Дилогията на Алексей Балабанов "Брат" и "Брат 2" е добила култов статус в постсъветското кино. А неговият протагонист Данила Багров, блестящо изигран от Сергей Бодров, е станал едва ли не народен герой. Либералната интелигенция е в ужас от този герой, виждайки в него симптом на фашизация, простофилство, варварско незачитане на реда. Но феноменът на Данила е много по-дълбок от това повърхностно четене. Той е социокултурен симптом на една от най-дълбоките хуманитарни и обществени катастрофи на XX век — разрушаването на съветската система и последвалата варварска реставрация на капитализма през 90-те години.
Данила се появява в свят на господстващ социалдарвинизъм. В свят на „шокова терапия“, деиндустриализация и стремително декласиране на милиони хората. В този "най-добър от всички възможни светове" правото престана да бъде гарант за закрила — то се превърна в инструмент за легитимиране на грабежа. За обикновения човек, смазан от бедността и безнаказаността на силните на деня, Данила е народният отмъстител. Той е суровият, извънсистемен регулатор, който възстановява моралния баланс тогава, когато държавата и капиталът са се слели в престъпен съюз.
Данила е "въздишката на угнетената твар". Да, той е престъпник, убиец, ксенофоб, но ние не го обичаме за това. Знаменитата му фраза: „В чём сила, брат? Сила в правде!“ е синтезирания израз на бунта срещу системата в която "парица е царица". За масовия зрител, търсещ „правдата“, той е единственият, който възстановява баланса в един напълно несправедлив свят. Когато държавата и законът не предлагат справедливост, народът си избира такъв герой, за когото „правдата“ е над всичко останало.
Трагедията на Данила не е в това, че е убиец и престъпник в свят който го е принудил да стане такъв, а в това, че неговата "правда" е индивидуален стихиен бунт лишен от класово съзнание. Данила се появява когато връзката между понятията "закон" и "справедливост" е скъсана. Той се ражда тогава, когато законът защитава грабежа, а престъплението остава единственият начин да се потърси справедливост.
В народното съзнание Данила е герой не заради това което е, а заради това от което хората имат нужда. Западното изкуство отдавна се е научило да се справя с подобни "герои" като ги патологизира - от Таксиджията на Скорсезе до Жокера на Тод Филипс. Но отказът на Балабанов да сложи диагноза на Данила, извежда на преден план диагнозата над самото общество.
Данила се появява в свят на господстващ социалдарвинизъм. В свят на „шокова терапия“, деиндустриализация и стремително декласиране на милиони хората. В този "най-добър от всички възможни светове" правото престана да бъде гарант за закрила — то се превърна в инструмент за легитимиране на грабежа. За обикновения човек, смазан от бедността и безнаказаността на силните на деня, Данила е народният отмъстител. Той е суровият, извънсистемен регулатор, който възстановява моралния баланс тогава, когато държавата и капиталът са се слели в престъпен съюз.
Данила е "въздишката на угнетената твар". Да, той е престъпник, убиец, ксенофоб, но ние не го обичаме за това. Знаменитата му фраза: „В чём сила, брат? Сила в правде!“ е синтезирания израз на бунта срещу системата в която "парица е царица". За масовия зрител, търсещ „правдата“, той е единственият, който възстановява баланса в един напълно несправедлив свят. Когато държавата и законът не предлагат справедливост, народът си избира такъв герой, за когото „правдата“ е над всичко останало.
Трагедията на Данила не е в това, че е убиец и престъпник в свят който го е принудил да стане такъв, а в това, че неговата "правда" е индивидуален стихиен бунт лишен от класово съзнание. Данила се появява когато връзката между понятията "закон" и "справедливост" е скъсана. Той се ражда тогава, когато законът защитава грабежа, а престъплението остава единственият начин да се потърси справедливост.
В народното съзнание Данила е герой не заради това което е, а заради това от което хората имат нужда. Западното изкуство отдавна се е научило да се справя с подобни "герои" като ги патологизира - от Таксиджията на Скорсезе до Жокера на Тод Филипс. Но отказът на Балабанов да сложи диагноза на Данила, извежда на преден план диагнозата над самото общество.
