Късната пролет на 1942 г., Киев. Боевете за града изглеждат като далечен спомен, а фронтът е още по на изток. Макар и под окупация, населението постепенно се връща към мирен живот. Откриват се културни и спортни мероприятия.
По инициатива на директора на хлебозавод No 1 (преди и след войната е под No 4) със съгласието на спортния отдел към градската управа се създава отбора "Старт" от футболисти на киевските "Динамо", "Локомотив" и "Рот фронт" и одеския "Спартак". Паралелно с него е формиран и "Рух" от колаборационисти около вестник "Ново украинско слово". На футболистите от "Старт" предлагат да играят за "Рух", но те отказват.
Командата на "Старт" печели с разгромни победи всички осем мача, които играе срещу различни окупационни части. След последният им мач срещу "Рух", повечето от играчите на "Старт" са арестувани по донос, че сътрудничат на НКВД. За един от тях се установява, че действително е работил в НКВД през 1932-1934 г. по намерена снимка, той умира в подземията на Гестапо. Още един е застрелян при опит за бягство. Останалите са върнати в концлагер, от където преди това са пуснати под поръчителството на директора на хлебозавода, макар и с бележка "неблагонадеждни". От тях, около година по-късно, трима са убити по заповед на коменданта на лагера след недокрай изяснен инцидент свързан с овчарката му.
Според легендата, причината за трагичната съдба на футболистите е предпоследният им мач с отбора на Луфтвафе (всъщност зенитчици, които са подразделение на авиацията на Райха). Немски офицер преди мача ги бил убеждавал да загубят. Реалността, обаче, вероятно е по-различна. Оцелелите футболисти разказват, че са били предадени от колаборационистите около споменатия по-горе вестник и отбора "Рух".
Десетилетия по-късно, когато се поставя въпросът за издигане паметник на загиналите футболисти, се намират и отрицатели на идеята, които заявяват, че, докато едни са ритали топка с нацистите, други са загивали на фронта. Сред загиналите от легендарната команда Николай Коротких, Николай Трусевич, Алексей Клименко и Иван Кузменко никога не се споменава застреляният при опит за бягство Александър Ткаченко, може би, защото е бил полицай и не е играл в злополучния, според легендата, мач.
