Още една басня от антикомунистическата митология - паметникът на Юда в Свияжск

През 1922 г. от печат излизат мемоарите на малкоизвестния датски дипломат Хениг Келер под заглавие "Червената градина" в които разказва за пребиваването си в Съветска Русия. В един пасаж разказва за откриването на паметник на Юда в Свияжск от "Червения еврей" под който не е трудно да се види Троцки. Западната и белоемигрантската преса бързо подхващат историята и скоро тя става част от антикомунистическия фолклор.

Сам Келер казва, че е бил в Свияжск през юли 1918 г., докато в действителност Троцки се появява в града едва в началото на август. По интересното е, че за паметник на Юда в града не пишат нито Троцки, нито пътуващият с него поет Демян Бедни, или който и да било друг от литерния влак, нито капелевци, които по-късно влизат в града, а това е доволно странно за подобен монумент, който не е удостоен дори с фотография. Друго странно нещо, имайки предвид антирелигиозността на болшевишката власт, е избора за увековечаване на фигура от религиозната митология. Някои свързват този паметник с плана за монументална пропаганда на Ленин, но в списъка с личности на които да се издигнат паметници, който е утвърден на 30 юли и публикуван на 2 август 1918 г., няма нито една митологична фигура, а още по-малко Юда.

Интересното е, че в тази басня може и да има рационално зърно. На 12 август 1918 г. при отбраната на Казан загива командира на латишките стрелци Ян Юдин, който е погребан в Свияжск и му е издигнат надгробен паметник. Нищо чудно незнаещият руски език Келер да е възприел издигането на паметник на Юдин за паметник на Юда. Напълно е възможно това изменение да е внесено и по-късно, тъй като сам авторът признава, че спомените му били "художествено обработени".

Баснята заживява нов живот в началото на ХХІ век, когато журналистически "разкрития" ни поднасят сензацията за паметници на Юда още и в Тамбов и в Козлов (днес Мичуринск). У нас тази басня може да се прочете в глава VІІ на "Бумерангът на злото" от Волен Сидеров, естествено, само за тези, които могат да издържат безкрайния логически слабосвързан поток на съзнанието изпълнен с безпочвени твърдения и "факти" като тази басня.