Знаели ли са османските власти, че арестуваният в Къкрина е Левски?

Поне до 29 декември властите не са сигурни, че задържаният в Къкрина е истинският Левски, което обяснява странния факт с откарването му в Търново вместо в София, тъй като при разпитите в Къкрина и Ловеч твърди, че е родом от там, според разказаното от Никола Цвятков, Цачо Ганчев, Петър Шишков и показанията на Христо Цонев - Латинеца. Тези факти говорят, че никой не е припознал мнимия търговец като Левски, а това обяснява и загадъчното за Захари Стоянов откарване в Търново, тъй като задържаният твърди, че е родом от там. Доктор Стоянов, предавайки спомени на Анастас Хитров и Димо Драсов, пише, че поп Кръстьо им казал, че е викан в конака да разпознае Левски, но не е потвърдил, че задържаният е той. Именно отвеждането в Търново е един от най-сериозните аргументи, че властите не знаят, че са хванали Левски и че никой от Ловеч не го е припознал. За посещението на поп Кръстьо разказва Никола по думи на самия Левски, но без подробности, освен въпрос към Левски как са го задържали и отговора, че станалото станало. Въпросът на попа още веднъж показва, че той няма отношение към ареста, иначе щеше да е наясно как е станала тая работа. Пак по спомени на Петър Шишков в конака са викани още баща му, хаджи Мичо и Пано Бонжора. Фактът, че никой не припознава Левски, е изключително важен, тъй като властите биха се заинтересували от дейността му в Ловеч, а това създава опасност от нови разкрития, поради невъзможност за съгласуване на показанията с евентуално споменати ловчанлии. Не случайно по-късно Левски благодари на Никола, че не е споменал Ловеч, а е твърдял, че се срещнали по пътя, с което го избавил от необходимостта да говори за града. И тъй, на 29 декември австроунгарският консул в Русе Оскар Монтлонг пише на граф Андраши за задържан при Хърсово, когото мислят, че е Левски. На другия ден Йорданка Филаретова от София известява с писмо руския консул в Пловдив Найден Геров, че в София очакват пристигането на задържания при Хърсово "Дякон". На 31 декември Иванчо Хаджипенчович от София пише писмо на Марко Балабанов в Цариград в което отбелязва: "мисията ни беше извършена, ако не се беше доловил Диако или Васил Левски, карловалия, главатаря на разбойниците, който е убил и невинни българе". От писмото не става ясно дали се отнася за арестувания при Хърсово, или този при Къкрина. Най-вероятно изглежда, че става дума именно за задържаният при Хърсово, тъй като едва на 2 януари Найден Геров уведомява граф Игнатиев, че при разпитите в София е установено, че арестанта от Хърсово не е Левски, и за появили се слухове, че истинският Левски е заловен. От спомените на Никола Цвятков става ясно, че Левски потвърждава самоличността си чак в Търново, но кой точно ден не е много сигурно. Те престояват в града от 28 до 31 декември. Пред д-р Стоянов Никола не уточнява събитията ден по ден, но от разказа му се вижда, че пристигат в Търново около девет часа сутринта на 28 декември, а на Василовден (1 януари) вече са в Севлиево и отпътуват към Плевен, като от думите му личи, че са заминали от Търново за Севлиево сутринта на предния ден, тоест 31 декември. Според Никола при първите си разпити Левски поддържа легендата, че е търговец и едва по-късно разкрива самоличността си. Ако се доверим на разказа на Никола, това е станало непосредствено преди да заминат от Търново, вероятно след обед на 30 декември. В спомените си Христо Иванов разказва, че вечерта на същия ден, когато Левски е докаран в Търново, той, Христо Караминков - Бунито и Иван Хаджидимитров - Заралията решават чрез доктор Стат Антонов, когато го викат да превърже Левски, да разберат какво точно се е случило, а после пращат и Джорджо Момчев при Стефан Карагьозов да научи как върви разпита, но не ни съобщава дали са научили нещо от тях, а всичко това би трябвало да е станало през следващия ден. "Най-подире - пише Христо Иванов - решихме да запалим конака, или да изгорят, или да се отърве някой от тях, но казаха сутринта, че пачаврите паднали на празно място и нищо не подействаха; ние мислехме, че ще ги държат още някой ден, но на другия ден пред зори ги прекарали за София и ази не можах да ги видя вече." От написаното излиза, че опита за запалване на конака е станал вечерта на 29 срещу 30 декември. Дали това събитие има отношение към самопризнанието на Левски не е много сигурно, но е възможно след тази акция натискът върху него да се е увеличил. От една страна става ясно, че не е заловен случаен човек, което дава основание на властите да го притиснат още, от друга, никой не може да потвърди легендата му, което прави по-нататъшно отричане на самоличността безсмислено, след като е ясно, че и така няма да го пуснат, а комитетските от Търново в паниката си почват да вършат глупости, които като нищо могат да доведат до нови разкрития. Вероятно така Левски решава, че е най-добре да признае самоличността си. Въпреки това, все още е съществувала известна несигурност относно самоличността му, подкрепена само от самопризнанието. Затова на 2 януари Найден Геров пише за слухове. Едва след поредицата очни ставки в София Левски е припознат от всички, които са изправяни срещу него. За това свидетелстват документите, които започват да споменават за задържането му едва след разпитите в София. За пръв път на 8 януари руския консул в Одрин Иван Иванов пита с писмо Найден Геров: "Къде са заловили Левски? Вие знаете ли?". На 12 януари Кръстьо Нешов пише от София на Спас Вацов в Загреб: "На 4-ий того докараха прочутийт Дякон Лъвский". На същата дата Монтлонг уведомява Андраши за ареста на истинския Левски и разпитите му. На 13 януари Йорданка Филаретова пише аналогично писмо до Николай Чалики. Явно след гафа с турчина Осман, който е арестуван в Хърсово и набеден за Левски, никой не бърза да вади заключения за личността на арестувания в Къкрина.
Накрая е необходимо да направим едно важно уточнение, Монтлонг използва в докладите си дати по грегорианския календар или така нареченият "нов стил", докато българите по това време ползват юлианския календар или "стария стил", който за ХІХ век изостава спрямо грегорианския с дванадесет дена. В оригинал споменатите тук доклади на Монтлонг са датирани съответно на 10 и 24 януари 1873 г., които приравнихме към стария стил.

Използвана литература:
Възвъзова-Каратеодорова, Кирила; З. Нонева; В. Тилева, Васил Левски. Документален летопис 1837-1873; ДИ "Д-р Петър Берон"; София, 1987 г.
Панчовски, Димитър, Последните дни на Васил Левски, Профиздат, София, 1989 г.
Иванов, Христо, Спомени, изд."Отечествен фронт", София, 1984 г.

Интернет източници:
https://www.mediapool.bg/avstriyski-konsul-za-sadeneto-na-vasil-levski-news260347.html
http://kanchogeorgiev.blogspot.com/2012/06/pkpkopk.html
https://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=687:vl&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61