...

"Луковмарш е събитие, което обединява всички онези, които почитат героите, които помнят историята и обичат народа си. За тях ген. Луков е светиня" Изказване на фашагите от Луковмарш.

Като знаем кого почитат като светиня, то е повече от ясно, че фашагите не само не помнят историята, но и не обичат народа си. Или поне го обичат толкова колкото и светинята Луков - единствено в качеството му на пушечно месо за Източния фронт или като овце за стригане, когато светинята лично се облагодетелства от доставките за армията. Светиня, какво да направиш?!

Претенциите за помнене на историята и почитането на героите също са в сферата на пожелателното говорене. Пред съда организаторите на марша настояват, че почитат Луков заради участието му в Първата световна война. Само дето неговото участие по нищо не се отличава от това на хиляди други офицери, затова е измислена и баснята как сам спрял сръбското настъпление към Кюстендил в самия край на войната. Архивни документи и мемоарни свидетелства говорят, че по това време Луков е западно от Кюстендил, където не само никакви сражения не се водят, но и никой не дезертира. Междувременно сръбското настъпление е от юг и то е стряно от отстъпващата част на полковник Цвятков подкрепена от ротата на майор Морфов. Ето ти и почитане на герои и помнене на история. Йордан Пеев също не може да е герой, все пак той за разлика от Луков е ранен от разбунтувалите се войници при превземането от тях на щаба на армията в Кюстендил, а по-късно разобличава далаверите на светинята. По слухове е убит за това, но това вече са само слухове.

И така оставаме с едни голи претенции и една светиня в която няма нищо свято, въпреки решението на най-безстрастния, независим и справедлив съд на света, което ни казва точно обратното.