Десетилетия наред Алексей Исаев в различни вариации повтаря едно и също: "Немците са минали през Дубосеково без да забележат нищо особено.", докато други историци твърдят само че вестникарските подробности за подвига на панфиловци са неточни в подробностите, но не и за самото събитие. Най-поразяващото е, че той познава много добре всички документи от съветска и немска страна и въпреки това настоява на безумната си версия, интерпретирайки превратно дневника на бойните действия на немската втора танкова дивизия и показанията на командира на съветския 1075 полк Капров от 1948 г.
Исаев свежда събитията от 16 ноември 1941 г. до относително безпроблемното напредване на немската втора бойна група през Нелидово, но се прави, че уж нищо не е станало, когато същият немски източник пише, че първа бойна група в която има един танков батальон, тоест приблизително около 50 танка за колкото съобщават и очевидците, сутринта напредва по направлението Ширяево - Петелино. Въпреки че "нищо особено не са забелязали", следобед те все още са на триста метра от Ширяево и докладват, че противникът "упорито" (zäh verteidigt) се отбранява, а командването на дивизията донася в щаба на пети армейски корпус, че напредването е "забавено" (verzögert). Това е точно в района на съветския 1075 полк, чийто втори батальон и по-конкретно втори взвод на четвърта рота поема основния удар, но за Исаев това е "нищо особено". Освен това той спекулира с понятието "Totalschaden" - напълно унищожен танк, който не подлежи на ремонт. Немците не били отбелязали такива унищожени машини, ерго бой нямало. Само че за съветския пехотинец в момента на събитието няма значение дали танка е Totalschaden, важно е да не напредва и да не стреля, дали заради скъсана верига или заклинил купол, все повреди, които не са Totalschaden, няма значение. А това че тези танкове по-късно са отремонтирани на място или в полевите работилници, не значи че не е имало бой.
Другият любим аргумент на Исаев са показанията на Капров от 1948 г., който буквално казва: "Никакого боя 28 панфиловцев с немецкими танками у разъезда Дубосеково 16 ноября 1941 года не было — это сплошной вымысел." И Исаев спира до тука, защото това му е достатъчно да поддържа изсмуканата от пръстите си теза, че бой не е имало, немците нищо особено не забелязали. Толкова нищожно е това "нищо", че смятат за необходимо да доложат нагоре упоритата съпротива, която ги забавя. По-нататък Капров сам се опровергава, но това вече не върши работа на Исаев: "В этот день у разъезда Дубосеково в составе 2-го батальона с немецкими танками дралась 4-я рота, и действительно дралась геройски."
В заключение можем да кажем, че проблеми около сражението край Дубосеково има, но те не са свързани с въпроса дали се е състояло или не, както настоява Исаев, а с конкретната цифра на загиналите и с конкретните им имена. Освен това подвигът на панфиловци има огромно морално-психологическо значение за укрепването на бойния дух. Няма съмнение, че Исаев се опитва да яхне вълната на постсъветския антикомунистически деконструктивизъм. Исаев гледа на историята през прозореца на германската канцелария, а не през окопа край Дубосеково.
