Дружбата и познанството между Ботев и Нечаев е добила статус на историографски факт, който все още не е оспорен от никого, за разлика от приятелството на Ботев и Левски, което неоснователно бе подложено на съмнение от страна на Иван Стоянов. Един по внимателен преглед на биографиите на Ботев и Нечаев ще ни покаже колко състоятелно е твърдението за личното им познанство.
Сергей Нечаев с пълно право би могъл да бъде наречен "демон на революцията". Изцяло предан единствено на делото на което се е посветил, той действа изключително безскрупулно и без никакви морални задръжки, което е направило фамилията му нарицателна за подобни революционни методи. Лъжи, измами, кражби, шантажи, убийства са неразделна част от отношението му към околните, дори към съмишлениците. Йезуитското мото "целта оправдава средствата" напълно му приляга. Разбира се, не можем да твърдим, че коя да е революция би била успешна без известна доза йезуитщина или нечаевщина, но подобни методи до тогава не са довеждани до норма, а са ползвани крайно неохотно и след внимателно обмисляне на всички "за" и "против". Въпреки това на Нечаев не липсва лично обаяние, което често заблуждава хората, които не го познават.
Пръв за възможна среща на Нечаев с Ботев пише Евгений Волков през 1921 г. в неговата биография на Ботев. Той се позовава на спомените на Замфир Арборе-Рали според когото Нечаев се възползвал от посещението на българските делегати при Бакунин през лятото на 1869 г. и чрез връзките осигурени му от тях заминал през Румъния за Русия. Авторът заключава: "следователно няма нищо странно и неочаквано, ако той се е видял и с Христо Ботев", а на друго място за пореден път подчертава хипотетичността на предположението си: "непосредствени указания за личната връзка между Нечаев и Христо Ботев ние не намираме, но въпреки това, косвените доказателства за това наше предположение бяха такива, че превърнаха нашите подозрения в пълна увереност". Тази увереност се предава на по-късните автори и те вече без никакви съмнения пишат за среща (а някои дори и за две срещи) на Ботев и Нечаев. Убедеността почиваща на голи предположения се поддържа от Георги Бакалов, Михаил Димитров, Иван и Цвета Унджиеви и други изследователи на живота и делото на Ботев, както и в трудове за българо-руските връзки между революционерите на К. А. Поглубко и В. Я. Гросул. Споменатите автори не изчерпват всички занимавали се с въпроса, а са само представителна извадка на авторитети поддържащи убедеността във възможността за среща между Ботев и Нечаев.
Различните автори привеждат различни периоди през които Ботев и Нечаев биха могли да се срещнат. Михаил Димитров и Александър Бурмов например настояват на пролетта на 1869 г. по време на първото бягство на Нечаев от Русия, позовавайки се на показанията на другаря му Успенски дадени по време на процеса срещу него в които се изброяват поименно българските връзки на Нечаев. Показателно е, че сред изброените имена на български революционери не фигурира името на Ботев. По-късно Поглубко опровергава тази възможност, обръщайки внимание на факта, че Нечаев напуска Русия през западната й граница, а не югозападната през Румъния, и пристига в Швейцария през Белгия. Феликс Моисеевич Лурье в биографията на Нечаев също отбелязва: "Напускайки Москва на 3 март 1869 година, Нечаев минал през Белгия и на 17-и благополучно пристигнал в Женева."
Така периодът през който е възможно Ботев и Нечаев да са се срещнали е отместен към лятото на 1869 г., когато Нечаев се връща в Русия, в края на същата година, когато е принуден отново да емигрира, или дори през двата възможни периода според Иван и Цвета Унджиеви. Вероятната възможност за среща в края на 1869 г. също отпада. Отново ще дадем думата на Лурье: "Нечаев и неговата спътница на 15 декември 1869 година благополучно минали пограничната станция Вержболово и продължили нататък през Кьонигсберг към Швейцария". Така като единствен възможен период през които Ботев и Нечаев биха могли да се срещнат остава лятото на 1869 г., както предполага и Евгений Волков въз основа на много по-малко известни му сигурни данни.
В началото на юни 1869 г. при Бакунин в Женева, с когото по това време Нечаев тясно си сътрудничи, пристигат двама представители на българската революционна емиграция. Единият от тях - Теофан Райнов - в спомените си пред доктор Макс Нетлау споделя: "С помощта на R. Sr. (втория посетител при Бакунин) Нечаев скоро след това, през август 1869 г., заминал за Русия през Измаил". Инициалите на този втори посетител, вероятно поради особености на почерка, Бурмов предава като R. St. В спомените от епохата никъде не се среща пълното му име. Според доктор Нетлау е търговец от Свищов, руския консул в Букурещ в донесение до Азиатския департамент съобщава, че бил от Гюргево, а Марко Балабанов, който придружава двамата представители при посещението им при Мацини в Лондон отбелязва, че единият бил от южна България (изглежда карловецът Райнов), а другият от северна. Според Бурмов отъждествяването на спътника на Райнов с Райчо Гръблев за пръв път е направено от Георги Бакалов без да са посочени някакви основания. За момента ще отбележим само, че данните за Райчо Гръблев, който е родом от Габрово и живее в Плоещ, не съответстват напълно на информацията за втория делегат, както и не е ясно какво налага дори и след Освобождението той да остава анонимен. Остава възможността ръкописните инициали да могат да бъдат разчетени като R. Gr., а в този случай руският консул и Макс Нетлау по различни съображения биха могли да са жертва на дезинформация, или ние да си мислим така, понеже животът на Гръблев не ни е известен в подробности, а и Успенски в показанията си го сочи като един от свръзките на Нечаев в Гюргево. Други свидетелства също говорят, че през тази година Гръблев живее в Гюргево.
(Теофан Райнов)
(Теофан Райнов)
Неясно на какви основания Волков, а след него и всички, които са разглеждали въпроса, твърди, че Нечаев пристига в Румъния придружаван от другаря на Райнов. Сам Волков цитира спомените на Райнов пред Макс Нетлау, конкретно пасажа приведен малко по-горе от който става ясно, че Нечаев е заминал през август с помощта на Райчо Гръблев, а не заедно с него. Тук възниква въпросът къде се е намирал Гръблев когато помага на Нечаев? Дали при евентуалната им среща в Женева, или след като вече се е върнал в Румъния? Споменът на Райнов, че Нечаев заминава за Русия през август се потвърждава документално от Лурье. На 19 август в Букурещ е издаден сръбски паспорт на името на Степан Гражданович използван от Нечаев. Няколко документа от втората половина на юли показват, че двамата делегати вече са се върнали от Швейцария. На 16 юли групата Млада България пише писмо до Мацини от което научаваме някои от въпросите обсъждани между него и делегатите. В края на юли руският консул в Букурещ пише няколко донесения в които съобщава резултатите от пътешествието на пратениците и отбелязва, че донесли и голямо количество "разни позиви" и "съчинения с възмутително съдържание", но нито дума, че с тях са пристигнали и някакви руснаци. Тоест с пълно основание можем да предполагаме, че Нечаев пристига след тях, вероятно през август. В спомените си Арборе-Рали също косвено потвърждава, че Нечаев е заминал без да е съпроводен от някой от българите, тъй като Бакунин му дал препоръчително писмо до Каравелов в Букурещ. Пристрастието на Арборе-Рали към Каравелов ни кара да се усъмним в това. Мемоаристът разказва за писмо, което Бакунин получил от Нечаев след успешното преминаване на границата в което се описвала среща с Каравелов, колко много той е помогнал и бита му - как с жена си Наталия работи в печатницата. Последният битов детайл можем да приемем за реален факт, тъй като сходни описания срещаме и у други свидетели. Работата е там, че като цяло той е анахронизъм, защото Каравелов започва да издава вестника си чак през ноември. Нещо повече през август той въобще не е в Румъния, което подрива и друг спомен на Арборе-Рали според когото уж лично Нечаев му казал, че Каравелов по него пратил нелегални материали за българите студенти в Москва. В споменатите вече показания на Успенски името на Каравелов също не фигурира сред българските връзки на Нечаев. Наред с това няма никакви сигурни данни, че Каравелов и Бакунин до този момент са поддържали някаква връзка. Дори да е възможно Бакунин да е получил адреса на Каравелов от българските делегати, защо ще изпраща Нечаев при него, а не при хората с които лично се е срещал? Дори няма логика българите да дават адреса на Каравелов, чието положение в Румъния още не е много сигурно. Ако приемем, че все пак Бакунин е дал препоръчително писмо на Нечаев, а сериозни основания за съмнение в обратното няма, то препоръката ще е била до някой от лично познатите му Теофан Райнов или Райчо Гръблев. А това ще означава, че в Женева те не са се срещали с Нечаев. Според показанията на Успенски Нечаев разполага с връзки сред българите в Букурещ, Гюргево, Галац и Браила. Сред тях са знакови фигури в революционното движение като Иван Касабов, Димитър Ценович, Киряк Цанков, но много по знакови са липсите, които отбелязахме - на Каравелов и на Ботев.
(Михаил Бакунин)
(Михаил Бакунин)
Единствен Теофан Райнов съобщава, че Нечаев заминал за Русия през Измаил с помощта на Райчо Гръблев. Димитър Паничков в един свой спомен говори, че извадил сръбски паспорт на Нечаев и някой си Петровски с който заминали за Русия, след което през Шверцария му пратили пет наполеона за разноските и после писали на Каравелов да пита дали ги е получил. Вече обрисувахме моралния облик на Нечаев и това е едно от съображенията които ни карат да мислим, че човекът на когото дядо Паничков е помогнал не е той. В случая мемоаристът се заблуждава, или са го заблудили, че е помогнал на Нечаев. Друг момент, който поражда съмнение, че този човек е Нечаев, е разказът на Паничков, че "русите подушиха, че Нечаев и Петровски са в Браила, даваха награда 4000 рубли да ги обадят", което означава, че двамата нелегални са се задържали известно време в Браила, а нищо не дава основание да смятаме, че Нечаев се е задържъл по-дълго време в Румъния. Според Лурье в края на юли по новия стил той все още е в Женева и една от причините за забавянето му е липсата на средства. Дори да приемем, че е заминал в началото на август, това прави престоя му в Румъния не по-дълъг от няколко дена, вероятно колкото да се уреди издаването на сръбския паспорт, а след това не може никъде да се е бавил дълго, тъй като в началото на септември вече е в Москва.
(Димитър Паничков)
(Димитър Паничков)
През август Ботев живее в Александрия и очаква назначение за учител по български език в Измаил. На 4 август училищното настоятелство в Измаил удовлетворява молбата на Ботев за назначаването му за учител по български език и Георги Шопов с телеграма го уведомява за това. На 9 август от писмо на Калевич в Александрия до Хр. Георгиев в Букурещ научаваме, че Ботев е напуснал града и не се знае къде е. На 18 август Ботев вече е в Измаил и уведомява училищното настоятелство, че може да заеме длъжността си. Въз основа на тази ограничена информация различни изследователи градят хипотези за среща на Ботев с Нечаев в Букурещ или Измаил. Единствено Илия Широков в спомените си говори, че дал на Ботев заем за пътуване до Букурещ когато напуснал Александрия, но споменатото писмо от 9 август отбелязва: "не знаем за де е тръгнал, че не са е обадил никому". Според Унджиеви именно чрез редакцията на в. "Тъпан", чийто сътрудник е и Ботев, той се е запознал с Нечаев. Всъщност, ако погледнем картата няма нищо изнедващо, че на път за Измаил Ботев вероятно е минал през Букурещ, но да се придава на тази възможност доказателствена тежест за предполагаемо познанство с Нечаев е абсурдно. Нещо повече, според Лурье, сръбският паспорт на Нечаев е издаден в Букурещ на 19 август, тоест един ден след пристигането на Ботев в Измаил.
Сред косвените доказателства за предполагаемата среща между Ботев и Нечаев се сочи и един спомен на Киро Ботев. Според него брат му Христо през пролетта на 1872 г. е арестуван заради някакъв катехизис. В този документ поддръжниците на хипотезата за среща между Ботев и Нечаев виждат нечаевия "Катехизис на революционера". Те твърдят, че Нечаев му го оставил когато са се срещнали. Проблемът е, че този документ никога не е бил предназначен за публикуване, тъй като Нечаев ясно е осъзнавал аморалността на принципите заложени в него и неприятието и отвращението които те могат да предизвикат и с пълно право не го е огласил. Първите сведения за документа и частичната му публикация, именно с оглед на изложените съображения, се появяват във връзка с процеса срещу нечаевците през 1871 г. Много по-вероятно изглежда споменатият от Киро Ботев катехизис да е бакуниновия "Революционен катехизис" публикуван през 1866 г.
За Ботев знаем, че още по време на учението си в Одеса се увлича от народническите идеи, чете Чернишевски, Писарев, Херцен и Добролюбов, но няма никакви сигурни данни за радикализация на възгледите му или някаква нелегална дейност до 1871 г. Първите сведения за активно участие в революционни кръжоци се отнасят именно към периода на учителстването му в Измаил. Поглубко цитира показания на Лазарев (Пилецки) пред руските жандармски власти през 1872 г., че в Измаил има кръжок в който влиза и Ботев, а руският консул в Галац Романенко през пролетта на 1872 г. пише за Ботев като за "българският учител в Измаил", което означава, че е влезнал в полезрението на ІІІ отделение още по времето когато е учител, тоест преди пролетта на 1871 г. В активността на Ботев във връзка с революционните дела Волков и Бакалов например са склонни да видят влияние от хипотетичната среща с Нечаев, но други като Будак и Унджиеви се съмняват тя да е оказала някакво значимо влияние върху Ботев. С последните няма как да не се съгласим, имайки предвид съмнителната възможност за среща между двамата. За някакво влияние на Нечаев върху Ботев пише единствено Димитър Ночев в спомените си: "Нечаев обичаше като революционер и другар. Пред мен за Нечаев говореше, че нещастен му бил краят. За неговите идеи също (говореше) – той се водеше по тях." Това известие е съмнително по няколко пункта. Напълно е възможно Волков, който отчаяно търси някакво потвърждение на хипотезата си за среща между Ботев и Нечаев, да е насочил Ночев към желаната информация, защото изглежда сам мемоаристът не е наясно за какво говори. За какъв нещастен край на Нечаев става дума, когато по онова време той си е жив и здрав, макар и затворен в Петропавловската крепост? От какви негови идеи се е водел Ботев, когато той не го споменава никъде в творчеството си, а и Нечаев по начало не е теоретик? Напротив, Ботев е далеч от нечаевщината и едно от най-ярките свидетелства за това е писмото до Драсов от 26 юни 1875 г., където пише: "Аз съм готов за целта да употребя сичките страшни средства, освен подлостта и лъжата, защото преди сичко трябва да сме човеци, после вече българи и патриоти…"
През периода на учителстването в Измаил Ботев действително изпитва силно влияние в посока радикализиране на възгледите му, но това влияние идва не от хипотетичната кратковременна среща с Нечаев, а е много по продължително, и вероятно се дължи на Николай Филипович Меледин (през 1872 г. е арестуван с румънски паспорт на името на Алеко Флореско), който преподава частни уроци по руски език в Измаил по времето когато и Ботев учителства там. На 5 ноември 1869 г. в брой 14 на в. "Тъпан" е публикувана бележка със заглавие "Руски фалшиви асигнации", чийто автор според Стефан Каракостов е Ботев, която защитава обвинените във фалшификации. В спомените си дядо Паничков разказва за този случай, твърдейки, че фалшивите турски бешлици и руски рубли ги правел Петър Татмата - Дългия, а Иванович (мемоаристът отъждествява имената Грималди, Иванович и Флореско) ги разменял. Полицаите ги мъчили, но те не се признали за виновни, като Иванович твърдял, че ги намерил в Болградската градина, където работел като надзирател, и накрая ги освободили. Паничков разказва още, че когато Ботев бил болен в Измаил ходил да го види. Сред книгите му били "Полярная звезда", "Колокол", Огарьов и Нечаев (вероятно става дума за някои от броевете на "Колокол" издаван от Нечаев и Огарьов през пролетта на 1870 г.). Стефан Каракостов отнася този спомен към есента на 1869 г., а Бурмов една година по-късно, но най-вероятно и двамата грешат, тъй като сигурно е установено, че Ботев е болен през втората половина на януари 1871 г., което е надлежно фиксирано в присъствената книга на училището. Дали тези издания са били предназначени за препращане в Русия, или са били лични, както казва Паничков, можем само да спекулираме, но във всеки случай те показват вероятни връзки на Ботев с руски революционери по това време, които категорично се доказват малко по-късно - непосредствено след спирането на "Дума...". Според Евгений Волков в Измаил Ботев се сдружил с някакъв учител когото определял като "ангелска душа". Иван Вазов, който познава Меледин под псевдонима Флореско, пише, че той е оказал решаващо влияние върху Ботев. В Браила и Галац през 1871-1872 г. те били почти неразделни. Вероятно именно чрез Меледин Ботев се запознава със социалните идеи на анархистите от епохата - Бакунин, Сен Симон, Фурие, Прудон - и усъваршенства позабравения френския език.
Меледин е роден през 1843 г. в Семеново, Нижегородска губерния, учи в местното уездно училище. Известно време се препитава със земеделие на Урал, след това работи в кантората на параходното дружество "Кавказ и Меркурий" в Самара и Нижни Новгород. Запозрян в революционна дейност той бяга в Одеса, а от там в Румъния. След ареста му през пролетта на 1872 г. румънските власти отказват да го предадат на Русия, но е принуден да напусне страната по свидетелството на Иван Вазов, може би в Добруджа. През 1879 г. работи като заместник началник на пристанището в Галац и прави постъпки за разрешение да се върне в Русия. Такова е дадено при условие, че ще се намира под полицейски надзор. Не е известно каква е съдбата му след това.
През периода на учителстването в Измаил Ботев действително изпитва силно влияние в посока радикализиране на възгледите му, но това влияние идва не от хипотетичната кратковременна среща с Нечаев, а е много по продължително, и вероятно се дължи на Николай Филипович Меледин (през 1872 г. е арестуван с румънски паспорт на името на Алеко Флореско), който преподава частни уроци по руски език в Измаил по времето когато и Ботев учителства там. На 5 ноември 1869 г. в брой 14 на в. "Тъпан" е публикувана бележка със заглавие "Руски фалшиви асигнации", чийто автор според Стефан Каракостов е Ботев, която защитава обвинените във фалшификации. В спомените си дядо Паничков разказва за този случай, твърдейки, че фалшивите турски бешлици и руски рубли ги правел Петър Татмата - Дългия, а Иванович (мемоаристът отъждествява имената Грималди, Иванович и Флореско) ги разменял. Полицаите ги мъчили, но те не се признали за виновни, като Иванович твърдял, че ги намерил в Болградската градина, където работел като надзирател, и накрая ги освободили. Паничков разказва още, че когато Ботев бил болен в Измаил ходил да го види. Сред книгите му били "Полярная звезда", "Колокол", Огарьов и Нечаев (вероятно става дума за някои от броевете на "Колокол" издаван от Нечаев и Огарьов през пролетта на 1870 г.). Стефан Каракостов отнася този спомен към есента на 1869 г., а Бурмов една година по-късно, но най-вероятно и двамата грешат, тъй като сигурно е установено, че Ботев е болен през втората половина на януари 1871 г., което е надлежно фиксирано в присъствената книга на училището. Дали тези издания са били предназначени за препращане в Русия, или са били лични, както казва Паничков, можем само да спекулираме, но във всеки случай те показват вероятни връзки на Ботев с руски революционери по това време, които категорично се доказват малко по-късно - непосредствено след спирането на "Дума...". Според Евгений Волков в Измаил Ботев се сдружил с някакъв учител когото определял като "ангелска душа". Иван Вазов, който познава Меледин под псевдонима Флореско, пише, че той е оказал решаващо влияние върху Ботев. В Браила и Галац през 1871-1872 г. те били почти неразделни. Вероятно именно чрез Меледин Ботев се запознава със социалните идеи на анархистите от епохата - Бакунин, Сен Симон, Фурие, Прудон - и усъваршенства позабравения френския език.
Меледин е роден през 1843 г. в Семеново, Нижегородска губерния, учи в местното уездно училище. Известно време се препитава със земеделие на Урал, след това работи в кантората на параходното дружество "Кавказ и Меркурий" в Самара и Нижни Новгород. Запозрян в революционна дейност той бяга в Одеса, а от там в Румъния. След ареста му през пролетта на 1872 г. румънските власти отказват да го предадат на Русия, но е принуден да напусне страната по свидетелството на Иван Вазов, може би в Добруджа. През 1879 г. работи като заместник началник на пристанището в Галац и прави постъпки за разрешение да се върне в Русия. Такова е дадено при условие, че ще се намира под полицейски надзор. Не е известно каква е съдбата му след това.
Използвана литература:
Будак, И. Г., Общественно-политическое движение в Бессарабии в пореформенный период, гос. изд. "Картя молдовеняскэ", Кишинев, 1959 г.
Бурмов, Александър, Избрани произведения в три тома, том 2, изд. на БАН, София, 1974 г.
Вазов, Иван; Събрани съчинения в двадесет и два тома, том шести, изд. "Български писател", София, 1976 г.
Волков, Евгений, Христо Ботев, изд. на ФАБ, София, 2009 г.
Гросул, В. Я., Международные связи российской политической эмиграции во 2-й половине ХІХ века, РОССПЭН, Москва, 2001 г.
Дафинов, Здравко, Безсмъртен и гениален. Автентичният Христо Ботев. Документална хроника за живота, творчеството и революционната му дейност, изд. "Изток-Запад", София, 2007 г.
Жечев, Николай, Христо Ботйов. Летопис за живота и дейността му 1847/1848-1876, изд. "Български писател", София, 2007 г.
Унджиев, Иван, Цв. Унджиева, Христо Ботев - живот и дело, изд. "Наука и изкуство", София 1975 г.
Интернет източници:
http://www.hist.msu.ru/ER/Etext/nechaev.htm
http://ak-protest.narod.ru/revolytkatexiz.htm
https://dlib.rsl.ru/viewer/01003048049#?page=43
https://history.wikireading.ru/277704
https://biography.wikireading.ru/131055
Будак, И. Г., Общественно-политическое движение в Бессарабии в пореформенный период, гос. изд. "Картя молдовеняскэ", Кишинев, 1959 г.
Бурмов, Александър, Избрани произведения в три тома, том 2, изд. на БАН, София, 1974 г.
Вазов, Иван; Събрани съчинения в двадесет и два тома, том шести, изд. "Български писател", София, 1976 г.
Волков, Евгений, Христо Ботев, изд. на ФАБ, София, 2009 г.
Гросул, В. Я., Международные связи российской политической эмиграции во 2-й половине ХІХ века, РОССПЭН, Москва, 2001 г.
Дафинов, Здравко, Безсмъртен и гениален. Автентичният Христо Ботев. Документална хроника за живота, творчеството и революционната му дейност, изд. "Изток-Запад", София, 2007 г.
Жечев, Николай, Христо Ботйов. Летопис за живота и дейността му 1847/1848-1876, изд. "Български писател", София, 2007 г.
Унджиев, Иван, Цв. Унджиева, Христо Ботев - живот и дело, изд. "Наука и изкуство", София 1975 г.
Интернет източници:
http://www.hist.msu.ru/ER/Etext/nechaev.htm
http://ak-protest.narod.ru/revolytkatexiz.htm
https://dlib.rsl.ru/viewer/01003048049#?page=43
https://history.wikireading.ru/277704
https://biography.wikireading.ru/131055
