За дата на смъртта на Йоан Асен ІІ, опирайки се на хрониката на Алберик, съвременната историография приема дните около 24 юни 1241 г. Тази дата обаче влиза в противоречие с други известия. Филип Муске поставя смъртта на царя след като папите Григорий ІХ и Целестин ІV вече са починали (съответно на 22 август и 10 ноември 1241 г.). Същият споменава, че "кралят на земята на власите" (българите) почти разбил татарите. Доколкото татарския поход засяга българските земи едва през 1242 г., то е подвъпросно дали малолетният син на Йоан Асен ІІ Калиман е могъл "почти" да ги разбие, затова може би споменатият крал е самият Йоан Асен ІІ. Сведенията на Акрополит също поставят под съмнение традиционната дата. Той разказва за смъртта на никейската императрица Ирина, поставяйки я като следствие от слънчево затъмнение и предшестваща го комета, а след това пише: "наскоро умря и българският владетел Асен". Обикновено за слънчевото затъмнение предшестващо смъртта на Ирина се сочи това на 3 юни 1239 г., но няма данни преди него да е имало комета. Следващото слънчево затъмнение е на 6 октомври 1241 г., то е предшествано от комета видима през февруари 1240 г. Тук отново се сблъсваме с противоречие, тъй като Акрополит пише, че между кометата и затъмнението са изминали шест месеца. Наред с това споменава, че по времето на затъмнението Слънцето се е намирало в Рак, но то не е в това съзвездие и при двете затъмнения - 1239 и 1241 г. В този случай е напълно допустимо да предположим грешка на автора, който пише 20 години след тези събития. Походът на Никея срещу Епир се датира в годината след смъртта на Йоан Асен ІІ и обикновено се приема, че се е състоял през 1242 г., но Акрополит съобщава, че никейския император получил известие от сина си за победата на монголите при Кьосе даг именно по време на този поход. Доколкото монголската победа е сигурно датирана през лятото на 1243 г., тя е още едно, макар и косвено, съображение, налагащо предатиране на никейския поход и предшествалата го смърт на българския цар. У Ан-Нувайри също има известия, говорещи в полза на хипотезата, че Йоан Асен ІІ е починал през 1242 г. Авторът разказва за влашкия владетел Унусхан от когото куманите искали да ги приеме в страната си през годините от Хиджра 639 (19 юли 1241 - 7 юли 1242 г.) и 640 (8 юли 1242 - 27 юни 1243 г.). Доколкото според Ан-Нувайри преговорите между българи и кумани се водят през 639 г. от Хиджра, а на следващата година куманите вече са настанени "в долината между две планини", то вероятно тези събития са се случили на границата между двете години и може би имат връзка с българския опит за противопоставяне на татарското нашествие. Тук няма да се спираме подробно на идентификацията на Унусхан с Йоан Асен ІІ, но ще отбележим, че арабското име Юнус е транскрипция на библейското Йона, а като варианти на Йоан в славянските езици и във влашки имаме Ян и Йон, като тази вариативност може би е причината авторът да транскрибира името на владетеля като Унус (Йона), а не Яхия (Йоан). Друго косвено съображение за годината в която е починал българският цар е двегодишното примирие сключено от латините с наследника му и с Ватаци. През 1244 г. латините сключват ново едногодишно примирие с никейския император. На практика не знаем има ли някакъв промеждутъчен период между двете примирия, но изворите и състоянието на Латинската империя не ни дават основания да приемем, че е имало. По скоро двете примирия следват непосредствено едно след друго, а това поставя възцаряването на Калиман най-рано през 1242 г., може би втората й половина, доколкото името на баща му се свързва с отблъскването на татарите през лятото на същата година и преселването на куманите.
Използвана литература:
Жаворонков, П. И., Никейская империя и Запад във Византийский временник, т. 36, Москва, 1974 г.
Жаворонков, П. И., Первый поход Йоанна III Ватаци на Фессалоники (1243 г.) и смерть Ивана Асеня II (1242 г.) във Византийский временник, т. 60 (85), изд. "Индрик", Москва, 2001 г.
Плетнева, Светлана, Половцы, изд. "Ломоносовъ", Москва, 2010 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар