През 2012 г. журналистът Росен Янков с екип от географи и геоморфолози участва в проучване на терен и стига до бомбастичния извод, че Левски е предаден, защото заптиетата, които срещат него и придружаващия го Никола Цвятков, не са можели от Пази мост с поглед да видят на къде е тръгнал. Новината се разпространява като горски пожар по всички медии. В желанието си да наложи необоснованото си мнение и да се самоизтъкне, той не пропуска да отправи язвителни бележки към историческата гилдия и в частност онези изследователи, които твърдят, че Левски не е предаден. Няма да се впускаме в анализ на дребните фактически грешки, които той като неисторик прави и качествата на родната журналистика, която не отразява, а "произвежда" новини, но ще обърнем внимание на две от неверните му съждения. Странно защо г-н Янков твърди, че разказът на Али чауш е "изфабрикуван", когато именно въпросното изследване потвърждава думите на заптието, че е изпратил колегата си след Левски, тъй като очевидно не е имало пряка видимост. Според журналиста Янков, обаче и такова физическо проследяване било невъзможно, защото Левски като опитен конспиратор би се оглеждал и би забелязал, че го следят. Наистина странен ще да е релефа на тая местност щом не позволява на заптиетата да видят накъде е тръгнал подозрителния човек, но на него хич няма да му пречи да види, че едно от заптиетата е по дирите му. Тук ще отбележим каква е била метеорологичната обстановка. Разполагаме с няколко свидетелства и съображения. Захари Стоянов отбелязва в биографията на Левски: "Мраз и сух коледен студ...Дебел сняг покривал земната повърхност...", но в бележките си при разговорите с Никола Цвятков лаконично е записал: "сняг имало тогава" и вероятно въображението му добавя дебелината на снега, тъй като Петър Попов изрично отбелязва "Земята беше позамръзнала и снежец едва беше понавалял". Някои косвени съображения също навеждат на мисълта, че снегът не е бил дълбок. На първо място опита на Левски по-късно да избяга от ханчето, не предполага дебел сняг; на същия извод навежда писмо до Димитър Страшимиров от племенника на Никола Цвятков: "Последното излизане от Ловеч е станало, когато е играело хорото на поляната пред къщата на вуйка ми"; пред доктор Стоянов Цвятков разказва, че момчетата, които Левски изпратил напред до края на града да следят дали пътят е чист, играели на топчета, а това вече пряко кореспондира с думите на Петър Попов за едва поръсил снежец. Наистина пред Иван Войников Сиркова разказва, че момчетата уж били тръгнали да се пързалят с шейни, но тя не е пряк свидетел и е възможно по този пункт паметта да й изневерява. В едва навалелия сняг Левски е оставял ясна диря, което не налага следващото го заптие дори да го държи под око. Думите на Али чауш, че пътниците няма къде да нощуват освен в Къкрина, пораждат поредните съмнения на привържениците на хипотезата за предателство в достоверността на разказа му. Чрез тях той си приписвал заслугата за задържането на Левски и изтъкват като аргумент наличието на много други ханове по пътя, където непознатия би могъл да пренощува. Имало е хан на 3-4 километра от Ловеч преди Пази мост, след още няколко километра друг на пътя, трети хан имало при разклона за Горно Павликени, а и в самото село имало къде да се нощува, след това при разклона за Къкрина и още два в селото. Предателоведите недоумяват как е възможно да бъдат пропуснати всички тези ханове и потерята да се насочи към един точно определен хан в Къкрина. Това е така защото не допускат възможността Левски да е проследен, а в този случай биха отпаднали от подозрение всички ханове до разклона за Къкрина. Последното село поради студеното време и настъпането на нощта остава най-вероятното място, където пътниците биха спрели да пренощуват, а по случайност единия от хановете се държи от роднина на Никола Цвятков, напълно логично е първо него да претърсят. Предателоведите не пропускат да изтъкнат и други аргументи в своя полза, които хвърлят съмнение върху спомена на свещеник Цонев за Али чауш. На първо място се изтъква твърде голямата според тях численост на потерята изпратена само срещу един човек, откъдето се прави извода, че се е знаело кой е този човек. Този извод, разбира се, е несъстоятелен поради две главни причини - за ограждането на цяла сграда като ханчето на Христо Цонев, което с прилежащия към него яхър има три изхода, съвсем очевидно по-малко от пет-шест души няма да се справят и освен това, непознатият, когото са тръгнали да арестуват, не само е предположително опасен, но е видян с местен човек от когото евентуално би получил помощ. Вторият довод на предателоведите е участието на Али чауш в потерята, нима, твърдят те, ако цял ден е патрулирал, началниците му няма да го изпратят да почива. Намеква се, или, че не е участвал в потерята, тоест, че си приписва заслуги, или, че не е бил на патрул през деня, което означава, че не той е бил при Пази мост. Подобно разсъждение пропуска дребния факт, че никой друг освен Али чауш и колегата му не е видял съмнителния човек, следователно, за да са сигурни, че са хванали когото трябва, поне единият от тях е необходимо да участва в потерята. Никола Цвятков във всичките си спомени разказани пред различни хора е категоричен, че заптието, което ги разпитва при Пази мост, участва в потерята.
Няма коментари:
Публикуване на коментар