"Живот ли бе – да го опишеш?Живот ли бе – да го разровиш?Разровиш ли го – ще миришеи ще горчи като отрова."Из "История" - Никола Вапцаров
Денят, когато сини динозаври ронят крокодилски сълзи, а пещерни антикомунисти оплакват "невинно" избития "цвят на нацията", трябва да се помни и почита с всенародни тържества. Това е един от малкото случаи в българската история, когато справедливостта тържествува и виновните са получили справедливо възмездие. Преди да скърбим за палачите, трябва да помним техните жертви преследвани по ЗЗД и ЗЗН, загиналите във войната разпалена от същите тези които ни се предлага да оплакваме, хилядите евреи депортирани от "новоприсъединените земи" в Освиенцим и Треблинка.1 февруари е обявен за Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим и за пръв път е отбелязан официално през 2011 година по предложение на президентите Желю Желев и Петър Стоянов. Това е датата на която през 1945 г. са произнесени и изпълнени първите смъртни присъди на "виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея" (цитата е според оглавлението на приетия на 30 септември 1944 г. Наредба-закон). Обвинените са общо 11 122 от тях 9 155 са осъдени, сред които 2 730 на смърт и 1 305 на доживотен затвор.Процесът по реабилитацията на "виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея" започва доста преди 2011 г. и, за да се прикрият идеологическите мотиви зад реабилитацията на един профашистки режим, протича под прикритието на широко тиражирани исторически митове.На първо място се изтъква незаконността на Народния съд, тъй като влизал в противоречие с Търновската конституция. Факт, но кой знае защо се премълчава, че е в съгласие с договорености между Съюзниците постигнати много преди края на войната и наличието на такива извънредни трибунали в почти всички европейски държави, та даже и в Азия.Втората опорна точка е ключова за оневиняването на виновните и активно се разпространява през 90-те години на ХХ век. Нейни апологети са Веселин Методиев, Васил Гоцев, Здравко Даскалов. Тя се заключава в твърдението, че в Нюрнберг са осъдени само 22 нацисти, 11 от тях на смърт, а в България осъдените са над 11 000, смъртните присъди надхвърлят 2 500, като внушението е, че кръвожадният комунистически режим е избил много невинни от "цвета на нацията". Както и в първият мит, и тук важното е не какво се казва, а какво се премълчава. Нюрнбергският процес, който се има предвид в опорката, е насочен срещу "основните военни престъпници", но в същото време признава за престъпни организации NSDAP, SS, SD, Гестапо, чийто общ състав надхвърля 1 200 000 души, което означава, че членовете им подлежат на съдебно преследване. Паралелно с този процес в цяла Германия текат процеси по денацификация. В американската окупационна зона са осъдени 1 517 души, 324 от тях на смърт и 247 на доживотен затвор. В британската окупационна зона са издадени 240 смъртни присъди, във френската 104. И до днес в Германия периодично има процеси срещу бивши есесовци. В самата Франция са издадени 7 037 смъртни присъди. В Белгия 596 от всеки 100 000 жители са осъдени, в Нидерландия този показател е 419, в Норвегия - 633, най-висок в цяла Европа. Показателно е, че в последните две държави смъртното наказание е възстановено през войната за борба с колаборационизма. Обаче, тези факти никога не биха били изречени от лица като Веселин Методиев, Васил Гоцев, Здравко Даскалов. За сметка на това Върховния съд на Република България на 26 август 1996 издава две решения с които отменя присъдите на голяма част от осъдените от Първи и Втори състав на Народния съд "по липса на доказателства", което е най-малкото странно, сякаш не Богдан Филов, а някой друг е подписал договора за присъединяване на България към Оста, сякаш не депутатите от 25-тото ОНС, а някой друг е гласувал антиеврейските закони. По повод присъдата на Димитър Пешев се спекулира, че бил осъден за антисемитизъм, не, присъдата му е за това, че е гласувал антиеврейското законодателство, а не за това, че той лично е антисемит. Въпреки 15-годишната му присъда, той е освободен след около година. Сякаш Александър Цанков и Петър Габровски не са основатели на профашистка и пронацистка организации. В организацията на Габровски впрочем членува и небезизвестният Александър Белев, който все още не е реабилитиран, но както е тръгнало може и неговото име да се появи в някое решение за отмяна на присъдите на Народния съд, а видяхме, че модерните "десни" не се свенят много пред историческата истина и отричат цялостната дейност на Народния съд.По настояще голяма част от документите свързани с делата на Народния съд са публикувани в сайта на Държавна агенция "Архиви" и желаещите могат да се запознаят с тях. Реабилитирането на "виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея", и т. нар. "Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим" в който им се отдава почит, е гавра с паметта на десетките хиляди загинали и пострадали през войната български граждани.
Интернет ресурси:
Няма коментари:
Публикуване на коментар