Колко голяма е българската полева армия през втората половина на ХІV век?

В историографията отдавна е изказано обоснованото предположение, че ранната османска държава онаследява част от институтите на покорените народи. Такъв институт в частност е войнушкият (от "войнук" турско произношение на славянското "войник"). Османските хронисти разказват, че по време на "невернишкото управление" войнуците са принадлежали към "аскери тайфесинден" ("групата на военните", според Хюсеин) и били "стари спахии" (по Идрис Битлиси). Саадеддин и Хюсеин пишат, че инициативата за създаването на войнушкия корпус била на румелийския бейлербей Тимурташ паша по времето на султан Мурад І. Вера Мутафчиева предполага, че войнуците по начало са създадени като военнопомощна част зачислена към султанските конюшни, но редица факти показват, че поне през първия век на османската власт те са използвани като редовна бойна част. Евгений Радушев цитира документи приведени от турския историк Йомер Лютфи Баркан които говорят за участието им в бойните действия. Законодателен акт от първата половина на ХVІ век постановява: "Тяхната задача е да залавят езици, да разузнават територията на противника и да изпълняват други военни задължения. Поради това, че войнуците са на действителна военна служба, те са напълно освободени от плащането на данъци... да не се допускат липси и недостатъци в бойното снаряжение и в средствата им за защита...", друг закон от 1516 г. забранява да "бъдат заставяни да косят трева, да сушат сено и да набавят дърва за огрев", тоест да изпълняват военнопомощни функции, каквито са по-късните им задължения. Споменаването на "джебелю воюнуци" (войнуци с ризници) в редица ранни описи също навежда на мисълта, че са ползвани като редовна бойна част. През 1433 г. бургундският рицар Бертрандон де ла Брокиер отбелязва, че сред покорените христиански народи султана набирал войска срещу заплащане. Можем да предположим, че в тези ранни години на османската власт войнуците освен данъчни привилегии са получавали и парично възнаграждение за участието им в походи. В последствие остават само данъчните привилегии, като в течение на шестнадесети век войнушкият корпус постепенно започва да изпълнява изцяло военнопомощни функции, макар все още да се срещат и "джебелю воюнуци" предимно в приграничните санджаци Босна и Смедерево. За тях може би се отнася известието на Ханс Дерншвам, който край Темешвар ги видял въоръжени с копия, но във вътрешността на страната срещнатите от него войнуци са зачислени към султанските конюшни. Освен постепенното им привеждане към изпълнение на военнопомощни задачи, част от войнуците въобще са извадени от категорията на военните и са приравнени към останалата рая.

Данните от войнушки опис от 1529 г. за санджаците Никопол, София и Кюстендил показват едно устойчиво съотношение на войнушките към редовите ханета от 1:10, или един военнозадължен на 55 души население, което е около 1,8% от населението. Според османската норма един от трима войнуци непосредствено участва в поход, а това прави реалната полева армия около 0,6% от цялото население. За размера на българската полева армия през ХІV век разполагаме с две цифри, отнасящи се към 1330 и 1332 г. - съответно 12 000 и 10 000 души без наемните или съюзни татарски отряди. Тези цифри отговарят приблизително на население от 1 700 000 до 1 900 000. В "Бележки за броя на населението в късносредновековна България" предположихме, че населението през 60-те години на ХІV век в "трите Българии" е общо малко над 1 100 000, което представлява около 2/3 от населението преди чумната епидемия. Сравнително близките данни, които получаваме по метода предложен в "Бележките" и пресметнатото тук съотношение на полевата армия към броя на населението, показват относителната надеждност на изчисленията и на данните за размера на полевата армия получени от ромейските хронисти. Въз основа на "Бележки..." можем да предположим, че полевата армия през 70-те и 80-те години на ХІV век е била с размер от шест-седем хиляди души, а през последното десетилетие едва ли надвишава три хиляди и то с известна доза фантазия.

Използвана литература:
Йорданов, Кръстьо, "Войнушкото население и общата демографска ситуация в западните и югозападните български земи през първата половина на ХVІ в. (според османски регистри от 1529-1530)" в Македонски преглед, кн. 1, 2016 г., изд. на Македонски научен институт, София.
Мутафчиева, Вера, "Към въпроса за положението на войнушкото население" в Известия на Държавната библиотека „Васил Коларов“ за 1952 г., София, 1953 г.
Радушев, Евгений, "Место вооруженных сил в структуре османской феодальной системый на Балканах" в Османская империя: государственая власть и социально-политическая структура, Москва, 1990 г.
Радушев, Евгений, "Османската гранична периферия (серхад) в Никополския вилает през първата половина на ХVІ век" в Българският шестнадесети век, изд. на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", София, 1996 г.