През последните десетилетия метрологичният анализ на нумизматичния материал е основен инструмент за установяване хронологията на различни емисии и реконструкция на финансовите системи и икономиките на различни държави за които не разполагаме с други източници. Тук няма да се разпростираме върху въпроса, защо златото и среброто се използват като световни еквиваленти и мерки за стойността на стоки и услуги, тъй като ще излезем много извън рамките на темата, просто ще го приемем за даденост през разглеждания период.
Съдържанието на благороден метал в монетата я прави подходяща за измерване на различни стойности (цени) и е основна компонента влияеща на стойността на самата монета. Но тя има още и добавъчна стойност, която съставлява разходите по отсичането й - заплащане труда на работниците, консумативи, като въглищата необходими за претопяването на суровия метал, загуба на метал в процеса на преработка, производствения брак, и стойността на инструментите и друго оборудване. Добавъчната стойност определя и по-ниската цена на суровината в сравнение със стойността на благородния метал във вид на монета. И все пак благородният метал без значение с какви надписи и изображения е украсен би останал само парче благороден метал, ако не съществуваше своеобразен "обществен договор", който гарантира качеството му, гаранция, която го превръща в монета. По тази причина сеньоража, който е въплащение на "обществения договор", е не само привилегия позволяваща на държавата да извлича доход от монетната продукция, но и задължение на суверена с което се гарантира на населението качествена и еднообразна продукция. Тук следва да отбележим и размерът на сеньоража като един от факторите влияещи на стойността на монетата. Засвидетелстваните практики за подбор на по-тежките монети и/или обрязването им и борбата срещу тези явления показват, че монетите като правило циркулират според номиналната си стойност, а не според теглото си - каквито мнения има изказвани, особено що се касае до Късновизантийската монетна система. Изводът, към който ни насочва това, на пръв поглед може да се стори някому изненадващ, но сеньоража и преоценката на монетите не са резултат от алчността на суверените, а финансови инструменти гарантиращи стабилността на паричния фонд и предпазващи от зловредни действия, като подбора и обрязването на по-тежките екземпляри, и като следствие падането на средното тегло на монетите в обръщение. От тук следва и, че ремедиума (отклонението от средното тегло на монетите) и преоценката им са взаимозависими величини, а също и, че без всякакви изчисления може да се предположи номиналната стойност - тя ще бъде теглото на най-тежката монета. Например незначителна преоценка изисква нисък ремедиум с внимателно претеглени монети, а високата позволява по-небрежно отсичане с висок ремедиум. Всяко от тези решения може да навлече последствия за цялата икономика - ниската цена за отсичане на монети (висока преоценка и ремедиум) би способствала за увеличаване притока на благородни метали, а от там и приходите на хазната, а високата (ниска преоценка и ремедиум) облекчава търговията - например, първото се използва в Късна Византия, а второто във Венеция от същия период. Разбира се, високия ремедиум повишава опасността от подбор на по-тежките монети, но освен чрез преоценката им, средновековните финансисти използват и друг метод за защита чрез пускането на две емисии с еднаква номинална стойност, но с различно тегло, съдържание на благородния метал и преоценка (съответно и ремедиум). Съотношението между броя монети от двете емисии обикновено е 2 към 1, като сновната емисия е с по-високо средно тегло на монета, по-нисък ремедиум и по-ниско съдържание на благороден метал, а при защитната съответно по-ниско средно тегло на монета, по-голям ремедиум и по-високо съдържание на благороден метал. Основната идея е да се направи подбора и обрязването на монетите неблагодарно занятие, то би изисквало големи количества вложен труд, време и монети, много монети.
В съвременната историография и нумизматика средновековните термини "al marco" и "al pezzo" се използват за означаване на методи за сечене на монети. Първият е за грубо отсичане (с висок ремедиум), а вторият за прецизно. В действителност през Средните векове това са методи за измерване теглото на монетите. При първия се теглят група от определен брой монети, а при втория се тегли всяка монета отделно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар