Триумфът на икономическата схоластика

„Ние ще останем първото общество в историята, което не се е спасило, защото е било икономически неизгодно.“

Из „Фокус бокус“, Кърт Вонегът

Корените на съвременната икономическа мисъл не лежат в научната революция, а в средновековната схоластика. Онази идеалистична метафизика, която навремето търсеше божествения ред в каноничните текстове, днес е преродена в догмите на либерализма. Апологетите на "ефективния пазар" не са нищо повече от „пазарни схоластици“, които заменят култа към Бога с култ към Пазара, запазвайки същия дедуктивен фанатизъм и откъснатост от историческата реалност. Там, където Средновековието виждаше „божествено провидение“, неолиберализмът вижда „невидимата ръка“, но и в двата случая целта е една: да се убеди мнозинството, че неговото подчинение е част от висш, недосегаем за разума ред.

​В продължение на близо век общественото съзнание е систематично облъчвано от една доктрина, която претендира за статута на природна истина: че пазарът е саморегулиращ се организъм, чиято „невидима ръка“ разпределя ресурсите с божествена справедливост. Пророците на тази доктрина – от Фридрих Хайек до Алиса Розенбаум (Айн Ранд) – изградиха интелектуална кула от слонова кост, чиито основи обаче почиват върху пясъка на историческото невежество. В противовес на техните абстракции стои трудът на Карл Полани, който разкрива, че пазарът не е началото на цивилизацията, а нейната потенциална гилотина.

Централно място в либералната митология заема тезата за „невидимата ръка“ на Адам Смит, превърната от Хайек в догма за „спонтанния ред“. Според тази концепция, държавата е вреден паразит, а планирането е „път към робството“. Тази теза се допълва от т. нар. „икономика на просмукването“ (trickle-down economics), която твърди, че ако малцинството на върха се къпе в разкош, трохите от неговата трапеза неизбежно ще нахранят мнозинството.

​Историческата реалност обаче показва точно обратното: богатството не се „просмуква“ надолу; то се изпомпва нагоре. Чрез механизмите на данъчните облекчения за корпорациите, приватизацията на публични блага и потискането на трудовото законодателство, държавата (под диктата на либералните догми) активно преразпределя ресурсите от работещите към рентиерите. Това, което Хайек нарича „свобода“, е всъщност свободата на капитала да експроприира обществения труд без държавни пречки.

Ако Хайек дава „научното“ оправдание, то Алиса Розенбаум добавя моралната патология. Нейната Долина на Голт е еманация на егоцентризма, където „творците“ се крият от „паразитите“. Иронията е, че нейните атланти са най-големите паразити в историята. Те използват инфраструктурата, сигурността, образованието и научните открития, финансирани от колективните данъци на онези, които те презират.

​В света на Розенбаум никой не пита „Кой чисти обувките на атланта?“. В историческа перспектива отговорът е ясен: атлантът стои върху раменете на милиони невидими работници, чийто труд той присвоява под маската на „индивидуален гений“. Нейната философия е интелектуална легитимация на социопатията, превърната в икономическа стратегия.

Карл Полани нанася смъртоносния удар върху тези басни, доказвайки, че „свободният пазар“ е изкуствен политически проект, наложен с насилие. Преди „Великата трансформация“, икономиката е била вградена в социалните отношения. Хората са обменяли стоки въз основа на реципрочност, редистрибуция и колективни нужди.

​Полани разкрива, че пазарът се опитва да превърне в стока онова, което не е стока: земята (природата), труда (човешкия живот) и парите. Този опит за „разкачване“ на икономиката от обществото води до неизбежна катастрофа. Когато пазарът започне да изяжда своята социална основа, обществото инстинктивно се защитава. Този защитен механизъм Хайек нарича „тоталитаризъм“, докато в действителност това е имунната реакция на човечеството срещу патогена на безконтролния капитал.

​„Свободният пазар“ на Хайек и Розенбаум е най-успешния „новговор“ в историята. Той нарича робството на дълга – „възможност“, унищожаването на природата – „растеж“, а атомизацията на индивида – „свобода“.

​Историческата реалност потвърждава виждането на Полани: икономиката не е свещена сфера с мистични закони, а инструмент, който трябва да бъде върнат под контрола на организираното общество. Истинският път към свободата не минава през пазарния хаос, а през съзнателното планиране на ресурсите в интерес на мнозинството. Оковите на либералните митове са последните, които трябва да паднат, за да може икономиката най-накрая да започне да служи на живота, а не на балансите на малцинството атланти.

Схоластиката умря, когато хората започнаха да гледат в телескопите и да правят дисекции, за да видят как работи светът в действителност. Пазарната метафизика на Хайек и компания ще умре по същия начин – когато обществото престане да вярва в „невидимите ръце“ и започне да анализира материалните вериги на собствеността и реалните механизми на планирането. Неолиберализмът е висшата фаза на социалдарвинизма, при която хищникът е убедил жертвата, че изяждането ѝ е акт на върховна икономическа свобода.

Библиография:

Грейбър, Дейвид. Дългът: Първите 5000 години. Изток-Запад, София, 2013.

​Клайн, Наоми. Доктрината на шока: Възходът на катастрофалния капитализъм. Изток-Запад, София, 2011.

​Мацукато, Мариана. Предприемаческата държава: Разбиване на митове за частния срещу публичния сектор. Изток-Запад, София, 2022.

​Пикети, Тома. Капиталът в XXI век. Изток-Запад, София, 2014.

​Полани, Карл. Великата трансформация: Политическите и икономическите произходи на нашето време. КХ – Критика и Хуманизъм, София, 2005.

​Ранд, Айн. Атлас изправи рамене. Изток-Запад, София, 2009.

​Хайек, Фридрих А. Пътят към робството. МаК, София, 2004.

​Farrant, Andrew and Pagliero, Gianpaolo. Hayek, Pinochet, and the Second-Best State. Journal of Economic Behavior & Organization, Vol. 81, No. 3, 2012.

​Hudson, Michael. ...and forgive them their debts: Lending, Foreclosure and Redemption from Bronze Age Finance to the Jubilee Year. ISLET-Verlag, Dresden, 2018.

​Mirowski, Philip. Never Let a Serious Crisis Go to Waste: How Neoliberalism Survived the Financial Meltdown. Verso, London, 2013.

​Robin, Corey. The Reactionary Mind: Conservatism from Edmund Burke to Sarah Palin. Oxford University Press, Oxford, 2011.