Средновековна демография

"Избави нас, Господи, от чума, глад и война" - френска селска молитва от XVII в.

Франция, XVII в.

облагаемо съсловие - 8 млн.

дворяни - 1 млн.

чиновници - 0,5 млн.

свещеници - 0,5 млн.

нищи - 2 млн.

средна гъстота на населението, средата на XVIII в.

Италия, Нидерландия, Белгия - над 46 души на км2

Великобритания, Испания, Средна Европа - 16 до 45 души на км2

Югоизточна Европа - под 15 души на км2 (в Османската империя дори в първата половина на XIX в. е 10,5, а за Румелия 13,4; Сърбия, 1718 г. - 3; Риека, 1718 г. - 10; Пелопонес, 1700 г. - 8,4)

Лондон, първа пол. на XVII в.

до 16 г. доживяват 40% от новородените

до 26 г. доживяват 25% от новородените

до 46 г. доживяват 10% от новородените

до 76 г. доживяват 1% от новородените

Холандия, знатни семейства

до 15 г. доживяват 70% от новородените през XVI в.

до 15 г. доживяват 61% от новородените през XVII в.

до 50 г. доживяват 33% от новородените през XVI в.

до 50 г. доживяват 25% от новородените през XVII в.

средна брачна възраст

за Европа

жени 14-18 г.

мъже 20-28 г.

Флоренция, 1427 г.

жени - 17,6 г.

мъже - 27,5 г.

Прато 1372 г.

жени - 16,8 г.

брачната раждаемост варира от 5,4 до 9,6 деца през XVII и XVIII в.

незаконнородените варират от 1% до 4% през XVII и XVIII в.

теоретични рождения от една жена при встъпване в брак на 20 или 25 г.

Англия - 7,4 и 5,4

Фландрия - 9,6 и 7,1

Североизточна Франция (при брак на 25 г.) - 6,6

Югозападна Франция (при брак на 25 г.) - 5,4

раждаемост:

Флоренция, 1470 г. - 4%

селския окръг на Флоренция, 1470 г. - 6,1%

Барселона, 1494 г. - 4,4%

Паленсия, Кастилия 1561-1595 г. - 34,81 до 37,48 промила

Болоня:

1581 г. - 37,6 промила

1587 г. - 37,8 промила

1595 г. - 35,8 промила

1600 г. - 34,7 промила

1608 г. - 36,4 промила

Венеция:

1581 г. - 34,1 промила

1586 г. - 31,8 промила

Флоренция:

1551 г. - 41,4 промила

1559 г. - 35,6 промила

1561 г. - 46,7 промила

1562 г. - 41,9 промила

смъртност:

Симанкас, край Валядолид 1565-1590 г. - 38,3 промила

детска смъртност в Симанкас, край Валядолид 1565-1590 г. - 41%

Кьонигсберг, Прусия, 1782-1802 г. - 32,8 промила

среден брой членове в едно семейство:

Пелопонес, 1700 г. - 4,04

Болония, 1395 г. - 4,3

Тоскана, 1427 г. - 4,42

Сиена, 1453 г. - 4,28

Флоренция, 1427 г. - 3,8

Лука, 1411 г. - 3,91

Тоскана, 1427 г. състав на домакинствата:

обикновено (съпружеско) семейство - 54,8 %

самотни хора - 13,5 %

патриархално семейство - 12 % (в селата дела на патриархалните семейства е по-висок, ок. 20 %, в градовете - 7-8 %)

живи деца в семейство

Арл, 1340-1440 г. - 2

Нюрнберг, ок. 1450 г. - 1,64

Фрайбург, ок. 1450 г. - 1,74

Ипр, ок. 1450 г. - 2

Тулуза, първа пол. на XV в. - 2-3

женската смъртност при раждане е ок. 20%

полова структура (брой мъже на 100 жени, нормалното съотношение е 105):

Флоренция, до 1348 г.

115

Флоренция, 1427 г.

124,6 при възраст до 4 години

117,6 при възраст 23 - 27 години

Флоренция, 1437 г.

81,5

Флоренция, втора пол. на XV в.

103,5 до 105

Англия, 1377 г.

93 - 95

Франкфурт:

1385 г. - 91

1440 г. - 85

Реймс, 1422 г.

91,3

Фрайбург, 1444 - 1448 г.

81,9

Нюрнберг, 1449 г.

83, 5

Базел, 1454 г.

93

Ипр, 1506 г.

83

Цюрих, 1467 г.

139

Прато:

1371 г. - 97,9

1427 г. - 106,6

1470 г. - 107,3

възрастова структура (поради наличните данни предимно от XIV - XV в. са отразени значителни дисбаланси вследсвие на периодично завръщащите се чумни епидемии):

Реймс, 1422 г. (по данни от енорията Сен Пиер)

до 15г. - 25%

15-45 г. - 59%

над 45 г. - 16%

Прато, 1371 г.

до 15 г. - 39,7%

15-65 г. - 56,5%

над 65 г. - 3,8%

Прато, 1427 г.

до 15 г. - 36,1%

15-65 г. - 54,3%

над 65 г. - 9,5%

Прато, 1470 г.

до 15 г. - 38,7%

15-65 г. - 54,2%

над 65 г. - 7,1%

Верона, 1425 г.

до 15 г. - 28,6%

15-65 г. - 62,8%

над 65 г. - 8,6%

Верона, 1502 г.

до 15 г. - 35,3%

15-65 г. - 58,8%

над 65 г. - 5,9%

Англия, XVI в.

до 14 г. - 32%

Англия, XIV в.

0 до 14 г. - 35-40%

0 до 21 г. - 50%

над 65 г. - 5%

очаквана продължителност на живота 18 г.

средна продължителност на живота при възрастните мъже (над 20 г.) 50 г. за йомените и ок. 45 г. за по-бедните селяни

Среднее соотношение рождаемости и смертности в тогдашней Европе было 4,2 : 3,6, а в период демографического упадка -  0,9 : 4,1, то есть смертность тогда превышала рождаемость. Нередки были бездетные семьи.  В X -  XI  вв. во Франции таких было до 20% от всех крестьянских семей. А на русском севере, по данным из могильников X - XIII вв., на 1 женщину приходилось 1,66 - 2,6 ребенка, то есть в семьях в среднем было не более 2 детей.

естествения прираст за XVII и XVIII в. съставлява 0,6 до 1,1%

Цюрих, края на XV в.

45% от възрастните мъже не са женени основно по финансови причини

Кралство Неапол

1505 г. 255 хиляди огнища (домакинства)

1545 г. 422 хиляди огнища (домакинства)

1595 г. 540 хиляди огнища (домакинства)

1648 г. 500 хиляди огнища (домакинства)

средна продължителност на живота:

23 г., Генуа, втора пол. на XVI в.

30 г. през X в. при германския род Ветинги (без да се отчита детската смъртност)

30,7 г. сред английската кралска фамилия

за Англия Ръсел дава следните цифри:

1276 - 1300 г. - 31,3 г.

1348 - 1375 г. - 17,3 г.

1426 - 1450 г. - 32,8 г.

Флоренция, XIV - XV в.

ок. 35 г.

37,2 г. мъже

33,1 г. жени

духовенството съставлява 1,5 до 3% от цялото население

градско население:

9 - 12% (Англия, XIII в. - за XIV в. различни изследователи дават между 5 и 20%; 12 и 14,3%)

17 - 18% (Ено, XV в.)

26,3% (Тоскана, XIII в.)

45 - 50% (Северна Италия, XIV - XV в.)

66% (Фландрия и Брабант, XV в.)

плътност на градското население:

Париж,  XIII в. - 16 000 души на км2

Лондон, XIV в. - 12 000 души на км2

Падуа, XIV в. - 12 000 души на км2

Барселона, XIV в. - 10 000 души на км2

Брюж, ок. 1300 г. - 8 900 души на км2

Гент, ок. 1300 г. - 10 000 души на км2

Лил, ок. 1300 г. - 13 700 души на км2

Тулуза, ок. 1300 г. - 13 800 души на км2

Нюрнберг, ок. 1300 г. - 14 200 души на км2

площ на средновековните градове

Париж,  XIII в. - площ 3,8 км2

Лондон, XIV в. - площ 2,9 км2

Флоренция, XIV в. - площ 5 км2

Нюрнберг, XV в. - площ 1,4 км2

Тулон,  XIII в. - площ 0,18 км2

Лимож,  XIII в. - площ 0,32 км2

площ на замъците

Сен Фуа ле Гранд - 0,28 км2

Монпасие - 0,16 км2

Монсегюр - 0,16 км2

Лаленд - 0,05 км2

средно по един пожар на седем години (по данни за Новгород; 1045 до 1712 г. 108 пожара)

обитателите на замъка (освен сеньора и семейството му, по примера на замъка на люксембургския граф в Арлон, 1309 г.): капелан, писар, лесничей, привратник, охранител на моста и охранител на кулата, каруцар, ловец и риболовец, майстор на покриви

XIII-XIV в. собствениците на малки фиефи

Брабант - 40% от сеньорите

Лиеж - 72 % от сеньорите

в Лиеж 1/3 от феодалите имат доходи, които са 60 пъти по-малки от тези на най-богатите сеньори

осигуреност на рицарите с коне

за обсадата на замъка Гратед, 1352 г., пред бургундския граф се представили:

13 рицаря с по 2 коня; 5 с по 3 коня и 1 с 4 коня

Дофин, 1353 г.:

10 рицаря с по 6 коня; 52 с по 2 коня; 36 с по 1 кон

социален състав на командирите във Франция през 1369-1380 г.

гарнизонни командири - 4 рицаря, 3 оръженосци, 1 сенешал, 1 кралски капелан

командири на компании - 4 оръженосци, 10 рицари, 4 рицари-банерети, 1 граф

висш команден състав - 2 херцози, 9 рицари-банерети, 2 рицари, 1 оръженосец

през втората половина на XV в. през различните години м/у 10 и 20% са чужденците на длъжност капитани

през 1374 г. около половината от доходите на короната (825 000 ливри турноа от 1 900 000) отишли за издръжката на около 4 000 военни

капитаните на Кале през 1373-1379 г. - 5 рицари и 1 оръженосец, като никой от тях не остава на длъжността повече от две години

численост на градските центрове:

Англия, 1377 - 1381 г.

над 10 000 души - 2 града

5 000 до 10 000 души - 5 града

3 000 до 5 000 души - 11 града

до 3 000 души - ок. 250 града

миграции към градовете:

като социален състав преселниците от близките до града райони са основно селяни, а идващите от по-далеч са основно търговци, заможни занаятчии и представители на свободните професии

разстояние от което идват преселниците:

малки градчета (по примера на Монбрисон, ср. на XIII в.)

40% от преселниците идват от разстояние до 10 км

40% от преселниците идват от разстояние от 10 до 20 км

20% от преселниците идват от разстояние над 20 км

за големите градове (ок. 10 000 жители) основната маса от преселници, до 80%, идват от разстояние до 40 км

в Англия през XIII - XIV в. основната маса преселници, ок. 80%, идват от разстояние до 65 км

при големите градски центрове положението е различно (по примера на Лондон)

20% от преселниците идват от разстояние до 30 км

27% от преселниците идват от разстояние от 30 до 65 км

18% от преселниците идват от разстояние от 65 до 100 км

7% от преселниците идват от разстояние от 100 до 130 км

11% от преселниците идват от разстояние от 130 до 160 км

приток на имигранти в градовете (души за година):

Любек:

до 1350 г. - средно ок. 175

1350 г. - 196 за пет месеца

1351 г. - 422

след това средно ок. 200

Ипр, втора пол. на XIV в. - средно 113 на година

Франкфурт, втора пол. на XIV в. - средно ок. 30 на година

Франкфурт, 1430 - 1500 г. - средно ок. 90 на година

грамотност:

Лангедок, XVI в. - 3% сред безимотните можели да напишат името си, сред заможните селяни до 10%

4% до 8% средна грамотност

Англия:

XIV в. - 5% от възрастните мъже в селата и ок. 20% в градовете - средно 6% при градско население 12%

нач. на ХVІІ в. - женска грамотност в Лондон 9%

40-те г. на ХVІІ в. - грамотни мъже: 67% в Лондон, 5,4% в графство Уестморленд; женска грамотност в Лондон 19%

края на ХVІІ в. - женска грамотност в Лондон 48%; в провинцията 20%

ХVІІ в., графство Норуидж - женска грамотност 11%; мъже: наемни работници 15% и слуги 18%

Флоренция 1336-1338 г. (по Джовани Вилани)

население общо - 90 000 души

граждани способни да носят оръжие от 15 до 70 годишни (мъже?) - 25 000 от тях 1 500 са грандове

бедни (социално слаби, хора, които поради имущественото си положение не подлежат на данъчно облагане) - 17 900 (по сметки на М. Мола според сведение на Вилани отнасящо се към 1333 г.)

раждаемост 5 500-6 000 деца годишно (момчетата са с 300 до 500 повече от момичетата)

грамотност:

8 000-10 000 деца умеят да четат

1 000- 1 200 деца учат смятане в шест училища

550-600 деца учат граматика и логика в четири големи (висши?) училища

неимущи (хора, които не подлежат на данъчно облагане)

42% (Париж, 1297 г.)

47% (Париж, 1298 г.)

18% (Люнел, Лангедок, 1295 г)

33% (Каркасон, 1304 г.)

дарения (по завещания от Лион  XV в.)

духовници - до 50% от имуществото

миряни - до 25% от имуществото

Процента на слепите хора по примери от Франкфурт през XIV в. е 0,2 до 0,42% и на Ипр (1431-1501 г.) 0,36-0,39%

Робите в късното средновековие съставляват 0,75% от населението на Флоренция (300 на 40 000 души)

В края на XV в. във Флоренция 60% от жените работещи под наем (за заплата) са заети като домашна прислуга

Англия, нач. на XIV в. 7 убийства на 100 000 души, което е седем пъти повече от края на XX в., но пък е съпоставим със съвременния брой на убийствата в Литва например.

50 години след Черната смърт населението на Европа е 60% от това до нея.

по време на епидемията смъртността достига 12-27%, като най-висока е при първото появяване на болестта (по данни от Англия през втората пол. на XIV в.)

в селските райони на Тоскана между 40-те г. на XIV в. до 30-те на XV в. населението намалява с 47 до 80%; в различни райони на Франция (Прованс, Дофин, Нормандия, Ил дьо Франс) от средата на XIV в. до третата четвърт на XV в. населението намалява с 57 до 80%; в Норвегия населението през втората пол. на XV в. е само 1/3 спрямо населението от нач. на XIV в.

К 1380 году население Европы уменьшилось на сорок процентов, а к концу века — на пятьдесят. В Безье, городе в Южной Франции, в 1304 году численность населения составляла четырнадцать тысяч человек, а к концу XIV столетия уменьшилась до четырех тысяч.

В  итоге в Нормандии к концу XIV в. осталось не более 60% жителей от уровня 1328 г., в Провансе -  65%.

демографските загуби от чумата през 1630/1 г. в северна и централна Италия съставляват 1/4 от населението

Хляба наш насъщен

Регламентираните хранителни дажби в средните векове

    Първо ще дам енергийната стойност на някои от най-употребяваните храни в ккал./гр.:

    хляб - 2,5

    месо - 2,09

    риба - 1,04

    вино - 0,8

    сирене - 3

    масло - 5,8

    Дневните енергийни потребности на организма могат да се видят от тук: http://chencho.blog.bg/drugi/2008/04...-balans.184129

    Ранновизантийски дневни военни дажби:

    533-543г.

    хляб - 6 паунда

    вино - 1 секстарий

    месо - 1/2 паунд

    563 г.

    хляб - 3 паунда

    вино - 1 секстарий

    месо - 1 паунд

    масло - 1/10 секстарий

    Мерните единици: византийския паунд - литрата е 327 грама; секстария е около 0,55 литра.

Манастирски годишни дажби във Византия:

"Лавра" (1016 г.)

пшеница - 15 модии

вино - 25 мерки (measures)

зеленчуци - 3 модии

и 6 номизми за плат

"Лавра" (1101-1102 г.)

пшеница - 12 модии

вино - 40 мерки

зеленчуци - 3 модии

масло - 6 литри

мед - 1 мегарикон (megarikon)

"Diataxis" (1077 - преди 1118 г.)

пшеница - 24 модии

вино - 24 мерки

зеленчуци - 3 модии

масло - 2 мерки

сирене - 50 паунда

"Пантократор" (1136 г.)

пшеница - 20 модии

вино - 18 мерки

зеленчуци - 2 модии

"Docheiariou" (1381 г.)

пшеница - 8 тагария

вино - 5 и 1/3 тагария

зеленчуци - 1 и 1/3 тагария

сирене - 50 паунда

"Esphigmenou" (1388 г.)

пшеница - 12 тагария

вино - 24 мерки

зеленчуци - 2 тагария

масло - 6 мерки

сирене - 30 паунда

Мерните единици: византийския паунд - литрата е 327 грама; 1 модий е 36 литри (около 12 кг.); 1 тагарий е 2 и 1/4 модии; 1 мярка е около 3 литра; на мегарикона не можах да намеря съответствие, но доколкото разбирам приблизително отговаря на 1 мярка. Явно е, че нищо не съм разбрал относно мегарикона. Все пак информацията, която намерих за тази мерна единица показва, че отговаря на значително количество, което ми е трудно да си представя,че може да бъде изядено от човек, та дори и за година. Става дума за нещо от порядъка на стотина литра. http://www.hrono.ru/organ/ukaz_m/me.php

мегарикон = 24 пинакия

мегарикон = 15 метрона

пинакион = 1/4 модия

Дневни военни дажби на Запад:

Замъка Мурола в Оверн, Франция (1411-1418 г.)

зърнени - 1250 грама

вино - 1,8 литра

месо, риба - 410 грама

сирене - 70 грама

мас или масло - 13 грама

Трябва да се има предвид, че в Югоизтока (особено Византия и ранната Османска империя) основната зърнена култура е пшеницата, докато на Запад тя отстъпва пред ечемика и овеса, а последния е на особена почит в Англия.

Средни дневни войнишки дажби от края на 15 век по време на кампании:

хляб - 1270 грама

вино, ейл, или сайдер - 2 литра

месо - 468 грама

сирене - 14 грама

масло - 14 грама

1 яйце на седмица

Дневни войнишки дажби от началото на 14 век:

Английски гарнизон в Англия (1300 г.)

пшеница - 31 и 1/2 унции (42 унции хляб)

бира - 0,8 галона

риба - 18 унции херинга и 8 унции пушена или осолена риба

грах - 5 унции

овесена каша - 5 унции

Английски гарнизон в Шотландия (1300 г.)

пшеница - 27 и 1/2 унции (36 и 2/3 унции хляб)

бира - 0,35 галона

вино - 0,7 галона

риба - 12 унции херинга и 10 унции друга

грах - 5 унции

овесена каша - 5 унции

Френски армейски дажби през 1327 г.

хляб - 3 паунда (1,039 килограма зърно)

месо - 1/4 паунд

вино - 0,107 галона

Дневни войнишка дажби при Тюдорите:

хляб - 1,5 фунта

бира - 2/3 от галон

месо (говеждо или овнешко) - 2 фунта

сирене - 1 фунт

масло - 1/2 фунт

Робски дажби на венецианска галера през 12 век:

хляб - 709 грама

месо - 57 грама

сирене - 40 грама

зеленчуци - 100 грама

вода - 1,9 литра

Дневни дажби на човек на венецианска галера от нач. на 14 век:

сухари - 715 грама

вино - 114 грама

сирене - 40 грама

месо (осолено свинско) - 52 грама

бобови - 98 грама

обща цена - 0,4 гроша

По данни на шведски устав от 1347 г. работниците, освен незначително парично възнаграждение, получават годишно:

ечемик - 1 до 2 тона ечемик (част от който се използва за направата на пиво)

масло - 13,6 до 27,2 кг.

месо и сланина - 13,6 до 40,8 кг. (в първия случай ежегодно и една крава)

селда - 1 -2,5 кг.

сол - 13,6 до 34 кг.

Храната на селяните в Тоскана, 14 в.

зърнени храни - 1 стайо за месец (ок. 24 кг., от тях 1/4 пшеница и 3/4 други зърнени храни)

месо - 30 кг. годишно

Дневната употреба на вино

Сиена - 1,15 л.

Волтера - 1 л.

Флоренция - 1,1 л.

Лео Мулен, цитирайки изследване на Мишел Руш, пише, че в обикновените дни, когато не се пости, средновековните монаси и монахини консумирали дневно:

хляб 1,5 - 2 кг.

сирене 70 - 110 гр.

сушени плодове 135 - 230 гр.

мед 0,6 - 1,1 гр.

масло (или друга растителна или животинска мазнина) 35 гр.

сол 20 гр.

вино или бира 1,5 л.

Храната на студентите в колежа Монтегю на ден през 15 в.

младши:

парче хляб

едно яйце

половин херинга

старши:

1/3 пинта вино

1/30 фунта масло

евтини плодове

една херинга

две яйца

парченце сирене

Разчет за изхранването на наварската войска за ден, 1429 г.:

чувал зърно и овен на всеки 20 души

мях вино на 8 души

квартал (1,1365 л.) и половина ечемик на кон (ок. 1,7 л. или 1,5 кг.)

За определяне на дажбата вино ще се обърнем към пратеничеството, в което участва пътешественикът Х. Дершвам. Дневната дажба за всички 64 души е 12 мудрета, които, според Дершвам, са равни на 96 оки, или 1926 гр. на човек. Годишната дажба на светогорския монах-отшелник Дамян за 1101-1102 г. е 410 л вино или 1139 гр. дневно.

Дрехите

В женски манастир за година

две туники, платнена наметка, три чифта чорапи

в друг женски манастир за година

две туники, черна мантия, два чифта обувки

влиянието на войните:

В периода между битката при Банокбърн и смъртта на Робърт І дохода от църква принадлежаща на манастира Дърам паднал от 412 на 10 фунта годишно.

1435 г. в Лимож живеели само пет човека. При погрома, който Черния принц устроил над Лимож през 1371 г. по думите на Фруасар загинали 3 000 жители.

Околностите на Амиен били до толкова разрушени, че повечето църкви трябвало да се строят наново. Дори през 80-те г. на 15 в. се чувствал недостиг на добитък вследствие на грабежите през войната (а може би и на чумата). Мъже, жени и деца от цели области се впрягали в плуговете.

На два пъти през 1595 и 1598 г. Михай Витязул напада Свищов - резултата е два пъти по-малко население на града и 30% по-малко жители на поне 7 от околните села

Във войната на двете рози в Англия (втората половина на XV в.) загива до 10% от населението; загиналите войници са 4-6% от цялото население.

Лишь Тридцатилетняя война (1618 - 1648) сказалась на германском населении, сократившемся в среднем на 35%.