Ролята на Левски в революционната организация и поведението му пред комисията в София според протоколите с предложенията за присъдите на задържаните по Софийското приключение

Кои мазбати са стигнали до нас:
"До 3 януари 1873 година специалната комисия под председателството на Али Саиб паша е била вече издала присъди на известен брой от арестуваните комитетски дейци. Тия присъди били изложени в 5 заключителни протокола („мазбати“) и представени на великия везир за одобрение. Наред с това Саиб паша нарежда да се изготвят преписи от протоколите, за да бъдат изпратени на валията в Русе. От въпросните 5 протокола ние притежаваме само два, а именно: N° 1, присъдата на Димитър Общи, от 14 декември 1872, и № 5, присъдите на орханийци, от 1 януари 1873 година.

В телеграмата си Али Саиб паша обещава да изпрати преписи от още 3 протокола с присъди, които също така са били вече изготвени. Както ще се види по-нататък, той изпълнил обещанието си. С телеграма от 10 януари той изпраща препис от протокола с присъдите на видрарци, носещ дата 4 януари. По-късно бива изпратен препис от протокол № 7, присъдите на изворци, от 8 януари 1873 год. Третият обещан препис от протокол, който трябва да е носил N° 8, тук липсва.

Протоколът с присъдата на Левски, с който специалната комисия приключила процеса, носи № 15 и дата 14 януари 1873 год. Следователно по целия процес са били изготвени всичко 15 протокола - присъди, от които ние притежаваме и публикуваме тук само 5. В липсващите 10 протокола ще се съдържат присъдите на комитетските хора от Тетевен и тетевенските колиби, от Етрополе, от София и софийските села, Ловеч и др."

Из "Мазбат №1" от 14 декември 1872 г. (предложението за присъдата на Димитър Общи)

"Тъй като бунтовникът Дякон Левски, заедно с когото са били натоварени да подготвят въстанието, не бил там и нямал възможност да го намери ... получил заповед да намери непременно Дякон Левски ... Дякон Левски искал да запознае Димитра с революционната работа и да го изпробва до известна степен, за да му се отдаде или не доверие, не го посветил в самата работа ... В Ловеч се състояло бунтовническо събрание, след което заедно с Дякон Левски и Ангел Кънчев обходили Пловдивските околии, както предишния път. Когато се завърнали в Ловеч, Ангел Кънчев се оплакал на Ловчанския комитет от постъпките на Дякон Левски, като казал, че той не им давал никакви сведения и че ги влякъл след себе си като слуги. Вследствие на това, задачите им били разпределени така: Дякон Левски, със седалище Ловеч, да подбужда и подготвя за въстание околиите в Пловдивския окръг; Ангел Кънчев – да подбужда разположените покрай Дунава околии, а той да бунтува селата и градовете, дето има комитети, от Ловеч та до София ... Обикаляйки втори път, както и по-преди, от село на село, той, като не можал да успее с красноречиво слово, а и поради бездарността му, постарал се да подбужда за въстание чрез заплашвания и лъжливи уверения, че цяла България била готова за тази работа, и така разширил твърде много кръга на бунтовническата дейност...

Въпросният Димитър е подбуждал и подстрекавал българите за бунт срещу Османската държава; осмелил се да убие предумишлено дякона; станал главатар на хайдушка банда, която образувал, за да присвои и заграби държавни пари. Обосновавайки убийството със заповедта и принудата на комитета, той, макар и да е искал да се покаже като действащ по принуда, не е могъл да представи за това никакви други документи, освен комитетското съобщение, не представляващо положително доказателство, с което би могло да се установи „заповедта и принудата“. Но и дори да представи такова, понеже той, който, познавай- ки комитетските наредби, доброволно предложил услугите си, и дори за дето приел принудата да извърши такова престъпление, твърдението му е несъстоятелно дори и като смекчаваше вината обстоятелство. Макар бунтът да не е осъществен напълно, предприети са някои подготвителни мерки и е купено оръжие. Нападението в къщата на Арнаудов с въоръжена група, последствие на същата подстрекателска дейност, и обирът на хазната от името на комитета се счетоха за обстоятелства, установяващи отпочването на бунта."

Из "Мазбат №5" от 1 януари 1873 г. (предложението за присъдата на орханийци)

"И тъй, от изложените по-горе в резюме показания и от съдържанието на наличните следствени документи се установи, че чрез водача на бунта, Дякон Левски, комитетската дейност се разпростряла и в града Орхание"

Из "Мазбат №6" от 4 януари 1873 г. (предложението за присъдата на видрарци)

"Подобно на основаните в Тетевен и Орхание комитети, от Дякон Левски и Димитра е бил създаден такъв и в селото Видраре, имащ за цел чрез въоръжено въстание срещу Османската държава да се придобият права."

Из "Мазбат №7" от 8 януари 1873 г. (предложението за присъдата на изворци)

"Революционната организация, подготвяща въстание с оръжие в ръка против Османската държава, е била пренесена от Тетевен в с. Извор чрез Герго Стойков и Марин Попов по същия начин, както е била разпространена в другите села, а именно в резултат на идването на Дякон Левски и личното му въздействие и подбуждане."

Из "Мазбат №15" от 14 януари 1873 г. (предложението за присъдата на Левски)

"Въпреки това, той не познавал никого от комитетите, дори не познавал куриерите, които пренасяли собствените му писма; че тия писма били предавани чрез нарочни знаци, и, както се каза по-горе, без да се споменува никакво име или личност ... И изобщо той отказа категорично да съобщи някакви имена и лица ...  След като всички тия негови деяния бяха изложени и като разбра, че не може да казва: „Аз не мога да зная техните имена!“ и че му е невъзможно да крие самата истина, той заяви съвсем открито, че не иска да съобщи имената на хората, които не бяха заловени. Съобщи само за хората от Видрарския комитет, за които знае, че са арестувани, както и за Марин от Ловеч, че са комитетски хора...

Въз основа на тия подробности и на неговите резюмирани признания, както и писмените и устни показания на заловените, установява се, че споменатият Дякон Левски е влязъл в България с бунтовнически намерения, като е подбуждал населението да въстане с оръжие против Османската държава за придобиване на права, че под негово лично главатарство за бунтуване заедно с някакви други разбойници, той освен дето е предприел разни бунтовнически деяния, но е изпълнявал точно възложената му дейност, като е държал пред селяните, събрани в селските училища, речи, издавал е печатни брошури, под название комитетски устави, и е подбуждал населението към въстание. Като последствие от това подбудителство и насърчаване, образували са се някакви бунтовнически комитети и куриерски служби и са се събирали много парични помощи под предлог да се купува оръжие. Освен дето той е дал на Димитра писмена заповед за убийството на дякона-владишки наместник, влязъл е в къщата на един чорбаджия в Ловеч, за да вземе от него насила пари като помощ за комитета, и когато е вършил това престъпление, за да не бъде заловен, той е убил с кама слугата, който започнал да вика.

От заловената негова кореспонденция се установява положително, че той е кореспондирал относно бунта с някои бунтовници и разбойници в Сърбия и Влашко, че споменатият Дякон Левски е източникът и инициаторът на замисления бунт, който е станал причина да отговарят пред повеленията на закона някои българи, които са имали смелостта да нарушат спокойствието на България."
Изрично подчертах основния извод до който стига извънредната комисия в София.

Източник: "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г.