вторник, 4 февруари 2020 г.

Бунтът на Петър и Асен - проблеми на хронологията

В историографията аксиоматично е наложено, че формалното начало на въстанието на братята започва с освещаването на храма Св. Димитър в Търново, когато по-големият брат е коронован и обявен за цар с името Петър, а каква по-удачна дата за освещаване на храма от патронния празник на 26 октомври, а за година обикновено се сочи 1185. Основанията за подобна датировка са крайно съмнителни. Въобще не е задължително храмът да бъде осветен на патронния празник, а и от разказа на Никита Хониат личи, че толкова ранна дата за началото на бунта е много съмнителна. Според него въстанието избухва след разходите за сватбата на Исак Ангел, които са за сметка на населението от района на Хемус. А сведението за сватбата той поставя едва след победата на ромеите над норманите, тоест след 7 ноември 1185 г. От това следва, че началото на бунта в никакъв случай не може да се постави по-рано от ноември 1185 г. Хониат разказва за посещението на братята в Кипсела преди похода срещу владетеля на Кипър Исак Комнин и едва след него Исак Ангел потеглил срещу въстаниците. За този поход на василевса авторът ни дава едно сведение, което позволява относителното му датиране: "Тогава Исак се отправил на поход срещу тях. А те заели непроходимите и недостъпни места и дълго време се съпротивлявали. Когато обаче неочаквано паднал мрак, който бог поставя за свое тайно обиталище, и бог изпратил мрак и покрил с него планините, които те пазели, като заели предварително със засада теснините на проходите, ромеите тайно и неочаквано ги нападнали, изплашили ги и така ги разпръснали." Това описание на природния феномен може да бъде отнесено към частичното слънчево затъмнение в ранното утро на 21 април 1186 г., макар Цанкова-Петкова да го преписва по-скоро на внезапно паднала мъгла.
(Изображение: https://eclipse.gsfc.nasa.gov/5MCSEmap/1101-1200/1186-04-21.gif)
Краят на похода също може относително да бъде датиран. Никита Хониат пише, че преди да си тръгне василевсът "предаде на огъня купчините плодове". Повечето изследователи приемат, че става дума за събраните след жътва кръстци, а това ни насочва към месец юли. От казаното до тук можем да направим извода, че въстанието е започнало някъде в началото на 1186 г. Веселин Игнатов предполага, че датата е 6 януари, Йордановден, и привежда Георги Акрополит и Теодор Скутариот, които разказват за пищните тържества и особената привързаност на българите към този ден.
Връщането на Мизия под властта на братята е трудно да се установи със сигурност, но най-вероятно това става към края на 1186 г. На този извод ни навежда участието на кумани във войските им. По свидетелството на Робер де Клари куманите предприемали походите си през зимата. Подобна практика сред номадските народи, що се отнася до набезите им южно от Дунав е засвидетелствана и от други извори. По-късно към нея се придържат и татарите. Вероятно в началото на следващата година братята отново пренасят военните действия в Тракия и срещу тях Исак Ангел изпраща чичо си севастократор Йоан. Той успява да ограничи набезите на бунтовниците и съюзните им кумани, но по думите на Никита: "не след дълго време обаче той бил лишен от длъжността главнокомандващ, понеже бил заподозрян в домогване до императорската власт." След него за командващ е назначен кесар Йоан Кантакузин, който е женен за сестра на василевса. Въстаниците успяват да му нанесат сериозно поражение, тъй като мислел, че са се изтеглили в планините и не взел необходимите мерки за разузнаване и охрана на лагера. Можем да предполагаме, че действията се развиват през късната пролет или началота на лятото, защото Никита не споменава участието на кумани в разгрома, а и оттеглянето в планините най-вероятно е резултат от изтеглянето на куманите към летните им станове. След това поражение командването е поверено на победителя на норманите Алексий Врана. Пред настояванията му за все повече и повече войски, василевсът дори му изпратил пленените нормани. След провъзгласяването на Врана за император, под властта на Исак Ангел остава само Константинопол. Изворите мълчат дали самозванецът е постигнал някаква договореност с братята, но фактът, че очевидно не се е притеснявал от нападение в гръб, когато тръгва срещу столицата, и бягството на много от поддръжниците му при българите след загубата, биха могли да се интерпретират в тази насока.
Историците отдавна са обърнали внимание на възможността описаните от Никита Хониат астрономически явления да се използват за прецизиране на хронологията, макар някои от тях като Ф. Малингудис и П. Петров да настояват, че това е просто стилистичен похват. Това мнение обаче е много спорно, защото не само не обяснява избирателното ползване на този похват, но и се опровергава от астрономията, която показва, че подобни явления действително имат място през разглеждания период. През втората половина на 80-те години на ХІІ век от Балканите са били видими две слънчеви затъмнения, споменатото вече частично от 21 април 1186 г. и пълното по обяд на 4 септември 1187 г.
(Изображение: https://eclipse.gsfc.nasa.gov/5MCSEmap/1101-1200/1187-09-04.gif)
Второто с основание се свързва с бунта на Алексий Врана, тъй като съответства на описанието дадено от Никита Хониат. Наред с това така хронологизиран бунта на Врана съвпада с периода на пребиваването на Конрад Монфератски в Константинопол на път за Йерусалим. За Конрад знаем, че потегля към Йерусалим от двора на германския император след 22 март 1187 г. и пристига в Леванта по време на обсадата на Тир от армията на Саладин от 12 ноември 1187 до 1 януари 1188 г. Затова всякакви опити за по-ранно датиране бунта на Врана са обречени на неуспех.
С това проблемите на хронологията на въстанието на Петър и Асен не се изчерпват, тъй като някои автори въобще се съмняват в действителността на първия поход на Исак Ангел, защото братът на Никита Хониат, атинският епископ Михаил, не го споменава в панегерика си. И тук започват едни обвинения срещу Никита в непоследователност и несвързаност на събитията с обяснението, че писал почти 20 години по-късно. Тезата е изказана още през 1879 г. от руския историк Василевски и към нея се придържат Златарски, Мутафчиев, Дуйчев, според които бунтът на Врана се датира през пролетта на 1186 г. Обаче основният й довод е несериозен. На първо място творбите на Никита и Михаил са в различни жанрове, като в съчинението на втория целта въобще е възхвала на василевса, а не хронология на властването му. Освен това, според Михаил, императорът веднага след победата над Врана потегля срещу българите: "още не беше изтрил потта си от тази борба по богоподобното си лице и ти се отправи срещу отцепника-роб", докато брат му разказва, че, непосредствено след победата, латините на Конрад Монфератски устройстват погром над селищата край Пропонтида подкрепили узурпатора, а в столицата избухват антилатински безредици, тоест, макар бунта на Врана и последвалия поход срещу българите да са хронологично близки събития, те не следват непосредствено едно след друго. Второ, но то е от съществена важност, когато прочетем Акрополит виждаме, че той споменава само похода на Исак Ангел през 1190 г. По логиката на Василевски и сие трябва ли да приемем, че предшестващите походи не са съществували? Отговорът на този въпрос може да е само един. Александър Каждан също изказва сериозни резерви към обвиненията срещу Никита Хониат в непоследователност. Описанието на първите два похода, което авторът е оставил, също никак не се съгласува с тезата, че описва два пъти едно и също събитие. При първия поход ромеите успяват да преминат през Балкана, а при втория сраженията се водят в Тракия и едва на следващата година през София Исак Ангел успява да мине северно от Хемус, където се сблъсква с продължителна неуспешна обсада на Ловеч.

Използвана литература:
Ангелов, Димитър, "Восстание Асеней и восстановление средневекового болгаркого государства" във Византийский временник, том 47, изд. "Наука", Москва, 1986 г.
Божилов, Иван, Асеневци (1186-1460) генеалогия и просопография, изд. на БАН "Марин Дринов", София, 1994 г.
Игнатов, Веселин, 100 мита от българската история, том І, изд. "millenium", София, 2007 г.
Литаврин, Генадий "Новое исследование о восстании в Паристрионе и образование второго Болгарского царства" във Византийский временник, том 41, изд. "Наука", Москва, 1980 г.
Цанкова-Петкова, Геновева, България при Асеневци, ДИ "Народна просвета", София, 1978 г.

Интернет източници:
Публикувано от в
Етикети: ,

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)