Спортният дух

Спортният дух
Джордж Оруел,
декември 1945 г.
(със съкращения)

...
Аз всеки път се удивявам като чуя, че спортът уж способствал за укрепването на добрата воля и взаимното разбирателство между народите и че, ако хората от различни страни имаха възможността да изяснят отношенията си на полето за футбол или крикет, то те много по-рядко биха се хващали за истинско оръжие.
Практически всички съвременни видове спорт предполагат съревнователност. Главното в съвременния спорт е победата. Фактически ти си длъжен да го напуснеш, ако не можеш да направиш всичко за победа. Ако си излязъл да пориташ топка на поляната в двора, формирайки произволно отборите, можеш да се отдадеш на удоволствието без да тормозиш себе си и другите с патриотически сантименти. Но стане ли дума за престиж, веднага се изяснява, че ти се занимаваш със спорт заради някаква си там чест и в случай на загуба ще й лепнеш сериозно позорно петно, в тебе веднага се пробуждат дълбоки първобитни инстинкти. Всеки, комуто се е случвало да играе за училищния футболен отбор, познава това чувство. Международното състезание е квазивойна. Но най-важното е не поведението на спортистите, а реакцията на публиката и тези, които са зад нея. Цели народи започват да бълват жлъч, заради тези абсурдни игри. Защото мнозина сериозно смятат, че умението да бягаш, скачаш и риташ по топка е мерило за достойнствата на цялата нация.
...
Всеобщото увлечение на англичаните по спорта е, разбира се, ужасно, но още по зле са нещата в страни, които неотдавна са се появили на картите, за които понятията "национален отбор" и "национално самосъзнание" още са нови.
...
В Бирма ми се случи да видя, как симпатизантите на единия отбор преминаха през огражденията и в решаващия момент извадиха от строя вратаря на другия отбор. Първият сериозен футболен мач в Испания преди около петнайсет години доведе до масови улични безредици. Започнат ли футболистите да виждат в съперниците си кръвни врагове, забравят, че трябват да играят по правилата. Затова в излишък присъстват ненавист, завист, хвалба, пълно неуважение към каквито и да е правила и садистично удоволствие от гледката на насилие. Иначе казано, това е война, само без стрелбата.
Вместо да разтягаме локуми, доказвайки, че на футболното поле се сражават високонравствени рицари, а Олимпийските игри са важна стъпка към всеобща дружба между народите, не е ли по-добре да се запитаме, откъде в съвременния свят е дошъл този култ към спорта.
Повечето игри на които играем са били измислени още в древността, но от тогава до ХІХ столетие на никого не е идвало на ум да ги приема присърце. Даже в английските частни училища до края на ХІХ век никой не се е отнасял сериозно към спорта: доктор Арнолд, смятан за основател на системата на съвременните частни училища, настоявал, че спортът не е нищо повече от напразно пропиляно време. След това в Англия и САЩ спортът започнал да привлича тълпи запалянковци и да възбужда дивашки страсти, тогава дошли и големите пари. Скоро тази зараза се разпространила и в другите държави. Най-голяма популярност завоювали видовете спорт предполагащи непримиримо съперничество и насилие - бокс и футбол. Няма съмнения, че това е свързано с национализма, с този идиотски съвременен навик да идентифицираш себе си с по-големи единици, притежаващи сила и власт, и да сравняваш целия свят със собствената си кочинка, която, разбира се, е по-добра от всички други. Освен това, колективните игри процъфтяват в градските общества, чиито членове, като правило, водят застоял начин на живот и са почти лишени от досег с природата. В селските общества момчето или младежа изразходва натрупаната енергия като ходи пеша, плува, замеря със снежни топки, катери се по дървета, язди, а също и в такива жестоки по отношение на животните развлечения като: риболов, бой с петли, гонене на плъхове. В големия град в услуга на тези, които няма къде да дянат своята физическа енергия и садистки импулси, има отборни игри. В Лондон и Ню Йорк към игрите се отнасят мнго сериозно. Така са се отнасяли към тях и в древния Рим и Византия. Спортът е съществувал и в средните векове, при това много игри, вероятно отличаващи се с жестокост, но тогава на никому не е минавало през ума да ги смесва с политиката, или заради тях да се отдава на колективна ненавист.
Ако искате да влошите съществуващото по света напрежение, устройте поредица футболни мачове между евреи и араби, немци и чехи, индийци и британци, руснаци и поляци, италианци и югославяни - и не забравяйте да поканите на стохилядните трибуни запалянковци и от двете страни. Аз, разбира се, нямам предвид, че спортът е една от причините за световните конфликти.
Аз мисля, че световните турнири на ниво сборни са само страничен продукт на национализма. Още повече, ако съберете единадесет души, лепнете им етикета "шампиони на страната", изпратите ги на стадиона да се сражават против отброра на друга държава и на всеослушание обявите, че е заложена честта на нацията, не мисля, че с това ще подобрите международната обстановка.