"Борбата е безмилостно жестока.
Борбата, както казват, е епична."
Н. Й. Вапцаров
Поради твърденията, че в България фашизъм и фашистко управление никога не е имало, ще припомня, че както ЗЗН, така и КЕВ са одобрени и създадени от българското правителство и парламента. Като резултат 11 343 евреи от "новоприсъединените земи" са депортирани в Аушвиц и Треблинка. Юридически фашистите в правителството се водят безпартийни, тъй като след 1934 г. политическите партии са забранени със закон, но общественият живот гъмжи от профашистки организации. Много от тях са създадени от "видни управленци" като Габровски и Цанков. Без претенции за изчерпателност ще споменем само: НСД, открито профашистка (начело с кръволока Цанков), СБНЛ, открито антисемитска и пронацистка (начело с героя на десетки далавери и неистово желание да изпрати българи на Източния фронт, докато върти гешефти от топлата си соба в столицата - Хр. Луков), СРНБ (организацията на човеколюбците Габровски и Белев), СРБЗ, открито се определят като фашисти.
"Още през 1940 г. министъра на вътрешните работи и народното здраве Петър Габровски, подава към Народното събрание за преглед и дебат „Законопроект за защита на нацията“ изготвен лично от него и заимстващ положенията на нацисткото антиеврейско законодателство. Министър Габровски е известен в политическите среди на България, като убеден националист, един от създателите и водачи на „Ратници за напредъка на българщината“ (РНБ), като човек подкрепящ политиката на националсоциалистите и антисемитското законодателство...
На 20 декември в 25 ОНС минава на Второ четене законопроекта, а на 24 декември 1940 г. на 32-то заседание на НС се гласува и приема ЗЗН. На следващия ден Логофетов, тогавашен председател на Народното събрание, изпраща готовият и приет Закон на Габровски за разпореждане. След тези бурни събития, на 15 януари 1941 г. цар Борис III издава Указа номер 3 и утвърждава Законът за защита на нацията...
На 23 януари 1941 г. ЗЗН е публикуван в Държавен Вестник, а на 22 февруари с постановление номер 22, протокол 31, Министерския съвет одобрява сроковете и правилата по прилагането на отделните членове...
Министерският съвет се разпорежда да се изземат радиоапаратите и телефоните на гражданите от еврейски произход; започват масови уволнявания и отстранявания от длъжности на евреи във всички сфери на държавата. Правителството иззема имотите на евреите, като облага с еднократен данък имуществото им.
На 12 август 1941 г. органите на властта одобряват създадената и влязла в сила, Трудова повинност за лицата от еврейски произход, като започва масова мобилизация в трудови бригади и лагери. С оглед на започналите мероприятия, Габровски все повече започва да се убеждава, че за да се реши еврейският въпрос в България е нужна организация, която да се занимава изключително само с това. Така на 26 август 1942 г. с постановление номер 70, протокол 111, Министерският съвет одобрява наредба, издадена въз основа на Закона за възлагане Министерския съвет да взема всички мерки за уреждането на еврейския въпрос и свързаните с него въпроси. Създадено е учреждението, което ще се занимава само с евреите – Комисарство по еврейските въпроси (КЕВ).
КЕВ ще започне не само расова политика на изчистване на евреите, но и ще оказва силен икономически натиск върху тях, като събере почти всичкото им имущество в т.нар. „Фонд еврейски общини“.
На 29 август новоучреденото Комисарство по еврейските въпроси започва с първите мерки, които прилага, като например тази, в която „всичкото имущество на евреите влиза в специалният за това фонд, а еврейското население подлежи на изселване в провинцията в специални лагери, като стъпка към изгонването им извън пределите на Царството.“
Наред с изземанията и изселванията, КЕВ се занимава стриктно и с организиран терор и арест на еврейското население в страната, както и депортацията му в трудови групи и специални еврейски лагери.
На 31 декември 1942 г. от София са изселени в провинцията общо 574 души в т.нар. етапни лагери из страната. Документите сочат изселванията по месеци; за септември изведените от София са 40 семейства; за октомври са 226; за ноември са 175 и т.н. Всички са настанени в лагери, като едновременно с това са включени в трудови групи, които се занимават със строежи на мостове, пътища, сгради, прокопаване на канали и др.
В началото на февруари 1943 г. КЕВ започва да среща пречка при изпълнението на задачите, както и затруднения. По този повод Белев се обръща за помощ директно към Берлин. В България пристига СС хауптщурмбанфюрер Теодор Данекер, като съветник по еврейските въпроси. Той не е случаен човек. Лично подчинен на Адолф Айхман, Данекер през 1940 г. организира депортацията на евреите от Албания и Франция. С личния си опит идва, за да помогне на КЕВ и Белев... На 22 февруари 1943 г. Данекер и Белев подписват споразумение, за изселването на евреите от България в Полша.
На 31 август 1944 г. с постановление номер 4, Протокол 167, Министерския съвет одобрява наредбата за частично изменение на някои членове на ЗЗН, като това включва прекратяване дейността на КЕВ и неговото закриване. Комисарството престава да съществува девет дни преди комунистическият преврат в България. Някои членове успяват да се укрият, други да избягат извън граница.
С дейността на КЕВ се занимава VІІ състав на Народния съд. Пред съда изключително интересни са показанията на секретарката на Комисаря – Лиляна Паница. Тя разкрива изключително много за дейността и структурата на КЕВ. Друг източник остава и личната стенографка на Белев – Стефана Стефанова Георгиева. Тя е назначена за машинописка в КЕВ на 22 септември 1942 г."
