Когато съвременният човек мисли за социална революция, съзнанието му обикновено ражда познати исторически образи: барикади, червени знамена, въоръжени работнически отряди и радикални леви теоретици. Историята обаче притежава ироничния навик да поднася парадокси, които разбиват на пух и прах клишетата на политическата коректност и либералните схеми.
Един от най-невероятните, мащабни и умишлено затулени епизоди на XX век се разиграва не в индустриална Европа, а в безкрайните канадски прерии на провинция Албърта през 30-те години на миналия век. Там група дълбоко консервативни, набожни, антикомунистически настроени фермери изправя косите на финансовия капитал, обявявайки война на банковата система. Техният опит за радикална трансформация на обществото остава в историята като възхода на "Движението за социален кредит (Social Credit)".
Контекстът: Голямата депресия и финансовият паразит
През 1930-те години провинция Албърта е в състояние на материален колапс. Голямата депресия е сринала цените на зърното до нива, които не покриват дори разходите за прибиране на реколтата. На всичкото отгоре, катастрофална суша превръща плодородната земя в прах. Фермерите, които са гръбнакът на местната икономика, масово затъват в дългове.
В този момент на крайна мизерия реалният враг бързо придобива конкретни очертания. Това не е някаква абстрактна пазарна конюнктура, а финансовият капитал на Източна Канада. Големите частни банки, базирани на топло и безопасно в Торонто и Монреал, започват брутална офанзива срещу провинцията. Заради просрочени вноски по кредити, банкерите започват масово да конфискуват земите, фермите и тракторите на хората.
За местното население става болезнено ясно, че банковата система функционира като паразит – тя не произвежда нищо реално, но притежава правото на живот и смърт над тези, които произвеждат хляба.
Проповедникът и икономическата ерес
В центъра на това народно кипене застава една необичайна фигура – Уилям „Библията“ Абърхарт (William Aberhart). Той е харизматичен гимназиален директор и евангелистки проповедник, чиито неделни радио-преповеди от Пророческия библейски институт в Калгари се слушат с благоговение от стотици хиляди семейства в прериите.
Търсейки изход от нищетата на своето паство, Абърхарт попада на икономическата теория за „Социалния кредит“, създадена от британския инженер Клифърд Дъглас. Накратко, теорията на Дъглас твърди нещо, което марксизмът отдавна е доказал, но опаковано в технологична терминология: капиталистическата система умишлено не генерира достатъчно покупателна способност (пари в джобовете на хората), за да изкупят те стоките, които сами произвеждат. Този изкуствен дефицит се запълва от частните банки, които отпечатват пари от нищото и ги дават под формата на кредити с лихва. По този начин финансовият капитал държи монопол над цялото общество и го превръща в заложник на вечен дълг.
Абърхарт превежда тази икономическа ерес на единствения език, който фермерите в Албърта разбират отлично – езика на Светото писание. Той обявява банковата система за „дело на Сатаната“, а борбата срещу лихварите и замяната на дълговата икономика с божествена справедливост – за свещен дълг на всеки истински християнин.
Революционната програма от 1935 година
През 1935 г. гневът на фермерите се канализира политически. Те отказват да гласуват за традиционните буржоазни партии, организират се в Лига за социален кредит и помитат статуквото на изборите, печелейки абсолютно мнозинство в провинциалния парламент.
Проповедникът Абърхарт става премиер на Албърта.
През август 1935 г. се случва политическото земетресение. Консервативните, набожни фермери от Албърта отиват до урните и помитат статуквото. Партията на Социалния кредит печели чудовищно мнозинство – 56 от общо 63 места в провинциалния парламент. Обикновените хора вземат политическата власт.
Новото правителство веднага пристъпва към радикална офанзива срещу основите на капиталистическото статукво:
- Сертификатите за просперитет (Дивидент за гражданите): Правителството обещава да раздава по $25 на месец (сериозна сума по време на Депресията) на всеки жител на провинцията под формата на държавни сертификати. Този ранен експеримент с Безусловен базов доход има за цел да заобиколи частния банков монопол, да вкара покупателна способност директно в населението и да рестартира икономиката отдолу.
- Замразяване на дълговете: Парламентът в Албърта приема закони, които буквално забраняват на частните банки да конфискуват земите и имуществото на фалиралите фермери, и анулират натрупаните лихви по старите кредити.
- Държавен контрол над кредита: Започва процедура по поставяне на банковата дейност в провинцията под пряк обществен контрол и създаване на държавни каси (Treasury Branches), които да предлагат безлихвено финансиране за реалното производство.
Политическият парадокс: Тези хора не са били марксисти. Те са били дълбоко консервативни дребни собственици, които са се ужасявали от думата „социализъм“. Те не са искали да национализират мелниците, а просто са искали справедлив дял от труда си и край на финансовата тирания. Но в момента, в който посягат на сърцето на системата – контрола над парите и дълга – едрият капитал ги третира точно като болшевики.
Как финансовата империя отвърна на удара
Възходът на набожните фермери предизвиква истинска паника на Уолстрийт, в Лондон и във федералната столица Отава. Финансовият елит моментално осъзнава, че ако експериментът в Албърта успее, вълната ще отнесе банковия монопол в цяла Северна Америка. Империята на капитала задейства цялата мощ на институционалното насилие и буржоазното право, за да смаже „революцията на фермерите“:
1. Конституционна гилотина: Федералното правителство на Канада изважда от праха старо, рядко използвано колониално право (Disallowance) и служебно анулира приетите от Албърта закони за замразяване на дълговете и облагане на банките.
2. Съдебна блокада: Върховният съд на Канада и Тайният съвет в Лондон обявяват опитите на Албърта да контролира банковата дейност и да емитира свои „сертификати за просперитет“ за противоконституционни и незаконни. На провинцията е брутално напомнено, че „правото“ пази собствеността на банкера, а не хляба на фермера.
3. Медиен терор и цензура: Едрите вестници и корпоративни медии започват невиждана кампания, изобразявайки Абърхарт като диктатор и луд фанатик. Когато правителството на Албърта се опитва да прокара закон, задължаващ вестниците да публикуват отговорите на държавата (за да се даде глас на истината), съдилищата моментално блокират закона под претекст, че това е „удар срещу свободата на словото“. Либералната свобода на словото, оказва се, е свобода само за тези, които притежават печатниците.
Конституцията се оказва перфектно проектирана – тя позволява на хората да гласуват за когото си искат, но им забранява да пипат парите на банките.
Удушен финансово и юридически, експериментът в Албърта колабира в зародиш. Самият Клифърд Хю Дъглас, който е назначен за съветник, се отказва и обвинява местните лидери, че не са имали смелостта да отидат докрай и да обявят открита сецесия от федералната система.
Историята на Албърта завършва с класическо опитомяване. След смъртта на Абърхарт през 1943 г., движението постепенно е канализирано и стерилизирано от системата. Неговите наследници изоставят радикалните икономически реформи и се свиват до стандартна, безопасна консервативна партия. Откриването на огромни залежи от петрол в провинцията през 1947 г. окончателно удавя бунтовния дух в петродолари, превръщайки Албърта в бастион на същия онзи едър капитал, срещу който фермерите някога се вдигнаха.
Правителството на Социалния кредит остава на власт в Албърта в продължение на десетилетия (чак до 1971 г.), но от идеите на Дъглас остава само празната табела. Партията е опитомена от системата и се превръща в най-обикновено, скучно консервативно провинциално правителство, което просто управлява петролния бизнес в полза на същите големи корпорации.
Няма коментари:
Публикуване на коментар