"Като изпрати византийска и персийска войска срещу градовете в Тракия, той искаше да му се подчинят. Понеже не му се подчиняваха, опустоши ги, доколкото бе възможно, а всички села бяха разрушени и поробените се продаваха на близките им. И мнозина загинаха. Императорът се измъчваше много от това и не намираше никакъв лек за злото. Защото нито градовете минаваха на негова страна, та варварите да ги пощадят, нито разполагаше с достатъчно ромейска войска срещу неприятелите, за да отпрати персите, та да доведе войната докрай със съмишлениците си ромеи. И поради това против волята си и опечален от нещастието на ромеите той по неволя ги завладяваше."
"Защото каква вина имат хора селяни, жени и пеленачета, които ежедневно биват убивани и продавани в робство, биват възпитавани във варварските нрави и закони и биват принуждавани да се откажат от създателя бог? Или каква вина имат опозорените девици, разрушените храмове, потъпканите и осквернени свети предмети, предадени в ръцете на безбожници против всяко право и справедливост?"
“История” на Йоан Кантакузин
Отношенията между Йоан Кантакузин и българския цар имат дълга предистория и едва ли бихме ги определили като дружески. Александър чрез най-големия си син е сроден с Палеолозите и няма интерес да подкрепя Кантакузин, който на 26 октомври 1341 г. се самообявява за император и не пропуска случай да насочи турските си съюзници срещу "мизите". Претендентът за ромейската корона постоянно подчертава, че е принуден от обстоятелствата да си служи с турците, или пък, че те действат на своя глава. Още преди да се провъзгласи за император през септември Кантакузин изпраща срещу каталаните в Атика Омур Айдъноглу, чиято флота брои 250 кораба. Целта е да се омаломощят каталаните, тъй като стоят на пътя към Ахейското княжество, чиито барони са предложили властта на Кантакузин. Айдънския емир обаче е принуден да изгори корабите си и по суша да се върне. В края на 1341 г. Александър е обсадил самозванеца в Димотика, но зимата и нападенията на турци и ромеи го принуждават да се оттегли. Кантакузин остава с убеждението, че е постигнал мир. През есента на следващата година войските на българския цар отново са пред стените на Димотика призовани от съпругата на Кантакузин, която е достатъчно предвидлива да изпрати брат си при Омур. Надеждите на българите да влязат в града се изпаряват с пристигането на айдънския емир начело на 29 000 души и 380 кораба, а наближава поредната тежка зима и двете страни се оттеглят. В края на 1343 г. Кантакузин и Омур с 6 000 от турците му предприемат набег към Станимака, но владетеля на Айдън се разболява и са принудени да се върнат. При този поход са засегнати и българските земи, което е използвано като аргумент от регентството за привличането на Александър с военна помощ. През 1344 г. регентството в Константинопол му отстъпва девет града и крепости - Цепина, Кричим, Перущица, Света Юстина, Филипопол, Станимака, Аетос, Бяднос и Косник - заедно с над 1 000 войници. Когато регентството ги отстъпва на Александър, той предприема опит от лагера си в Стилбно (Сливен) да овладее Хиперперакион, но Кантакузин със съюзниците си отбива нападението и сключва мир с него (това трябва да е станало през юни, тъй като Кантакузин пише, че потеглил срещу българите след като научил за победата на Омур при Стефаниана - северно от Серес, която е в средата на май). Уповавайки се на мира с българския цар, самозвания император замисля настъпление срещу Момчил, който се е обявил за независим владетел. През пролетта на следващата година Омур и съседа му Сюлейман Саруханоглу се явяват в стана на Кантакузин, който все още не е събрал войската си, и вместо да чакат решават да грабят "мизите", въпреки увещанията на съюзника им да не нарушават мира. На 7 юли в битката при Перитеорион загива Момчил, а четири дена по-късно е убит и другият непримирим противник на Кантакузин Алексий Апокавк. През следващата 1346 г. регентството успява да привлече на своя страна саруханските турци, но те вместо да нападнат претендента за короната отново нахлуват в българските земи с 6 000 войска. След този неуспех, може би със съдейтвието на Александър, в помощ на регентството владетеля на Карвуна Балик изпраща братята си Теодор и Добротица начело на 1 000 души отбрана войска. През лятото на същата година Кантакузин със съгласието на Омур, който е зает да брани земите си от нападенията на западните рицари, привлича за съюзници османските турци като изпраща в харема на Орхан дъщеря си Теодора.
На практика регентството чрез подкрепяните от него западни коалиции срещу малоазийските бейлици, в частност срещу основния съюзник на Кантакузин Омур, разчиства пътя за появата на османлиите на Балканите.
Действията на Омур до този момент са продиктувани не толкова от "приятелството" му с Кантакузин, колкото от антилатинската му политика. Освен това, самозваният император е привърженик на ново ултраортодоксално течение в православието, което е против каквото и да било съглашателство с Папството по въпросите на вярата и проповядва съзерцателност и смирение, възприемайки турците като божие наказание, което трябва да се изтърпи. Така не само политически, но и психологически са подготвени условията за установяване на османската власт на Балканите. По това време смирението пред османската заплаха изглежда удачна политика - църковните структури в Мала Азия функционират безпроблемно под османска власт.
През 1343 г. новият татарски хан Джанибек решава, че е дошло времето да сложи край на латинските търговски колонии по северното причерноморие. След превземането на Тана той се насочва към ключовия за генуезката търговия град Кафа. Венецианците успяват да постигнат договореност с хана и възвръщат позициите си, като същевременно в съюз с Папството и хоспиталиерите от Родос участват в Свещената лига срещу малоазийските бейлици. Заплашена от прекъсване на връзката й с Черно море през юни 1346 г. Генуа, възползвайки се от гражданската война във Византия, изпраща флота от 26 кораба начело със Симоно Виньози и успява да си върне Хиос, като превзема и двете Фокеи (през есента на 1349 г. Кантакузин успява да си върне Стара Фокея), Самос, Панагиа, Никариа. Хиос, освен със стратегическото си положение, позволяващо контрол върху търговските пътища, е апетитна хапка и заради уникалния продукт добиван само там - смолата от мастиково дърво, която се ползва като подправка, в медицината, за направата на бои, като козметично средство за избелване на зъбите и освежаване на дъха.
Отговорът на регентството в Константинопол не закъснява. Правителството на Ана Савойска наема италианеца Фочолати и му дава няколко галери. Главния успех на Фочолати е пленяването на генуезки търговски кораб, чието откарване в столицата разгневява жителите на Галата. Без посредническата роля в търговията със зърно на генуезците от Галата в Константинопол се настанява гладът.
На 3 февруари 1347 г. Кантакузин влиза в Константинопол, на 8 е подписано съглашение според което поема властта за срок от десет години. На 21 май новият патриарх Исидор Вухирас го коронясва за пореден път, а на 28 е сватбата на Йоан V и кантакузиновата дъщеря Елена.
Библиография:
Атанасов, Георги, Добруджанското деспотство, изд. "Фабер", Велико Търново, 2009 г.
Божилов, Иван, Асеневци (1186-1460) генеалогия и просопография, изд. на БАН "Марин Дринов", София, 1994 г.
Божилов, Иван, В. Гюзелев, История на България в три тома, том І, ИК "Анубис", София, 1999 г.
Гръцки извори за българската история, т. X, съст. Войнов, Тъпкова-Заимова, Йончев, Батаклиев, изд. на БАН, София, 1980 г.
Гръцки извори за българската история, т. XI, съст. Войнов, Тъпкова-Заимова, Йончев, изд. на БАН, София, 1983 г.
Острогорски, Георгий; История на Византийската държава; изд. "Прозорец"; София; 1998 г.
Радић, Радивој; Време Јована V Палеолога (1332-1391); Византолошки институт; Београд, 1993 г.
Сказкин, С. Д.; История Византии, том 3; Изд. "Наука"; Москва, 1967 г.
Интернет ресурси:
https://info.wikireading.ru/49590
https://www.istorianasveta.eu/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B5/%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0/459-%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F-1300-1481.html?start=2
Няма коментари:
Публикуване на коментар