За опита на Левски да избяга от ханчето в Къкрина

Спомените на Никола Цвятков за самото задържане на Левски след като му отваря вратата към яхъра се основават на това което Левски споделя с него, докато ги карат по пътя към София. Петър Попов предава разказ на Христо Цонев, който също се основава на Левски. Към тях трябва да прибавим и показанията пред комисарите в София на самия Левски и на Христо Цонев, както и спомените на Юсеин Бошнак предадени от Иван Драсов. Левски взел двата револвера, своя и на Христо, и тръгнал през яхъра към вратата водеща в двора на братя Ганеви. За да не изскърца при отварянето й, той решил да я прескочи. Петър Попов и д-р Стоянов по спомен на Цвятков казват, че тръгнал да прескача плета, но противоречието тук е привидно, защото вратата също е направена от преплетени пръти, както и оградата на яхъра, затова и двамата говорят за плет, а и от бележките на доктора се вижда, че става дума именно за опит да се прескочи вратата, която е била по-ниска от останалия плет. Въпросът около възникналата престрелка също е спорен. Юсеин Бошнак (според предаденото ни от Драсов) и Петър Попов твърдят, че Левски още с излизането си в яхъра гръмнал в което няма логика. Защо да привлича излишно внимание, при условие, че насреща му няма никой? Сам Цвятков никъде не казва, че Левски още с излизането си гръмнал, а споменава единствено раняването на Юсеин Бошнак. Тоест той е стрелял едва когато върху него се нахвърлят скритите край вратата три заптиета. Друг въпрос предизвиква стрелбата на заптиетата. Никола Цвятков я отнася след като Левски е паднал и трите заптиета се хвърлят върху него, което също е глупаво. Колкото и митологемата около Левски да приписва на османските служители глупост и некадърност, те едва ли са били толкова тъпи, че да стрелят и по свои. Най-вероятно е това което пише Захари Стоянов и разказва Петър Попов. В момента в който Левски стъпва върху вратата, силуетът му ясно се откроява и го прави удобна мишена. Същото личи и от написаното от Драсов по думи на Юсеин Бошнак, според когото изстрелът по Левски (Юсеин Бошнак казва, че е стрелял само той) съвпада с падането му край плета. Юсеин Бошнак дори помислил, че може да го е убил. Вероятно именно при този изстрел (или изстрели) Левски е ранен над лявото ухо, губи равновесие и пада, а после в сборичкването, при което успява да рани Юсеин Бошнак в един от пръстите на ръката с изстрел от револвер, някой прерязва на половина ухото му от същата страна. Пред комисарите в София Левски въобще не споменава стрелба от страна на заптиетата, но отбелязва, че стрелял по този който се опитвал да го задържи и го ранил, а после го ударили по главата и го заловили. Колкото и да е лаконично, това свидетелство не противоречи на установеното до момента, то на практика пропуска цялата история до падането на Левски и някои моменти от сборичкването, но съдържа вътрешни противоречия. От една страна човекът държи Левски за ръката, но въпреки това беглецът успява да извади и двата револвера и да стреля, но онзи дори и ранен продължава да го държи, а Левски започва да бяга. Тъй като до нас са достигнали преписи от оригиналните протоколи на разпитите, следва да се запитаме до колко адекватно предават оригиналите, а и дали преводът им е адекватен. Същото се отнася и до показанията на Христо Цонев в които четем, че той е чул само "един пушечен изстрел", когато ясни свидетелства, като раните на Левски и Юсеин Бошнак, показват, че са стреляли и двете страни, тоест при всички варианти на събитията изстрелите по време на задържането на Левски са най-малко два - на Юсеин Бошнак и на Левски. При падането дъното на потурите на Левски се закачило за един от коловете на вратата и когато заптиетата се хвърлили върху него от тежестта им вратата паднала според Петър Попов, докато според разказа на Цвятков пред Пъшков, вратата паднала само от тежестта на Левски. Първият вариант изглежда по достоверен защото се съгласува с написаното от Драсов по думите на Юсеин Бошнак, който твърди, че Левски висял на плета надолу с главата и, макар да пропуска да спомене последвалото падане на плета, можем да допуснем, че то става после в резултат от сборичкването, както казва Петър Попов. Точно тогава край вратата падат и се разпиляват парите които Левски носи. За събирането им пише Захари Стоянов и разказва Цачо Ганчев, който предава спомен на баща си Сяро. По думи на Левски Никола казва, че са били 1 500 гроша лични и 3 000 от Ловеч. Това е значителна за времето си сума, която дава основание на Левски да съчини легендата, че е търговец. За сравнение Никола, който твърди, че тръгнал да си купува бакър необходим за занаята му носи само 250 гроша, а в хана са намерени и иззети още 2 500 на Христо. Интерес представлява и въпросът за тескерето на Добри Койнов, което Левски носи, но докато бяга опитва да го изяде, а и защо въобще решава да бяга след като съществуват много спомени за изключителното му хладнокръвие в отношението му към властта. Това на пръв поглед странно поведение се дължи на факта, че Никола разпознава гласа на Али чауш, тоест Левски е направил извода, че заптиетата са от Ловеч и, за да не навлече допълнителни неприятности на Добри Койнов, а и на себе си, опитва да унищожи тескерето. След като предния ден вече е излъгал същото заптие, единственият му ход е бил да се опита да избяга. Изглежда, че когато са го хванали той все още не е погълнал цялото тескере, защото Никола казва, че научил за опита на Левски да го изяде от заптиетата, но пък изглежда е било достатъчно повредено, за да не се чете, иначе те щяха да знаят, чие е то и че е издадено в Ловеч. Не случайно по-късно Левски благодари на Никола, че не е споменал Ловеч, а е твърдял, че се срещнали по пътя, с което го избавил от необходимостта да говори за града.

Преразказаните спомени на Юсеин Бошнак за участието му в ареста на Левски

След Освобождението Юсеин Бошнак е разпитван поне два пъти по въпроса за арестуването на Левски. Веднъж още през 1878 г. от Иван Драсов, Димитър Пъшков и Марин Поплуканов и втори път от даскал Пано Рогозаров и Стоян Куюмджията. Вторият разговор с него не дава никакви нови данни. Според записаното от д-р Стоянов двамата питали за поп Кръстю, тоест можем да предполагаме, че са го насочвали към желания от тях отговор. Юсеин Бошнак им отговорил с турската поговорка: "На умряла овца нож не се вади" и добавил: "Вие добре знаете, че е поп Кръстю, защо ме още питате?" Даскалът рекъл, че знаят, но искат по-добре да се уверят. Какво е искал да каже Юсеин Бошнак с поговорката не е много ясно, но може би към това време поп Кръстю вече е бил починал, а в този случай можем да предполагаме, че разговорът е воден след 1881 г. Ще отбележим, че след Освобождението Пано Рогозаров е член на окръжния съвет в Ловеч заедно с Пъшков и участва в имотните машинации на последния, а Стоян Куюмджията е служител в общината. Пред Кацев-Бурски Куюмджията описва същия разговор, като твърди, че Юсеин Бошнак само им казал споменатата поговорка, а за поп Кръстю не е казвал, че е предател.

За нас интерес представляват спомените за първия разговор с Юсеин Бошнак. Три са на Пъшков - един от бележките му и разказаното от него пред Димитър Страшимиров и д-р Стоянов, и писмо на Иван Драсов до доктора. Веднага се набиват на очи две особености. В спомените на Пъшков за годината на разговора погрешно се сочи 1877 г. (пред д-р Стоянов е посочил правилната 1878 г.) и че е извършен веднага, обаче Драсов пише, че, когато посрещнали завръщащите се бежанци, щом ги видял Юсеин Бошнак се уплашил, защото по-рано ги преследвал, и без още да са го питали нещо започнал да се оправдава, че само е изпълнявал служебния си дълг (във връзка със Софийското приключение той арестува Пъшков). Когато му казали, че искат да го питат за задържането на Левски, той им отвърнал, че ще ги намери след като се настани. Неизвестно какъв период е изминал, но Юсеин Бошнак сам отишъл при тримата. Дали през този период бившето заптие е узнало за обвиненията на Поплуканови и близкия до тях Пъшков срещу поп Кръстю може би никога няма да узнаем, но враждата между тях датира още преди Освобождението и е възможно да му е била известа и просто е искал малко време да обмисли как да се държи и отговаря пред тях. По негови думи Драсов пише за всекидневното ходене на поп Кръстю в конака при юзбашията, дошъл късно една вечер и след като си тръгнал, юзбашията повикал Юсеин Бошнак, заповядал му да събере потеря и да загради Къкринското ханче, където щял да нощува Левски и да го уловят жив. Интересното тук е, че Юсеин Бошнак изрично подчертава, че не знае за какво са говорили поп Кръстю и юзбашията, тоест не го обвинява директно, че е предател. От другаде знаем, че всекидневното ходене на попа в конака е използвано като аргумент, че е предател. Величка Поплуканова изключително набляга на този момент. Макар да предизвиква подозрения подобно поведение може да намери просто обяснение, на попа вероятно е била наложена мярка за неотклонение след арестуването и освобождаването му. Ако беше предател и шпионин, както твърдят Поплуканови, едва ли щеше явно да ходи в конака, показвайки на всички, че сътрудничи на властите. В спомените на Пъшков има някои разлики. Пред Страшимиров казва, че юзбашията повикал Юсеин Бошнак и го пратил при каймакамина, а в бележките си пише, че чаушът е повикан от каймакамина. Тук следва да се запитаме дали двете висшестоящи длъжностни лица лично са го потърсили или са изпратили някой друг? Във всеки случай Юсеин Бошнак не казва нищо за това, както и къде се е намирал, обаче думите му косвено навеждат на мисълта, че не е бил в конака, когато са го повикали. По същественото противоречие между спомените на Пъшков и Иван Драсов е, че първият изрично обвинява поп Кръстю в предателство, твърдейки, че Юсеин Бошнак чул разговор между бейовете от идаре меджлиси (общинския съвет), че поп Кръстю казал на каймакама за Къкрина. Ако се доверим на Драсов за късния час, следва да се запитаме нямат ли си друга работа бейовете освен да висят по нощите в конака, да клюкарстват, и то пред някакъв си чауш, който пък, сякаш не му е разпоредено да събере потеря, се спрял да ги подслушва. Пред д-р Стоянов Пъшков без да разправя басни за среднощното заседание на идаре меджлиси предава думите на Юсеин Бошнак така: "поп Кръстю обадил това на каймакамина".

Очевидната тенденциозност на Пъшков и противоречията, както между собствените му показания, така и с писмото на Драсов, навеждат на извода, че що се касае до разказаното от Юсеин Бошнак, Драсов е по-достоверния източник.