Стефан Цанев - име, което може да е единица мярка за лицемерие. Преводач на Маяковски, който в стихосбирката "Тринадесетият апостол" (2002 г.) внушава на читатателите някакви свои изсмукани от пръстите представи за Маяковски. Именно "внушава", защото няма доблестта да изложи в прав текст мислите си, или да каже цялата истина, но не лъже - за това трябва капчица смелост.
И така: "закъснелият антикомунист" Цанев се опитва да разцепи цялостната личност на Маяковски на две - до 1917 г. и след нея, по същата схема както разделиха "поета" Ботев от "революционера" Ботев - единият е пример за подражание и творчески висини, а другият ... пак пример, но назидателен. Пишейки за ранните работи на Маяковски до 1916 г. и, стигайки до "Облако в штанах", Цанев заявява: "Тази поема е може би най-непостижимата поема на Маяковски, в нея той е най Маяковски" и косвено, съзнателно или не, го противопоставя на онзи другия Маяковски - късния с възторжените, гръмки и пронизани от гордост стихове за съветския му паспорт и гражданство.
Цанев, не само противопоставя единия Маяковски на другия, но го противопоставя и на съветската власт. Разказвайки за първоначалното заглавие на "Облако в штанах", пише: "Поначало поемата се наричала “Тринадесетият апостол”, но цензурата зачеркнала това заглавие." Като знаем, че Маяковски е голям съветски поет, логичната асоциация за непознаващите живота и творчеството му е, че тази цензура е съветската. И това е умишлено търсен ефект. В действителност става дума за царската цензура. Нещо повече, Цанев стига до там да настоява на първоначалното заглавие, наричайки така стихосбирката, макар самият Маяковски да не държи на него и дори в по-късните пълни издания на поемата, вече при съветската власт, тя си остава "Облако в штанах".
Завършващ щрих към извратените представи за Маяковски са намеците, че фаталният изстрел проехтял на 14 април 1930 г. е резултат на "ония времена", разбирай съветската власт, когато много поети постъпвали по същия начин. Изводът - при капитализма поетите не се самоубиват, или, ако го правят причините нямат нищо общо с капитализма; самоубивайствата при съветската власт винаги са по вина на тази власт.
