Една история за параистория, плагиатство и фейкнюз

"Чл. 172а. (Нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава, или използва по друг начин чужд обект на авторско или сродно на него право, или екземпляри от него, без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до пет хиляди лева."

По повод годишнината от смъртта на Левски адвокатът Янко Гочев, презентиран като изследовател и историк, но по-популярен като пещерен антикомунист и русофоб, опирайки се на телеграма на граф Н. П. Игнатиев от 18 (30) януари 1873 г. издига тезата, че щастливият изход на Софийското преключение, споменат в телеграмата, е "смъртта на най-великия българин" (https://frognews.bg/novini/ianko-gochev-graf-ignatiev-mojel-spasi-levski-napravil.html;https://fakti.bg/bulgaria/448195-istorikat-anko-gochev-smartta-na-vasil-levski-e-tarjestvo-za-ruskata-diplomacia). Проблемът е, че в донесението на графа никъде не се споменава по какъвто и да е начин Левски, а се говори за цялостната руска политика по отношение на задържаните и направените разкрития, която в този момент налага тяхното омаловажаване. Консулските донесения са повече от ясни по този въпрос, например Монтлонг пише: "Пратеникът на руския генерален консул мисли, че неговият шеф вече не вярва на политически подбуди в тази работа, поради факта,че тази басня той е чул от устата на германския консул д-р Калиш, известен като съвсем ненадежден източник." или "... тукашната руска канцелария и руското посолство в Цариград, които търсят възможност да го разпространяват, а именно, че се отнася само до един обир, в който участвали едновременно турци и българи, но в никакъв случай за политическо деяние на българите.", Робърт Далиел също докладва: "От това което говорят комисарите, по-скоро изглежда, че Портата желае да потули работата, и аз подозирам, че руският генерален консул е много доволен от възможността за такъв изход." (http://kanchogeorgiev.blogspot.com/2012/06/pkpkopk.html). Самата телеграма на Игнатиев гласи: "Както известява нашият Генерален консул в Русе, въпросът за предполагаемото Софийско съзаклятие е получил задоволително решение. Изпратената от Цариград Следствена комисия е успяла да открие само неколцина злосторници. Тя е приключила своята работа и трябва скоро да се върне тук. Вътрешното положение в българските области обаче остава несигурно. Сред населението се шири дълбоко недоволство, предизвикано от лошото управление. Това състояние на духовете съдържа в зародиш елементите на не един заговор. Безспорно е, че щастливият изход от Софийската афера се дължи на умереността на Великия везир, който този път изглежда е последвал нашите съвети. Вместо да подпомага играта на Мидхат паша, придавайки на обстоятелствата преувеличено значение, той е препоръчал на Комисията да не надхвърля целта, като тласне разследванията отвъд строго необходимото". (https://www.dw.com/bg/%D0%B2%D0%B0%D...%B2/a-52431247). Въобще никъде ни дума, че Левски не щял да стане руски шпионин и това е довело до смъртта му, никъди ни дума, че точно смъртта му е "щастливия изход" за който се говори в телеграмата, никъде ни дума за това, че смъртта му е поставена, като условие в "нашите съвети", както твърди Гочев.

На 20 февруари 2016 г. в предаване на БНР Гочев заявява: "Аз преброявам цели 8 опита за спасяването на Васил Левски." (https://bnr.bg/post/100661010/a-goch...a-vasil-levski) и следва изброяването им. Аналогична информация е разпространена две години по-късно в този сайт: http://rns.bg/%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%...0%B5-8-%D0%BE/ Тази година "Трафикнюз" излиза със заглавие: "Има 8 опита за спасяването на Левски" (https://trafficnews.bg/urok-po-istor...levski-169648/), след ден "Фокус" цитира Георги Питов от Музеен комплекс – Банско "Пред учениците цитирах най-новите изследвания, според които са правени 8 опита Дякона да бъде спасен." (http://focus-news.net/news/2020/02/1...-besiloto.html) Тези най-нови изследвания, разбира се, са тиражираните твърдения на Гочев и в частност книгата му от 2016 г. "Убийството на Левски".

Ситуацията добива трагикомични измерения, тъй като първите 7 опита са публикувани от мен в един националистически форум на 02. 02. 2012 г. (https://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php?topic=5990.msg180641#msg180641), а пълният списък с добилите вече слава осем опита след повече от година на 07. 05. 2013 в БГНаука (https://www.forumnauka.bg/topic/15039-%D0%B2a%D1%81%D0%B8%D0%BB-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D0%BE-%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BC%D1%83/page/4/#comment-267732). Така наречените "изследователи", съвсем естествено за копипейст творчеството, не поставят нищо от изнесената информация под съмнение, тъй като единственият източник на който съм се позовал са спомените на Христо Иванов - Големия, а те засягат опитите номерирани като 2 и 3, съответно са копирани и допуснатите волни и неволни грешки. Чест прави на Георги Савов, който в сайта "Васил Левски - документи, история и настояще" през 2015 г. публикува очерк със заглавие "Опити за освобождаване на Васил Левски" (https://www.vasil-levski.eu/%D0%BD%D...2%D1%81%D0%BA/), заявявайки: "Тук отварям скоба и вмъквам две непотвърдени информации, които все пак намерих.", но за жалост никъде не посочва от къде е намерил тези "непотвърдени информации". И макар, за разлика от Янко Гочев, да не ползва абсолютно същата номерация и подредба на опитите, не се е посвенил да копира цели изрази. Например:

"По онова време два са основните пътя до имперската столица. Единият от София до Саранбей, после с железница до Одрин и накрая Цариград. Другият е от София до някое дунавско пристанище, после с параход до Русе, от Русе до Варна с железница и от Варна по море до столицата. В София е изпратен Дончо Фесчията, за да събере информация кога и по кой път ще прекарат Левски. Към началото на февруари подготовката е завършена. Предвидено е три чети на три места да саботират линията Саранбей-Одрин и една чета линията Русе-Варна. Именно в този момент се получава печалната вест за обесването на Апостола."

и за сравнение моят текст:

"По това време два са основните пътя до имперската столица. Единия от София до Саранбей, от там с железницата до Одрин и накрая Цариград. Дугия е от София към някое дунавско пристанище, от там с параход до Русе, от Русе до Варна с железница и от Варна по море до столицата. В София е изпратен Дончо Фесчията, за да съобщи кога и по кой път ще прекарат Левски. Към началото на февруари подготовката е завършена. Предвижда се три чети на три места да съботират линията Саранбей-Одрин и една чета по линията Русе-Варна. Тогава получават печалното известие за обесването на Левски."

, или

"Не липсват и дипломатически усилия. Пред Найден Геров, заемащ поста руски вицеконсул в Пловдив, д-р Рашко Петров настоява да се окаже дипломатически натиск върху Портата за освобождаването на Васил Левски, но руският генерален консул в Цариград граф Николай Павлович Игнатиев категорично му забранява да използва служебното си положение за тази цел. Тук трябва да се отбележи, че вече е имало подобен прецедент – задържаният по същото дело Христо Стоянов, като руски поданик, е освободен."

и моят текст:

"Не липсва и дипломатически опит. Доктор Рашко Петров настоява пред руския вицеконсул в Пловдив Найден Геров да окаже дипломатически натиск върху Портата за освобождаването на Левски, но руския генерален консул в Цариград граф Николай Павлович Игнатиев категорично му забранява да използва служебното си положение за тази цел, макар вече да има прецедент и задържания по същото дело Христо Стоянов, като руски поданик е освободен."

Има и други директни копирания, но те бледнеят на фона на плагиатството на Янко Гочев, който не само копира цели изрази, но и митичните осем опита ги изброява в същата последователност, поставяйки си за цел монетизирането им. А най-фрапиращото е, че макар навсякъде да говори за осем опита Я. Г. така и не стига до осмия, изброявайки само седем.

Ще цитирам думите на Я. Г. пред БНР и "Трафикнюз", и пасажи от книгата му "Убийството на Левски" (в книгата авторът, или брои двата търновски опита като един, или не брои първия, макар да ги споменава всички) и за сравнение части от моя текст от 2012 г., а последователността на опитите е абсолютно идентична:

І.

Я. Г. БНР (тъй като текстовете на БНР и "Трафикнюз" са на практика идентични ще цитирам само по-ранния източник)

"Първият е след откарването на заловения Левски в Ловеч – вечерта на 27 декември 1872 г."

Я. Г. "Убийството на Левски", стр. 357

"След откарването на заловения Левски в Ловеч, вечерта на 27. 12. 1872 г. у Сиркови се събират поп Кръстьо и Димо Петров Драсов, който настоява да избавят Левски като нападнат конака. Поп Кръстьо го разубеждава, че властите не знаят кого са заловили и затова по-добре да не бързат, защото подобен опит би събудил подозрителността им. Този случай се приема като първи, макар и плах опит за освобождение."

(съвсем естествено тук авторът, който гордо е промотиран като историк и изследовател, не е посочил източник, също както и аз, макар такъв да има)

мой текст

"1. След откарването на заловения в Ловеч, вечерта на 27.12.1872 г. у Сиркови се събират поп Кръстьо и Димо Петров Драсов. Последния настоява да избавят Левски. Поп Кръстьо отговаря, че властите не знаят кого са заловили и затова по-добре да не бързат, защото подобен опит би събудил подозрителността им."

ІІ.

Я. Г. БНР

"На 28 срещу 29 декември комитетските дейци в Търново се опитват да запалят конака, за да може в суматохата заловените българи да успеят да избягат."

Я. Г. "Убийството на Левски", стр. 358

"Тогава е изработен планът за подпалването на конака в града, за да може в суматохата заловените българи, в това число Левски да успеят да избягат. През нощта на 28 срещу 29.12.1872 г. комитетските дейци хвърлят горящи парцали, напоени с газ и напразно очакват пожар и суматоха... Неуспехът на тази акция напълно потвърждава съображенията на поп Кръстьо, защото Левски е разкрит."

(кой знае защо сериозният историк и изследовател сочи като източник Захари Стоянов, когато основният източник, както на знаменития белетрист, така и на мен, е Христо Иванов - Големия, който е пряк участник в това събитие; другаде авторът цитира Големия, следователно би трябвало да познава оставеното от него наследство; изглежда, че използва бележките повече за авторитет и за да придаде наукообразност на копипейст творчеството, а и внимателният анализ показва, че този опит трябва да се датира на следващата вечер; както отбелязах копира се със все грешките, на места даже и правописните)

мой текст

"2. През нощта на 28 срещу 29.12.1872 г. комитетските дейци в Търново опитват да запалят конака, та в суматохата заловените да успеят да избягат или да изгорят. Неуспехът на тази акция напълно потвърждава съображенията на поп Кръстьо. Левски е разкрит."

ІІІ.

Я. Г. БНР

"Третият е документиран в спомените на съратника на Левски Христо Иванов – Големия, където е отразено, че е правен опит за създаване на ударна бойна група от може би 20- тина търновски членове на комитета с идеята да нападнат конвоя, който съпровожда Левски. Оказало се, че на призивите на Големия се отзовали само трима от призваните."

Я. Г. "Убийството на Левски", стр. 359

"От спомените на Хр. Иванов-Големия е видно, че е правен опит за създаване на ударна бойна група (чета) от двадесетина души... Комитетските дейци не успяват да съберат достатъчно хора."

(изразът "ударна бойна група" ме хвърли в смут)

мой текст

"3. След първия провал търновци опитват да организират чета и да го освободят по пътя, но не успяват да съберат достатъчно хора."

ІV.

Я. Г. БНР

"Четвъртият опит е от 2 януари 1873 г – организирана чета заминава за Арабаконашкия проход, но стига там няколко часа след преминаването на конвоя."

Я. Г. "Убийството на Левски", стр. 362

"Веднага щом на 2.01.1873г. Петър Арабаджията научава за задържането на Левски той организира малка чета с намерението да го освободи. Тя се отправя за Арабаконашкия проход, през който се очаква да мине конвоят с Левски на път за София, но закъснява само с няколко часа."

(авторът е посочил източник до който нямам достъп, но ми е интересно да видя дали в него се споменава за такава чета)

мой текст

"4. Веднага щом на 2.1.1873г. брата на бай Иван Арабаджията от Каратопрак Петър научава за задържането на Левски организира чета, тоест успява там, където търновци се провалят, заминава за злополучния Арабаконашки проход и пристига там само няколко часа след минаването на конвоя с Левски през него на път за София. На практика той разсъждава най логично."

V.

Я. Г. БНР

"Петият опит е четата, създадена по идея на Атанас Узунов - в София е изпратен човек, който да доложи по кой път ще бъде изпратен осъденият Левски в Цариград."

Я. Г. "Убийството на Левски", стр. 362 и 363

"Те смятат, че Левски ще бъде заведен в Цариград... По това време два са основните пътя до столицата на империята. Единият е от София до гара Саранбей (дн. Септември), а от там с железницата до Одрин и Цариград. Другият път е от София към някое дунавско пристанище, а от там с параход до Русе. После до Варна с железница и от Варна през Черно море до Цариград."

(интересно е, че тук авторът се е постарал повече с изворовата база, но опитът на Узунов е сравнително добре известен и популярен, та едва ли е представлявало кой знае каква трудност намирането на извори)

мой текст

"5. Най-грандиозен е замисъла на Атанас Узунов, но той се основава на грешното предположение, че Левски ще бъде съден в Цариград. По това време два са основните пътя до имперската столица. Единият от София до Саранбей, от там с железницата до Одрин и накрая Цариград. Дугият е от София към някое дунавско пристанище, от там с параход до Русе, от Русе до Варна с железница и от Варна по море до столицата. В София е изпратен Дончо Фесчията, за да съобщи кога и по кой път ще прекарат Левски. Към началото на февруари подготовката е завършена. Предвижда се три чети на три места да съботират линията Саранбей-Одрин и една чета по линията Русе-Варна. Тогава получават печалното известие за обесването на Левски."

VІ.

Я. Г. БНР

"Шестият е опит за подмяна на Левски с двойник в затворническата килия."

Я. Г. "Убийството на Левски", стр. 369

"Най-фантастична е идеята на Сребрьо Стойновски и Илия Миланов, които искат да освободят Левски, като го подменят и на негово място оставят приличащ на него човек (двойник)"

(авторът се позовава на биография на Сребрьо Стойновски издадена през 1994 г., ще бъде любопитно да видим дали в нея пише нещо за подобен опит за освобождаване на Левски)

мой текст

"6. Най-фантасмагорична е идеята на Сребрьо Стойновски и Илия Миланов, които искат да освободят Левски, като на негово място оставят приличащ на него човек."

VІІ.

Я. Г. БНР

"Седмият - дипломатически опит– Руският вицеконсул в Пловдив Найден Геров да окаже дипломатически натиск върху Портата за освобождаването на Левски. Руският посланик в Цариград Граф Игнатиев категорично забранява това."

Я. Г. "Убийството на Левски", стр. 371

"Д-р Р. Петров настоява пред руския вицеконсул в Пловдив Найден Геров, който е и руски поданик да окаже дипломатически натиск върху Портата за освобождаването на Левски. Руският посланик в Цариград граф Николай Игнатиев категорично забранява на своя подчинен Н. Геров да използва служебното си положение за тази цел, макар вече да има прецедент и задържания по същото дело Христо Стоянов, като руски поданик е освободен."

(симптоматично е, че авторът, както и аз, не се е позовал на никакъв източник)

мой текст

"7. Не липсва и дипломатически опит. Доктор Рашко Петров настоява пред руския вицеконсул в Пловдив Найден Геров да окаже дипломатически натиск върху Портата за освобождаването на Левски, но руския генерален консул в Цариград граф Николай Павлович Игнатиев категорично му забранява да използва служебното си положение за тази цел, макар вече да има прецедент и задържания по същото дело Христо Стоянов, като руски поданик е освободен."

Проблемът не е в самото копиране, дори ще оставим настрана етичността на деянието, при което чрез неспоменаването на автора де факто някой си приписва чужди заслуги, а в това, че се копира на юнашко доверие. И както в копирания образец, няма коректно посочени извори или източници за част от твърденията, но това не пречи да се представят като историографско откровение, включително от авторитетни медии като БНР, а музейните работници да обясняват на децата за "най-новите исторически изследвания", които доказвали, че имало осем опита за спасяването на Левски.

Бунтът на Петър и Асен - проблеми на хронологията

В историографията аксиоматично е наложено, че формалното начало на въстанието на братята започва с освещаването на храма Св. Димитър в Търново, когато по-големият брат е коронован и обявен за цар с името Петър, а каква по-удачна дата за освещаване на храма от патронния празник на 26 октомври, а за година обикновено се сочи 1185. Основанията за подобна датировка са крайно съмнителни. Въобще не е задължително храмът да бъде осветен на патронния празник, а и от разказа на Никита Хониат личи, че толкова ранна дата за началото на бунта е много съмнителна. Според него въстанието избухва след разходите за сватбата на Исак Ангел, които са за сметка на населението от района на Хемус. А сведението за сватбата той поставя едва след победата на ромеите над норманите, тоест след 7 ноември 1185 г. От това следва, че началото на бунта в никакъв случай не може да се постави по-рано от ноември 1185 г. Хониат разказва за посещението на братята в Кипсела преди похода срещу владетеля на Кипър Исак Комнин и едва след него Исак Ангел потеглил срещу въстаниците. За този поход на василевса авторът ни дава едно сведение, което позволява относителното му датиране: "Тогава Исак се отправил на поход срещу тях. А те заели непроходимите и недостъпни места и дълго време се съпротивлявали. Когато обаче неочаквано паднал мрак, който бог поставя за свое тайно обиталище, и бог изпратил мрак и покрил с него планините, които те пазели, като заели предварително със засада теснините на проходите, ромеите тайно и неочаквано ги нападнали, изплашили ги и така ги разпръснали." Това описание на природния феномен може да бъде отнесено към частичното слънчево затъмнение в ранното утро на 21 април 1186 г., макар Цанкова-Петкова да го преписва по-скоро на внезапно паднала мъгла.

(Изображение: https://eclipse.gsfc.nasa.gov/5MCSEmap/1101-1200/1186-04-21.gif)

Краят на похода също може относително да бъде датиран. Никита Хониат пише, че преди да си тръгне василевсът "предаде на огъня купчините плодове". Повечето изследователи приемат, че става дума за събраните след жътва кръстци, а това ни насочва към месец юли. От казаното до тук можем да направим извода, че въстанието е започнало някъде в началото на 1186 г. Веселин Игнатов предполага, че датата е 6 януари, Йордановден, и привежда Георги Акрополит и Теодор Скутариот, които разказват за пищните тържества и особената привързаност на българите към този ден.

Връщането на Мизия под властта на братята е трудно да се установи със сигурност, но най-вероятно това става към края на 1186 г. На този извод ни навежда участието на кумани във войските им. По свидетелството на Робер де Клари куманите предприемали походите си през зимата. Подобна практика сред номадските народи, що се отнася до набезите им южно от Дунав е засвидетелствана и от други извори. По-късно към нея се придържат и татарите. Вероятно в началото на следващата година братята отново пренасят военните действия в Тракия и срещу тях Исак Ангел изпраща чичо си севастократор Йоан. Той успява да ограничи набезите на бунтовниците и съюзните им кумани, но по думите на Никита: "не след дълго време обаче той бил лишен от длъжността главнокомандващ, понеже бил заподозрян в домогване до императорската власт." След него за командващ е назначен кесар Йоан Кантакузин, който е женен за сестра на василевса. Въстаниците успяват да му нанесат сериозно поражение, тъй като мислел, че са се изтеглили в планините и не взел необходимите мерки за разузнаване и охрана на лагера. Можем да предполагаме, че действията се развиват през късната пролет или началота на лятото, защото Никита не споменава участието на кумани в разгрома, а и оттеглянето в планините най-вероятно е резултат от изтеглянето на куманите към летните им станове. След това поражение командването е поверено на победителя на норманите Алексий Врана. Пред настояванията му за все повече и повече войски, василевсът дори му изпратил пленените нормани. След провъзгласяването на Врана за император, под властта на Исак Ангел остава само Константинопол. Изворите мълчат дали самозванецът е постигнал някаква договореност с братята, но фактът, че очевидно не се е притеснявал от нападение в гръб, когато тръгва срещу столицата, и бягството на много от поддръжниците му при българите след загубата, биха могли да се интерпретират в тази насока.

Историците отдавна са обърнали внимание на възможността описаните от Никита Хониат астрономически явления да се използват за прецизиране на хронологията, макар някои от тях като Ф. Малингудис и П. Петров да настояват, че това е просто стилистичен похват. Това мнение обаче е много спорно, защото не само не обяснява избирателното ползване на този похват, но и се опровергава от астрономията, която показва, че подобни явления действително имат място през разглеждания период. През втората половина на 80-те години на ХІІ век от Балканите са били видими две слънчеви затъмнения, споменатото вече частично от 21 април 1186 г. и пълното по обяд на 4 септември 1187 г.

(Изображение: https://eclipse.gsfc.nasa.gov/5MCSEmap/1101-1200/1187-09-04.gif)

Второто с основание се свързва с бунта на Алексий Врана, тъй като съответства на описанието дадено от Никита Хониат. Наред с това така хронологизиран бунта на Врана съвпада с периода на пребиваването на Конрад Монфератски в Константинопол на път за Йерусалим. За Конрад знаем, че потегля към Йерусалим от двора на германския император след 22 март 1187 г. и пристига в Леванта по време на обсадата на Тир от армията на Саладин от 12 ноември 1187 до 1 януари 1188 г. Затова всякакви опити за по-ранно датиране бунта на Врана са обречени на неуспех.

С това проблемите на хронологията на въстанието на Петър и Асен не се изчерпват, тъй като някои автори въобще се съмняват в действителността на първия поход на Исак Ангел, защото братът на Никита Хониат, атинският епископ Михаил, не го споменава в панегерика си. И тук започват едни обвинения срещу Никита в непоследователност и несвързаност на събитията с обяснението, че писал почти 20 години по-късно. Тезата е изказана още през 1879 г. от руския историк Василевски и към нея се придържат Златарски, Мутафчиев, Дуйчев, според които бунтът на Врана се датира през пролетта на 1186 г. Обаче основният й довод е несериозен. На първо място творбите на Никита и Михаил са в различни жанрове, като в съчинението на втория целта въобще е възхвала на василевса, а не хронология на властването му. Освен това, според Михаил, императорът веднага след победата над Врана потегля срещу българите: "още не беше изтрил потта си от тази борба по богоподобното си лице и ти се отправи срещу отцепника-роб", докато брат му разказва, че, непосредствено след победата, латините на Конрад Монфератски устройстват погром над селищата край Пропонтида подкрепили узурпатора, а в столицата избухват антилатински безредици, тоест, макар бунта на Врана и последвалия поход срещу българите да са хронологично близки събития, те не следват непосредствено едно след друго. Второ, но то е от съществена важност, когато прочетем Акрополит виждаме, че той споменава само похода на Исак Ангел през 1190 г. По логиката на Василевски и сие трябва ли да приемем, че предшестващите походи не са съществували? Отговорът на този въпрос може да е само един. Александър Каждан също изказва сериозни резерви към обвиненията срещу Никита Хониат в непоследователност. Описанието на първите два похода, което авторът е оставил, също никак не се съгласува с тезата, че описва два пъти едно и също събитие. При първия поход ромеите успяват да преминат през Балкана, а при втория сраженията се водят в Тракия и едва на следващата година през София Исак Ангел успява да мине северно от Хемус, където се сблъсква с продължителна неуспешна обсада на Ловеч.

Използвана литература:
Ангелов, Димитър, "Восстание Асеней и восстановление средневекового болгаркого государства" във Византийский временник, том 47, изд. "Наука", Москва, 1986 г.
Божилов, Иван, Асеневци (1186-1460) генеалогия и просопография, изд. на БАН "Марин Дринов", София, 1994 г.
Игнатов, Веселин, 100 мита от българската история, том І, изд. "millenium", София, 2007 г.
Литаврин, Генадий "Новое исследование о восстании в Паристрионе и образование второго Болгарского царства" във Византийский временник, том 41, изд. "Наука", Москва, 1980 г.
Цанкова-Петкова, Геновева, България при Асеневци, ДИ "Народна просвета", София, 1978 г.

Интернет източници:

https://www.istorianasveta.eu/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0/924-%D0%B2%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B2-1185-%D0%B3-%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%85%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F.html

https://bulgarianhistory.org/asen-i-petur-vustanie-zatumnenie/

http://www.promacedonia.org/vz2/vz2_3_2.htm

https://eclipse.gsfc.nasa.gov/SEcat5/SE1101-1200.html

http://www.vostlit.info/Texts/rus3/Honiat_3/frametext1.htm
http://macedonia.kroraina.com/gibi/11/gal/11_120.html
https://chitanka.info/text/30003/36#textstart
http://macedonia.kroraina.com/gibi/8/gal/8_302.html
http://macedonia.kroraina.com/gibi/8/gal/8_303.html
https://istorianasveta.eu/%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8/ct-menu-item-5/%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%8F/%D1%85%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B8-%D0%B8-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F/338-%D0%B8%D0%B7-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-,-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82.html?showall=&start=6