събота, 31 май 2025 г.

Какво да прочетем - митология и народно творчество

Наред с метатекстовете на авраамическите религии с които сме израстнали, нас ни заобикаля цял друг културен пласт, който в някаква степен може да бъде съотнесен към тях, но и значително се различава. Днес ние можем да надникнем в културното наследие на хора и народи, които отдавна не съществуват, или са отдалечени от нас не само в географски смисъл.

"Старогръцки легенди и митове" на Николай Кун със систематичното си изложение се явява класика за всички, които се интересуват от светогледа на античните гърци, или им предстои запознаване с антична култура и история. У нас е преиздавана многократно, отначало от "Наука и изкуство", а в последствие и от множество нароили се издателства.

Следващите две книжки също представляват обобщен поглед, но на норвежките и келтските митове и са издания на "Абагар" от 1997 г. Изглежда не са преиздавани.



"Скандинавска митология" на Нийл Геймън е относително ново и популярно четиво на известния писател фантаст, обобщаващо знанията за духовното наследство на северните народи.

"Митове от цял свят" е енциклопедичен сборник. Митовете са групирани по тематичен принцип, но съдържанието позволява да се четат по етнически или географски признак. Книжката е на "Плеяда" от 1997 г., но е преиздавана.


"Френски приказки" е издание на "Народна младеж", но е преиздавана многократно и в наши дни. Илюстрациите са доволно интересни.

"Африкански приказки" преразказани от Рената Пакарие. Претърпяла е няколко издания от "Народна младеж". Има ново издание от 2020 г. на "Миранда" Илюстрациите са прекрасни и създават голяма част от атмосферата при четене, в Читанката могат да бъдат видени, ако изтеглите или отворите книгата в pdf

"Корейски народни приказки" с илюстрациите на Кочергин са издадени от "Народна младеж". Същата книга под новото заглавие "Корейски приказки" е издадена от "Рекс" през 1992 г. Корейските приказки на "Изток - Запад" са съвсем различна книга. Не знам дали другите издания с аналогични заглавия също не са различни книги от тази, която имам предвид.



"Хитър Петър" на Величко Вълчев е сборник с народно творчество за един от най-популярните български анекдотични герои.

петък, 30 май 2025 г.

Совнаркомът е предимно от евреи?

В публикацията за паметникът на Юда вече споменахме несвързания поток на съзнанието наречен "Бумерангът на злото". Във все същата работа, но в глава ІV срещаме друг устойчив антикомунистически мит, който е особено популярен сред фашистващите среди, а именно: "от 22 членове на Совнаркома при Ленин само 3 са руснаци, останалите — евреи".
Баснята възниква в антиболшевишките среди още в първите години на съветската власт. За пръв път е обнародвана в книгата на журналиста Робърт Уилтън "Последните дни на Романови" през 1920 г., а в последствие активно се използва от различни антисемитски и антикомунистически среди, включително и от нацистите. Целта е да се внуши идеята за доминиране на евреите в Совнаркома (СНК) и да се изгради антиболшевишки и антикомунистически рефлекс на основата на антисемитизма, който е достатъчно разпространено явление в целия християнски свят.
Членовете на Совнаркома при Уилтън, също както при Сидеров са 22 (включени са двама заместници на предполагаемия нарком), но евреите са само 17 и освен тях и тримата руснаци има един грузинец (Сталин) и един арменец (Прошиян - в списъка "Протиан"). У руския писател монархист Владимир Солоухин съотношението на евреи към неевреи е 20:2. В списъка на нацисткия колаборационист белоемигрант Андрей Дикий (с истинска фамилия Занкевич), който през 1967 г. в Ню Йорк публикува "Евреите в Русия и СССР", народните комисари са само 20, но евреите сред тях са си все 17, докато от останалите са отпаднали двама руснаци. Баснята, че болшевишкото правителство е "еврейско" може да се прочете и в "Международното еврейство" (1920 г.) на Хенри Форд (да, да, този същият изобретател на конвейра), която наред с "Майн кампф" на Хитлер и "Митът на ХХ век" на Алфред Розенберг е сред настолните четива на всеки уважаващ себе си нацист.
Реалността, обаче, е различна от митичното пространство обитавано от фашистващите автори. В "Троцки. Мит и личност" руският историк Юри Емелянов анализира този мит и отбелязва редица несъответствия с реалността. Първоначално народните комисариати са 13 (военното ведомство е колективно и се ръководи от трима души, така в първия състав на СНК влизат 15 души), като в последствие са добавени и други, а по конституцията от 10 юли 1918 г. са 18, не съществуват комисариати по култа, изборите, бежанците и хигиената. За сметка на това реалния комисариат по пътищата за съобщение, пощите и телеграфите въобще отсъства. Някои от споменатите лица никога не са заемали приписваните им длъжности или са изпълнявали други, трети никога не са били народни комисари, четвърти не се поддават на убедителна идентификация, пети въобще не са евреи. Някои от лицата попаднали в списъка са от различни състави на Совнаркома. В първия състав има един единствен евреин и това е Троцки, който отначало е нарком по външните работи, а след изпълненията, които прави при преговорите за мир с немците, му е поверен наркомата по военните и морски дела - далече от всякаква дипломация и политика. Чичерин става нарком по външните работи след Троцки. Сталин действително е нарком по въпросите на националностите. Луначарски е нарком по просвещението и е руснак (в списъка на Дикий е отбелязан като евреин, но по-ранния Уилтън след имената на Ленин и Чичерин срещу които е отбелезано, че са руснаци, за Луначарски отбелязва "тоже", тоест той също е руснак). Прошиян правилно е отбелязан като арменец и е втори по ред нарком по пощите и телеграфите за около четири месеца от декември 1917 до март 1918 г. Юри Ларин действително е евреин на ръководни постове във ВСНХ, но нито е бил негов председател, нито е бил нарком в СНК. Шпицберг е следовател в народния комисариат по правосъдието, но никога не е оглавявал него, или въобще който и да е друг комисариат от СНК. Кауфман участва като експерт в комисията по земеделската реформа и дори не е болшевик, а кадет, но в СНК никога не е влизал. Зиновиев също никога не е бил член на Совнаркома, а заема само партийни длъжности. Лилина, вероятно е втората жена на Зиновиев Злата Лилина, която работи в сферата на образованието, но никога не е заемала висши държавни постове. Исак Щайнберг за кратко в края на 1917 и началото на 1918 г. е народен комисар по правосъдието, преди и след него тази длъжност се заема от латиша Пьотър Стучка, а след това от руснака Дмитрий Курски. Карл Ландер в действителност е латиш и народен комисар по държавния контрол, като тази длъжност при СНК е учредена през май 1918 г. Ян Анвелт най-вероятно е с фински или естонски произход, председател е на естонския СНК по време на събитията от 1924 г., но никога не е бил член на СНК на РСФСР или СССР. След преместването на столицата в Москва, Володарски действително отговаря за печата, но само в рамките на Северната област (обединение на местните съвети в северозападната част на Русия). Урицки е ръководител на петроградската ЧК. Фенигщейн или Яков Долецки също никога не е влизал в състава на СНК. Гуковски за кратко през пролетта и лятото на 1918 г. действително е нарком по финансите, трети по ред, преди него е поляка Менжински, а след него руснака Крестински. Шлихтер има немски и полски корени, а Василий Шмидт е с немски корени.

Пасажът от Уилтън:
"Ульянов (Ленин), председатель, русский; Чичерин, иностранные дела, русский; Луначарский, нар. просвещение, тоже; Джугашвили, народности, грузин; Протиан, земледелие, армянин; Лурье (Ларин) экономический совет, еврей; Шлихтер, снабжение, еврей; Бронштейн (Троцкий), армия и флот, еврей; Ландер, государственный контроль, еврей; Кауфман, государственные имущества, еврей; В. Шмидт, труд, еврей; Е. Лилина (Книгиссен), народное здравие, еврейка; Шпицберг, культы, еврей; Апфельбаум (Зиновьев), внутренние дела, еврей; Анвельт, гигиена, еврей; Исидор Гуковский, финансы, еврей; Володарский, печать, еврей; Урицкий, выборы, еврей; И. Штейнберг, юстиция, еврей; Фенигштейн, беженцы, еврей; Савич и Заславский, его помощники, евреи. На 22 человека, 3 русских, 1 грузин, 1 армянин, 17 евреев."
Първоначалният състав на Савнаркома:
"Так каков же был реальный состав первого советского правительства? Чтобы выяснить это, достаточно почитать текст вышеупомянутого декрета: «Председатель Совета Народных Комиссаров — Владимир Ульянов (Ленин); Нарком по внутренним делам — А. И. Рыков; Нарком земледелия — В.П. Милютин; Нарком труда — А.Г. Шляпников; Наркомат по военным и морским делам — комитет, в составе: В. А. Овсеенко (Антонов), Н. В. Крыленко и П. Е. Дыбенко; Нарком по делам торговли и промышленности — В. П. Ногин; Нарком народного просвещения — А. В. Луначарский; Нарком финансов — И. И. Скворцов (Степанов); Нарком по иностранным делам — Л. Д. Бронштейн (Троцкий); Нарком юстиции — Г. И. Оппоков (Ломов); Нарком по делам продовольствия — И. А. Теодорович; Нарком почт и телеграфов — Н. П. Авилов (Глебов); Нарком по делам национальностей — И. В. Джугашвили (Сталин)». Итак, кто все эти люди были по национальности? Восемь человек - Рыков, Милютин, Шляпников, Ногин, Луначарский, Скворцов (Степанов), Оппоков (Ломов), Авилов (Глебов) были русскими. Трое - Овсеенко, Крыленко и Дыбенко - были малороссами (украинцами). Джугашвили (Сталин) был грузином, И. Теодорович – поляком. Единственным евреем в первом правительстве Советов был народный комиссар иностранных дел Троцкий, настоящая фамилия которого была Бронштейн."



четвъртък, 29 май 2025 г.

Какво да прочетем - падането на Константинопол

Едно от най-значимите събития през Средновековието, което според някои изледователи слага край на епохата, макар превземането на Града да има повече психологическо значение.

"Падането на Константинопол" от сър Стивън Рънсиман. Не само класическо, но и изключително популярно описание на превземането на Цариград от османлиите.

"От Галиполи до Лепанто" - Христо Матанов и Румяна Михнева ни превеждат от стъпването на османовата държава на Балканския полуостров до първите й значими поражения.

"The Siege and the Fall  of Constantinople in 1453" от Филипидес и Ханак. Една от най-подробните монографии за трагичните събития от 1453 г.

"Османската империя 1300-1481" от английския османист Колин Имбър проследява развитието на османовата държава от основаването на бейлика до последните дни на Завоевателя, който слага край на остатъците от ромейската държава.

"Византийские историки о падении Константинополя в 1453 году" руски превод на основните византийски автори, разказващи за превземането на Константинопол от османлиите - Критовул, Дука, Халкокондил, Сфранцес.

неделя, 25 май 2025 г.

Какво да прочетем - научнопопулярна литература (умението да мислим правилно)

"Изкуството да мислим правилно" на "Народна просвета" от 1989 г. с автор Александър Ивин. Популярно изложение на формалната логика. Полезна и необходима книжка, както и всяка ней подобна.

"Мисленето" на Даниъл Канеман разглежда процеса на мислене и често допусканите грешки породени от него.

В "Свят населен с демони" известният учен и популяризатор Карл Сейгън разобличава лъженаучните брътвежи на всякакви шарлатани.

събота, 24 май 2025 г.

Какво да прочетем - еволюция на българския език

Учебник по български език за осми клас на "Народна просвета" от 1988 г. Един от съавторите е Владко Мурдаров. Проследява еволюцията на българския език от разделянето на славянските езици до Възраждането. Вече цяло поколение расте без този учебник (днес няма дори аналог в началното и средношколско образование), а практиката показва въпиюща нужда от него, щом сме свидетели на избуяването на всякакво мракобесие по разглежданите в него въпроси.

Какво да прочетем?

Този блог по начало беше замислен изцяло за разглеждане на исторически въпроси, но така или иначе с няколко кратки, и не толкова, обзора на различни сериали вече е извън основната тематика, та реших да създам една рубрика за книги, които препоръчвам за четене. Тя ще върви под таг "Библиотека", а основното заглавие ще е "Какво да прочетем" (както може да се види по-горе) и подзаглавие, указвазвашо основната тематика на подбраните книги. Освен заглавие и автор понякога може би ще посочвам и конкретно издание. Ще се постарая отделните заглавия да ги снабдявам с кратки коментари или анотации.

неделя, 4 май 2025 г.

Още една басня от антикомунистическата митология - паметникът на Юда в Свияжск

През 1922 г. от печат излизат мемоарите на малкоизвестния датски дипломат Хениг Келер под заглавие "Червената градина" в които разказва за пребиваването си в Съветска Русия. В един пасаж разказва за откриването на паметник на Юда в Свияжск от "Червения еврей" под който не е трудно да се види Троцки. Западната и белоемигрантската преса бързо подхващат историята и скоро тя става част от антикомунистическия фолклор.
Сам Келер казва, че е бил в Свияжск през юли 1918 г., докато в действителност Троцки се появява в града едва в началото на август. По интересното е, че за паметник на Юда в града не пишат нито Троцки, нито пътуващият с него поет Демян Бедни, или който и да било друг от литерния влак, нито капелевци, които по-късно влизат в града, а това е доволно странно за подобен монумент, който не е удостоен дори с фотография. Друго странно нещо, имайки предвид антирелигиозността на болшевишката власт, е избора за увековечаване на фигура от религиозната митология. Някои свързват този паметник с плана за монументална пропаганда на Ленин, но в списъка с личности на които да се издигнат паметници, който е утвърден на 30 юли и публикуван на 2 август 1918 г., няма нито една митологична фигура, а още по-малко Юда.
Интересното е, че в тази басня може и да има рационално зърно. На 12 август 1918 г. при отбраната на Казан загива командира на латишките стрелци Ян Юдин, който е погребан в Свияжск и му е издигнат надгробен паметник. Нищо чудно незнаещият руски език Келер да е възприел издигането на паметник на Юдин за паметник на Юда. Напълно е възможно това изменение да е внесено и по-късно, тъй като сам авторът признава, че спомените му били "художествено обработени".


Баснята заживява нов живот в началото на ХХІ век, когато журналистически "разкрития" ни поднасят сензацията за паметници на Юда още и в Тамбов и в Козлов (днес Мичуринск). У нас тази басня може да се прочете в глава VІІ на "Бумерангът на злото" от Волен Сидеров, естествено, само за тези, които могат да издържат безкрайния логически слабосвързан поток на съзнанието изпълнен с безпочвени твърдения и "факти" като тази басня.