неделя, 1 ноември 2026 г.

Идеологическо-пропагандният наратив среща реалността

Условните рефлекси затова са условни, защото се нуждаят от постоянно стимулиране за поддържането им. Такъв стимул за съхраняване на антикомунистическия рефлекс е и пасквилът наречен „Хроники за неудобната истина“, който от 16 октомври 2026 г. е по кината. Лентата е с претенции за „документалност“ и „независимост“. Изградена е на принципа на говорещите глави, дигитално генерирани псевдодокументални кадри, ефектен монтаж, патетичен задкадров глас и озвучаване в най-добрите традиции на псевдодокументалистиката, което задава необходимия емоционален фон. Типично за такива продукции „документите“, когато ги има, а не са в графата на абстрактните „секретни архиви“, са внимателно подбрани и извадени от контекста, за да се създаде необходимото внушение. В същото време „независимостта“ не се изчерпва с краудфъндинг, както лъжат създателите, а среща мощна институционална подкрепа, както показва масираната медийна кампания, която подгряваше темата, и агресивната реклама в т. нар. „социални мрежи“.
По същество подобни пасквили повтарят опорките спуснати още преди 40 години от Свободна Европа, Гласът на Америка и БиБиСи. Грешката на българското правителство не е, че излиза с успокояващи съобщения, а че в крайна сметка се поддава на идеологическия шантаж и все пак въвежда мерки с което косвено признава това в което и до днес го обвиняват. Реалността и радиобиологичната наука казват друго. Това, което прави пропагандата, е, че описва реални последици, които биха могли да настъпят, но напълно премълчава дозата, а още античната медицина е открила, че отровата е в дозата.
Фактите:
За настъпване на патологични изменения трябват 100 mSv/h, йодната профилактика е при над 50 mSv/h. Най-голямо повишение на радиационния фон в София - 2 май 1986 г. 0.0144 mSv за ден, ако добавим и евентуално заразена храна, още около 0.03 mSv за ден. По същото време в Припят 5-10 mSv/h. Индия, Бразилия, Иран имат места с естествена радиоактивност над 10 mSv за година, където постоянно живеят хора.
1 банан = 0.0001 mSv
Зъбна снимка /дентален интраорален/: 0.005 mSv
Бял дроб - гръден кош PA /една проекция, най-честата/: 0.02 mSv това е ∼1 ден естествен фон в София
Бял дроб - гръден кош странична + PA /две проекции/: 0.1 mSv
Крайник /ръка, крак/: 0.001 mSv /1 μSv/
Мамография /две гърди, 4 снимки/: 0.4 mSv
Коремен скенер /CT абдомен - не е една снимка, а серия, но за сравнение/: 8 mSv.
Във всеки един момент от човешкия живот в тялото в зависимост от теглото има радиоактивния изотоп калий-40. При 70 килограмов човек неговото количество е около 17 милиграма, които облъчват с около 0,000019 mSv/h, или около 0,165 mSv на година.
Друга системна грешка, която жълтопаветната пропаганда прави, е да бърка радиационния фон с отлагането на радионуклиди по земята и почва да пише и говори за повишена радиация с хиляди пъти, когато това се отнася за количеството радиоактивни изотопи. Точно това, което за пръв път е регистрирано вечерта на първи срещу втори май. Тоест, дори да е валяло през деня, отлаганията са по-късно вечерта и няма никакъв радиоактивен дъжд през деня.
Пропагандният наратив съзнателно бърка физическия период на полуразпад на изотопите във външната среда с техния биологичен период на полуразпад в човешкия организъм. Докато цезий-137 има физически полураспад от 30 години, човешкото тяло го метаболизира и отделя чрез естествената секреция с биологичен полуразпад от 70 до 110 дни. В рамките на няколко месеца тялото напълно се изчиства от инкорпорираните изотопи. Свързването на днешните онкологични заболявания със събития отпреди четири десетилетия е радиобиологична басня. Тя служи единствено за амнистиране на съвременните канцерогенни фактори и сринатата здравна система, прехвърляйки вината върху митичен исторически виновник.
Паралелно жълтопаветната пропаганда издига лозунга за скритите, или нераздадени, таблетки калиев йодид, което е пълно безумие. Използването на калиев йодид без медицински показания е по-вредно от самия радиоактивен облак и би осакатило, или дори убило, хиляди хора. В крайна сметка жълтопаветната измет с лъжите си нанася по-големи вреди, въвеждайки медицински необосновани твърдения. Днес насаждането на страх от радиацията не е просто пропаганден реликт от Студената война, но обслужва и „зеленото“ лоби.