Книгите в тази публикация разглобяват механизмите зад нашето откраднато бъдеще — от бруталния икономически грабеж до идеологическия затвор на умовете ни.
„Изповедта на един икономически килър“ – Джон Пъркинс, издание на "Изток-Запад" с допълнението на автора от 12 нови глави.
Пъркинс описва от първо лице как международните финансови институции, корпорациите и купените консултанти умишлено вкарват държавите в непосилни дългови капани. Чрез манипулирани икономически прогнози държавите биват принуждавани да вземат милиарди, които не могат да върнат. Когато фалитът настъпи, „икономическите килъри“ изискват обратно дълга под формата на приватизация на безценица, разпродажба на националните ресурси и съсипване на социалните системи. Книгата показва суровата икономическа архитектура на прехода, превърнала цели нации в заложници.
„Тиранията на меритокрацията“ – Майкъл Сандел
Сандел разглобява най-опасното внушение на съвременния капитализъм — митът, че системата е справедлива и всеки получава това, което заслужава. Той изобличава т. нар. „меритократично високомерие“ на управляващия елит, който вярва, че е на върха благодарение на собствения си ум и таланти, а работещото мнозинство на дъното е там, защото „толкова си може“. Книгата доказва, че реториката за равния старт прехвърля вината за бедността изцяло върху гърба на индивида. Тя отнема последното достойнство на работещия човек, обявявайки го за неспособен, докато прикрива липсата на реална социална справедливост.
У нас не е превеждана, но "Какво не могат да купят парите" е друга негова книга издадена от "Изток-Запад".
„Капиталистическият реализъм. Няма ли алтернатива?“ – Марк Фишър, издадена от "Колектив за обществена интервенция"
Фишър описва как системата успя да се наложи не като най-добрия избор, а като единствения възможен — състояние, в което е по-лесно да си представим края на света, отколкото края на капитализма. Авторът показва как държавните провали, бедността и несигурността умишлено се „приватизират“ и се изкарват лични психически дефекти на хората. Всеки опит за съпротива, искане за сигурност или спомен за социална защита веднага бива брандиран от пропагандата като ретроградна „носталгия“. Целта на това обвинение е да блокира умовете на хората, да пречупи волята им за промяна и да ги убеди, че ежедневното изгърбване е единствената им достъпна реалност.
„Капиталът през XXI век“ – Тома Пикети, издание на "Изток-Запад" от 2018 г.
Пикети събира сурови данни за последните три века, за да докаже формулата на съвременния грабеж: r > g (доходността от капитал изпреварва икономическия растеж и заплатите). Пазарът не награждава най-способните, а най-едрите рентиери, което обрича работещите хора на вечно изоставане.
Докато анализът на Пикети е безпощадно точен, неговите илачи са само пенкилери, които не лекуват, но могат да облекчат симптомите. Той предлага реформи в рамките на самата система — като глобален данък върху богатството. Проблемът е, че в свят, в който корпорациите притежават политиците, е наивно да се вярва, че същите тези политици ще гласуват закони срещу своите господари.
Няма коментари:
Публикуване на коментар