Testimonium Flavianum

Свидетелството на Йосиф Флавий

1. Кой е Йосиф Флавий

Йосиф бен Мататия е юдейски учен и политически деятел, произхождащ от благородно семейство. Той е роден през 37 г. и е възпитан във фарисейската традиция. През 66 г. при избухването на бунта срещу римската власт юдейските водачи му поверяват отбраната на Галилея. Попаднал в безизходно положение по време на боевете Йосиф предпочита да се предаде. Сътрудничеството му с римляните често е окачествявано като предателство в най-широк смисъл, но приемайки фамилията на новата управляваща династия в Рим той си остава правоверен юдей и защитава обичаите и традициите на народа си от нападките на езичниците. На перото му дължим и няколко исторически съчинения писани на гръцки език в които отново прозира стремежа да се представи на образованата общественост историята и традициите на евреите и същевременно да се защити от нападките на противниците си, които го окачествяват като "предател". Относно датата на смъртта му няма единодушие. Сигурно е обаче, че е починал в началото на втори век.

2. Свидетелството на Йосиф Флавий

Йосиф Флавий завършил историческото съчинение "Юдейски древности" през 94 г. Повествованието обхваща периода от сътворението на света до началото юдейската война, т. е. въстанието на евреите от 66-71 г. В книга XVIII на "Юдейски древности" сред разказа за римския управител на Юдея през 26-36 г. Пилат Понтийски срещаме следния пасаж:

"По това време живял Исус, мъдър човек, ако въобще можем да го наречем човек. Той вършил необикновени дела и бил учител на хората, които с радост възприемали истината. Той привлякъл към себе си мнозина юдеи и елини. Той бил Христос. И когато Пилат го осъдил на разпятие по обвинение на нашите старейшини, тези, които от самото начало го възлюбили, му останали верни. На третия ден той им се явил отново жив, защото пророците божии предсказали това и много други чудеса за него."

Векове наред този откъс е възприеман като достоверно свидетелство за историчността на Исус Христос, но същевременно поражда и сериозни съмнения относно автентичността му. Например, възможно ли е правоверния фарисей Йосиф Флавий да твърди, че Исус е Христос, т. е. обещания от пророците еврейски месия, когато вярата му е несъвместима с това? Тези съмнения карат някои изследователи да се съмняват в автентичността на целия откъс, а други, макар да признават намесата на благочестива христианска ръка в известната редакция, все пак приемат, че тя е основана на по-ранно автентично сведение на Йосиф Флавий за Исус и предлагат различни възстановки на предполагаемия оригинал на цитирания пасаж. Важен проблем за решаването на въпроса с автентичността на откъса е този, че най-ранните запазени ръкописи на "Юдейски древности" са открити в христианска среда и датират от средновековието. Това налага на изследователите да се обърнат към по-ранни автори, които в една, или друга степен се опират на Йосиф Флавий и ползват съчиненията му. Оказва се, че пасажа от XVIII книга на "Юдейски древности" за пръв път е споменат и цитиран в "Църковна история" на Евсевий Кесарийски, която е завършена през 325 г. Този най-ранен цитат на Testimonium Flavianum, обаче също не решава проблема с автентичността му. По-късно Йероним Блажени също цитира този текст, но вместо фразата "Той бил Христос" е записал "Него считали за Христос". Тази вариация на текста сякаш иде да подкрепи онези изследователи, които предполагат христианска редакция на флавиевия оригинал.

3. Шломо Пайнс и свидетелството на Агапий

През 1971 г. израелския учен Шломо Пайнс публикува средновековен арабски ръкопис на христианския епископ Агапий. Този ръкопис бил известен в превод на френски от началото на XX век, но никой не му обърнал внимание до публикацията на Пайнс. Агапий пряко се позовава на Йосиф Флавий ("за това разказва Йосиф юдей") и предава думите му така:

"По това време живял мъдър човек, когото наричали Исус. Начина му на живот бил достоен и той се славел със своята добродетел. И много от юдеите станали негови ученици. Пилат го осъдил на разпятие и смърт. Но тези, които станали негови ученици не се отрекли от него. Те съобщили, че на третия ден след рязпятието той им се явил и бил жив. Смятат, че той е бил месията за когото пророците предсказват чудеса."

В това свидетелство застъпниците на тезата за автентичността на флавиевото свидетелство виждат първообраза на христианската му редакция. Остава въпроса дали пък това не е ислямска редакция на христианската редакция, а в този случай и въобще за автентичността на Testimonium Flavianum. Не би ли следвало Йосиф Флавий да се придържа към равинистическата традиция отразена от Целс (около 170 г.) и в Талмуда (III-V в.)?

4. Свидетелството на Ориген срещу свидетелството на Йосиф Флавий

Съмнение в автентичността на Testimonium Flavianum поражда известието на Ориген (христиански автор от първата половина на III в.), че Йосиф Флавий не признава Исус за месия. Застъпниците на тезата за флавиев първообраз на христианската редакция твърдят, че все пак значи Ориген е можел да прочете нещо за Исус у Йосиф Флавий и виждат в това доказателство за тезата, че пасажа от XVIII книга на "Юдейски древности" има нередактиран от христианска ръка първообраз. Но ако се вгледаме внимателно в известието на Ориген, което се намира в тълкованието му върху евангелието на Матей, ще видим, че то се отнася не към XVIII книга на "Юдейски древности", а към XX, където автора разказва за събития от 62 г. когато синедриона по настояване на първосвещеника Анан осъдил на убийство с камъни "Яков, брата на Исус, наречен Христос, както и някои други лица, които обвинил в нарушение на законите". Йосиф Флавий нищо не казва за това дали е пристъпено към изпълнение на присъдата, но против това решение била изпратена депутация до новоназначения управител на Юдея Албин. Като резултат цар Агрипа побързал да смени Анан, назначавайки на негово място Исус син на Дамней (в контекста на повествованието изглежда, че това е въпросния Исус, чийто брат е Яков). Църковната традиция, а в частност и Ориген, както ще видим, отъждествява този Яков с Яков, брата Господен.

"Този Яков толкова се отличил сред народа, че Йосиф Флавий, обяснявайки в XX книга на "Юдейски древности" причината за народните бедствия и самото разрушаване на храма, вижда в него гняв божи за това, което народа се осмелил да стори на Яков, брата на Исус, когото наричали Христос. И удивително, че Йосиф, макар да не признава Исус за Христос, въпреки това свидетелства за необикновената справедливост на Яков". Нито дума за Testimonium Flavianum от XVIII книга.