"Български хроники" на мошеника Цанев към настоящия момент се явява ключов елемент в процеса на подмяна на историческото съзнание. Авторът умело манипулира читателското самолюбие и същевременно спекулира със собствената си начетеност, за да се издигне в очите на слепите. Както споделя Николай Поппетров в едно интервю - това, че някой е държал в ръцете си исторически документ не го прави историк. А ние имаме всички основания да се съмняваме, че Цанев е държал, а още по-малко чел какъвто и да е исторически документ, камо ли пък в оригинал.
От изброените, очевидно, за да си придаде авторитет, в предисловието към първия том антични и средновековни автори, много от тях нямат никакво отношение към България и българите, а в други споменаването им е с по една фраза, която на практика не допринася с нищо за познанието ни за историята на България и българите. Сред изброените съвременни историци присъстват имената на фашиста Никола Алтънков и не по-малки от Цанев фантазьори като Кръстю Мутафчиев, Татяна Ярулина и Ферхат Нурутдинов. На същото място директно си признава, че подбира тенденциозно извори и източници, и направо обвинява "старите хроники" в лъжи. Кой лъже ще видим от примера с хан Кардам:
"Според мирния договор, сключен след това поражение, Византия се задължавала да плаща ежегодно на България 12 коли злато.
Минала обаче година, минали две, минали три - Константинчо, също като дядо си, не ще да плаща никакъв данък. Тогава Кардам му писал:
„Или ми внеси данъка според договора, или ще дойда до Златната врата и ще опустоша Тракия!"
Надменното императорче му отвърнало:
„ Ти си стар и аз не желая да се трудиш да идваш чак дотука; но аз ще дойда до Маркели и ти излез, та каквото отсъди Бог."
И вместо жълтици му изпратил 12 каруци конски фъшкии с думите „Пращам ти данъка, който ти подобава, дивако!".
Тогава иначе старият и спокоен Кардам побеснял, метнал се на коня и повел подире си българите и славяните, които се радвали на гордия си и храбър хан, нападнал изневиделица крепостта Маркели, където се бил разположил и гуляел императорът, сринал стените, избил безмилостно почти цялата византийска армия, строил оцелелите византийски войници в една редица, срещу тях строил своите воини и, както свидетелства неназован източник, накарал пленения византийски император, вързан с каишка за шията като куче, да лази на четири крака между редиците и пред очите на всички да му лиже подметките на ботушите; това не му стигнало на нашия велик хан, ами взел, че си събул гащите, дивакът му с дивак, навел се и (да ми простят дамите) накарал аристократичния византиец да му целува задните космати части, пърдейки гръмовно в лицето му; после го съблякъл дибидюс гол и пратил два конника да го гонят с камшици до Константинопол - тъй император Константин VI се завърнал в столицата си като Адам."
Из "Български хроники", том 1, глава V, Стефан Цанев
И ето какво пише основният извор за това събитие Теофан Изповедник (цитатът е по ГИБИ, том ІІІ, стр. 277):
Това е само един пример сред морето от графомански и грандомански изстъпления, а такива са хиляди - буквално на всяка страница, освен там където директно преписва, а не си измисля, както в конкретния случай. Достатъчно си ценя психиката и времето, за да ги пилея безразборно, но ако съм отказал някой да чете Цанев, значи от написаното е имало полза. По-добре е да се четат дипломирани историци, а не графомани с грандомански комплекси. И въпреки всичко Цанев е китка сред морето шарлатани, изпражняващи се върху българската история.
