"Виолета праща поздрави!"
из плакат на Антифа
Легендата:
из плакат на Антифа
Легендата:
"През 1918-та година в последните дни на Първата Световна война, под влияние на комунистическата пропаганда част от войниците, напуснали фронта се насочват към главната квартира на армията ни в гр. Кюстендил, а други обявяват Радомирската република възглавявани от земеделеца Райко Даскалов. Възползвайки се от това критично за България положение, сръбска пехота настъпва към гр.Кюстендил по долината между Царев връх и Калин камък и със снаряди обсипва почти обезлюдените български позиции. Командирите не са в състояние да възпрат отстъпващите войници. На позицията останал само майор Христо Луков с четири оръдия. В този критичен момент той с помощта на няколко овчари открил огън по настъпващите сърби.
Те били отблъснати. На другия ден след сключване на примирието, подполковник Томич поискал да поздрави българските артилеристи спрели настъплението му. Войниците посочили Луков, който още бил с обгоряло от артилерийската стрелба лице.
“А другите?“- попитал Томич. “Те бяха няколко овчари и козари, които подаваха снарядите на майор Луков при стрелбата”- бил отговорът. Сърбинът изревал от яд, но скоро се овладял и поздравил майор Луков за големия подвиг извършен от него.
“В историята на Франция, продължил подполковник Томич, има също един, който останал сам да брани Родината си - маршал Ней.
Щастлива е България, че има такива защитници офицери.”"
Действителността:
"Все пак на 22 септември ген. Бурмов нарежда Школата за запасни подпоручици да пристигне от столицата на разположение на Главната квартира. Подразделението е преместено с цел превантивното засилване на охраната. Началникът на Военното училище полк. Каишев заповядва веднага да заминат 19 офицери, 21 офицерски кандидати, 20 подофицери, 650 школници и 64 войници с 6 картечници и 57 коне. На другия ден ядрото е последвано от остатъка – 4 офицери, 2 офицерски кандидати, 254 школници, 70 коня и 4 оръдия – 2 полски и 2 планински. Втора батареята се ръководи от майор Хр. Луков. (ДВИА, ф. 1521, оп. 1, а.е. 306, л. 65, 66, 67, 69; а.е. 295, 117–122.; ДВИА, ф. 1521, оп. 1, а.е. 277, л. 215.)(Фонд 1521 – Народно военно училище „Васил Левски“)
Пристигнали в града, те са насочени веднага към Кадин мост с цел да прикриват възможно проникване на войници по направлението от Царево село. Затова са изпратени наблюдателни застави към с. Четирци, по р. Речица и Дупница. Въпреки съсредоточената над 1000 души жива сила неефективното разположение изиграва своята негативна роля. Фактите потвърждават мнението на полк. Коста Николов, че практически самата Главната квартира остава без охрана. (Николов, К. Клетвопрестъпниците. Владайските събития през септември 1918 г. С., 2002, 13–14) В този план са и спомените на Стойчо Мошанов. Налага му се да изслуша доклада на коменданта на Кюстендил подп. Ст. Андреев, който недоволства от заповедта на полк. Каишев основната част от школата да се разположи далеч от града. (НА-БАН, Сб. IV, оп. 1, а.е. 143, л. 232; Документален сборник „Българите и Голямата война“..., с. 394.)
26 септември ... Сред респектиращите фактори безспорно е разполагането отново около Кюстендил на Школата за запасни подпоручици. Според К. Николов призори на същия ден тя успява да достигне града и да заеме ключови места за охрана от казармата през Хисарлъка и дупнишкото шосе до жп гарата. След обяда получава заповед да се съсредоточи на последното място и да се натовари на една композиция. Изпълняват нареждането, но скоро под натиска на тълпата войници отново са разтоварени. Дезертьорите заемат местата им и заминават към Радомир, а школата остава на бивак на същото място. Сутринта на 27 септември получават заповед да се разделят, като една рота под командването на майор Морфов заеме Кадин мост и направлението към Черната скала и Царево село, а други две, ръководени от подп. Печигаргов, обезпечи посоката от вр. Руен и Деве баир. Последната достига до с. Гърляно и там бивакува. Сред бойците се забелязват признаци на разколебаване, прераснали в края на деня в явно нежелание за продължаване към границата, а завръщане в Княжево. Има опити на цели взводове да тръгнат към Кюстендил, но своевременно са успокоени от решителната намеса на офицерите. (Николов, К. Клетвопрестъпниците..., 23–26.)
На 28 септември става ясно, че сръбската кавалерия е достигнала до Царево село... Защитата на града отново се подсигурява от Школата за запасни подпоручици. След повторното превземане на Главната квартира подразделенията са съсредоточени в западната му част... Следва нова заповед, като ротата на майор Никола Спасов заема позиция при Кюнек в посока вр. Руен. Ротата на майор Стефан Серафимов изгражда стражева застава при вр. Бождерица и охранява Деве баир, а тази на майор Александър Морфов достига Черната скала. Последната настъпва и води на следващия ден „жесток бой“ със сърбите. След него се оттегля на старата граница. (Николов, К. Клетвопрестъпниците..., с. 26, 47, 49–50) Именно тя, изглежда, съдейства на отряда на полк. Цветков, който възпира неприятеля да проникне в довоенните предели на Царството...
Факт е, че майор Хр. Луков по същото време е в Кюстендилско. Като командир на школната батарея той пристига в града още на 23 септември и престоява до 14 октомври 1918 г. (ДВИА, ф. 1521, оп. 1, а.е. 295, л. 61, 121, 127; а.е. 277, л. 215–216; ЦДА, ф. 3к, оп. 5, а.е. 27, л. 94.)(Фонд 3к – Монархически институт в България) За присъствието му в района на Деве баир свидетелстват Стойчо Мошанов и Коста Андреев. (НА-БАН, Сб. IV, оп. 1, а.е. 143, л. 231, 243; Документален сборник „Българите и Голямата война“..., с. 394; РИМ-Кн, НИ, НСФ, инв. №27, 324.) Друг факт е, че школната рота, изпратена да заеме вр. Руен, стига само до вр. Кюнек, но се завръща чак в с. Богослов. Появата на няколко, а по-сетне на около 100 сърби при Султан тепе води до нежеланието им да останат на заповяданата позиция. Според информацията дезертират много бойци, предимно от пионерната рота. Въобще оттеглянето се отдава на „мълчаливото съгласие на началниците“. В района наистина има сръбски полковник Томич, който след няколко дни иска отдръпването на българската стража по-назад от границата. До сблъсък не се стига и скоро офицерът оттегля желанието си. (ДВИА, ф. 40, оп. 2, а.е. 1527, л. 10, 33.)(Фонд 40 – Щаб на Действащата армия)"
Източник: Джонев, Ангел; Кюстендил - военната столица на България през Първата световна война; стр. 359-369 (със съкращения)
Карта на района около Кюстендил. С червен овал са отбелязани върховете Бождерица (охраняващ Кюстендилския проход - Деве баир), Руен, Кюнек и Черната скала на юг, както и село Богослов, а със син овал Царев връх (Султан тепе) и Калин камен. Царево село е днешното Делчево, което се пада южно от Черната скала извън рамките на картата. Както се вижда на картата между Царев връх и Калин камен няма долина, както гласи легендата, а се простира билото на дял от Осоговската планина. Виждат се и редица други несъответствия с легендата за Луков - сръбският офицер Томич иска българите да се оттеглят от границата и то няколко дена след Солунското примирие, не само не се съобщава за престрелка, но и виждаме, че само ротата изпратена да заеме връх Руен не изпълнява заповедта, докато Луков и ротата на Стефан Серафимов са в района на връх Бождерица. Тук въобще няма да засягаме чисто физическата и техническа възможност сам човек да обслужва четири оръдия, дори да има под ръка необучени овчари, които да му подават снаряди.
Източниците за картата са:
