"И ако нас ни карат
да умираме,
а ако нас ни тикат
към куршумите,
то сигурно и лудия
разбира,
че ние трябва
да си кажем думата.
да умираме,
а ако нас ни тикат
към куршумите,
то сигурно и лудия
разбира,
че ние трябва
да си кажем думата.
Та казвам аз,
понеже няма
олио
и хлябът е
от мъката по-чер,
един е лозунга:
Терора долу!
Съюз със СССР!"
Из "Селска хроника", Никола Вапцаров, ноември 1940 г.
В последния работен ден на 41-вото обикновено народно събрание, което е разпуснато след масови протести от февруари 2013 г., сред депутатите настъпва оживление отразено и в медиите. Поводът е разпространен позив за който се твърди, че бил издаден от българските комунисти на 1 март 1941 г. с молба до царя за присъединяване към Тристранния пакт. Андрей Пантев още тогава справедливо отбелязва: „Интересно как след 25 години яростен антикомунизъм у нас, често пъти основателен, често пъти безсмислен, се появи това парче хартия. Без да се знае откъде е и как е направено” (https://nova.bg/news/view/2013/03/08/45896/%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%B8%D0%B2-%D0%BE%D1%82-1941-%D0%B3-%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B8-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BC%D1%83-%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BD-%D0%B4%D0%B5%D0%BD), но това не пречи на разпространяващия се като вирус фейк, който и до днес е актуален в антикомунистическите среди и активно е разпространяван в социалните мрежи. Освен професор Пантев, слаб опит за разобличаване прави в личния си блог Александър Симов (http://alexsimov.blogspot.com/2013/03/blog-post_10.html).
Всъщност най-ранното за сега известно споменаване на позива намираме у Христо Карастоянов в негова статия от 2009 г. (https://liternet.bg/publish5/hkarastoianov/sobolev.htm). Авторът, разбира се, не ни казва нищо за това как позивът е стигнал до него, въпреки че между предполагаемата дата на написването му и датата на публикацията са минали 68 години. Редица външни белези, обаче, показват, че това е съвременен фалшификат, при това писан от писмено и исторически неграмотен човек. На първо място ще отбележим използвания шрифт, т. нар. "българска кирилицата", който е разработен през 50-те години на ХХ век (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0). В актуалният, към предполагаемото време на издаване на позива, правопис се ползват носовките, ятовата гласна и т. н. (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81), а в позива такова нещо няма. Например: "към" вместо "кѫмъ"; "целокупностъ" вместо "цѣлокупность". Авторът на фалшификата вероятно е чувал, че по онова време думите са завършвали на гласна, но ползва единствено големия ер, а в някои случаи дори и него забравя, пише буквата "щ" с "ш" и "т", пренася неправилно "пос-тигнат". Контрааргументите на пещерните антикомунисти са, че позивът е писан на руска пишеща машина и, че авторът му е неграмотен. Подобни твърдения са пълен нонсенс, защото не само не обясняват използвания шрифт, който се е появил поне десетилетие след предполагаемото издаване на позива, но и факта, че уж подписалите го Васил Коларов, Георги Димитров и Вълко Червенков са грамотни хора, чиято дейност е пряко свързана с писменото слово - първият е учител и адвокат, вторият е словослагател и печатар, а третият е редактор на редица вестници. От изброените личности през 1941 г. единствено Вълко Червенков е в ръководството на БРП, Георги Димитров е генерален секретар на Коминтерна, Васил Коларов също е на партийна работа в Коминтерна, а Стою Неделчев по това време е господин Никой и учи в парашутна школа за диверсанти в СССР. Наред с това се забелязва и определен опит на автора на позива за русифициране на текста - например използването на "шт" (то би могло да е и банална неграмотност) и окончания на -ий, каквито действително са били на мода в България около началото на ХХ век, но към 1941 г. са анахронизъм. Името на Георги Димитров също е "русифицирано" и е вписано като Георгий Михайловичъ, ще чакаме да видим някакви доказателства, че той действително се е подписвал така, както и оригиналът на позива.
Целта на фалшификата е с един изстрел да отстреля два заека. От една страна подкрепя антикомунистическата теза, че комунисти и фашисти са еднакво отговорни за разпалването на войната, която е залегнала и в резолюция на ЕС от 19 септември 2019 г., а от друга подчертава сервилното отношение на българските комунисти към СССР, подчертавайки още веднъж неразривната връзка между русофобия и антикомунизъм, нищо че ксенофобските настроения са осъдени в друга резолюция на вездесъщия ЕС. Фактът, че фалшификатът се афишира особено настоятелно около трети март (в публикацията на Карастоянов и през 2013 г.) ясно показва връзката между русофобия и антикомунизъм.
Отвъд чисто езиковите въпроси ще погледнем и събитията от началото на Втората световна война, за да си изясним отношението на комунистите към фашизма въобще и поведението на БРП в частност, и да видим възможно ли е да са издали подобен позив. Позиви и лозунги на партията могат да бъдат видяни на сайта на ДАА.
В антикомунистическите среди пактът Молотов-Рибентроп се сочи като основно доказателство, че нацисткия Райх и СССР носят еднаква вина за началото на Втората световна война. Както и в много други случаи на псевдоисторически фантазии и тук важното е не какво се казва, а какво се премълчава. А премълчаното е ключово за разбиране поведението на СССР и причините да сключи този договор. Непосредствено преди сключването му се провалят преговорите с Великобритания и Франция, като междувременно СССР воюва с японската Квантунска армия по река Халхин Гол. След като не може да привлече съюзници срещу евентуална немска агресия и изправено пред опасността да воюва на два фронта, съветското ръководство решава да сключи договор с Райха. Ще подчертаем, че това е двустранен договор и засяга отношенията между СССР и Райха, не е присъединяване към оста Рим-Берлин, както се опитват да ни убедят пещерните антикомунисти. Резкият политически завой като цяло не води до преоценка на отношението към фашизма, но променя политиката към народните фронтове начертана от Георги Димитров на седмия конгрес на Коминтерна през 1935 г. Според Димитров, възходът на фашизма може да бъде спрян чрез създаване на широки антифашистки коалиции. Отказът на Великобритания и Франция от сътрудничество със СССР и последвалия пакт Молотов-Рибентроп налагат преосмисляне тактиката на Димитров и отказ от нея, тоест отказ от сътрудничество с други антифашистки партии. Надежда Янковска пише: "Съгласно един доклад на Българската работническа партия (БРП) от 4 септември 1939 г. за отражението на германо-съветския договор за ненападение върху различните страни, пактът не е никакъв завой в политиката на СССР, а продължение на следваната мирна политика с всички страни, които също са готови да водят такава политика към СССР. С него СССР отстоява защитата на мира против войната и независимостта на малките държави. БРП заявява, че одобрява сключения пакт за ненападение между СССР и Германия: „Това обаче не спира нашата борба против фашизма, против германската и италианската агресия… За България и другите балкански народи опасността от фашистката агресия и войната не е преминала. Напротив, тя се засили от предателската политика на днешните правителства в Англия и Франция и може да хвърли във война отделни балкански народи помежду им или срещу СССР”." В директива на ИККИ от 8 септември 1939 г. се подчертава, че „настоящата война е империалистическа и несправедлива, война, в която буржоазията на всички воюващи страни има еднаква вина. Войната не може да бъде подкрепяна в никоя страна нито от работническата класа, нито още по-малко от компартиите.” Тези и други документи категорично говорят, че борбата на комунистическите партии против фашизма, империализма и милитаризма никога не е спирала, дори и след подписването на пакта Молотов-Рибентроп, както се опитват да внушават пещерни антикомунисти като Нася Кралевска от САЩ и Даниела Горчева от Кралство Нидерландия. Дори Надежда Янковска, чието изследване е относително обективно, съвсем безоснователно твърди: "В крайна сметка Коминтернът и комунистическите партии преустановяват борбата си срещу фашистката заплаха и насочват усилията си против самата война и своите правителства.", сякаш фашистите не са воюваща страна и сякаш борбата за мир коренно се различава от борбата срещу фашизма, а и подобно твърдение, както видяхме, не съответства на документите от епохата.
Като основно доказателство за прогерманската политика на БРП и отношението на СССР към присъединяването на България към Оста Горчева, Кралевска и прочее антикомунистически фантазьори сочат спомените на комуниста Върбан Ангелов. Те са много удобни за антикомунистическите фантазьори и за това се приемат безусловно и безкритично, въпреки изобилието на анахронизми и документи, които ги опровергават. Например Върбан Ангелов пише: "След и по повод на сключването на договора за ненападение между СССР и Хитлеристка Германия в 1939 г. Вътрешното ръководство на БКП поведе пропаганда за влизането на България в Тристранния пакт: Германия, Италия и Япония.", което е пълен нонсенс, защото през 1939 г. Тристанен пакт не съществува, той е подписан на 27 септември 1940 г., анахронизъм е и названието БКП, през периода за който повествува Ангелов актуално е БРП. Друга несъмнена фантазия е измислицата, че комунистите натискали България да се присъедини към Оста. Тази фантазия не взема под внимание отношението на СССР към България и ролята която й се отрежда. Още през октомври 1939 г. по време на преговорите между Молотов и турския външен министър Сарачоглу, съветският представител заявява: „СССР не ще допусне никакво посегателство спрямо България, на която съветското правителство отрежда ролята на стожер на своята политика на Балканския полуостров”. (ЦДИА, ф. 176, оп. 7, а. е. 1100; Доклад на Антонов, л. 2-3). Аналогично отношение изразява и при разговор с Шуленбург по повод слуховете, че "Англия и Франция имат намерение да атакуват Гърция и да нахлуят в България с цел да създадат балкански фронт, съветското правителство никога не ще се помири с този натиск срещу България." (Les archives secrètes de la Wilhelmstrasse, VIII, livre I, p. 181). Същевременно Райхът остро се противопоставя на съветските апетити към България след предложението от септември 1939 г. за българо-съветски пакт. През декември 1939 г., поради засилването на българо-съветските връзки, германския посланик в София "Рихтхофен направо заявява, че слухът, който се носи в София, че Германия ще остави русите с развързани ръце на Балканите, очевидно е разпространен от неприятелската пропаганда." ( Ibid., Le ministere a Sofia au ministere des A. E., Sofia, le 4 decembre 1939, p. 420).
Въпреки противоречията съществуващи между Райха и СССР в края на 1939 и по-голямата част от 1940 г. усилията им са насочени предимно срещу опитите за засилване на англо-френското влияние в региона. Повратният момент в политиката им на Балканите настъпва след подписването на Тристранния пакт на 27 септември 1940 г. и италианската авантюра започнала на 28 октомври. Ако в месеца между тези дати България все още е можела да води уклончива политика, то италианската авантюра поставя Германия пред свършен факт и необходимост от активна намеса на Балканите, а това води до остро политическо противопоставяне на СССР, положение коренно противоположно на това което се опитва да представи антикомунистическия мит разпространяван от лицата Горчева, Кралевска и сие. Неуспешният опит на Райха да привлече България към пакта предизвиква ответна реакция и на 12 и 13 ноември се състои посещение на Молотов в Берлин на което разяснява отношението на СССР към България: "Болгария - главный вопрос переговоров, должна быть, по договоренности с Германией и Италией, отнесена к сфере интересов СССР на той основе гарантий Болгарии со стороны СССР, как это сделано Германией и Италией в отношении Румынии, с вводом советских войск в Болгарию" (ДВП. М., 1998. Т. XXIII: В 2-х кн. Кн. 2 (Ч. 1). 1 ноября 1940 - 1 марта 1941. Док. 491. С. 31; См. также: Волков В.К. Советско-германские отношения во второй половине 1940 г. // Вопр. истории. 1997 № 2. С. 9). Хитлер отказва да даде ясен отговор без предварително да се е консултирал с Мусолини, а Рибентроп предлага на СССР присъединяване към пакта. На 17 ноември следва втора покана към България за присъединяване към Оста, която отново е отхвърлена. След три дена Хитлер пише на Мусолини: "Молотов даде да се разбере, че той е повече от всичко заинтересуван от Балканите." и добавя, че "трябва да направим всички възможни усилия да се отклони Русия от района на Балканите и да се насочи на изток" (Les lettres secrètes echangées par Hitler et Mussolini, Paris, Editions du Pavois 1946, p. 42; ЦДИА, ф. 176, on. 8, a..e. 17; Шифрована телеграма на Киров от 24 ноември).
В отговор на немския апетит към България СССР предприема дипломатически стъпки за противодействие. По повод опитите за привличане на България към Оста Николай Генчев пише: "На 19 ноември вечерта, т.е. два дни след като цар Борис III беше отклонил германското предложение, българският пълномощен министър в Москва Стаменов е извикан от помощник-комисаря на външните работи Деканозов, който му заявил, че Съветският съюз не е съгласен България да се превърне в марионетъчна, легионерска държава. Ако трябва България да бъде гарантирана - продължил Деканозов, - това трябва да стане и от Съветския съюз. Дошло е време България да потърси гаранциите на СССР" и "Единствената пряка съветска инициатива през този период е срещата на съветската посланичка в Стокхолм Колонтай с българския пълномощен министър Антонов на 23 ноември. Колонтай изразила голяма загриженост от германската акция за принуждаване на малките държави от Средна и Източна Европа да се присъединят към Тристранния пакт. Тя добре разбирала, че тази акция е насочена против Съветския съюз и изказала особено опасение от мълчанието на Москва след завръщането на Молотов от Берлин, което според нея можело да дезориентира тези държави относно действителното становище на СССР." (ЦДИА, ф. 176. оп. 8, а. е. 17; Шифрована телеграма на Антонов от Стокхолм, 24 ноември 1940 г., л. 104). На 25 ноември Аркадий Соболев пристига в София с предложение за сключване на договор за взаимопомощ при пълно зачитане суверенитета и вътрешната политика на страната, подчертавайки, че само при това условие Съветския съюз няма да възрази срещу евентуално присъединяване на страната към Оста. На 26 ноември Молотов разговаря с посланиците на Германия и България в Москва фон Шуленбург и Стаменов относно Соболевата акция и възможността за присъединяване на СССР към Оста, което може да стане само, ако се гарантират интересите на Съветския съюз във Финландия и България. Виждаме, че противно на твърденията на Горчева и Кралевска, съветското ръководство никак не е въодушевено от идеята за присъединяване на България към Оста и поставя редица условия при които това може да стане. Тоест думите на Горчева, че "СССР уверява България не само, че не възразява към присъединяването й към Тристранния пакт, но и че сам се кани да се присъедини." просто не отговарят на истината и са в сферата на историческата фантастика.
Към същия жанр се отнася и друго твърдение на фамозната дама: "през ноември 1940 година, когато Сталин и Хитлер все още са съюзници, единствените, които настояват България да влезе в Тристранния пакт са… българските комунисти." И в този случай тя се опира на спомените на Върбан Ангелов: "В края на 1940 и началото на 1941 г. По нареждане на ЦК се разпространяваха хвърчащи листове, с които се подканяше българското правителство да подпише Тристранния пакт – да влезе в антикомунистическата ос, като се добавяше, че и СССР ще влезне в него." Тези "хвърчащи листове" са разпространявани във връзка със Соболевата акция и агитират за приемане на неговите предложения, а не за присъединяване към Тристранния пакт. Вече видяхме, че отношението на СССР по този въпрос коренно се различава от това в което се отитват да ни убедят антикомунистическите фантасти, но какво е отношението на БРП? По този въпрос Горчева се опитва да ни убеди, че БРП действа в разрез с указанията на Сталин, уж агитирайки за присъединяване към Оста. Увлечена в антикомунистическия си плам, тя забравя собствените си твърдения, че СССР натиска България да се присъедини към Тройния съюз, или в нейните изкривени представи Сталин не изразява интересите на СССР? Въобще цялата концепция е пълна каша от нелепи твърдения, които не само противоречат на действителността, но и често, като в този случай, и сами на себе си. В действителност недоволството на Сталин е породено от мащабната агитационна кампания на БРП, която разкрива в детайли предложението на Соболев и позволява действията на партията да се свържат пряко със СССР. На 28 ноември Сталин заявява на Димитров: "Распространение листовок по поводу советского предложения - это большая ошибка. Немедленно прекратите это. Предложение нужно предавать гласности устно, через депутатов и других подходящих лиц, а не через печатные документы и ни в коем случае не от имени наших органов" (РГАСПИ. Ф. 495. Оп. 184. Исх. 1940. Д. 11. Л. 128).
По своята същност антикомунистическите лъжи повтарят фашистката пропаганда от онова време. На 14 януари 1941 г. ТАСС излиза с опровержение на слуховете, че по отношение на България и преминаването през нея на немски войски Райхът действа в съгласие със Съветския съюз (В. Правда, 14.1.1941 г.). На 17 същия месец в Берлин Деканозов връчва на германското външно министерство нота в която се заявява, че СССР ще счита настаняването на чужди войски на територията на България за посегателство срещу интересите му (Joachim von Ribbentrop, о. с., р. 190; също Andre Fontaine, о. с., р. 170). По повод присъединяването на България към Оста Горчева отново се позовава на Върбан Ангелов: "Когато германските войски нахлуха у нас, Партията издаде нареждане да ги посрещнем не като враждебни, а като приятелски войски." Ще оставим настрана въпроса има ли въобще такова нареждане, защото, дори да е имало, фактите говорят за обратното. Още на 2 март във връзка с ратификацията от Народното събрание на договора подписан предния ден група депутати от опозицията, сред които и комунисти, отправят редица неудобни въпроси към правителството. С процесуални хватки мнозинството отлага разглеждането им. По-късно (18 март) те са разпространени във Варна като листовки (ЦДИА, ф. 173, оп. 6, д. 1650, л. 23; ЦДИА, ф. 370, оп. 1, д. 780, л. 124). По повод твърденията за радушния прием на немските войски съществуват редица свидетелства, че то не е точно такова каквото го представя профашистката пропаганда, макар и да не се стига до открити сблъсъци и мащабно противодействие. В донесение на полицейското управление на Плевенска област от 18 март се съобщава за униние сред населението пред перспективата за поредна война и безпокойството с което са посрещнати немските войски, както и мерките взети във връзка с проявеното недоволство, изразяващи се основно в административни мерки като преселване на най-изявените му изразители (В. Мавриков. Из моя живот. Спомени. София, 1955, стр. 66). Мерки са взети и на държавно ниво. На 14 март правителството забранява всякакви събрания с изключение на акционерните дружества. Редица опозоционни активисти са арестувани и затворени в лагера Гонда вода. Само за няколко дни през март задържаните в него достигат 250 души, а към края на май вече са 600 (М. Позолотин. Борьба болгарского народа за свободу и независимость в период второй мировой войны. М., 1954, стр. 24). В редица полицейски донесения се говори за умишлени повреди на телефонни кабели, обслужващи немските части (Окръжен държавен архив — Стара Загора, ф. 82 к, д. 210; Окръжен държавен архив — Ямбол, ф. 42 к, оп. 1, д. 115, л. 181 и др.); унищожаване на пътните указатели на немски език и пукане на гумите на машините им (ЦДИА, ф. 370, оп. 1, д. 780, л. 124; Окръжен държавен архив — Плевен, ф. 62, оп. 1, д. 11, лл. 2, 3; д. 29, л. 19); във Варна на една от стените на училището, където са разквартирувани немски войски, се появява надпис "Hinaus, deutsche Schweine!" («Ние бяхме партизани». Сборник от материали и спомени от съпротивата. София, 1949, стр. 135; ЦДИА, ф. 370, оп. 1, д. 860, л. 13). Това, обаче, не пречи на профашистките среди да афишират симпатиите си към немците (ЦДИА, ф. 370, оп. 1, д. 857, л. 47 и 48).
В заключение на цялото това антикомунистическо безумие ще отбележим, че многократно цитираните спомени на Върбан Ангелов са издадени през 1993 г. В ЦДА действително се намират документи от него с автобиографичен характер (Ф. 1113К, 1 опис, 10 а.е., 1944–1968 г.) и би било интересно да се направи сравнение между тях и изданието от 1993 г.
Отвъд чисто езиковите въпроси ще погледнем и събитията от началото на Втората световна война, за да си изясним отношението на комунистите към фашизма въобще и поведението на БРП в частност, и да видим възможно ли е да са издали подобен позив. Позиви и лозунги на партията могат да бъдат видяни на сайта на ДАА.
В антикомунистическите среди пактът Молотов-Рибентроп се сочи като основно доказателство, че нацисткия Райх и СССР носят еднаква вина за началото на Втората световна война. Както и в много други случаи на псевдоисторически фантазии и тук важното е не какво се казва, а какво се премълчава. А премълчаното е ключово за разбиране поведението на СССР и причините да сключи този договор. Непосредствено преди сключването му се провалят преговорите с Великобритания и Франция, като междувременно СССР воюва с японската Квантунска армия по река Халхин Гол. След като не може да привлече съюзници срещу евентуална немска агресия и изправено пред опасността да воюва на два фронта, съветското ръководство решава да сключи договор с Райха. Ще подчертаем, че това е двустранен договор и засяга отношенията между СССР и Райха, не е присъединяване към оста Рим-Берлин, както се опитват да ни убедят пещерните антикомунисти. Резкият политически завой като цяло не води до преоценка на отношението към фашизма, но променя политиката към народните фронтове начертана от Георги Димитров на седмия конгрес на Коминтерна през 1935 г. Според Димитров, възходът на фашизма може да бъде спрян чрез създаване на широки антифашистки коалиции. Отказът на Великобритания и Франция от сътрудничество със СССР и последвалия пакт Молотов-Рибентроп налагат преосмисляне тактиката на Димитров и отказ от нея, тоест отказ от сътрудничество с други антифашистки партии. Надежда Янковска пише: "Съгласно един доклад на Българската работническа партия (БРП) от 4 септември 1939 г. за отражението на германо-съветския договор за ненападение върху различните страни, пактът не е никакъв завой в политиката на СССР, а продължение на следваната мирна политика с всички страни, които също са готови да водят такава политика към СССР. С него СССР отстоява защитата на мира против войната и независимостта на малките държави. БРП заявява, че одобрява сключения пакт за ненападение между СССР и Германия: „Това обаче не спира нашата борба против фашизма, против германската и италианската агресия… За България и другите балкански народи опасността от фашистката агресия и войната не е преминала. Напротив, тя се засили от предателската политика на днешните правителства в Англия и Франция и може да хвърли във война отделни балкански народи помежду им или срещу СССР”." В директива на ИККИ от 8 септември 1939 г. се подчертава, че „настоящата война е империалистическа и несправедлива, война, в която буржоазията на всички воюващи страни има еднаква вина. Войната не може да бъде подкрепяна в никоя страна нито от работническата класа, нито още по-малко от компартиите.” Тези и други документи категорично говорят, че борбата на комунистическите партии против фашизма, империализма и милитаризма никога не е спирала, дори и след подписването на пакта Молотов-Рибентроп, както се опитват да внушават пещерни антикомунисти като Нася Кралевска от САЩ и Даниела Горчева от Кралство Нидерландия. Дори Надежда Янковска, чието изследване е относително обективно, съвсем безоснователно твърди: "В крайна сметка Коминтернът и комунистическите партии преустановяват борбата си срещу фашистката заплаха и насочват усилията си против самата война и своите правителства.", сякаш фашистите не са воюваща страна и сякаш борбата за мир коренно се различава от борбата срещу фашизма, а и подобно твърдение, както видяхме, не съответства на документите от епохата.
Като основно доказателство за прогерманската политика на БРП и отношението на СССР към присъединяването на България към Оста Горчева, Кралевска и прочее антикомунистически фантазьори сочат спомените на комуниста Върбан Ангелов. Те са много удобни за антикомунистическите фантазьори и за това се приемат безусловно и безкритично, въпреки изобилието на анахронизми и документи, които ги опровергават. Например Върбан Ангелов пише: "След и по повод на сключването на договора за ненападение между СССР и Хитлеристка Германия в 1939 г. Вътрешното ръководство на БКП поведе пропаганда за влизането на България в Тристранния пакт: Германия, Италия и Япония.", което е пълен нонсенс, защото през 1939 г. Тристанен пакт не съществува, той е подписан на 27 септември 1940 г., анахронизъм е и названието БКП, през периода за който повествува Ангелов актуално е БРП. Друга несъмнена фантазия е измислицата, че комунистите натискали България да се присъедини към Оста. Тази фантазия не взема под внимание отношението на СССР към България и ролята която й се отрежда. Още през октомври 1939 г. по време на преговорите между Молотов и турския външен министър Сарачоглу, съветският представител заявява: „СССР не ще допусне никакво посегателство спрямо България, на която съветското правителство отрежда ролята на стожер на своята политика на Балканския полуостров”. (ЦДИА, ф. 176, оп. 7, а. е. 1100; Доклад на Антонов, л. 2-3). Аналогично отношение изразява и при разговор с Шуленбург по повод слуховете, че "Англия и Франция имат намерение да атакуват Гърция и да нахлуят в България с цел да създадат балкански фронт, съветското правителство никога не ще се помири с този натиск срещу България." (Les archives secrètes de la Wilhelmstrasse, VIII, livre I, p. 181). Същевременно Райхът остро се противопоставя на съветските апетити към България след предложението от септември 1939 г. за българо-съветски пакт. През декември 1939 г., поради засилването на българо-съветските връзки, германския посланик в София "Рихтхофен направо заявява, че слухът, който се носи в София, че Германия ще остави русите с развързани ръце на Балканите, очевидно е разпространен от неприятелската пропаганда." ( Ibid., Le ministere a Sofia au ministere des A. E., Sofia, le 4 decembre 1939, p. 420).
Въпреки противоречията съществуващи между Райха и СССР в края на 1939 и по-голямата част от 1940 г. усилията им са насочени предимно срещу опитите за засилване на англо-френското влияние в региона. Повратният момент в политиката им на Балканите настъпва след подписването на Тристранния пакт на 27 септември 1940 г. и италианската авантюра започнала на 28 октомври. Ако в месеца между тези дати България все още е можела да води уклончива политика, то италианската авантюра поставя Германия пред свършен факт и необходимост от активна намеса на Балканите, а това води до остро политическо противопоставяне на СССР, положение коренно противоположно на това което се опитва да представи антикомунистическия мит разпространяван от лицата Горчева, Кралевска и сие. Неуспешният опит на Райха да привлече България към пакта предизвиква ответна реакция и на 12 и 13 ноември се състои посещение на Молотов в Берлин на което разяснява отношението на СССР към България: "Болгария - главный вопрос переговоров, должна быть, по договоренности с Германией и Италией, отнесена к сфере интересов СССР на той основе гарантий Болгарии со стороны СССР, как это сделано Германией и Италией в отношении Румынии, с вводом советских войск в Болгарию" (ДВП. М., 1998. Т. XXIII: В 2-х кн. Кн. 2 (Ч. 1). 1 ноября 1940 - 1 марта 1941. Док. 491. С. 31; См. также: Волков В.К. Советско-германские отношения во второй половине 1940 г. // Вопр. истории. 1997 № 2. С. 9). Хитлер отказва да даде ясен отговор без предварително да се е консултирал с Мусолини, а Рибентроп предлага на СССР присъединяване към пакта. На 17 ноември следва втора покана към България за присъединяване към Оста, която отново е отхвърлена. След три дена Хитлер пише на Мусолини: "Молотов даде да се разбере, че той е повече от всичко заинтересуван от Балканите." и добавя, че "трябва да направим всички възможни усилия да се отклони Русия от района на Балканите и да се насочи на изток" (Les lettres secrètes echangées par Hitler et Mussolini, Paris, Editions du Pavois 1946, p. 42; ЦДИА, ф. 176, on. 8, a..e. 17; Шифрована телеграма на Киров от 24 ноември).
В отговор на немския апетит към България СССР предприема дипломатически стъпки за противодействие. По повод опитите за привличане на България към Оста Николай Генчев пише: "На 19 ноември вечерта, т.е. два дни след като цар Борис III беше отклонил германското предложение, българският пълномощен министър в Москва Стаменов е извикан от помощник-комисаря на външните работи Деканозов, който му заявил, че Съветският съюз не е съгласен България да се превърне в марионетъчна, легионерска държава. Ако трябва България да бъде гарантирана - продължил Деканозов, - това трябва да стане и от Съветския съюз. Дошло е време България да потърси гаранциите на СССР" и "Единствената пряка съветска инициатива през този период е срещата на съветската посланичка в Стокхолм Колонтай с българския пълномощен министър Антонов на 23 ноември. Колонтай изразила голяма загриженост от германската акция за принуждаване на малките държави от Средна и Източна Европа да се присъединят към Тристранния пакт. Тя добре разбирала, че тази акция е насочена против Съветския съюз и изказала особено опасение от мълчанието на Москва след завръщането на Молотов от Берлин, което според нея можело да дезориентира тези държави относно действителното становище на СССР." (ЦДИА, ф. 176. оп. 8, а. е. 17; Шифрована телеграма на Антонов от Стокхолм, 24 ноември 1940 г., л. 104). На 25 ноември Аркадий Соболев пристига в София с предложение за сключване на договор за взаимопомощ при пълно зачитане суверенитета и вътрешната политика на страната, подчертавайки, че само при това условие Съветския съюз няма да възрази срещу евентуално присъединяване на страната към Оста. На 26 ноември Молотов разговаря с посланиците на Германия и България в Москва фон Шуленбург и Стаменов относно Соболевата акция и възможността за присъединяване на СССР към Оста, което може да стане само, ако се гарантират интересите на Съветския съюз във Финландия и България. Виждаме, че противно на твърденията на Горчева и Кралевска, съветското ръководство никак не е въодушевено от идеята за присъединяване на България към Оста и поставя редица условия при които това може да стане. Тоест думите на Горчева, че "СССР уверява България не само, че не възразява към присъединяването й към Тристранния пакт, но и че сам се кани да се присъедини." просто не отговарят на истината и са в сферата на историческата фантастика.
Към същия жанр се отнася и друго твърдение на фамозната дама: "през ноември 1940 година, когато Сталин и Хитлер все още са съюзници, единствените, които настояват България да влезе в Тристранния пакт са… българските комунисти." И в този случай тя се опира на спомените на Върбан Ангелов: "В края на 1940 и началото на 1941 г. По нареждане на ЦК се разпространяваха хвърчащи листове, с които се подканяше българското правителство да подпише Тристранния пакт – да влезе в антикомунистическата ос, като се добавяше, че и СССР ще влезне в него." Тези "хвърчащи листове" са разпространявани във връзка със Соболевата акция и агитират за приемане на неговите предложения, а не за присъединяване към Тристранния пакт. Вече видяхме, че отношението на СССР по този въпрос коренно се различава от това в което се отитват да ни убедят антикомунистическите фантасти, но какво е отношението на БРП? По този въпрос Горчева се опитва да ни убеди, че БРП действа в разрез с указанията на Сталин, уж агитирайки за присъединяване към Оста. Увлечена в антикомунистическия си плам, тя забравя собствените си твърдения, че СССР натиска България да се присъедини към Тройния съюз, или в нейните изкривени представи Сталин не изразява интересите на СССР? Въобще цялата концепция е пълна каша от нелепи твърдения, които не само противоречат на действителността, но и често, като в този случай, и сами на себе си. В действителност недоволството на Сталин е породено от мащабната агитационна кампания на БРП, която разкрива в детайли предложението на Соболев и позволява действията на партията да се свържат пряко със СССР. На 28 ноември Сталин заявява на Димитров: "Распространение листовок по поводу советского предложения - это большая ошибка. Немедленно прекратите это. Предложение нужно предавать гласности устно, через депутатов и других подходящих лиц, а не через печатные документы и ни в коем случае не от имени наших органов" (РГАСПИ. Ф. 495. Оп. 184. Исх. 1940. Д. 11. Л. 128).
По своята същност антикомунистическите лъжи повтарят фашистката пропаганда от онова време. На 14 януари 1941 г. ТАСС излиза с опровержение на слуховете, че по отношение на България и преминаването през нея на немски войски Райхът действа в съгласие със Съветския съюз (В. Правда, 14.1.1941 г.). На 17 същия месец в Берлин Деканозов връчва на германското външно министерство нота в която се заявява, че СССР ще счита настаняването на чужди войски на територията на България за посегателство срещу интересите му (Joachim von Ribbentrop, о. с., р. 190; също Andre Fontaine, о. с., р. 170). По повод присъединяването на България към Оста Горчева отново се позовава на Върбан Ангелов: "Когато германските войски нахлуха у нас, Партията издаде нареждане да ги посрещнем не като враждебни, а като приятелски войски." Ще оставим настрана въпроса има ли въобще такова нареждане, защото, дори да е имало, фактите говорят за обратното. Още на 2 март във връзка с ратификацията от Народното събрание на договора подписан предния ден група депутати от опозицията, сред които и комунисти, отправят редица неудобни въпроси към правителството. С процесуални хватки мнозинството отлага разглеждането им. По-късно (18 март) те са разпространени във Варна като листовки (ЦДИА, ф. 173, оп. 6, д. 1650, л. 23; ЦДИА, ф. 370, оп. 1, д. 780, л. 124). По повод твърденията за радушния прием на немските войски съществуват редица свидетелства, че то не е точно такова каквото го представя профашистката пропаганда, макар и да не се стига до открити сблъсъци и мащабно противодействие. В донесение на полицейското управление на Плевенска област от 18 март се съобщава за униние сред населението пред перспективата за поредна война и безпокойството с което са посрещнати немските войски, както и мерките взети във връзка с проявеното недоволство, изразяващи се основно в административни мерки като преселване на най-изявените му изразители (В. Мавриков. Из моя живот. Спомени. София, 1955, стр. 66). Мерки са взети и на държавно ниво. На 14 март правителството забранява всякакви събрания с изключение на акционерните дружества. Редица опозоционни активисти са арестувани и затворени в лагера Гонда вода. Само за няколко дни през март задържаните в него достигат 250 души, а към края на май вече са 600 (М. Позолотин. Борьба болгарского народа за свободу и независимость в период второй мировой войны. М., 1954, стр. 24). В редица полицейски донесения се говори за умишлени повреди на телефонни кабели, обслужващи немските части (Окръжен държавен архив — Стара Загора, ф. 82 к, д. 210; Окръжен държавен архив — Ямбол, ф. 42 к, оп. 1, д. 115, л. 181 и др.); унищожаване на пътните указатели на немски език и пукане на гумите на машините им (ЦДИА, ф. 370, оп. 1, д. 780, л. 124; Окръжен държавен архив — Плевен, ф. 62, оп. 1, д. 11, лл. 2, 3; д. 29, л. 19); във Варна на една от стените на училището, където са разквартирувани немски войски, се появява надпис "Hinaus, deutsche Schweine!" («Ние бяхме партизани». Сборник от материали и спомени от съпротивата. София, 1949, стр. 135; ЦДИА, ф. 370, оп. 1, д. 860, л. 13). Това, обаче, не пречи на профашистките среди да афишират симпатиите си към немците (ЦДИА, ф. 370, оп. 1, д. 857, л. 47 и 48).
В заключение на цялото това антикомунистическо безумие ще отбележим, че многократно цитираните спомени на Върбан Ангелов са издадени през 1993 г. В ЦДА действително се намират документи от него с автобиографичен характер (Ф. 1113К, 1 опис, 10 а.е., 1944–1968 г.) и би било интересно да се направи сравнение между тях и изданието от 1993 г.
Използвана литература:
Втората световна война - 70 години по късно; съставител Искра Баева; Университетско издателство "Св. Климент Охридски"; София; 2018 г.
Интернет ресурси:
https://liternet.bg/publish5/hkarastoianov/sobolev.htm
http://alexsimov.blogspot.com/2013/03/blog-post_10.html
https://nova.bg/news/view/2013/03/08/45896/%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%B8%D0%B2-%D0%BE%D1%82-1941-%D0%B3-%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B8-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BC%D1%83-%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BD-%D0%B4%D0%B5%D0%BD
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%81
http://burgas-podlupa.com/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8-%D0%BF%D0%BE-%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D1%8F
https://duma.bg/evropa-obnaglya-n200557
https://debati.bg/komunisti/
https://faktor.bg/bg/articles/politika/na-vseki-kilometar/balgariya-pod-komunizam-ili-kak-nashite-antifashisti-byaha-verni-drugari-s-natsistite
http://www.archives.government.bg/guides/12_P_L_1.pdf
http://jews.archives.bg/68-%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%B8_%D0%B8_%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8
http://macedonia.kroraina.com/bugarash/ng/index.html
http://macedonia.kroraina.com/lv/index.htm
http://macedonia.kroraina.com/b20v/b20v_7.htm
Няма коментари:
Публикуване на коментар