Едва ли има нужда от обясняване какво представлява сериалът "Игра на тронове". Той е културния феномен на десетилетието, а препратките към него, включително и тази публикация, са доказателството за това. Макар в него да присъстват магически и митични елементи характерни за жанра "фентъзи", ролята им, поне в началото, е сведена до минимум, като се залага на реалистичното представяне на средновековното по своята същност битие на хората населяващи измисления свят Вестерос в който сезоните са с неустановена продължителност и траят от няколко години до няколко десетилетия. Тук няма да се спираме на техническата страна на сериала - актьорска игра, музика, костюми, режисура и т. н., те са на задоволително високо ниво, макар на моменти да търпят критика.
На фона на борбата за власт в Седемте кралства - супердържава обхванала целия континент Вестерос - надигащите се митични заплахи за самото съществуване на човечеството изглеждат нереални за лидерите на този свят, защото за тях се говори само в легендите от отдавна минали времена или в писаната история, отразяваща изчезването им. От север това са Другите и възкресените от тях зомбита наричани "бели бродници", а от изток представителката на низвергната от Седемте кралства династия с три огнедишащи дракона. Въпреки някои дребни различия първите четири сезона следват достатъчно близко литературния първоизточник на писателя Джордж Р. Р. Мартин и в повечето от случаите тези различия са в полза на сериала. Но не и когато говорим за Лорас Тирел, един от най-умелите воини в Седемте кралства, който е превърнат в гей и безславно завършва живота си в шести сезон. Една от основните критики към сериала до този момент е липсата на зрелищни битки, които да му придадели епичност. Сякаш действието развиващо се на два континента и десетки ключови и второстепенни персонажи, плюс магическите и митични заплахи, така късогледо игнорирани от властващите обединени около интригата за Железния трон, не са достатъчни. А битки не е като да няма, просто те не бяха основата на сериала. В първите четири сезона видяхме достатъчно двубои, едно мащабно сражение - битката при Черна вода, и цяла редица други, които ни бяха показани в своята подготвителна фаза, или чрез последствията от тях, но някому беше нужно играта на тронове да се превърне в марвелски "епос".
Какво става когато се заложи на зрелището и се изостави повествователната логика и изградените персонажи виждаме в последващите сезони, а именно образи, които са бледи сенки на самите себе си, кухи безсмислени диалози и действия и решения, които не произтичат от известното ни до момента, а се появяват от нищото. Последните написани страници от епоса са използвани от сценаристите в пети и шести сезон, но волната им интерпретация не допринася с нищо за сериала за разлика от различията с литературния първоизточник в първите сезони. За примери могат да послужат безумната мисия на Джейми и Брон в Дорн, самата сюжетна линия на дорнските персонажи, смъртта на Шийрин, Баристан Селми, Черната риба (впрочем важен персонаж в книгите, човекът на чийто тактически гений се крепят победите на Роб Старк), Станис, Рууз Болтън и Валда Фрей и т. н. Множество безсмислени смърти, нямащи никакви последствия за сюжета. Като противовес можем да посочим смъртта на Нед Старк в първи сезон, която стана причина да започне Войната на петте краля. За всяка от безсмислените смърти могат да се посочат далеко отиващи последствия, но сценаристите по най-глупавия възможен начин се отървават от излишните според тях персонажи. Например смъртта на Валда Фрей би довела до вражда на новия Гарант на севера със злопаметните Фреи, смъртта на Бриндън би оставила властови вакуум в Речните земи, който наложения от Ланистърите Едмур Тъли няма да успее да запълни, а този ход пък отново е в ущърб на Фреите. Колкото и безгръбначен да изглежда, на самия Едмур все би му светнало, че Ланистърите няма да посмеят да изпълнят заканите си срещу жена му и детето му, тъй като не само след това няма да има с какво да го шантажират, но и ще влязат във вражда с Фреите. Въобще сценарното безсилие е видно на всички нива. То проличава и в така наречената кулминация на шести сезон - взривяването на септата на Белор в която загива голяма част от политическия и духовен елит на Седемте кралства и според сценаристите отървава Церсей от враговете й, сякаш избитите лордове нямат роднини и васали, а хората на вярата се изчерпват с Върховния септон и шепа въоръжени последователи.
Единствената последица, която бездарните шоурънъри ни показват е присъединяването на Олена Тирел, матриарх на рода Тирел, към оста Дорн - Денерис и нищо повече. В действителност многохилядният Кралски чертог дължи изхранването си именно на Тирелите. На Кралицата на шиповете дори не и е нужно да търси съюзници, достатъчно е да нареди прекратяване снабдяването на столицата и озверялата от глад тълпа сама ще свали неспособните властници, но не, Д и Д са толкова хитри, че успяват да излъжат и себе си с неграмотно сплетената интрига от която се оказва, че съвсем нямат нужда, тъй като Хайгарден незнайно как и защо се оказва най-слабото звено в измислената от тях ос.
Злобното мърморене ще продължи с възкресяването на Джон Сноу. Да, ние знаехме, че един от червените жреци има такава дарба, но от къде следваше, че и Мелисандра, която ни бе показана като веща в други области на езотеричното познание, я има. В последната за момента публикувана книга Джон е сериозно ранен при заговора и не е ясно дали ще оживее или не, но възкресяването му по този начин е чиста проба фенбойщина. Тук не можем да не отбележим и "истинския образ" на Мелисандра, която се оказва, че, без рубина туптящ на шията й, е просто една стара вещица, само дето в края на четвърти сезон вече сме я виждали дибидюс гола, та и без рубина, ама тогава фенбойщината още не беше избила на повърхността като стара ръжда върху нова боя.
От тук следват поредица нелогични действия на 998-я лорд командир на Нощния страж, обяснени с простото "Свърши моят страж!". Човекът, който предпочете службата пред братята си, се включва в играта на тронове под влияние на сестра си Санса с която на всичкото отгоре не са и особено близки и започва ходене по мъките и просене на подкрепа срещу Рамзи Болтън, който и без това не е харесван от северните лордове. Логика за стражите и командващия им да се изправят срещу Болтън има, защото той се опитва да наложи властта си над тях, вместо да ги подкрепи срещу по-голямото зло, но сценарният екип не обича много да мисли. Такъв е случаят и с появата на Санса в Севера. Великият интригант Петир Бейлиш, който е нежно привързан към нея и я спасява от Кралски чертог, съвсем немотивирано я изпраща за съпруга на не по-малко чудовище от Джофри и при първата й молба се телепортира през половината Север с всички рицари от Долината без никой да го забележи, зарязвайки Долината на произвола. Като споменахме телепортиране, да отбележим, че това е един от основните проблеми на сезони шест, седем и осем. Няма го усещането за разстоянията и мащабите на света така умело пресъздадени в първите сезони - пътуването по Кралския път, скитанията на Аря и Хрътката, на Бриен в търсене на сестрите Старк, на дотраките и Денерис, напротив в късните сезони виждаме как Денерис от Мийрин се телепортира на Драконов камък, който е едва ли не на другия край на познатия свят и го окупира без никаква съпротива (за нейната сюжетна линия по-нататък), Аря от Браавос в Речните земи тоже. Въобще беше плюто на всички усилия по светостроенето. Същото е положението и с локациите. Няма ги по-дребните укрепени и населени места, или доколкото ги има само бегло са упоменати. Джон, който иначе е толкова загрижен за добруването на човечеството, зарязва всичко, за да сключи примирие с двете кралици на юг, след успешната мисия по снабдяването на Нощния крал с дракон, оставя на Вала само диваците и черните братя, решавайки че удържането му не е ключово в борбата с Другите. O, sancta simplicitas, ние знаем, че Шийката никога не е превземана от армия, идваща от юг, и дори шепа железнородени покосени от зараза удържат Рова Кейлин срещу Болтъните. Просто един отряд прикриващ евантуални изненади от юг на това ключово място би бил достатъчен, за да позволи съсредоточаване на Вала, пък двете кралици нека се ядат една друга. Какво имаме вместо това? Мотивирано от желание за обсидиан пътуване до Денерис. Какво?!!! При това след като многократно са ни показвали колко уязвими за огъня са белите бродници, а и по всичко изглеждаше, че Вала върши чудесна работа докато не подариха дракон на Нощния крал. Дори след пробива на Вала се нагледахме на достатъчно малоумия пред които бледнее всеки марвелски "епос". Безсмъртния надслов на дантевия ад би могъл да онагледи краха на плахите надежди, че "Играта..." ще се върне към корените си. Ордите зомбита, които няколко сезона избягваха дори да приближават Вала, след като получиха услужливо отстъпения им дракон, се задвижиха в неудържим блицкриг срещу който не помогна и драконовото стъкло, а то бе основната причина за съюза на Джон и Денерис. Готвейки се за предстоящата схватка със зомбитата, кралят на севера научава за настъплението им от оцелелите защитници на Вала. По непонятни причини те са останали в тила на зомбитата при което минават през опустошеното владение на Ъмбърите, но, отново няпонятно как, успяват да ги изпреварят и стигат до Зимен хребет преди тях. Какво прави кралят на севера и блестящите с умствени способности негови съветници? Решават да приемат битката срещу превъзхождащия по численост противник на равно поле вместо зад стените на Зимен хребет, но в Зимен хребет са погребани поколения Старки, което, разбира се, не пречи деца и женоря да се укрият в криптата. Няма и намек за някакъв опит за евакуация, а и няма време за такава пред изненадващия зомби блицкриг.
Нека погледнем и една от основните загадки в книгите и сериала - произходът на Джон. Той, видите ли, не е копеле на Нед Старк, а законен наследник на Железния трон. Моля?!!! При всичкото това повтаряне на „Семето е силно“ и натрапването на отличителните черти на големите родове - Ланистърите са златокоси, Баратеоните чернокоси, Таргариените среброкоси, а копелето-принц... Поредната гнусна храчка върху светостроенето.
Въобще, да се опише сценарното безсилие в късните сезони е задача за обемист труд на тема как се съсипва един от сериалите на десетилетието. Преди да обърнем внимание на някои други персонажи нека погледнем към така желаните от фенбойчетата "епични" битки. Вече отбелязахме, че чисто визуално и технически, забележките към тях са маловажни. Тук въпросът е, че те са извън рамките на всяка военна логика и извън построения псевдосредновековен свят чийто източник е реалното средновековие. Дори не са нужни особени познания по средновековна стратегия и тактика, за да се види малоумието зад Битката на копелетата, Битката за Зимен хребет, Битката за Кралски чертог. Всеки геймър играл Total war знае, че конницата се строява по фланговете. Откъде по дяволите се взе купчина трупове препречваща пътя за отстъпление на групировката на Старките в Битката на копелетата? Явно всички са изгаряли от неутолимо желание да умрат на едно и също място, а и ранените вероятно са изпълзявали на върха на купчината, за да издъхнат там. Да, по бойните полета са оставали много трупове, но не и на купчини с височина пет-шест метра. Това е разбирането на Д и Д за реализъм и епика. Същото е положението с Битката за Зимен хребет. Дори по-лошо. Какво правят тези дотраки в първата редица въоръжени с аракхи?!!! Къде са им лъковете (виждали сме ги да стрелят, а и в първи сезон Джора обяснява, че се учат да стрелят яздейки още от четиригодишни), за какво са тогава всички тези глупости за обсидиана и неубиваемите с обикновени оръжия зомбита? Може би са знаели, че Мелисандра ще се появи и ще запали мечовете им (поредната магия на която не знаехме, че е способна). Торос е правил подобен номер, но не в такива мащаби, и макар в сериала да е магически, то в литературния първоизточник няма магия, а е обикновена измама за лековерните. И така вълната от огнени аракхи се сблъсква с тъмната стена и последователно гасне. Какво стана с уязвимите за огъня зомбита? Най-интересното е, че възкресените като зомбита дотраки не умират с възкресилия ги Нощен крал като другите негови изчадия, а заедно с оцелелите си трима-четирима съплеменници по-късно участват в атаката на Кралски чертог. Горе-долу същото е положението и с Неопетнените. Те са си осем хиляди откак Денерис ги купи, по-яки копелета и от зомбитата. Сякаш не са участвали в кампании срещу поне три града в Залива на роботърговците, кървави сблъсъци по улиците на Мийрин и кампанията в Седемте кралства, а и как са екипирани срещу северния студ. Не, нам ни трябва не някаква си там логика и реализъм, а "епика". Фенбойчета и фенгърли се подмокрят от кеф. Зрелището не изисква особено влагане на смисъл, а и стимулирането на мозъчните центрове, не е като да стимулираш други органи. Отново към Битката на копелетата - копиеносците на Болтън в рехава редица са обградили оцелелите от армията на Джон, които се бутат като овце в кошара, а разполагат с великан, който може да размята рехавата редица като кегли. Опитни воини, които не знаят как да противодействат на въоръжени с копие и щит. О, чудо, конницата от Долината се телепортира в най-подходящия момент. Дори Наполеон е неспособен да постигне подобен синхрон.
Милата Дени, какво ли не изстрада, за да стигне до Вестерос. Най-важното е съмнението в собствената й способност да управлява (според книгите) и личния поход срещу робството, които я карат да заседне в Мийрин. На фона на това и възможността да отплава по-рано, от която се отказа, решението й да нападне Вестерос е мноооого мотивирано... от желанието на Д и Д да сбъднат мокрите фенбойски сънища. "Добрата" кралица заряза поданиците си на милостта на Синовете на харпията и отряд наемници. Мммдам, определено е пример за владетел когото безусловно да следваш. Ами дотраките? И малкото които бяха с нея се изгубиха някъде измежду страниците на сценария, та се наложи да се измисля врътката с покушението над халовете. А какво тук гарантираше, че всички дотраки ще я обожават за това и ще се юрнат след нея, вместо да се разбягат ужасени и да започнат поредната братоубийствена война кой да води бащина дружина? И как безропотно решиха да се качат на корабите, когато подобно желание породи недоволство срещу хал Дрого? Защо въобще ги взе със себе си, когато беше ясно, че те ще са основа на антитаргариенската пропаганда? Нали целта беше да се избегнат излишни жертви, защо тогава великите умници и милеещите за добруването на простите хора Тирион и Варис я посъветваха да разпростре войната по целия Вестерос? При наличието на флот и армия какво пречеше да обсадят Кралски чертог и с драконите да изпепелят цитаделата. След това щеше да има отделни случаи на съпротива, но нямаше всички Седем кралства да са обхванати от бойни действия. Като споменахме съветниците на кралицата на народа няма как да не отбележим, че заедно с Петир Бейлиш те бяха сред най-големите играчи в първите сезони, а какво получаваме сега. Кутрето скоропостижно се помина на съвсем скалъпен процес пред който процесите в тоталитарните режими са като пример за съдебна безпристрастност. Кой знае защо го заколи недоучилата безлика с неутолима жажда за кръв и по-трудна за убиване дори от умиращия трудно Брус Уилис?
В отсъствието на Денерис от Мийрин Тирион си провежда забавни вечеринки, вярвайки си, че е политик от ранга на Макиавели или поне на Тивин Ланистър. Паякът пък вече не плете интриги. Той е само антураж. За кратко го виждаме в Дорн и Хайгарден, докато накрая решава, че Джон му е по-мил от Денерис и по-заслужава да властва, но пък интригата му за издигане на Джон е толкова прозрачна, че и той се спомина бадева. По стъпките му уверено върви и Тирион, чиито съвети и действия комай бяха повече в полза на Церсей и Джейми. Неясно как издигнал се до Десница агент-провокатор на когото по милостта на Денерис все му се разминава.
От горчиво-сладкия финал остана само горчилката от липсата на всякаква повествавателна логика с определено комедиен привкус и сладките спомени от визуалното и сюжетно пиршество на последователно изграждан псевдосредновековен свят и персонажи в ранните сезони. Въобще "играта" завърши с четвърти сезон, оттам насетне започна гаврата със зрителя и едва ли е нужно с мазохистично удоволствие да продължим да изброяваме всяка сюжетна нелепост, която превърна сериала, реалистично пресъздаващ един псевдосредновековен свят, от шоуто на десетилетието в подигравка към умствените способности на зрителите. Поредният фенбойски "епос" в който играта бе спечелена от зрелището.
