На 14 август 1872 г. около три часа след обяд в Ловеч е извършено убийство. Жертвата е слугата на Денчо Дейнов наричан Халача и Памукчията по занаята му - търговия и преработка на памук. Неяснотите около това престъпление са много, а фактът, че в него е замесен и Левски, постепенно води до обрастването му с такава плетеница от литературни интерпретации, че за обикновения любител на историята става невъзможно да отдели фактите от авторските измислици, започвайки от имената на потърпевшите, та до мотивите за смъртната присъда на Левски.
В периода около Общото събрание на БРЦК във връзка с разрастването на организацията особена острота придобива въпросът за финансирането й. В устава на него е посветена отделна глава и макар само от един член в нея ясно са разписани начините за това: глава V, чл. 1 "Централният комитет ще се снабдява с пари: а) като прави заеми, дето и да намери, в името на Българският народ; б) като приема събраните помощи от частните комитети; и в) като употреби, със съгласието на частните комитети, каквито начини намери за най-добри." Именно последната подточка в) предвижда и насилственото снабдяване с пари и на нея са основани злощастния обир на хазната в Арабаконак и разглеждания случай в Ловеч. Докато за обира в Арабаконак знаем със сигурност, че е извършен със съгласието на един от частните комитети, Тетевенския, то за акцията в Ловеч няма сигурни доказателства, че е съгласувана с местния комитет. Единствено Пъшков свидетелства пред Кацев-Бурски, че е имало решение на комитета. На тази мисъл навежда и косвеното съображение, че в подготовката на обира участват и членове и симпатизанти на комитета, които непосредствено преди и след това укриват Левски и съучастника му Вутьо Ветьов, а и оставят фалшиви следи, които да отвлекат вниманието на властите от действителните извършители. Според свидетелството на Марин Поплуканов пред доктор Параскев Стоянов в зида откъм съседния турски хан забили дървени колове, за да се мисли, че нападателите са дошли от там. За да се избегне опасността от разпознаването им, по настояване на Левски, ловешките членове не вземат непосредствено участие в самия обир. По тази причина сам Левски се нагърбва с изпълнението, а за негов помощник от Видраре е повикан Вутьо Ветьов.
Според писмото на Левски до Каравелов от 25 август 1872 г. причината за обира на Денчо Халача е отказът му да даде пари уж за заточениците в Диарбекир. Това писмо е запазено в архива на Киряк Цанков, неизвестно как озовало се там. В повредена част от него Левски пише: "Аз исках да го ... и парите му ..." Авторитетен изследовател като Страшимир Димитров допълва липсващата част с думите "убия" и "да взема", като така изразът добива формата: "Аз исках да го (убия) и парите му (да взема)". На това съмнително дописване на извора се опират някои следващи изследователи в твърдението, че първоначалният замисъл е включвал и убийство. Димитър Общи по време на разпита от 11 декември 1872 г. твърди, че замисълът бил да хванат Денчо Халача и да го принудят да им даде пари, а ако не даде да го убият. Тези показания на Общи обаче противоречат на свидетелствата на други съвременници и най-вече на съучастника в обира Вутьо Ветьов. Според Ветьов в показанията му от 24 декември 1872 г. и 8 януари 1873 г. решението да чакат чорбаджията Левски взема след като намира в къщата малко пари. Твърдението на Общи, че първо убили слугата, а после обрали малкото пари противоречи не само на показанията на Ветьов, но и на разказа на самия Левски в споменатото писмо до Каравелов и на спомените на Мица Денчева (жената на Денчо Халача) и Марин Поплуканов пред доктор Параскев Стоянов, според които убийството на слугата е непосредствено преди виновните да избягат, тъй като виковете му вече привлякли тълпа пред къщата. Това заключение се потвърждава и от спомен на Маруша Драгнева записан от д-р Стоянов: "Мъж й заварил момчето, убито от Левски, как хъркал, мушнат с нож.", тоест слугата е бил още жив, когато двамата обирджии бягат от местопрестъплението. От всичко това можем да направим извод, че първоначалният замисъл въобще не включва убийство, а повредената част от писмото на Левски би могла да има вида: "Аз исках да го (обера) и парите му (да взема)". До същият извод стига и следствената комисия, която обвинява Левски в непредумишлено убийство по чл. 174, ал. 2 на османския наказателен закон: "Който извърши убийство без предумисъл, се наказва с принудителна работа за 15 години. Престъплението се наказва със смърт, когато е било предшествувано, придружено или последвано от друго престъпление, или когато е било средство, за да се извърши друго престъпление".
Решението на следствената комисия поражда спекулацията, че Левски е осъден на смърт именно заради убийството на слугата. Застъпниците на тази теза пропускат дребния факт, че и останалите обвинения срещу Левски също предвиждат смъртно наказание: чл. 55 ал. 1 от Османския наказателен закон от 1858 г.: "Който подбужда посредствено или непосредствено поданиците на Османската империя да се въоръжават срещу имперското правителство се наказва със смърт, ако е последвало въстание или е имало начало на изпълнение"; чл. 56: "Който подбужда поданиците на Османската империя да се въоръжават един срещу друг или да вършат опустошения, кланета или грабежи в една или повече местности се наказва със смърт, ако такива са последвали или е имало начало на изпълнение"; и чл. 66: "Който по площади, тържища и други публични места чрез речи, разпространение на ръкописни и печатни листа или по друг начин подбужда гражданите и жителите на империята да извършват престъпленията по настоящата глава, ще се наказва както извършителите на тези деяния." Следствената комисия в "Мазбат № 15" от 14 януари 1873 г., съдържащ обвиненията срещу Левски, излага доказателствата, че условията на членовете предвиждащи смърт са изпълнени. В "Бележка на Министерския съвет" от 21 януари 1873 г. се предлага на султана да издаде ферман за смъртно наказание на Левски. Министерският съвет въобще не споменава убийството в Ловеч, слагайки го в графата "други престъпления", а се позовава на бунтовната дейност като достатъчно основание за издаване на смъртна присъда, което окончателно срива тезата, че Левски е осъден на смърт не за противодържавната си дейност, а заради убийството в Ловеч.
По отношение възрастта на жертвата също се спекулира най-безсъвестно. Божидар Димитров например пише за убитото от Левски "малолетно чираче", а Иван Стоянов в интервю за програма "Христо Ботев" пред Румен Леонидов казва, че Левски не е детеубиец, но не защото просто жертвата не е дете, такава мисъл дори не минава през ума на титулувания професор прочул се със скандалните си тези, а "защото в такава екстремална ситуация няма по какъв друг начин да се постъпи". Съвременниците на събитието обаче определят възрастта на "детето", "малолетното чираче", "момчето" съвсем не като детска: според Левски "24-годишен момък"; според чорбаджийката му Мица Денчева "на около 20 годи[ни]"; Вутьо Ветьов в показанията си от 24 декември 1872 г. твърди, че убитият е "на около 18-20 години", Марин Поплуканов го определя "на около 25 год." От съвременниците само последният твърди, че слугата се казвал Стойчо Герганов (в историографията често се среща като Гергинов) от Лесидрен. Други го знаят като Колю или Николчо. Доктор Стоянов е записал за думите на Пъшков, че "за Стойчо не знае", но когато станало дума за Вутьо, Пъшков казал: "Този последния бе с Левски при убийството на момчето Николчо на Денча Халачина". Според Мица Денчева слугата й се казвал: "Кольо от село Сопот, Ловчанско". Последното сведение се потвърждава и от Васил Йонков, който отговаря на въпрос на подготвящия второ издание на биографията на Левски Захари Стоянов: "Момчето се казва Колю Бешков от с. Сопот". За името Кольо доктор Стоянов, освен на Мица Денчева, се позовава и на Христо Поплуканов.
Извори:
Из писмото на Левски до Каравелов от 25 август 1872 г.
"Но времето не ми помогна - с още един другар по пладне в Ловеч насред града, преоблечен, тайно, през друга къща влизам у едного чорбаджия, комуто бяха поискали помощ за заточениците в Диарбекир. А това куче, след като не дал ни пара, напсувал ги и ги укорил, че били разваляли спокойствието му! - на шкембетата. Аз исках да го и парите му, но както правих сметката си вкъщи, на пазара не излезе така. Да видим каква. По европейски часът през деня на З. Скрити ние в къщата му. Фамилията му беше отишла на Троянския манастир, а той с калфата си само, 24-годишен момък. Според както изпитах, от дюкяна си дохождал всеки път един час и половина преди момчето, то не беше така. Пред Св. Богородица в понеделник в 3 часа европейско дохожда калфата му, отваря портата, която беше заключена отвън, и влиза. Но преди да дойде, бях счупил врати, сандъци и не намерих повече от 1400 гр. тур. се бешлици. Така бях приготвен вътре, ако дойдеше той напред нямаше да има никакъв шум, а то дойде напред момчето. Посрещна го другарят ми, нададе вик: „Тичайте хора!“, на която страна бях в двора. Докато пристигнах, то все вика и се бори с другаря ми. Пристигнах. Ръгнах го с камата си на смърт, та дано сбъркаше народът посоката на гласа, който беше напълнил улицата. Не умря изведнъж, започна да вика повече, което не можеше да се скрие вече. Ръгнах го още веднъж, за да не се мъчи и да не може да каже какви са били. Жалко за невинното момче. Но ако не беше така, беше оцапано на много страни!"
Из телеграма на Мазхар паша до Дунавския валия от 16 ноември 1872 г.
"Снощи въпросният Вутьо бе заловен по изкусен начин във Видраре и докаран. Разпитан, той призна пред специалната комисия, че, когато заедно с Дякон Левски двамата нападнали споменатата къща и задигнали известна сума пари, 20-годишният слуга на стопанина на къщата, като разбрал, че са влезли с цел да крадат, започнал да вика за помощ. Тогава Дяконът, в негово присъствие, наранил с кама слугата в корема, вследствие на което последният починал."
Из телеграма на Мазхар паша до Дунавския валия от 16 ноември 1872 г.
"Снощи въпросният Вутьо бе заловен по изкусен начин във Видраре и докаран. Разпитан, той призна пред специалната комисия, че, когато заедно с Дякон Левски двамата нападнали споменатата къща и задигнали известна сума пари, 20-годишният слуга на стопанина на къщата, като разбрал, че са влезли с цел да крадат, започнал да вика за помощ. Тогава Дяконът, в негово присъствие, наранил с кама слугата в корема, вследствие на което последният починал."
Показанията на Димитър Общи от 11 декември 1872 г.
"Заедно с Вутьо Ветьов, който е затворен тук, те се сговорили и отишли да нападнат къщата на един чорбаджия, чието име не зная, който обещал пари за комитета, но не ги дал. Те го почакали да се върне от дюкяна, та да му поискат пари, а ако не даде, възнамерявали да го убият; той не дошъл, а дошъл слугата му. Те го хванали, той извикал. Ударили го с нож и го убили. После те влезли в къщата, намерили около три-четири хиляди гроша пари, взели ги, излезли и отишли. Ето, толкова зная”.
Показанията на Вутьо Ветьов от 24 декември 1872 г.
"Аз влязох там, посочиха ми сламника, там намерих Левски облечен с арнаутски дрехи. Едно арнаутско облекло имаше и за мене. "Съблечи тия и се облечи" ми каза той. Аз съблякох старите дрехи и облякох арнаутските. Той ми даде една пушка, у мене имаше и един револвер шестак. "Дошъл е един лов тук, ще го нападнем заедно" ми каза той. Аз се поопънах малко. Сетне той рече: "Друга леснина няма". Слязохме от там; имаше двор на една къща, заграден с дъсчена ограда, две дъски от оградата бяха извадени. И от там, Левски пред мене, аз зад него, минахме през оградата. Остави ме отвътре в двора да наблюдавам, а той влезе вътре в къщата. После излезе, дойде при мене и рече: "Много пари не можах да взема, намерих малко пари, стой да почакаме да дойде стопанинът на къщата, богат човек е, да измъкнем повече пари". В това време портата се отвори и дойде слугата на стопанина на къщата. Веднага Левски го хвана и завлече в една стая под сайванта. Момчето започна да вика. Левски заби камата си в корема на момчето слуга; после удареното момче започна пак да вика."
Показанията на Вутьо Ветьов на очната ставка с Левски на 8 януари 1873 г.
"Аз отидох в отсрещната къща, но чия е тая къща – не зная. Стопанинът на къщата ми каза: „Левски е в плевнята.“ Яз влязох и видях там Левски в червени дрехи. Той ме накара и аз да облека едни червени дрехи. Тръгвайки оттам двамата заедно, ние отидохме до къщата, която нападнахме. На дъсчената ограда имаше два отвора, дигнахме ги и влязохме вътре. Аз останах в двора стоях до вратника. Дяконът се качи горе взе парите, слезе долу и каза: „Тия пари са малко, да почакаме стопанина на къщата!“ Чакахме от шест до девет, стопанинът на къщата не дойде. Дойде слугата му. Щом ни видя, той започна да вика, Левски го хвана за яката и го завлече вътре, аз чаках при вратата, за да не дойде някой. После момчето извика повторно. Влязох вътре, видях, Левски хванал момчето и забил камата в корема му... Той дори улови момчето за яката с лявата си ръка, опря го до стената и го удари с дясната си ръка. Сутринта аз попитах: „Дяконе, умря ли момчето?“ Той ми каза, то е умряло още преди да направят огледа."
Спомените на Мица Денчева разказани пред д-р Параскев Стоянов:
"Мица Денчева, жена на Денчо Халача, от когото комитета е искал пари. Всички били на Троянския манастир, само Денчо останал дома. Това било срещу Богородица. Денчо излязъл да запре дюкяна, а момчето Кольо от село Сопот, Ловчанско, на около 20 годи[ни], отишло за хляб. Като го нямало, В. Левски и още един влезли в къщи и обрали всичките пари в един фес и една кърпа, турили куп сребро за 2000 лева, но не успели да го вземат, понеже дошло момчето и заключило. Тогава видял той Левски и му извикал: „Бай Василе, какво търсиш?“ и го убили. Деца от пътя видели и разправяли. Левски мушнал момчето и избягал през вратите. Дошли комшии и заварили момчето още живо и го попитали дали познал убийците. Той каза: „Не ме питайте!“ и издъхнал, без да издаде никого."
Спомените на Марин Поплуканов разказани пред д-р Параскев Стоянов:
"Те са знаели, че Памукчията е сам, Левски бе облечен с турски дрехи с пушката си „Remington“. Отишъл през къщата на Димо Драсов в къщата на Памукчията, сега къща на Григор Иванчев. В двора забили към турския хан до дувара няколко кола, за да се мисли, че хората са дошли от този хан (сега хан на Радкоолу). Влезли в къщи и чакали скрити, додето дойде Денчо. Дойде момчето, слугата на Денча, Стойчо, на около 25 год. (казвал се С. Герганов, от с. Лесидрен), носел хляба от фурната. (Христо Луканов знае всичко, той през това време е дежурил на тяхната улица, за да види през къде ще избягат, за да съобщи на комитета. Марин го знаел от разказа на В. Левски и на Вуте.) Момчето готвело за вечерята и ги видяло скрити в самата къща и познало Левски, понеже Стойчо е бил по-рано слуга у Иван Драсов. Момчето извикало, те обяснили на момчето защо са дошли. Преди да дойде то, те бяха претърсили къщата и едва бяха намерили няколко наниза пари за стотина лева. Те искали даже да си излязат, но момчето не ги пущало и се боричкало с тях няколко минути до портата. Вутко искал няколко пъти да го убие, но Левски не давал, докато момчето не хванало силно Левски и почнало силно да вика. Като видял вече опасността, Левски сам извадил камата и я забил в сърцето на Стойчо и понеже и тогава не можал да се изтръгне от ръцете му, Левски завъртял камата в раната и момчето извикало и умряло. Левски се отървал и излезли през портата на улицата. Някои минувачи видели, но се изплашили и се скрили."
Бележка на Министерския съвет от 21 януари 1873 г.
Бележка на Министерския съвет от 21 януари 1873 г.
"Приложена към настоящето, представя се дешифрирана телеграмата, получена от негово превъзходителство дивизионния генерал Али Саиб паша – председател на образуваната в София следствена комисия, с която съобщава, че ще изпрати по пощата протокола на комисията досежно наказанието на заловения Васил Дякон Левски, за когото е било установено с положителност, че е вършил подстрекателска дейност в Ловеч, че се е одързостил със слово и дело да бунтува населението против императорската власт и да върши и други престъпления.
Тъй като, според постановленията на закона, такива бунтовници следва да бъдат осъдени на смъртно наказание, то след разисквания в малкия състав на Министерския съвет, реши се, съгласно същото постановление на закона, да се предостави на негово величество императора да издаде ферман за наказване със смърт и на тоя бунтовник."
Тъй като, според постановленията на закона, такива бунтовници следва да бъдат осъдени на смъртно наказание, то след разисквания в малкия състав на Министерския съвет, реши се, съгласно същото постановление на закона, да се предостави на негово величество императора да издаде ферман за наказване със смърт и на тоя бунтовник."
Използвана литература:
Васил Левски. Документално наследство. Юбилейно издание по случай 100 години от гибелта му. Подготвили за печат Кирила Възвъзова- Каратеодорова, З. Нонева, В. Тилева, Н. Генчев. С., 1973.
Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд. Документи из турските архиви. Превели В. Шанов, П. Миятев, Б. Недков и др. С., 1952.
Панчовски, Димитър. Последните дни на Васил Левски. С., 1990.
Интернет ресурси:
