Ценовизмът в параисторията

В сблъсъка история vs параистория виждаме как историческата наука решително губи от параисторическата вяра. Автохтонският прозелитизъм пуска здрави корени.

В едно изследване на стадния инстинкт се казва, че тълпата следва не този който е прав, а този който е най-убеден в правотата си. Затова ценовизмът ще печели нови позиции, защото проповедниците му го защитават с религиозен плам без оглед на използваните методи, които варират от аргументи към личността до политизиране (т. е. всички познати прийоми за очерняне на опонента, апелиране към чувствата на слушателите/читателите, подмяна на темата чрез политизирането й, и всякакви други евтини манипулации, недоказващи нищо, но импониращи на чувствата на неофитите).

И така да обобщим:

I. Що за специалист/историк е Ганчо Ценов?

1. Сам Ценов признава:

"Един ден един господин, член на Академията на науките, ми каза: „А бе какво се препирате, нали и другите казват, че българите са хуни?“ Отговорих му: „Казват, само че не казват, че Ценов ги е навел на тази мисъл, затова се препираме“.

Това е факт "положителен", а не мнение, който показва, че Ценов, 1. или си приписва чужди заслуги; 2. или проявява незнание, което не можем да приемем, защото в "Кроватова България" се позовава на едно красноречиво заглавие: "История блъгарска под имя Унов, том пьрви, содержающая особенно Историата на уннити които във вишереченото Изследование доста доказахми че са българи" още от далечната 1869 г., когато Ценов даже не е бил планиран.

2. Проверка на твърденията:

Твърденията на Ценов не отговарят на елементарните научни критерии, а може би най-важният от тези критерии е проверяемостта. Проверката обаче показва, че Ценов най-безсрамно лъже. И когато бъде уличен, стигаме до там да твърдим: 1. ползва неизвестен на науката извор, или 2. изворите са изопачени и само Ценов има познание за тяхното истинско съдържание; и двата случая измислени за оправдание на Ценов не допускат проверка на твърденията му, което е в противоречие с основно научно изискване, но не и с догмата за непогрешимостта и/или правотата на Ценов.

3. Безпристрастност:

Вместо да се занимава с наука, Ганчо Ценов сипе хули срещу цялата академична общественост, а доколко е прав видяхме от първата подточка, макар да могат да се изведат още примери.

II. За методите на Ганчо Ценов!

1. Произволни отъждествявания

От фактите, че българите биват наричани ту "скити", ту "мизийци" се правят грандиозни изводи като този, че българи = скити = мизийци (респ. траки) , без да се държи сметка в какъв контекст са употребени въпросните архаизми. Да не споменаваме и познанията му по антична география "Например Е. Минс в рецензията си върху Ценов дебело подчертава погрешното локализиране на географски обекти, което българският историк прави. Рецензентът изтъква грешката на автора, че Кимерийски и Тракийски Босфор са едно и също, че планинската верига Кавказ се намира на Балканите и др. Друг рецензент, Уилям Милър, отбелязва, че според Ганчо Ценов етнонимът „българи” е използван за пръв път от Йоан Антиохийски... Милър също така отчита факта, че Ценов погрешно чете гръцките текстове..." (Из "Творчеството на д-р Ганчо Ценов - академичен национализъм или квазинаучен автохтонизъм" - Евлоги Станчев). Отъждествява Кубер с Кубрат и т. н.

2. Пренебрегване на помощните исторически дисциплини

Като наука историята има собствен инструментариум за изследване на отминалите събития, което включва и множество помощни дисциплини (сами по себе си отделни науки), като археология (може би най-важната), нумизматика, фалеристика, сфрагистика, кодикология и т. н. и т. н. Ценов пренебрегва целия този инструментариум.

3. Пренебрегване на неудобните факти и преднамерено изопачаване на изворите

Както не държи сметка за помощните исторически дисциплини и данните, които те дават на науката, така и без излишни финтове и обяснения заобикаля неудобните факти. Например: 1. отъждествяваванията на синхронни народи, които прави се намират в явно противоречие с данните за материалната им култура (това обаче ще го пренебрегнем, понеже вече знаем, че Ценов не ползва помощните науки), но и на древните автори, които описват траките като народ различен от скитите и българите като народ различен от хуните и готите. Също така например Ценов твърди, че българите са населявали Балканите още преди славяните, но съвсем удобно пропуска фактите, че когато става дума за българи южно от Дунав те се явяват, или като наемници на Империята, или извършват грабителски походи на нейна територия, никой от тези факти сам по себе си не доказва, че българите тогава са живели на Балканите. Ценов, обаче такива дреболии не го вълнуват.

За съвсем преднамерено изопачаване на фактите и изворите от страна на Ценов може също да се говори много, но тук ще дам само един пример: "Издаденият от Момзен Хронограф от 354 г., който споменава българите в днешното им отечество." - няма такова нещо - в него пише: „Ziezi ex quo vulgares“.

III. Изводи и въпроси:

Нека обобщим казаното до тук и да набележим някои питания по:

I.1. Справедливи ли са обвиненията на Ганчо Ценов, че Златарски плагиатствал от него, когато сам е уличен в същото?

I.2. и I.3. Придържа ли се Ценов към елементарни научни изисквания?

II. Научно издържани и обосновани ли са методите към които се придържа Ценов?

III. В субкултурата на параисторическите изследвания името на Ценов е издигнато в култ, а "мъченичеството" му и "преднамереното" забвение са основно доказателство за правдивостта на тезите му, но нито той, нито съвременните му последователи не могат, или не желаят, да отговорят на въпросите: 1. защо и на базата на какви критерии пренебрегват всички, сирийски, арменски, хазарски, унгарски, латински, гръцки и, не на последно място, домашни, извори в които се казва, че българите са "късни пришълци"; 2. понеже се придържат към тезите и методите на Ценов редно е да отговорят и на по-горните въпроси, както и да опровергаят основния извод, който се налага от самосебе си: "Лиспата на цялостно анализиране на данните за дадено историческо събитие или епоха е всъщност основата, върху която се градят параисторичните трудове." (Из "Отражението на параисторията във виртуалното пространство..." - Кристина Бобева, Теодора Костадинова, Анастасия Иванчева).

Едва когато съобразно с науката история бъдат обяснени тези и много други неясноти, ще можем да говорим за автохтонна хипотеза, докато в случая се занимаваме с ценовизма, който дори не е наука, а идеология.
https://chitanka.info/person/gancho-tsenov