:

 - Англия, 1308 г. - 4 шилинга

 салад:

 - Франция, 1467/8 г. - 3 су и 4 дение

 - Англия, 1475 г. - 2,5 шилинга

 базинет:

 - с авентайл, Англия, 1337 г. - 3 шилинга

 - моден, без гарнитура, Авиньон, втора пол. на ХIV в. - 4 флорина

 - с голямо забрало, малко остарял, Авиньон, втора пол. на ХIV в. - 6 ливри /милански или авиньоонски?/

 - милански, с голямо забрало, авентайл, яркочервен подшлемник, Авиньон, втора пол. на ХIV в. - 5 флорина

 - голям, с голямо забрало, авентайл, небоядисан подшлемник, Авиньон, втора пол. на ХIV в. - 8 ливри и 8 су

 - с авентайл от нова стомана покрита с бронз, Авиньон, втора пол. на ХIV в. - 21 ливри и 12 су

 - старинен, с неголямо забрало, Авиньон, втора пол. на ХIV в. - 1 ливра и 4 су

 - моден, с голямо забрало, Авиньон, 1372 г. - 6 франка

 - моден, с релефен бордюр от бронз, бял подшлемник, Авиньон, 1379 г. - 7 франка

 - сребърна втулка за две щраусови пера, Авиньон, 1376 г. - 3 ливри и 1 су

 - нашлемни покривала от коприна, Авиньон, втора пол. на ХIV в. - от 1 ливра и 15 су до 3 ливри

 - подшлемници /от овча кожа, или др./, Авиньон, втора пол. на ХIV в. - 11 су бройката Добавим, что латники носили под бацинетом шапочки-подшлемники из полотна или шапероны из овечьей кожи. Капюшоны такого рода, черного цвета и подбитые белым «sestro», продавались по 11 су штука.

 големи шлемове /старинни/, Авиньон, втора пол. на ХIV в.  - 2 ливри и 8 су

 желязна шапка:

 - голяма испанска, с три реда нитове по окръжността на главата, Авиньон, втора пол. на ХIV в. - 18 су

 - миланска, със здрави бронзови нитове, Авиньон, втора пол. на ХIV в. - 1 ливра и 4 су

 - 2 бр. с моден бордюр, без гарнитура, Авиньон, втора пол. на ХIV в. - 10 франка, или 12 флорина и 18 солида

 барбют:

 - с тегло около девет фунта, Авиньон, втора пол. на ХIV в. - по 4 су и 6 дение за фунт

 сервилие:

 - Авиньон, 1369 г. - 33 су бройката

 - Генуа, XV век - 1 лира

доспехи:

 голяма колчуга, Авиньон, 1367 г. - 7 ливри

 колчуга, Генуа, нач. на 13 в. - 120-152 солди (6-7 лири и 12 солди)

 къса колчуга, Фландрия, 14 в. - 10-15 фламандски фунта

 кожена кираса, Англия, 1278 г. - 3 шилинга

 бригантина, малка, с основа от бяла кожа, Авиньон, 1367 г. - 5 ливри и 14 су

 пълно защитно снаряжение на рицар, Англия, 1374 г. - 16 фунта стерлинги, 6 шилинга и 8 пенса

 стоманен нагръдник, Фландрия, 14 в. - 1 фламандски фунт

 седем чифта колчужни ръкави, ниско качество, Авиньон, 1367 г. - 2 ливри и 8 су

 три чифта набедреници и наколенници, без подкладка, Авиньон, 1367 г. - 18 ливри

 чифт поръждавели набедреници и наколенници, Авиньон, 1367 г. - 12 су

 чифт железни обувки, модни, Авиньон, 1367 г. - 12 су

 чифт железни ръкавици, модни, девет пластини върху кожена основа, Авиньон, 1367 г. - 18 су, други правени от майстори от Ним струват 1 флорин и 6 су - 1 флорин и 12 су

 чифт железни ръкавици, Англия, 1337 г. - 1 шилинг

 кожени ръкавици, дузина, Авиньон, 1367 г. - 1 флорин и 10 су

 горжет, Авиньон, втора пол. на ХIV в. - 14 су

щит:

 - 14 броя, Кипър, 1329 г. - 172 безанта

 - голям, Кипър, 1329 г. - 10 безанта

 - неголям, кръгъл, Фландрия, 14 в. - 1 фламандски фунт

 павеза:

 - 18 бр., Навара, 1368 г. - 14 франка

 - Англия, 1475 г. - 3 шилинга

 - Генуа, XV век - 1 лира

 1367 г., Авиньон, хоспиталиера брат Ришо поръчал на Датини колчуга, два чифта ръкавици и германски железни шапки на обща стойност 12 ливри и 12 су.

 1380 г. за 10 месеца от Милано Венеция купува 1 230 брони, 1 492 шлема и 180 000 дротика на обща стойност 7 200 златни дуката.

4. Обсадна техника

требюше:

 - Акра, 1190 г. - 1500 динара

 - 2 броя, Франция, 1421 г. - 160 ливри турноа

спрингалд:

 - Англия, 1353 г. - 3 фунта, 6 шилинга и 8 пенса

 - Авиньон, 1348 г. - 35 ливри и 4 су

гюлета /ядра/:

 1415 г. - 260 каменни ядра струват по 5 дение всяко, а 130 по-малки ядра по 2 дение всяко. /Франция/

 1420-1421 г. - камък за голяма бомбарда струва 8 су. /Франция/

 1478 г. - 300 големи каменни ядра струват 36 ливри, или 2 су и 2 дение бройката. Лято желязно ядро струва 5 су бройката, или 4-5 дение за фунт, след две години 6 дение за фунт, при Франсоа І - 3 дение за фунт. /Франция/

 1480 г. - 200 каменни ядра струват 3 су бройката, а 400 по-малки 2 су и 4 дение. /Франция/

оръдия:

 - Навара, втора пол. на 14 в. - оръдие стрелящо със 7-фунтови ядра струва 50 флорина, а с 13-фунтови ядра - 70 до 100 флорина

 - 1353 г. Уилям от Олдгейт отлял за Едуард ІІІ четири медни оръдия на цена 13 шилинга и 4 пенса всяко, а Питър Столар - оръдие от латон (сплав близка до бронза) за един фунт.

 - 1340 г. - по време на обсадата на Камбре Хюго де Кардайяк поръчал 10 оръдия на стойност 25 ливри, 2 су и 6 дение.

 - 1375 г. петима майстори-леяри работили 42 дена заедно с подмайсторите от 2 364 фунта суров материал направили оръдие, чиято крайна цена била фантастичните 5 000 фунта стерлинги (заедно с дървения лафет и кожите и въжетата, които предпазвали оръдието от дъждовете)

ръчни оръдия /аркебузи, кулеврини, сарбатани/:

 1527 г. - 10 лири с всички принадлежности /Флоренция/

 1446 г. ръчно оръдие - 4 шилинга. /Англия/

 1511 г. Хенри VІІІ платил 200 фунта стерлинги за 500 аркебузи. /Англия/

 1560 г. сър Томас Гришъм внася от Антверпен 1 500 ръчни оръдия по 7 шилинга всяко. /Англия/
 1484 г., Англия, Ричард ІІІ купува 20 оръдия и две серпантини за 24 фунта стерлинги

барут:

 - Флоренция, 1527 г. - 16 солди за фунт

 - към 1370-1380 г. фунт барут във Франция струва 10 су турноа, 40 години по-късно - 5 су, в края на 15 век се движи между 1 су и 6 дение и 2 су, в нач. на 16 век - 1 су и 8 дение.

5. Крепостни съоръжения

Тамплиерската крепост Сафет в Галилея построена за две и половина години (1240-1243) струвала около 550 000 ливри турноа, труда на 1 000 военнопленници-мюсюлмани и 200 християнски майстори. Впоследствие за ремонти и усъвършенствания били похарчени още около 20 000 ливри турноа.

Замъка Конуей строен между 1283 и 1287 г. струва на английската корона 14 000 фунта стерлинги, през 1286 само превоза на материалите струва 105 фунта стерлинги, 3 шилинга и 5 и 3/4 пенса. Крепостта Харлех струва 9 500 фунта стерлинги. Строежа на Рудлан (което включва самия замък, градските стени, моста и рова) между 1277 и 1282 г. струва 9 613 фунта стерлинги, 2 шилинга и 8 и 3/4 пенса, заедно с надниците сумата възлиза на 9 640 фунта стерлинги, 17 шилинга и 5 пенса.

Донжона в Дувър, 1180-1190 г. - близо 4000 фунта стерлинги

Комплекс укрепления, бъдещия Шато Гайар, 1196-1198 г. - 21 203 фунта стерлинги

През управлението на Филип Огюст крепостна стена с дължина 300 туаза, височина 4 туаза, ров с ширина 50 фута и дълбочина 30, плюс някои други детайли като четири прости врати, дозорен път с ширина 4 фута и т. н. струва 2 000 ливри

Поддържане на крепостните съоръжения:

венециански Крит, 13 в. - 600 перпери годишно

Дувър - 1000 фунта стерлинги (за периода 1207 - 1214 г.)

Кенилуърт - 1000 фунта стерлинги (основно за периода 1210 - 1215 г.)

Нейрсбъро - 1300 фунта стерлинги (за периода 1203 - 1212 г.)

Скарбъро - 2000 фунта стерлинги

Корф - 400 фунта стерлинги

VIII. Услуги

 баня:

 - миене - 2 дение, Париж, края на XIII в.

 - къпане - 4 дение, Париж, края на XIII в.

 отглеждане на соколи - 2 пенса дневно на соколаря и 1 и 1/2 пенса за храна на птицата, Англия, 14 в.

 селска сватба - 2-3 фунта стерлинги, Англия, 14 в.

 сватбен пир, селски - 20 шилинга, Англия, ХIV в.

 евтино погребение на дама - 7 фунта стерлинги, Англия, 1497 г.

 погребение на епископа на Митфорд, Англия, 1407 г. - над 130 лири при 1450 гости

 проституция: Съгласно хрониката на декана на Сен-Тиебо, в 1420 г. сношения с четири проститутки струва толкова, колкото и едно яйце. Поета Франсоа Вийон (1431-1474 г.) в стиховете си споменава платена любов за грош (вероятно френския гро турноа; през 1365 г. то тежи 2,55 грама и се равнява на 15 дение, но по-нататък стойността му пада до 6 дение, през 14 век има и фракции със стойност 1/2 и 1/3, но не знам дали са се запазили и към 15 век). Във Венеция през 1412 г. посещение на публичен дом струва 2 талера (?). Във Валенсия през 1501 г. една нощ с проститутка струва 4 мараведи. В Рим по времето на Сикст IV (1471-1484 г.) от един публичен дом папството прибира 20 000 дуката годишно. В Цариград през 18 век доходите за държавата от проституция и публични домове възлизат на 24 000 дуката седмично (12 000 са проститутките).

 шпионаж:

 - 1434 г., Нормандия - на граф Аръндел отпускали по 1 200 ливри турноа годишно за шпиони

 - 1338 г. - стража на английската кралица, Джерард, заминал за Париж да "шпионира действията на Филип де Валоа", за което получавал 18 пенса на ден.

 кралски куриер - при изпълнение на поръчение те получавали по три пенса на ден, а освен това годишно им отпускали и допълнителни 4 шилинга и 8 пенса за нови обувки. Англия, ср. на ХIV в.

пазач на лондонския мост, Англия, 1382 г. - 10 фунта стерлинги на година

 сержант:

 - на венецианския баил в Константинопол, 1360 г. - 2 златни дуката месечно

 - Аргос, 1394 г. - 8 перпера на месец

 банерет:

 - 40 су (2 ливри) месечно, Франция, 1351 г.

 - Англия, ср. на ХIV в. - 4 шилинга на ден

 рицар:

Стойността на снаряжението на един рицар, което включва и коня, съставлява около 6-8 месечната му издръжка, или както е в Англия от 1250 г. годишната от 20 фунта стерлинги

 - 5 унции злато на месец, 1240 г. при Фридрих II

 - 3 фунта стерлинги месечно, Англия, 1277 г.

 - 4 унции злато (5 флорина, или 30 тарена унцията) месечно, Сицилия, 1280 г.

 - 4 унции злато (5 флорина, или 30 тарена унцията) месечно, Византия, 1303 г.

 - 20 су месечно, Франция, 1351 г.

 - 9 ливри на месец, Франция, 1194 г.

 - 1213 г., Филип Огюст завещава сумата от 150 500 сребърни марки за тригодишната издръжка на 300 рицари в Светите земи (годишно 83,6 ливри на рицар).

 - Англия, ср. на ХIV в. - 2 шилинга на ден

 оръженосец:

 - 2 унции злато (5 флорина, или 30 тарена унцията) месечно, Сицилия, 1280 г.

 - 2 унции злато (5 флорина, или 30 тарена унцията) месечно, Византия, 1303 г.

 - 10 су месечно, Франция, 1351 г.

 - Англия, ср. на ХIV в. - 6 пенса на ден

 паж - 5 су месечно, Франция, 1351 г.

 херцог, Англия, ср. на ХIV в. - 13 шилинга и 4 пенса на ден

 граф, Англия, ср. на ХIV в. - 6 шилинга и 8 пенса на ден

стрелец с лък:

 - Англия, ок. 1300 г. - 2 пенса на ден

 - Навара, 1378 г. - 12 флорина

 - пеши, Англия, ср. на ХIV в. - 3-4 пенса на ден

 - Византия, 1404 г. - 108 перпери годишно

 копиеносец, Англия, ср. на ХIV в. - 2 пенса на ден

 командир (Ductor) и помощник - по 2 шиллинга месечно, валийци на английска служба, ХIV в.

 стотник - 12 пенса месечно, валийци на английска служба, ХIV в.

 свещеник, знаменосец, двадесетник, глашатай, лекар - 4 пенса месечно, валийци на английска служба, ХIV в.

 конетабъл, Генуа, XV век - 10-15 лири на месец

 ротмистър - 8 флорина месечно, Кьолн, 1474 г.

 редови воин - 4 флорина месечно, Кьолн, 1474 г.

 стратиот, Солун, 1423 г. - 2 златни дуката месечно

 арбалетчик:

 - Англия, ок. 1300 г. - 4 пенса на ден

 - Навара, 1378 г. - 5 флорина

 - Крит, 1404 г. - 12 критски перпера месечно

 - Аргос, 1394 г. - 14 перпера на месец

 - Корфу, 1387 г. - 4 златни дуката месечно

 - Генуа, XV век - 5-8 лири на месец

 - 1339 г. - 5 флорина на месец /по договор между Антонио Дория и Филип де Валоа/

 - конен, наемник при Шарл Смели, 1472 г. - 5 екю на месец

 - конен, 2 унции злато (5 флорина, или 30 тарена унцията) месечно, Сицилия, 1280 г.

 - пеши, 18 тарена, или 3/5 от унция злато (5 флорина, или 30 тарена унцията) месечно, Сицилия, 1280 г.

 - 20 тарена, или 2/3 от унция злато  (5 флорина, или 30 тарена унцията) месечно, Византия, 1303 г.

 пехотинец:

 - 1 унция злато (5 флорина, или 30 тарена унцията) месечно, Византия, 1303 г.

 - Навара, 1362 г. - 4 флорина месечно

 - Навара, 1364 г. - 1 флорин за пет дена

 - Навара, 1371 г. - 5 флорина месечно

 - Франция, 1351 г. - 3 су месечно

 - валийци на английска служба, ХIV в. - 2 пенса  на ден

 - Генуа, XV век - 5 лири на месец

 - наемник при Шарл Смели, 1472 г. - 4 екю на месец

 кулевриниер, арбалетчик, пикинер - 4 франка месечно, Франция, втора пол. на XV в.

 павезиер, Генуа, XV век - 3 лири на месец

 слуга:

 - фамулий, Генуа, XV век - 3 лири на месец

 - Франция, 1351 г. - 2,5 су месечно

 дърводелец:

 - на галера, Византия, 1425 г. - 100 перпера годишно

 - майстор, Англия, 1351г. - 3 пенса на ден

 - кралски, Англия, 1321г. - 8 фунта стерлинги годишно

 - Англия, втора пол. на XIV в. - 4 и 1/2 пенса

 лекар:

 - (на галера), Византия, 1425 г. - 144-192 перпера годишно

 - Византия, 1391 г. - 200 перпера годишно

 - Византия, 1395 г. - 260 перпера годишно

 - Византия, 1362 г. - 250 перпера годишно

 - Византия, 1351 г. - 250 перпера годишно

 хирург, Византия, 1395 г. - 100 перпера годишно

 преводач, Византия, 1387 г. - 100 перпера годишно

 кормене на риба от жена, Византия, 1437 г. - 60 перпера годишно

 ковач:

 - Византия, 1351 г. - 150 перпера годишно

 - Византия, 1355 г. - 155 перпера годишно

 зидар:

 - майстор, Англия, 1351г. - 4 пенса на ден

 - Франция, 1370 г. - 10-15 ливри на година

 - Византия, 1348 г. - 50-65 перпера годишно

 - каменна зидария на църква, Англия, 13 в. - 113 лири за 125 фута

 тъкач:

 - вълна, Генуа, XV век - 2 денария за три метра

 - Англия, 1407 г. - 5 пенса на ден без храна

 обущар, Генуа, XV век - 2 денария за смяна на чифт подметки

 набиване на обръчи на бъчва, Франция, 1374/5 г. - 10 дение

 работници в книгопечатането, Франция, нач на 16 в. - 6 су и 6 дение

 рибар - 5 шилинга за половин година, Англия, 1265 г.

 пекар - 10 шилинга за две години, Англия, 1265 г.

 косач - 8 пенса на ден, Англия, 1265 г.

 каруцари, хамали, соколари, куриери, Англия, 14 в. - от 5 шилинга до 8 шилинга и 8 пенса за година

 кухненски служители, Англия, 14 в. - 2-4 шилинга за година

"Женската прислуга, без опит и умения, и малките конярчета искат като заплащане най-малко 12 флорина годишно, а най-наглите 18 и дори 24." Матео Вилани, Флоренция, ок. 1350 г.

 кучкар, Франция, 1398 г. - 8 дение на ден плюс издръжка в размер на 8 ливри годишно (понякога е уточнено за какво точно ще се харчат тези допълнителни пари)

 ловец, Франция, 1398 г. - 3 су на ден плюс издръжка от 80 ливри годишно

 майстор ловец при краля, Франция, 1398 г. - 10 су на ден плюс издръжка 100 ливри годишно

 чистене на доспехи (всеки път, когато се ползват, или поне 4 пъти годишно):

 - Англия, 1520 г. - 12 пенса

 - Англия, 1530 г., чистене и поддържане в кралската оръжейна в Гринуич - 6 пенса на ден

 разходите за храна на един студент годишно, нач. на 15 в. - 12 флорина

 наем на доспехи, Франция, 1248 г. - 17 су, а струват 70 су

 наем на кон за 12 дена, Генуа, 1191 г. - 24 солди

 наем на вила, Англия, 14 в. - 5 шилинга за година

 наем на търговска кантора, Англия, 14 в. - 2-3 фунта стерлинги на година

 наем на дом от лекар, Венеция, ср. на 15 в. - 30 златни дуката.

 наем на скромна квартира, Флоренция, 1331 г. - 40-45 флорина годишно

 наем на студентска квартира, стая, нач. на 15 в. - 20-27 флорина годишно

 наем на квартира, Франция, ХII в. - 12 ливри за година

 наем на къща, Трапезунд, 1292 г. - 205 аспри за два месеца

 наем на две къщи, Трапезунд, 1292 г. - 165 аспри за седмица

 наем на бръснарница и баня, Флоренция, 1384 г. - 6 флорина от които се приспадат 3 флорина и 19 солида за подстрижка и бръснене на собственика на помещенията и децата му, той и семейството му имат разрешение да се къпят

 наем за 138 магазина на Лондон Бридж, Англия, 1365 г. - 160 фунта стерлинги и 4 шилинга за година

 наем за три таверни в Лондон, които имат изключителното право да предлагат сладки вина (хипокрас, клари, пиментс), Англия, 1365-1375 г. - 200 фунта стерлинги

 наем за търговска къща, Англия, 14 в. - 2-3 фунта стерлинги

 фураж за коне, Англия, 1331 г. - 10 пенса за една вечер

 ечемичена слама, Флоренция, 1470 г. - 10 солди за 100 снопа

 издръжка на напълно екипирана галера и екипажа й, 1333 г. - 800 флорина месечно

 издръжка на напълно екипиран усие (вид кораб за превоз на коне) и екипажа, 1333 г. - 600 флорина месечно

 поддръжка на карета - 1-3 шилинга годишно, Англия, ХIV в.

 едноседмична конюшня, Трапезунд, 1292 г. - 12 аспри

 коняр, Трапезунд, 1292 г. - 8 аспри на ден

 издръжката на боен кон, Англия, лятото на 1287 г. - 36 шилинга и 9,5 пенса за 82 дена

 издръжката на семейство от девет души и два коня, Тоскана, 1388 г. - 300 флорина годишно

 издръжката на две момичета сираци от семейство Барди, Флоренция, 1331 г. - 16 флорина годишно (без разходите за дрехи)

 издръжката на две момчета сираци от семейство Аманати, Флоренция, 1290/1 г. - 15 флорина годишно

 годишната издръжка на конен стрелец с лък от свитата на граф Солзбъри, Англия, 1415 г. - 20 марки

 издръжката на 1 000 конници и 1 000 пехотинци, Навара, 1366 г. - 36 000 флорина месечно (30 за конник и 6 за пехотинец?)

 издръжката на 5 000 конници и 15 000 пехотинци по разчетите на Шарл Валоа, Франция, 1323 г. - 1 600 000 ливри турноа за година

 издръжката на 2 000 конници и 15 000 пехотинци според Джовани Вилани, Флоренция, 1325 г. - 3 000 флорина дневно

 издръжката на 18 700 войници (4 000 тежковъоръжени конници, 2 700 лековъоръжени конници и 12 000 пехота), Франция, 1285 г. - 1 228 751 ливри турноа годишно

 издръжката на 30 000 войска, Франция, 1355 г. - 5 000 000 ливри годишно

 издръжката на 300 рицари, Франция, 1213 г. - 150 500 марки за три години

 през 1374 г.около половината от доходите на френската корона (825 000 ливри турноа от 1 900 000) отиват за издръжката на около 4 000 военни (средно 206 и1/4 ливри на човек годишно или около 168 флорина)

 наем за кондотиерския отряд на Микелето Атендоло от около 450 души - 1 900 флорина месечно

Издръжката на генуезкия гарнизон във Фамагуста

обикновен войник - 24 безанта месечно (1391 г.); 20 безанта месечно (от нач. на 15 в.)

външен стражар - 18 безанта месечно

капрал (охраняващ градските укрепления) - 60 безанта месечно (1391 г.)

капрал (охраняващ комеркия) - 40 безанта месечно (1391 г.)

капрал (на отряд копиеносци) - 70 безанта месечно (1391 г.)

от 1407 г. всички споменати видове капрали получават 70 (от средата на века 60) безанта месечно

армигерий (конник) - 50-60 безанта месечно

капитан на вратата Лимасол - 50 безанта месечно

капитан на външната отбранителна линия - 60 безанта месечно

кастелан на цитаделата - 600 безанта месечно

субкастелан - 100 безанта месечно

капитана и подеста на Фамагуста стрували общо 22 000 безанта годишно

матрос - 15-18 безанта месечно

патрон на грипа - 30 безанта месечно

 наем на кораби:

 - 1365 г., Марсилия - 1 100 флорина на месец

 - 1337 г., Генуа - 900 флорина на месец

 - 1346 г., Ница - 900 флорина на месец

 - 1453 г., Венеция - 700 златни дуката на месец

 - 1248 г., от Франция до Светите земи с превоз на 60 коня - 975 марки

 - ср. на XIII в., от Франция до Светите земи храната на кораба струва 19 су на човек за цялото пътуване

 1391 г. превоз на една бала (149 кг.) вълна през Алпите от Белинцоно до Констанц струва 5,5 милански лири.

IX. Учение и книги

записване за чирак, Англия, 14 в. - 1 шилинг

пет комплекта печатарски шрифтове, Франция, ок. 1520 г. - 42 ливри, 1 су и 11 дение (цялото останало оборудване на типографията струва 15 ливри, 11 су и 1 дение)

пергамент:

1 агнешка кожа - 4 листа ин куатро (175х215 мм), 0,5 тетрада (пеция)

1 телешка кожа - 8 листа ин куатро (175х215 мм), 1 тетрада (пеция)

книги: (в договорите за направата на препис обикновено се упоменава и обема на работата която трябва да се свърши за определен период от време, най-често от 4 до 6 пеции за месец, или средно около 40 страници на месец)

 - 7 броя - около 5 фунта стерлинги, Англия, 1479 г.

 - 126 броя - 113 фунта стерлинги, Англия, 1397 г.

 - 6 броя, препис, илюстрирация, подвързване и обков със сребърни или златни клапи - 14 фунта стерлинги, 9 шилинга и 3 пенса, Англия, 1379-1385 г.

 - църковна - 6 шилинга и 8 пенса, Англия, 1278 г.

 - "Decretal" - 6 шилинга, Англия, 1300 г.

 - "Speculum Gregorianum" - 2 шилинга, Англия, 1300 г.

 - Библия - 3 фунта стерлинги, Англия, 1314 г.

 - 1 бр. за църква - 4 шилинга, Англия, 1357 г.

 - 162 заглавия от библиотеката на Жан, дук де Бери - 14 909 ливри, Франция, 1416 г.

 - 27 заглавия - 8 фунта стерлинги, 17 шилинга и 4 пенса, Англия, 1443 г.

 - требник - 20 шилинга, Англия, 1285 г.

 - Псалтир - 3 шилинга и 8 пенса, Англия, 1447 г.

 - книга на Уиклиф - 7 шилинга и 6 пенса, Англия, 1453 г.

 - съчинение против Уиклиф - 3 шилинга и 6 пенса, Англия, 1453 г.

 - 20 дузини фин пергамент - 10 шилинга, Англия, 1265 г.

 - препис изпълнен в Оксфорд - 14 шилинга, Англия, 1265 г.

 - препис изпълнен в манастира Корби - 36 парижки су, Франция, 1374 г.

 - илюстриране на Псалтир - 40 шилинга, Англия при Едуард I

 - една тетрада пергамент - 5 гроша, България, 1367 г.

 - шише мастило - 1 грош, България, 1367 г.

 - наем за ползване на една тетрада - 1-2 дение, Париж, 14 в.

 - наем за ползване на една тетрада - 1-5 пенса, Англия, 14 в.

 - "Кодекс Юстиниана" - 100 парижки су, Франция, 15 в.

 - Бревиарий с миниатюри - 100 дуката, Венеция, 1370 г.

 - изписан лист от нотариус - 11 су, а ако трябвало да пътува още 20 су, Франция, 15 в.

 - писане на писмо - 1 перпера, България, 1366/7 г.

 - пергамент и написването на два екземпляра от отчет - 25 су, Франция, 1374/5 г.

 - повестта "Варлаам и Йоасаф" - 2 перпери

 - посланията на апостол Павел - 5 перпери

на Бокачо за лекции за „Божествена комедия“ на Данте във университета на Флоренция, 1373 г. - 100 флорина годишно

на Мануил Хрисолор, преподавател по гръцки език в университета на Флоренция, 1395 г. - 100 флорина годишно

на Мануил Хрисолор, преподавател по гръцки език в университета на Флоренция, 1396 г. - 150 флорина годишно

на Франческо Филелфо, преподавател в университета на Флоренция, 1431 г. - 225 флорина годишно (преди това в Болоня получавал 450 флорина годишно, а след това като преподавател по риторика, отново извън Флоренция, 600 флорина годишно, през 1481 г. пак се завърнал във Флоренция за 350 флорина годишно)

на Джовани Аргиропуло, преподавател по етика, натурфилософия, поезия в университета на Флоренция, 1458-1466 г. - 400 флорина годишно

на Кристофоро Ландино, преподавател по поезия и риторика в университета на Флоренция,  1473-1495 г. - 225 флорина годишно

частен учител, Венеция, ср. на 14 в. - 6 гроша месечно

обучение за година, Венеция, ср. на 14 в. - 18 гроша годишно от ученик

обучение с издръжка за две години, Франция, ср. на 15 в. - 20 екю

занаятчийско обучение за тъкач, Франция, 13 в. - 4 ливри за 4 години, всяка неплатена ливра удължава срока на ученичеството с една година, занаятчийските устави определят броя на учениците, които един майстор може да обучава - един, или двама, като в това число не влизат децата му, определят също и продължителността на ученичеството от две до 12 години, като най-продължително е обучението в занаяти, изискващи специфични умения, най-вече при изработването на ювелирни изделия. Предвиденото работно време в уставите се основава основно на продължителността на деня, като през зимата е малко по-дълго, идеята е да се работи на дневна светлина и да се икономисват свещи.

образование в манастирско училище за година - около 2 фунта стерлинги, Англия, 1392/3 г.

за учене в училище - 10 пенса на седмица, Англия, 14 в.

обучение по фехтовка - 10 шилинга месечно, Англия, късния 16 век

X. Други

кораби:

(в края на 15 в. английскиские кралски флот се състоял от 8 - при Ричард III и 7 - при Хенри VII, съда. Към 1525 г. Хенри VIII разполага с флот от 17 кораба, 4 от тях трофейни, към тях през 1544г. се прибавили 9 новопостроени и 4 купени кораба, при смъртта си оставя флот от 57 кораба - от тях 15 галеаса и други 11 описвани като големи. Средно един кораб се експлоатира около 25 години)

 - Франция, 1268 г. - кораб "Paradise" - 3 750 ливри турноа

 - Франция, 1268 г. - напълно екипиран кораб за превоз на 50 коня - 7 000 ливри турноа

 - Барселона, 1264 г. галера за крал Хайме I - 5 970 су

 - голям, Англия, 1483-5 г. - 100 марки

 - Англия, 1294 г. - галера с 120 гребла - 326 фунта стерлинги

 - Англия, 1334 г. - ког "Edward" - 450 фунта стерлинги

 - Англия, 1337 г. - ког "Edward" - 216 фунта стерлинги, 13 шилинга и 4 пенса (същия ког от 1334 г.)

 - Англия 1336 г. - галера с 80 гребла - 666 фунта стерлинги, 16 шилинга и 4 пенса, строежа отнел около 15 седмици. В стойността на галерата влизат: голяма мачта - 10 фунта стерлинги, три главни котви от испанско желязо - 37 фунта стерлинги

 - Франция, 1336 г. - галера с 60 гребла- 800 ливри турноа

    екипаж за същата галера за 8 месеца - 2 280 ливри турноа

    разходи за мобилизация, гребла, платна, снаряжение и припаси за същата галера - 1 275 ливри турноа

 - Франция, 1248 г. - 1 300 ливри; 1 200 ливри

 - 1378 г. в Англия построяването на кораб за короната струва 142 фунта стерлинги за 40 дена. Строежа на 120-веслен кораб отнемал 45 седмици, а на 26-веслен само пет.

снаряжаване на кораб за плаване от Кипър до Киликийска Армения, Кипър, 1329 г. - 769,5 до 1 500 безанта

 - 1382 г. неголям едномачтов кораб в Егеида - 9 златни дуката, при друг случай 24 перпери

 - Англия, 1431 г., баржа - 10 фунта стерлинги

 - Англия, ок. 1300 г., лодка - 7-8 шилинга

Имола, 1473 г. - 40 000 флорина

сапун , 1436 г. - 205 трапезундски аспри

парче кастилски сапун, Англия, 14 в. - 4 пенса

тамян добро качество, Кипър, 1349 г. - 600 безанта за кантар

тамян, Кипър, нач. на 14 в. - 200 безанта

скулптура в реален размер на Ричард Бошамп, 1447-1449 г., Англия - 66 фунта стерлинги

рисуване на олтар и стени, Марсилия, 1497 г. - 300 флорина

рисуване на олтарна картина, Флоренция, 1455 г., срок на поръчката близо година - 480 лири

1480 г., Англия, Какстън пише, че сарацините продавали нефт по-скъпо от добро вино

сребърна марка - 57 солдо и 6 денария, Сиена,1265 г.

1 флорин - 8 солдо, Сиена,1265 г.

1 нобл - 11 фламандски шилинга и 2 пенса, 1482 г.

1 нобл - 6 шилинга и 8 пенса (има и фракции 1/2 и 1/4), 1482 г.

1 фунт стерлинги - 4 и 1/3 флорина, 1343 г. (по Джовани Вилани)

Флорин = 24 парижки су и 6 дение, 1339 г.

Флорин = 24 провансальских су; ливра = 20 провансалски су, 1367 г.

Флорин = 3 шилинга и 3 пенса, 1357 г.

През 1284 курсът е 1 златен венециански дукат = 18 български гроша.

Началото на XV в. 40 акчета = 1 дукат

фунт стерлинг към ливра турноа - 1:4

парижка ливра към ливра турноа - 5:4

Гасконската война (1294-1303 г.) струвала на Филип Хубави 2 105 000 ливри турноа от които 880 000 заем (колосална сума). За да намали дълговете си краля прибягнал до обичайна за епохата схема - намалил съдържанието на благородния метал в монетите, при което през 1305 г. 1 су или гро турноа вече не съответствало както преди на 12 дение, а на 36. От 1295 до 1306 г. той на пет пъти изземвал от обръщение "олекотените" монети, за да ги замени с нормални.

1266 г. тегловна сребърна марка струва 50 су турноа, 1295 г. - 61, 1302 г. - 104.

Към началото на 14 в. от една тегловна ливра отсичали 58 су, а от 1365 г. 60 су, при което едно су вече е равно на 15 дение.

Във Франция от 1266 г. се сече гро турноа \4,22 гр. сребро\, което е равно на 12 дение турноа. През 1365г. вече тежи 2,55 грама и равно на 15 дение турноа

През 1279 г. в Англия по примера на гро турноа е пусната монета с название гроут, която се равнявала на 4 пенса, а от 1351г. започнало редовното й сечене (тегло 4,23 грама сребро).

Генуа, нач. на 13 в. едно солдо е равно на 3,947 гр. сребро

В нач. на 14 в. в Кипър сарацинския безант е равен на три и половина бели безанта (кипърски;"Cyprus: Society And Culture 1191-1374" Angel Nicolaou Konnari,Christopher David Schabel). В края на 13 в. кипърския бял безант е равен на два gros grand (всеки от тях с 4,5 гр. сребро; "Crusader Archaeology: The Material Culture of the Latin East" Adrian J. Boas). Според С. В. Близнюк към 1374 г. един флорин е равен на четири кипърски бели безанта, а през 1445 г. вече е две лири и седем солдо или десет и половина безанта. 1329 г. един златен дукат струва 6 бели безанта, 1458 г. - 7,5, 1480 г. - 10.

1 сомо - 202 аспри барикати

1 сомо - 7,5 генуезки лири, 1343 г.

1 ливра - 2 безанта (номизми), Франция, 1250 г.

17 аспри барикати - 1 препера, Византия, ок.1300 г.

14 трапезундски аспри - 1 перпера, Византия, ок. 1315 г.

6 трапезундски аспри - 1 перпера, Византия, ок. 1375 г.

9 аспри барикати - 1 препера, Византия, ок.1375 г.

5 бели безанта - 1 перпера, Византия, ок. 1315 г.

14 османски аспри (акчета) - 1 препера, Византия, ок. 1425 г.

1 трапезундска аспра - 1,6 аспри барикати, ок. 1300 г.

1 златен дукат - 3 препери, Византия, ок. 1425 г.

1 златен дукат - 32 акчета през 14 в.

4 флорина - 7 перпери, 1318 г.

1 златен дукат - 2 препери, Византия, 1366/7 г.

1 златен дукат - 2 препери и 10 карата, Византия, 1390 г.

1 флорин - 2 препери и 13,5 карата, Византия, 1390 г.

1 флорин - 4 бели безанта, Кипър, 1374 г.

1 флорин - 10,5 бели безанта, Кипър, 1445 г.

1 златен дукат - 2 препери и 16 карата, Византия, 1403 г.

1 златен дукат - 6 бели безанта, Кипър, 1329 г.

1 златен дукат - 7,5 бели безанта, Кипър, 1458 г.

1 златен дукат - 10 бели безанта, Кипър, 1480 г.

песо (сече се от 1497 г.) - 8 реала, 1 реал - 51 мараведи

1 флорин - 20 мараведи, Кастилия, ок. 1350 г.

1 флорин - 375 мараведи, Кастилия, ок. 1480 г.

1 флорин - 410 мараведи, Испания,ср. на XVI в.

1 флорин - 13 карлови су, Навара, 1361 г.

В 1361 г.: флорентийский флорин = 13 карловых (наваррских) солидов; золотая французская монета (mouton) = 19 (а в 1367 г. – уже 21) солидам. В 1364 г.: золотой арагонский флорин = 13 солидов. Флорин в 1365 г. был равен 13 солидам, в 1370 г. – 14 солидам 3 динерос, и цена их продолжала расти: в 1379 г. – до 16-21 солида. Франк в 1370-е гг. оценивался в 24-32 солида, а к 1381 г. – в 35-36 солидов. В каждом солиде – 12 динерос.

Приходни въпроси

    Англия - годишни приходи на короната при:

    Едуард І (1272 - 1307 г.) - 450 000 дуката

    Едуард ІІІ (1327 - 1377 г.) - 670 000 дуката

    Франция - годишни приходи на короната при:

    Филип ІV (1285 - 1314 г.) - 890 000 дуката

    Шарл ІV (1322 - 1328 г.) - 470 000 дуката

    Филип V (1328 - 1350 г.) - 710 000 дуката

    Градски годишни приходи:

    Неапол - 250 000 дуката (1282 г.)

    Флоренция - 300 000 дуката (1355 г.)

    Галата (генуезка колония) - 200 000 перпера (към 1347 г.; това известие е на Грегора, който говори за митнически такси, но най-вероятно сумата се отнася до общите приходи на колонията, тъй като по-това време приходите от митнически такси на метрополията Генуа възлизат на 28 000 дуката, а на Константинопол на 30 000 перпера)

    Хиос (също генуезки) - 120 000 перпера (1346 г.)

    Сицилия - 100 000 дуката (1282 г.)

    Флоренция - 130 000 флорина (ок. 1480 г.)

Годишни приходи на висшата аристокрация и клир:

    Англия

    Томас Ланкастър (най-богатия аристократ) - 80 000 дуката (1322 г.)

    Едуард Черния принц - 67 000 дуката (1376 г.)

    Към 1300 г. приходите на аристокрацията и висшия клир са около 4 000 000 дуката, или девет пъти повече от приходите на короната

    Епископа на Уинчестър (най-богатия епископ) - 36 000 дуката (1320, 1323, 1333, 1346 г.)

    Архиепископа на Кентърбъри - 30 000 дуката

    Франция

    Конта на Шампан - 100 000 дуката (към 1300 г.)

    Конта на Форез - 20 000 дуката (към 1300 г.)

    Архиепископа на Реймс - 12 000 дуката (1299-1355 г.)

    Епископа на Париж - 10 500 дуката (1322-1350 г.)

    Годишни приходи на някои големи манастири:

    "Лавра" (Атон) - 11 000 до 17 000 перпери (1321 г.)

    "Сен Дени" (Париж) - 18 000 дуката (1306-1364 г.)

    Уестминстърско абатство - 11 000 дуката (нач. на 14 в.)

    Архиепископиите на Йорк и Кентърбъри - 210 644 фунта стерлинги (1291 г.)

 

    малкия манастир Сент Неот в Хетингтъншир - 108 фунта стерлинги годишно

    мелница собственост на херцога на Брабант дава годишна рента от 100 ливри

 

    доходите на тамплиерите в Англия към 1308 г. възлизат на 4 720 фунта стерлинги, към началото на 15 в. наследилите ги хоспиталиери получават от имотите в Англия ок. 7 000 фунта стерлинги.

 

    Приходи от поклонничество на Даръмския катедрален манастир, където е гроба на св. Катбърт - ок. 39 фунта стерлинги годишно (Англия края на 14в.)

    Приходи от поклонничество на Кентърбърийския манастир - ок. 39 фунта стерлинги годишно (Англия края на 14в.)

   Годишната аренда съставлява една перпера за 25 модия първокачествена орна земя или за 50 модия второкачествена. По-рано е една номизма на 10 модия орна земя или 1 модий лозе.

   Приходите от 825 модия в началоно на 14 век са 29,5 перпера. По същото време приходите от друг парцел с площ 650 модия са 13 перпери. В началото на 14 век лозе с площ 30 модии дава приход 6 перпери. 1 зевгар е заемал площ от минимум 80 декара. Може, обаче да достигне и 200 декара. По принцип, един зевгар го начисляват средно на 144 модия (като мярка за площ), което ще рече, криво-ляво, около 100 декара. Обработвала се от селянин (парик), който притежавал 2 вола.

   През 14 век в Англия 30 овце дават приход от вълна равняващ се на 20 шилинга.

   12,7 кг. вълна - 13 ш. и 4 п. (15 в.) - (3-4 кг. от овца)

   Исак Ангел дал на брат си Алексей двореца Вуколеон с пристанището, чийто приход бил 4 000 литри сребро дневно, а малко по късно приходите на Корфу били 1 500 литри злато.

    Дохода на Матео ди Симоне Строци през 1431 г. възлиза на над 7 000 флорина.

    Оборота на компанията Барди към 1 юли 1318 г. възлиза на 872 633 флорина.

    При смъртта си в началото на 14 в. Бартоло ди Джакопо Барди оставил 17 240 флорина в брой и недвижимо имущество на стойност 8 400 флорина. По-малко от 40 години по-късно синовете му притежавали 129 142 флорина.

През лятото на 1441 г. сръбският деспот Георги Бранкович (1427-1456) оставя на депозит и на отговорно пазене в Дубровник едно значително съкровище, което съдържа 43 553 венециански дуката, 6 134 унгарски гулдена и 313 турски алтъна, или общо 50 000 златни монети, разпределени поравно в 10 торби. Предадени са още 334 кг злато на слитъци, 112 кг сребро с примес на злато, 973 кг чисто сребро, 114 килограма сребърни и с позлата съда, както и 1 млн. сребърни турски акчета. Или общо 509.55 кг злато, 226 кг сребро с примес на злато и 1973 кг сребро.

Разходите на Венеция в ср. на 14 в. възлизат на 260 170 златни дуката годишно.

В ср. на 15 в. приходите на Венеция възлизат на 667 250 златни дуката, от тях 165 000 от монопола върху търговията със сол.

Кампанията на Ханзата срещу Дания през 1362 г. струвала 110 000 марки (вероятно любекски).

1378 г. войната на Флоренция с папството струва на града 2 500 000 флорина, която сума изглежда нищожна на фона на разходите по трите войни срещу Висконти на стойност 7 500 000 флорина.

1378-1381 г. Венеция във връзка с войната Киоджа взема принудителен заем на стойност 5 000 000 златни дуката.

Издръжката на 4 000 тежковъоръжени конници, 2 700 леки конници и 12 000 пехота по време на похода срещу Арагон (края на май до средата на септември 1285 г.) струва на Филип III 1 228 751 ливри турноа.

Разходите на Едуард І за Гасконската война от 1294 до 1298 г. възлизат на 750 000 фунта стерлинги.

Гасконската война (1294-1303 г.) струвала на Филип Хубави 2 105 000 ливри турноа.

Петседмичен поход през 1181 г. струва на Балдуин V граф дьо Ено - 1 850 марки в пълновесни монети, следващата кампания, която продължила шест седмици в началото на 1182 г. струвала на графа 1 600 марки. През 1186 г. дефицита в хазната му стигнал 40 000 валансиенски ливри. За да плати дълговете си графа прибягнал до обичайна за времето си мярка - наложил извънреден данък и за седем месеца събрал необходимата сума.

Когато заминал с Третия кръстоносен поход Анри II граф дьо Шампан задлъжнял към десет банкера, едва неговия наследник и брат Тибо III успял да се разплати с тях. Техния баща Анри I имал 2 000 васала. Дори след смъртта на Тибо III лихварите продължават да преследват шампанските графове, чието разточителство не покриват дори доходите от прочутите панаири. През 1206 г. заедно с Филип Огюст Бланка Шампанска, регента на малолетния Тибо IV, издава ордонанс с който редуцира приетата по онова време лихва. През 1223 г. Тибо IV стига до там да заложи за 2 000 ливри златни кръст и олтар от църквата "Св. Стефан" в Труа при монасите от Сен Дени, в 1252 г. дълга все още не бил изплатен. Същия Тибо IV задлъжнял към трима жители на Рим - братя Илперини, вместо да върне дълга хванал един от братята и изпросил още един заем от 1 200 ливри. Случая стигнал до папата, който заплашил графа с отлъчване и налагане на интердикт на два от най-големите му градове. Тибо IV започнал да овърта, молейки за отсрочка, докато накрая решил да се отърве от кредиторите си като приеме кръста, при което на папата се наложило да смекчи тона. Остава неизвестно как е завършил този случай.

През 1223 г. Амори дьо Монфор, син и приемник на Симон дьо Монфор бил затворен за дългове от рицарите си, които освен полагащите им се суми поискали и добавка от 5 су дневно. Амори до толкова затънал в дългове, че дал за заложник в Амиен чичо си Ги и други знатни, като обезпечение за дълг от 4 000 ливри. Това го принудило да отстъпи правата си над завоюваните земи на френската корона.

Заради задължения към епископа на Лангр херцога на Бургундия Хюго II му отстъпва графство Лангр. За да получи 500 ливри освобождава от военна служба жителите на Дижон. Сина му Ед III през 1203 г. задлъжнял с 60 ливри. Не по добро е положението и на по-дребните феодали в Бургундия - в навечерието на Третия кръстоносен поход Андре де Молем залага за 60 ливри на Молемското абатство фиефа си, Робер де Рисей залага владението си Сини за 10 ливри, Жирар, сеньор на Аниер, за 10 ливри и крава залага земята си на абатството Жюйи.

Англия, 1300 г., Джон Боутър участва в похода срещу Шотландия с отряд с численост от 6 до 8 души. На 12 сентември Робърт Боуен, един от рицарите му, си преглеждал сметките с хазната на Едуард I за периода от 4 юли. Издръжката, която искал, съставлявала 61 фунта стерлинги и 14 шилинга. Боуен получил грамота с която в замяна на 30 фунта му предоставяли имението Сент Бриавел, той вече бил получил и продоволствия на стойност 13 фунта, 4 шилинга и 8 пенса, така хазната му останала задължена с 18 фунта, 9 шилинга и 4 пенса. Но с това сметките му с нея не приключили, той искал и обезщетение за коне загинали в битката при Фолкърк през 1298 г. на стойност 134 фунта, 13 шилинга и 4 пенса, освен това трябвало да получи и 30 фунта, 5 шилинга и 1 пенс издръжка за периода през който служил в двора на краля като рицар банерет. След различни разплащания общата задлъжнялост на хазната към Боуен съставлявала сумата от 111 фунта, 7 шилинга и 9 пенса, и той трябвало да се задоволи с признаването на този дълг и обещание за скорошното му връщане.

Когато Младия крал Хенри, най-големия син на английския крал Хенри II, въстава срещу баща си през 1183 г. той взема от гражданите на Лимож принудителен заем от 20 000 су, а впоследствие от абатството на свети Марциал взема ювелирни изделия от благородни метали с тегло 52 марки злато и 103 марки сребро, срещу които издава разписка за 22 000 су, доста по-малка от реалната им стойност, тъй като не взел предвид майсторската изработка и златото използвано за позлатяване на някои сребърни предмети. Покрай това младия Хенри получавал 1 500 су ежедневна рента, а жена му Маргарита, дъщеря на френския крал Луи VII, 500 су.

Сицилийския проект на Хенри III му струва 60 000 марки изплатени на папството, при първоначална договорка за изплащането на 135 541 марки срещу признаването на сина му Едмунд за крал на Сицилия. В крайна сметка, изправен пред невъзможността да изплати цялата сума Хенри III се отказва, преглъщайки загубата на вече изплатените 60 000 марки.

Кампанията на Шарл д Анжу по завоюването на кралство Сицилия (1 октомври 1265 - 7 март 1267 г.) му струва 148 000 ливри турноа дългове към папството и различни римски, флорентийски и сиенски банкери. Армията му наброявала 6 000 рицари, 6 000 конни стрелци с лък и 20 000 пехотинци.
Към май 1399 г. Ричард ІІ дължал на лондончани 6570 фунта, 5550 фунта на разни общини, 3180 фунта на църквата и 1220 - на частни кредитори.

"Вы должны знать, что во время моего отправления из Франции я имел дохода не более 1,200 ливров: и я взял на себя содержание десяти рыцарей с тремя знаменами, как о том мною сказано выше. Когда же я прибыл к о. Кипру, у меня оставалось, по уплате за корабль, всего 240 ливров золотом и серебром. И многие из моих рыцарей говорили мне, что они меня оставят, если я не достану денег. Тогда моя смелость насколько поколебалась, но я продолжал надеяться на Бога. Добрый король, святой Людовик, узнав о моем неприятном положении, послал за мной, взял меня к себе и дал 800 ливров. И я возблагодарил Бога, ибо имел теперь денег больше чем нужно."

Жан де Жоанвил

... восемьдесят пять тысяч марок — цена одной серебряной венецианской марки того времени (1201 г.) равнялась приблизительно 17,1 г. золота.

Стоиността на пътуването от Яфа до Венеция, например, струва в началото на XV в. 40—50 дуката. За тези пари поклонникът получава място, където да разположи матрака си (отделните каюти са рядко изключение), и храна по пътя. Значителни суми трябват за плащането на такси, изисквани от мюсюлманските власти вече непосредствено в Св. Земя, и за благотворителни цели. За сравнение: прехода от Тана до Венеция по това време (нач. XV в.) струва на търговците 10 дуката, ако таксата за превозваните им товари е до 40 дуката.

 В1404 г. Галеаца Андреа Ариана пътувала по маршрута Венеция- Яфа-Венеция от 4 юли до 25 октомври; през 1408 г. същият маршрут отнел време от 3 юли до 25 октомври.