събота, 3 август 2019 г.

Погрешната представа за чашите от черепи в съвременното изкуство и споменавания за обичая сред българите след христианизирането им

В изкуството обикновено като чаша е изобразяван череп без теменната част. Например във филма "Денят на владетелите" (https://www.vbox7.com/play:c80101a5a9),
популярната днес картина на Росен Рачев, изобразяваща вдигащия наздравица Крум,
или пък печенежкия княз Куря с черепа на Светослав (https://www.deviantart.com/jfoliveras/art/Kurya-Khan-732284012?fbclid=IwAR0CUSBEeJkt4QmM-UiTefTt-XEw0mCfgojqzYQ_n73IfsxGSBvbocaWZqU).
Васил Горанов представя едно по-различно, но не по-малко абсурдно изображение на чашата от черепа на Никифор (https://www.pinterest.de/pin/352688214562134749/).
Същевременно древните автори, археологическите находки и съвременните обичаи от Индия и Тибет свидетелстват, че като чаша е използвана именно теменната част на черепа.
Още през 20-те години на ХХ век Бешевлиев публикува изследване по темата, което категорично опровергава превратните представи на споменатите по-късни художници за чашите от черепи. Колко е къса историческата памет и непознаването на основополагащи трудове по темата показва и друг интересен факт свързан с това изследване. В него за пръв път Бешевлиев използва ирокезкото понятие "оренда" като terminus technicus за означаване на специфична част от вярванията на древните българи. В представите на ирокезите "оренда" е всепроникваща витална сила, която бихме могли да оприличим на полинезийското понятие "мана", индуското - "прана", китайското - "чи" ("ци"), японското - "ки". Десетилетия по-късно различни шарлатани, псевдоисторици, или просто любители и автори на историческа проза използват термина "оренда", представяйки го като типично древнобългарски. За щастие има и хора, познаващи развитието на науката и опитващи да опонират на масовата делюзия, но техният глас е глас в пустиня. В интернет например могат да се открият "Понятието „оренда“ в контекста на българския национализъм и новата патриотична митология" (https://elinikibooks.com/2018/06/the-term-orenda-and-bulgarian-nationalism/), "Орендата – божествената сила на древните българи" (https://istoriograph.bg/istoriq/%D0%9E%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B0-%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8) и "За произхода на думата "оренда" - писмо до Розмари Де Мео" (https://offnews.bg/ot-vas/za-proizhoda-na-dumata-orenda-pismo-do-rozmari-de-meo-647982.html). Обръщаме толкова внимание на понятието "оренда", тъй като то е пряко свързано с обичая да се изработват чаши от черепи, като е опит той да бъде обяснен.
Археологическите находки на чашите от черепи са много редки. Най-ранните известни за сега са от Британия и датират от преди около 15 000 години (https://www.infox.ru/news/10/science/universe/64884-drevnejsie-casi-iz-celoveceskih-cerepov-sdelany-v-britanii), което показва колко древен е този обичай, а етнографските изследвания, някои от които цитирани от Бешевлиев, говорят за широкото му разпространение. В Индия подобни чаши се наричат "капала" или "габала". Техни снимки могат да бъдат видени в интернет и както находката от Британия недвусмислено показват, че най-удобната част от черепа, която може да послужи като трапезна посуда е темето. (http://skullhead.ru/kapala-ritualnaya-chasha-iz-cherepa/; https://terra-z.com/archives/10276)



Най-ранното фиксирано историографско описание на чашите от черепи е на Херодот, който разказва за скитски обичай, и напълно съответства на етнографските и археологическите данни, някои от които вече споменахме: "А що се отнася до самите глави, но не на всички, а само на най-големите им врагове, те постъпват така: отрязват частта, достигаща малко под веждите (т.е. горната част на черепа), и я изчистват. Ако скитът е беден, той я обвива само със сурова волска кожа и така я използва, а ако е богат, след като я обвие отвън със сурова кожа, я позлатява отвътре и така я използва вместо чаша." Тит Ливий съобщава за победения от келтското племе бои римски военачалник Постумий и как келтите постъпили с главата му: "След това, като очистили главата, както им е обичаят, обвили със злато темето и това било за тях свещен съд с който при тържествени случаи правели излияния и същевременно било чаша на жреците и храмовите настоятели." Руският летописец Нестор, разказвайки за убийството на княз Светослав от печенегите, пише: "... и взеха главата му, и от челото му направиха чаша, обковавайки го, и пиеха от него." Описанието на Нестор не е толкова конкретно, колкото на Херодот и Тит Ливий, но също навежда на мисълта, че за направата на чашата е използвана основно теменната част. Павел Дякон описва подобен обичай и при лангобардите, чийто крал Албоин убил тъста си Кунимунд и направил от главата му чаша за пиене. Авторът твърди, че лично е видял чашата и, макар да не я описва, казва, че лангобардите наричали такива чаши "scala", а латините "patera". Патерата е широк съд, подобен на купа, използван за пиене и по форма наподобява вече известните ни чаши от черепи, тоест и Павел Дякон, макар и косвено, ни указва формата, а посредством нея и коя част от черепа е използвана за целта. Що се отнася до Крум и главата на Никифор, то освен от Теофан Изповедник, случката е спомената и от други по-късни ромейски автори (Георги Монах, Лъв Граматик и Георги Кедрин), които в общи линии следват Теофан. Бешевлиев обръща внимание на Йоан Зонара, чийто текст се различава от теофановия и вероятно произхожда от неизвестна днес хроника. Именно в текста на Зонара се съдържат сведения, указващи вида на чашата. Преводът на Бешевлиев изглежда така: "... той взе главата, отряза темето, оголи го от кожата и, като го облече отвън със сребро, гордеейки се, даваше на славянските вождове, които бяха около него, да пият." Преводът на този пасаж в Гръцки извори за българската история, том VІІ, е малко по-различен, като характерното е, че гръцката дума за "теме" там е преведена като "череп". В заключение на този обзор за вида на чашите от черепи ще обърнем внимание и на миниатюрата от българския превод на Манасиевата хроника, където ясно се вижда, че чашата, която Крум държи, по форма наподобява купа, подобна чаша носи и човекът вървящ към сътрапезниците.
Тук бихме могли да се запитаме, знаели ли са, и от къде, българите от ХІV век как изглежда чашата от череп? Тъй като изображението съответства на изложените до тук описания, то бихме могли да отговорим, че определено са знаели, а от къде ще разгледаме по-нататък.
В съответствие с теорията за тюркския произход Бешевлиев подчертава сведенията за използване на чаши от черепи у тюркските народи, но наличните аналогии са твърде малко. Авторът привежда известието за печенегите и съдбата на Светослав и сведения на Жозеф де Гин за аварите и на Мюлер и де Гроот за хуните. На този фон паралелите с индоевропейските народи са значително по-многобройни - траки, скити, келти, германи, иранци, индуси - и по-скоро бихме могли да мислим за индоевропейско влияние върху споменатите тюркски народи, отколкото да търсим тюркски аналогии в подкрепа на тюркския произход на древните българи.
Обичаят за изготвяне на чаши от черепи изглежда е бил относително популярен, тъй като е залегнал във фолклора и поверията на много народи, които днес го възприемат като варварски, и дори намира отражение и в христианска среда. Сред средновековните фолклорни източници, освен споменатия от Бешевлиев старофренски епос, бихме могли да посочим още Старата Еда и Песен за Нибелунгите. Още Плиний пише, че различни автори са препоръчвали пиенето от череп за лечение на разни болести, включително епилепсия. Поверието за лечение на епилепсията чрез пиене от череп се среща и в Германия и Шотландия. През Средновековието в Германия е разпространен обичаят да се пие от черепите на христиански светци за лечението на определени болести. Тези сведения пряко кореспондират с надписа към миниатюрата от българския превод на Манасиевата хроника в който се казва, че Крум обковал главата на Никифор и пил "здравица" с българите. В края на ХVІ век, разказвайки за същото събитие, гръцкият автор Мануел Малаксос също използва българската дума "здравица". Бешевлевлиев не отдава голямо значение на последните две известия, пренебрегвайки ги като късни, но паралелите с поверията, които споменахме, говорят, че те може би имат своето място в обяснението на обичая и вероятното му по-късно съществуване сред българите след Покръстването. Със същата лекота се отхвърля и сведението на Акрополит за смъртта на Балдуин, което Бешевлиев дори не споменава: "Самият император Балдуин бил пленен от тях и докаран в окови при царя на българите Йоан. Неговата глава, както казват, подир убиването му, служела на варварина за чаша, след като била очистена цялата й вътрешност и наоколо била покрита с украса." Твърде лековато мнозинството изследователи го пренебрегват с обяснението, че е късно или невъзможно в христианска среда. Всъщност то не е толкова късно - най-много две поколения след смъртта на Калоян, а и видяхме, че не е изключено подобен обичай да битува и сред христиани. Във всеки случай Акрополит изглежда много по-достоверен от фантазията на Никита Хониат, че Балдуин преживял три дена с отсечени ръце и крака и хвърляне от скала, или романтичната легенда преразказана от Алберих. Ако се върнем на изказания по-горе въпрос от къде българите от ХІV век биха могли да знаят как изглежда една чаша от череп, то можем да си позволим предположението, че обичаят явно не е съвсем отмрял с приемането на христианството. Тук, обаче, не бива да пренебрегваме възможността да е вторично привнесен от степните народи заселени сред българите през ХІ-ХІІ в. Друго късно сведение за използване на чаши от черепи дори и по време на Второто българско царство се съдържа в една чешка легенда спомената от Йордан Андреев, чието действие се развива по времето на Йоан Асен ІІ. Бешевлиев, разказвайки  друга чешка легенда в която става дума за чаша от череп, признава, че не са му известни други славянски източници за чаши от черепи и заключава, че най-вероятно такъв обичай е отсъствал сред славяните. Обаче руският фолклор изобилства от упоменавания за чаши от черепи (https://topwar.ru/24161-cherep-trofey-v-russkih-bylinah-datiruyuschiy-motiv.html), където най-често те са сравнявани с котел. Същото сравнение на главата се среща и в българския фолклор, а понякога "крина" и "шиник", или пък разговорното нарицателно за глава - "гаванка".
На пръв поглед изглежда абсурдно наличието на този обичай да се отрича от някои по-стари и съвременни изследователи, имайки предвид етнографското и археологическото му засвидетелстване. Въпреки това такива опити има. И предвид чисто физическите доказателства за обичая, отричащите го акцентират предимно върху определени историографски или фолклорни извори, обвинявайки за странстващия сюжет цитирания скитски пасаж на Херодот, който бил творчески обработван за целите на пропагандата. Тъй като тук ни интересува конкретно съществуването на обичая сред българите, ще отбележим само, че той е фиксиран от различни и независими един от друг извори. Веднъж по отношение на Крум от Теофан и следващите го автори и от Зонара, чийто разказ следва традиция различна от теофановата. Втори път при първите Асени от Акрополит, чието сведение за Балдуин не копира известията за Крум, каквото обвинение най-често е отправяно срещу него, и в споменатата по-горе чешка легенда.
Въз основа на изнесеното до тук бихме могли да обобщим, че определено има нужда от нови изследвания върху българския обичай да се изработват чаши от черепи. Евентуални насоки по които да се работи, могат да бъдат езическите му корени, рецепцията в христианска среда и въобще езическото наследство в средновековна България след покръстването, вярванията в народното христианство и отражението във фолклора.



Използвана литература:
Андреев, Йордан, А. Пантев, Българските ханове и царе, изд. "Абагар", София, 2015 г.
Бешевлиев, Веселин, Чаши отъ черепи у прабългарите, Годишникъ на Софийския университетъ, историко-филологически факултетъ, книга XXII.3, София, 1926 г.
Гръцки извори за българската история, том VІІ, съст. Лишев, Типчев, Тъпкова-Заимова, Цанкова-Петкова, изд. на БАН, София, 1968 г.
Гръцки извори за българската история, том VІІІ, съст. М. Войнов, изд. на БАН, София, 1972 г.
Литвина, Ана; Федор Успенский, "Чаша из черепа" глава ІІ от Похвала щедрости, чаша из черепа, золотая луда...; Изд. дом Высшей школы экономики, Москва, 2018 г.
Младенов, Момчил, "Пропаганда и история в епохата на хан Крум" в сп. Епохи, том ХХІV, изд. на ИФ на ВТУ, Велико Търново, 2016 г.
Николов, Ангел, "Хан Крум във византийската традиция: страшни слухове, дезинформация и политическа пропаганда" в сп. Анамнеза, год. ІV, кн. 1, 2009 г.
Песни южных славян, сост. Ю. Смирнова, изд. "Художественная литература", Москва, 1976 г.

Интернет източници:

Няма коментари: