През XIV в. родството с Асените, макар и да е все по-имагинерно, си остава пропаганден фактор за легитимацията на един или друг български владетел. Това е единствения възможен извод, който можем да направим въз основа на известните ни факти за Тертери и Шишмани. И ако Тертерите не парадират с това опосредствено родство, то Шишманите не пропускат случай да го подчертаят. Кантакузин и Григора - от които основно черпим информация за първата половина на XIV в. - твърдят, че Йоан Александър е племенник на Михаил Шишман. Според господстващата историографска парадигма, това родство е по линия на майка му Кера Петрица за която се твърди, че е сестра на Михаил Шишман. Иван Божилов дори изказва предположение, опирайки се единствено на името й, че е внучка на севастократор Петър за чиято дъщеря от брака му с дъщерята на Йоан II Асен и Ирина Комнина уж бил женен видинския владетел Шишман. Стройна и примамлива хипотеза, но нищо повече, най-малкото няма никакви данни за децата на севастократора и въобще имал ли е такива. От Кантакузин знаем, че Михаил Шишман произхождал от "мизи и кумани". Опирайки се основно на името на баща му и прикачването на фамилното име Асен, изследователите приемат, че връзката на Михаил Шишман с Асените е по линия на майка му, което е много съмнително. Както видяхме, за нея изворите не казват нищо определено, но пък има по-ранни случаи при които с фамилията Асен се окичват двама царе след брака им с Асеневки - Константин Тих и Мицо, т. е. по произход самите те не са Асени. Връщайки се към Михаил Шишман и неговата претенция към фамилното име Асен, не можем да не забележим липсата на преки данни за родство с Асените. За сметка на това има данни за косвени връзки, които потвърждават по-горната констатация. От една страна, според дубровнишкия историк Лукари, Михаил Шишман е братовчед на Теодор Светослав, чиято мащеха е Мария Асенина - дъщеря на Мицо. От друга - съпругата му Ана Неда е заварена дъщеря на Ана Тертер, която според Пахимер е дъщеря на същата Мария Асенина. На основа на това, че Теодор Светослав и Михаил Шишман са женени за една и съща жена - Теодора Палеологина - може да се предположи, че известието на Лукари не е точно, тъй като църквата забранява толкова близки роднини да се женят за една и съща жена (изключения от правилата има, най-често по политически причини и нерядко с църковна благословия). Средновековния правен мир обаче, счита един брак за недействителен, ако той не е консумиран, а фактите ни навеждат на точно такова предположение. Теодора е била малолетна, когато през 1308 г. е омъжена за Теодор Светослав и като имаме предвид, че първото дете от брака на Михаил IX и Рита е родено през 1296/7 г., то имаме всички основания да предполагаме, че тя е родена в първите години на XIV в., и когато първият й съпруг е починал е била на възраст 18-20 г. и сигурно не е имала деца от него, тъй като те биха се оказали сериозна пречка за втория й брак, но за сметка на това има сигурни данни, че от Михаил Шишман тя има няколко деца с които едва успява да избяга в Константинопол при възцаряването на Ана Неда и сина й. Най-вероятно претенцията към фамилията Асен идва по линия на Палеолозите, които са сродени с Асените чрез брака на Йоан ІІІ Асен и Ирина Палеологина. Това вероятно е една от причините Михаил Шишман да се ожени повторно. Тези съображения се потвърждават и от единственото сигурно датирано засвидетелстване на фамилията Асен към името на Михаил, то се отнася към 1325 г., когато Андроник ІІ Палеолог по молба на българския цар издава грамоти в полза на българския атонски манастир Зограф. Липсата на сигурни данни за използването от Михаил на фамилията Асен преди повторния му брак навежда именно на извода за изтъкването на родството му с Асените след брака с Теодора Палеологина.
Друг основен довод, който се привежда като доказателство, че именно майката, а не бащата на Йоан Александър е дете на видинския владетел Шишман е този, че в Бориловия синодик се споменават още двама братя на Срацимир - Радослав и Димитър, а тъй като имената им не съответстват на известните от други извори синове на Шишман, а именно Михаил и Белаур, се прави заключението, че не бащата, а майката на Йоан Александър е дете на Шишман. Подобен извод обаче, не е логически издържан, тъй като Белаур въобще не фигурира в синодика, и имаме основания да предполагаме, че е обречен на damnatio memoriae, а Михаил е споменат в друга негова част посветена на царете. Освен това в Боянския и Погановския поменици е споменат още един брат на деспот Срацимир - Владислав - затова няма основания да твърдим, че списъка с братята на Срацимир в синодика е изчерпателен.
Петър Николов-Зиков предложи хипотеза, че Кера Петрица е от рода на Синадините, която обяснява, както използваната от Кантакузин и в други гръкоезични извори дума "θείος" (която може да се преведе, както като "чичо", така и като "вуйчо") по отношение на роднинството на представители на Синадините към Йоан Александър, така и свободното владеене от последния на гръцкия език. Също така Синадините са сродени с Комнини, Палеолози и Асени, а от там и претенцията на Йоан Александър към фамилията Асен и изтъкването на родството с Комнините. Ако погледнем имената на Срацимир и братята му, то виждаме предимство на славянската именна традиция, което също говори в подкрепа на хипотезата, че не те, а Кера Петрица е роднина на Синадините. Родството на Йоан Александър със Синадините ни позволява да открием и една друга династична връзка останала встрани от погледа на изследователите - с рода на Смилец, чиято съпруга Смилцена (както я нарича Пахимер) е дъщеря на Константин Палеолог - полубрата на Михаил VIII - и сестра на майката на Кера Петрица. Бракът на Кера Петрица със Срацимир пък по време се пада или в края на управлението на Смилец, или през регентството на Смилцена. Целта на този брак вероятно е двояка, от една страна да засили позициите на царицата в българската политика, а от друга да се повлияе на сърбо-ромейските преговори за мир. Може също да предположим, че като племенница на Смилцена именно Кера Петрица наследява родовите владения на Смилец, което обяснява израза на папа Бенедикт XII „благородната жена Петриса, дукеса на Карнона”, т. е. деспотица на Крън. Наистина някои изследователи сред които Петър Николов-Зиков и Георги Атанасов идентифицират "Карнона" с Карвуна, а други като Дуйчев, Бурмов и Божилов се придържат към отъждествяването с Крън. Това разночетене се дължи на особеностите на латинското изписване на името и без странични данни е трудно да се отдаде предпочитание на едното или другото тълкуване. Предполагаемото родство със Смилцена насочва по-скоро към Крън. Биха могли да се посочат и някои косвени доводи, навеждащи на мисълта, че Крънската хора чрез Кера Петрица е станала владение на Шишманите. Иван Тютюнджиев предполага, че Ямболският надпис от 1356/7 г. отразява настъпилата административна промяна в Южна България след смъртта на престолонаследника Михаил Асен. Управлението в района минава в ръцете на братовчед му Шишман (син на Михаил - по-малък брат на царя). Защо е предадено на него, а не на някой от другите синове на Йоан Александър? Отговорът на този въпрос поне на пръв поглед изглежда лесен. По това време на Йоан Срацимир вече е поверен северозападът, а Йоан Шишман и Йоан Асен още са малолетни.
Използвана литература:
Атанасов, Георги, Добруджанското деспотство, изд. "Фабер", Велико Търново, 2009 г.
Божилов, Иван, Асеневци (1186-1460) генеалогия и просопография, изд. на БАН "Марин Дринов", София, 1994 г.
Божилов, Иван, А. Тотоманова, Ив. Билярски, Борилов синодик. Издание и превод, ПАМ Пъблишинг Къмпани ООД, София, 2012 г.
Бурмов, Александър, "Към историята на крънската област" в Избрани произведения в три тома, том първи, изд. на БАН, София, 1968 г.
Кантакузин, Йоан, Из "История" в Гръцки извори за българската история, т. X, съст. Войнов, Тъпкова-Заимова, Йончев, Батаклиев, изд. на БАН, София, 1980 г.
Тютюнджиев, Иван, Българската анонимна хроника от ХV век, изд. "Елпис", Велико Търново, 1992 г.
Интернет ресурси:
Няма коментари:
Публикуване на коментар