В „Бележки за броя на населението в късносредновековна България (втората половина на ХІV в.)“ съм допуснал груба методологическа грешка. Априорно съм приел, че броя на ханетата в тимарското селище е съотносим с броя на ханетата в хасовото селище, а това не е така. За да корегираме сметките първо трябва да видим съотношението между тимарски и хасови селища, което е 45:55, второ - да установим с колко хасовите селища са по-големи от тимарските. За последното пак ще ползваме примера на Видинско който ни дава 2,8. От нашия пример вадим 6 622 тимарски ханета и остатъка го умножаваме по 2,8. Сумираме отново всички ханета. Вместо 14 597 ханета получаваме около 29 000, или 145 000 души население за Видинско в средата на XV век. Тъй като това число е две трети от населението след първата вълна на чумата, умножаваме по 1,5 и получаваме 217 500. За предчумното население умножаваме още веднъж по 1,5.
И тук лъсва и математическата грешка, която съм направил в разглежданата публикация, защото една трета от две трети (населението след първата вълна на чумата) не е половината с което неволно съм надул тогавашното число. Иронията на този статистически капан е, че чисто математическата грешка (линейното събиране на третини) е подействала като компенсиращ вентил — тя изкуствено е теглила цифрите нагоре, за да неутрализира частично бруталното занижаване на базата, дошло от пропускането на по-едрите хасови селища.
Парадоксално ама числата, които съм получил тогава за периода след първата вълна на чумата, при всичките ми грешки и недомислици, отговарят относително точно на средата на XV век с настоящите корекции.
