За годината в която е починал цар Йоан Александър

"Преди това сражение прочее умря търновския цар Александър в 6870, на 17 ден от месец февруари. На престола се възкачи цар Шишман, син на Александър."

Из българска анонимна хроника от ХV в.

Според Българската анонимна хроника цар Йоан Александър починал на 17 февруари 6870 г. Обикновено се смята, че годината е дадена по византийската мондиална ера, използваща коефицент 5508, и отговаряща на грегорианската 1362 г. На изследователите отдавна е направило впечатление, че тази година не може да е вярна. Пръв Иречек обръща внимание на факта, че царят поименно е назован от Кантакузин във връзка с последната българо-ромейска война датирана през 1364 г. Затова той отнася смъртта му към 1365 г., предполагайки, че преписвачът на Българската анонимна хроника е изпуснал последната буква за единиците от съчетанието означаващо мондиалната година. Към тази хипотеза в последствие се придържа Мутафчиев, а в по-ново време и Тютюнджиев. Разликата между тях е, точно коя е тази последна буква.

Последните сигурно датирани споменавания на Йоан Александър са от 1367 г. Едното е от писмо на Петер Химфи до унгарската кралица Елизабет от 22 май, а другото в приписка на Калист Гарели от 6 октомври. Иван Тютюнджиев, опирайки се на препис от грамота за манастира "Св. Никола" край Емона, твърди, че тя е последният документ в който се споменава Йоан Александър. Това мнение, обаче подлежи на критика, тъй като споменатият в нея български цар не е назован поименно, мондиалната година посочена в нея съвсем очевидно не е вярна и на всичкото отгоре не съответства и на индикта. За датирането й Тютюнджиев се доверява единствено на индикта, който според него отговаря на 1369 г. По-късна датировка едва ли е възможна, тъй като от тази година Емона не е подвластна на българската корона, дори е малко вероятна и същата година, защото още от април Емона е в епархията на варненския митрополит, тоест вече не е в пределите на България, а датата на грамотата е четвърти август. Така най-късният седми индикт в който би могла да е издадена се явява 1354 г.

Тъй като Българската анонимна хроника говори за смъртта на Александър като за събитие непосредствено предшестващо Чирменската битка, то има основание да бъде отнесено към същата година (към това мнение се придържат днес мнозинството изследователи). Възможно е също да е използвана мондиална ера с коефицент 5500. Компилативния характер на хрониката позволява такова допускане, а и има примери от епохата показващи, че такава ера е ползвана - в един договор с Венеция от времето на Михаил VIII, у Дука и в малките хроники. В същото време това допускане не противоречи и на известието на Българската анонимна хроника, а за годината в която е починал царят, то ни дава 1370 г.

Използвана литература:

Божилов, Иван, Асеневци (1186-1460) генеалогия и просопография, изд. на БАН "Марин Дринов", София, 1994 г.

Димитров, Христо, "Натискът на маджарите срещу България през втората половина на ХІV в." в Българо-унгарски отношения през Средновековието, Академично издателство "Проф. Марин Дринов", София, 1998 г.

Мутафчиев, Петър, "Към историята на месемврийските манастири" в Избрани произведения, том 1, изд. "Наука и изкуство", София, 1973 г.

Тютюнджиев, Иван, Българската анонимна хроника от ХV век, изд. "Елпис", Велико Търново, 1992 г.

Zachariadou, Elizabeth, "The conquest of Adrianople by the turks" in Romania and the turks, Variorum reprints, London, 1985