На 18. 11. 1988 г. във в. "Правда" е публикувана статията на Георги Куманьов "Судьба Ивана Добробабина — одного из 28 героев-панфиловцев". В статията Куманьов разказва как в забутано украинско селце живее оцелелият герой памфиловец Иван Евстафиевич Добробабин, който, оказва се, служил и на немците като полицай, а след войната кръвожадната съветска власт го лишила от всички награди и осъдила на 15 години ИТЛ от които ефективно излежал 7. На свобода работил фотограф.
На пръв поглед в тази история няма нищо странно. Та малко ли хора са сътрудничили с нацистите и са пострадали "невинно" от комунистите. Но само на пръв поглед.
Сам Добробабин разказва, че попаднал в немски плен тежко ранен след знаменития бой при разезда Дубосеково на 16. 11. 1941 г. Но от документите по делото му след войната става ясно, че доброволно се е предал в плен следващия месец на 5. 12. Именно тогава, в първите следвоенни години той за пръв път се представя като оцелелия герой памфиловец. Подвигът им е широко известен още по време на войната и мнимият Добробабин, възползвайки се от съзвучието на имената, си приписва чуждите заслуги. Нищо чудно, ако тази мисъл е възникнала у него по-рано, защото в сайта на ЦАМО по негова информация е отбелязано, че във военкомата изменили фамилията му от Добробаба на "по-благозвучната" Добробабин. Дали грешката е на военния писар или сам Добробаба още тогава, когато за втори път го призовават в РККА, се представя като Добробабин е подвъпросно. Във всеки случай има мотив за това, защото сам признава: "В армии с новой фамилией было легче служить." Несъответствията, обаче, не свършват до тук. Истинският герой Добробабин е роден през 1913 г. и е призован от Чуйския военкомат на Киргизска СССР, а Добробаба е роден 1914 г. и е призован от Наримския военкомат в Западносибирския край.
На сайта на ЦАМО и на двамата се приписва "Герой на Съветския Съюз" с един и същ награден лист от 21. 07. 1942 г., но в него фигурира само един Добробабин. След войната мнимият Добробабин, тоест Добробаба, никога не се среща с оцелелите си уж съслуживци памфиловци и едва в края на 80-те, когато от тях няма никой жив и антисъветизма излиза на мода, а основната задача е да се развенчават съветските "митове", Добробабин (всъщност Добробаба) чрез Куманьов и последвалата го кохорта журналисти излиза от забравата. В Украйна е реабилитиран за колаборационизма още приживе през 1993 г. и му е издигнат паметник, но в РФ отказват да го реабилитират, макар, както видяхме, в ЦАМО да му приписват званието "Герой на Съветския Съюз".