Така нареченият "Именник на българските ханове" вече век и половина е обект на дискусии. Натрупала се е значителна по обем литература, която в обозримо бъдеще вероятно ще продължи да се увеличава. Тук няма да се спираме на използвания за написването му календар, тъй като характерните за него термини се подчиняват на прости математически зависимости от които става ясно, че си имаме работа с вариант на 12-годишен слънчев или лунно-слънчев циклов календар. Този въпрос е обстойно разгледан от Моско Москов в монографията му "Именник на българските ханове (ново тълкуване)". На практика всички изследователи работили върху "Именника", включително и Москов, му приписват историческа достоверност и/или точност. Но за точност можем да говорим, само ако се абстрахираме от другите известни извори и приемем паметника такъв какъвто е. В противен случай започват едни нагаждания и сметки, които подриват тази презумпция. Що се отнася до историческата достоверност, то тя е подвъпросна от самото естество на данните, които той ни дава съпоставени със здравия разум и другите известни извори. Едва ли може да има съмнение, че вписаните срещу първите две имена години на живот - съответно 300 и 150 - не са реални. Същото би могло да се каже и за Курт, който обикновено е отъждествяван с Кубрат, на когото са приписани 60 години управление. За Кубрат имаме сигурни данни, че е властвал между 629 и 641 г. и никаква информация за негово управление отвъд тази времева рамка. От ромейските автори знаем, че поне един владетел не е вписан в "Именника". Наред с това до каквито и математически еквилибристики да прибягваме вписаните години на управление на владетелите от Исперих до Умор са повече отколкото би трябвало да са. За каква историческа достоверност тогава говорим, освен съвпадението на някои имена с известни от други извори български владетели? Тези съображения налагат изцяло да преосмислим концепцията за "Именника" като исторически достоверен и точен. Смяната на парадигмата и една нова хипотеза може да доведе до изход от задънената улица в която са попаднали изследователите. Единственото логично обяснение на всички споменати "неточности" може да бъде, че паметникът отразява, не историческата действителност, а авторовата представа за нея. Така отпада и необходимостта от всякакви математически еквилибристики и нагаждания към съвременното историческо познание.
Няма коментари:
Публикуване на коментар