Въпреки суперлативите, които някои изследователи сипят по адрес на т. нар. "Именник на българските ханове", например Моско Москов го характеризира като "изключително важен и основен", "достоверен извор" с "водещо значение", разминаванията в датирането на владетелите между тях, макар че ползват същия този "изключително важен и ... достоверен извор", показва несъстоятелността на оценките им за него. Редицата слабости на извора, въобще не пречат да му се отдава "водещо значение". Без да се впускаме в подробности, ще отбележим само надписаните години на управление, липсващи владетели, вероятно дори преиначени години на възцаряване, например в израза "именшегор", макар именно календарните изрази да са основата върху която се градят опитите за хронологизация и в известна степен ще бъдат използвани и в настоящата публикация. Тези неточности на паметника идат да ни кажат, че въобще не може да му се отдава "водещо значение", но може и трябва да бъде използван единствено при внимателна съпоставка с други извори. Основният проблем при хронологизацията на вписаните в него владетели идва предимно от надписаните години и използвания циклов календар, заради чиито особености е трудно да се прецени при кои владетели трябва да се извърши корекция в годините на властване, а това отчасти поражда и разминаванията между изследователите. Проблемът е забелязан и от Москов: "Вложената в него информация ... при правилното й разгадаване дава възможност да се хронологизира с точност всеки хан." Ключовият израз тук е "правилното й разгадаване", което отново подкопава тезата за водещото значение. Правилно разгадаване бихме могли да имаме единствено при съпоставка с други извори. Изследователите занимавали се, и занимаващи се, с периода, обаче отдават предпочитание на тезата за водещото значение на Именника и с оглед на тяхното лично "разгадаване" пренебрегват извори които не се вписват в него. Дори издигат напълно необосновани и излишни хипотези, за да обяснят разминаванията. Такава хипотеза, например, е за съвладетелството, при условие, че за целия период на първата българска държава няма нито един засвидетелстван случай на съвладетелство; постулират се неизвестни владетели или се отъждествяват такива за които няма други основания освен мнимо или реално сходство на имената.
Българската държава встъпва в осмото столетие начело с един от най-популярните си и почитани владетели - Тервел. Най-ранната година в която е посочен Тервел като управител откриваме в хрониката на Зигеберт, който отбелязва под 700 година: "Therbellis Bulgaribus dominatur". Особеното тук е, че глаголът "dominatur" може да се преведе както със "се възцарил", като превода на Войнов на въпросната хроника в Латински извори за българската история том ІІІ, или както Лишев превежда същия глагол от хрониката на Алберих в Латински извори за българската история том ІV с "царувал". Двата възможни превода дават различен смислов оттенък на известието. Според първия би трябвало да приемем 700 г. за начална на властването на Тервел. Вторият е далеч по-разнозначен и може да отразява коя да е година от управлението, включително и началната. Москов решава проблема, изхождайки от собственото си "разгадаване" на календарния израз от Именника, указващ началната година на Тервел, и като приема мнението на Цанкова-Петкова, че "Главната цел на Зигеберт е да установи годините на отделните събития, които той дава синхронистично. Затова той не съобщава началните години на управлението на Тервел, нито на Кормесий, а съобщава за тях във връзка с други събития, които са по-важни за него." Във всеки случай и при двата възможни превода имаме категорично известие, че Тервел властва през 700 г., което прави отнасянето от някои изследователи началото на управлението му след нея най-малкото съмнително. Разноречивостта в преводите на глагола "dominatur", обаче допуска възможността за по-ранно датиране към което се придържа Москов, а и други изследователи, въз основа превода на календарния израз означаващ началната година на Тервел.
Последното известие за Тервел се отнася към 717-718 г. във връзка с арабската обсада на Константинопол и опита на Анастасий ІІ Артемий да се върне на ромейския трон. Текстът на Теофан обаче е вътрешно противоречив. От една страна, разказвайки за събитията от 812 г., той пише, че Крум "искал да бъде възобновен договора, сключен при Теодосий Адрамитец и патриарх Герман с Кормесий, господаря на българите по онова време." Доколкото Теодосий ІІІ управлява през 715-717 г., а Герман е патриарх през 715-730 г., това известие се отнася към сравнително краткото властване на Теодосий ІІІ. То противоречи на другото известие, че през 718 г. Тервел помогнал във войната срещу арабите и бил замесен в заговора за връщане на власт на Анастасий ІІ. По-късните автори, следвайки Теофан, приписват на Тервел участието в тези събития, а някои нови историографи обясняват това противоречие с хипотезата за съвладетелството, която както отбелязахме е меко казано несъстоятелна. Съвременникът на Теофан патриарх Никифор с нищо не ни помага да решим противоречието, тъй като не назовава името на българския владетел, който е помогнал срещу арабите. Името Кормесий не е съвсем неизвестно - Зигеберт го споменава под годината 727, а Алберих под 727 и 750, среща се и в един от надписите край Мадарския конник под формата Крумесис, в Именника пък фигурира Кормисош. Това поставя въпроса дали всички тези извори говорят за една личност, или става дума за отделни владетели. Според Именника наследникът на Тервел е от същия род, а за Кормисош изрично е отбелязано, че е от друг, тоест най-вероятно Кормисош не е идентичен с Кормесий на Теофан. За сметка на това теофановия Кормесий, може би е идентичен с Крумесис от надписа край Мадарския конник, тъй като има допирни точки с известието на Теофан и говори за помощ оказана от българите на гърците, което би могло да се изтълкува в подкрепа на първото известие на Теофан и да свърже събитията от 717-718 с Кормесий, а не с Тервел. Моско Москов постулира двама неизвестни наследници на Тервел, приемайки, че "твирем" е последна част от изпусното сведение за владетел в Именника, а от сведението за следващия владетел е изпуснато само името. Тази интерпретация отново почива на крайно съмнителната хипотеза за съвладетелството. От цялата хипотечна конструкция може би няма никаква нужда, защото ако приемем "твирем" за име на наследника на Тервел, абстрахирайки се от въпроса реално ли е, или преиначено, то всичко си идва на мястото и след Тервел имаме цялостно съобщение съдържащо всички елементи на известията за отделните владетели - име, продължителност на властването, род и календарен израз за началната година. Така най-вероятно остава отъждествяването на Твирем от Именника с Кормесий на Теофан и Крумесис от надписа край Мадарския конник. Тъй като според Именника началната година на Твирем е "дван" (заек), то с основание можем да приемем, че е 715 г. В този случай ако се доверим на Именника за годините на управление на Тервел, а сериозни основания да не се доверим точно на това известие нямаме, то можем да предполагаме като начална за Тервел 694 или дори 695 (както я дава Москов) - разликата е несъществена и не променя нищо от това което знаем за момента.
В Именника властването на Твирем (Кормесий) е дадено като 28 години, то обаче е погрешно. Отброявайки от годината на заека 28 години ние не попадаме в годината "тох" (кокошка), а две години по рано. Възможностите за решение на проблема са няколко. Можем например да предположим междуцарствие през липсващите години, но за това нямаме основания. Далеч по-вероятно изглежда да си имаме работа с надписани години. В периода от края на управлението на Тервел, което отнесохме към 715 година, до убийството на Телец през 763 г. (за сега ще я приемем на юнашко доверие, а по-нататък ще разгледаме подробно изворите за нея) в Именника са надписани 22 години. Някои изследователи решават проблема, намаляйки с толкова реалното властване на Твирем (Кормесий). Сред тях е и Москов, който се опира на хипотезата за съвладетелството и твърди, че в 28-те години на Твирем (Кормесий) влиза и цялото властване на Тервел, макар надписаните години да са повече. Други пък като Петър Добрев въобще не се опитват да обосноват защо точно при Твирем (Кормесий) се прави редукцията, изглежда движейки се от логиката, че само от неговото управление може наведнъж да се отреже излишния период. Тук обаче се сблъскваме с проблема за споменатия от Зигеберт Кормесий от 727 г. и от Алберих под 727 и 750 г. При Алберих изглежда става дума за двама отделни владетели с името Кормесий, защото под 750 г. пише: "Над българите ... вече царувал трети владетел, на име Кормесий." Москов предполага, че става дума за трети владетел с името Кормесий, което се вписва в хипотезата му за двамата "неизвестни" именувани от него Кормесий І и Кормесий ІІ. Доколкото тази хипотеза е много съмнителна, то и предположението на Москов, че Алберих говори за трети поред владетел с име Кормесий, също е подвъпросно. По-вероятно е хроникьорът да има предвид трети поред български владетел, което е точно така, защото преди това вече е споменал двама - Батай и Кормесий от 727 г. Според Москов, който вече е датирал края на управлението на Твирем (Кормесий) в 721 г., споменатия от западните хронисти Кормесий не е той, а Кормисош и обяснява разминаването с хипотезата, че част от управлението на Лъв ІІІ съвпада с това на Кормисош (по неговата хронология) и поради тази причина те, разказвайки за Лъв ІІІ под 727 г., вписали и Кормесий (Кормисош) като негов съвременник. Това твърдение, обаче никак не се вписва в значенията на споменатия по-горе глагол "dominatur", което го прави несъстоятелно. Освен това вече отбелязахме, че Алберих под 727 и 750 г. говори за двама различни владетели, които са съименници, а по-нататък ще видим, че управлението на Кормисош най-вероятно дори частично не съвпада с това на Лъв ІІІ. Затова остава да отъждествим Кормесий от 727 г. с Твирем от Именника, когото вече отъждествихме с теофановия Кормесий и Крумесис от надписа край Мадарския конник. Същевременно това отъждествяване не противоречи на данните от Именника за относително дълго управление, макар и с надписани години. Тоест краят на управлението на Твирем (Кормесий) би трябвало да търсим след 727 г., а това вече означава, че най-вероятно имаме надписани години при повече от един владетел в периода 715-763 г. Началната година на следващия, неизвестен от другаде, освен от Именника, владетел Севар е "тох" (кокошка), която се явява и последна на Твирем (Кормесий), вероятно е 733. Така за реалното управление на Твирем (Кормесий) получаваме 18 години. Тази стойност предполага ортографична грешка при изписване буквата означаваща десетиците, вместо "ижица" е записана "како". При това тази грешка може би е допусната на много ранен етап, тъй като и трите известни днес преписа на Именника я съдържат.
От следващите четирима владетели отбелязани в Именника за двама (Севар и Винех) нямаме друга информация освен споменатата там. Кормисош е отбелязан от Алберих под 750 г. и може би е споменат от Теофан, който за Сабин пише, че "бил зет на техния някогашен господар Кормесий". Тук естествено изниква въпросът дали споменатият от Теофан Кормесий е управлявалият по-рано Твирем (Кормесий) или е Кормисош? Разказвайки за началото на властването на Телец, патриарх Никифор и Теофан Изповедник мимоходом отбелязват настъпилата династична криза в България. Техните сведения и данните от Именника позволяват да отнесем началото на кризата към управлението на Кормисош, тъй като Кормисош, Винех и Телец са от различни родове, а Теофан пише: "въстанали, избили господарите си, които произхождали от ханския род", според патриарх Никифор "убили произлизащите от една линия управници". От една страна тези известия ни показват, че тъстът или шуреят на Сабин най-вероятно е Кормисош, защото ако е по-ранния Кормесий, то това би означавало, че Сабин някак си е оцелял след чистката над рода Дуло, което влиза в противоречие с известията на двамата хронисти. От друга страна изглежда малко вероятно в условията на настъпилата династична криза и свалянето от власт на рода Дуло Кормисош да се е задържал на трона 17 години. Освен това по данните от Именника предхождащия го Севар управлява 15 години, чийто край не съвпада с началната година на Кормисош, което предполага някакъв период на междуцарствие, а то кореспондира с известията за насилственото сваляне на рода Дуло. Причините за низвержението на Дуло не са ясни. Съществува предположение, че представителите му са били привърженици на христианството и затова са отстранени от власт. Ромейските хронисти, които бихме очаквали с апломб да отразят подобен успех за Империята, мълчат по въпроса, дори когато имаме сериозни основания да предполагаме, че поне Тервел е бил формално покръстен. Може би въпросът не е във формалното христианство, а в това, че владетелите от рода Дуло приемат безропотно ромейската политическа доктрина, ставайки част от ромейското ойкумене и приемайки ролята на висши сановници. Едва ли е случайно, че през следващият век българските езически владетели започват да използват имперския "език", презентирайки се най-малкото като равни на василевса, а не като негови подчинени чрез демонстриране на титли от дворцовата йерархия. В светлината на тези разсъждения, ако се доверим на Именника за началната година на Кормисош, ще трябва да приемем, че тя отговаря на 749 г. Грешката в годините на властване би могла да се е получила поради неправилно отчитане на годините по цикловия календар при което му е надписан един пълен 12-годишен цикъл.
Следващият владетел за когото нямаме известия от другаде освен от Именника е Винех. Годината в която започва управлението му би трябвало да е 754, въпреки неясния календарен израз и надписаното му с една година властване, което би могло да се дължи на ефекта на закръглянето, или просто поради сходната ортография вместо буквата "дзело" е записана "земля". Ромейските автори не уточняват името на българския владетел участващ в събитията от втората половина на 50-те години на VІІІ век, бележещи влошаването на българо-ромейските отношения, но те би трябвало да са се разиграли именно през управлението на Винех. Никифор поставя началото на тези събития след иконоборческия събор и назначаването на Константин за патриарх на 8 август 754 г. Българите поискали от Константин V данък за построени по границата крепости, василевсът отказал да плати и те нахлули чак до Дългата стена. Според Никифор ромеите успели да ги отблъснат и ги преследвали до някъде. Обаче Теофан пише: "Те (българите - б. м.) направили големи опустошения, отвели пленници и се завърнали невредими в земите си". Различието между двамата се дължи на личните им позиции. Макар да са иконопочитатели, Никифор е по-умерен, когато се отнася до външната политика, проявявайки своего рода патриотизъм, докато Теофан не пропуска случай да подчертае пагубните дела на иконоборците. Разказът на Никифор продължава с това, че по-късно Константин V организира поход по суша и море при който успява да победи българите при Маркели, докато Теофан премълчава тази победа. Теофан датира набега на българите към Константинопол през 6247 г. по александрийската ера от сътворението на света, но Острогорски и Преображенски са установили, че авторът за определени периоди при датирането от сътворението на света изостава с една година, като 6247 попада в такъв период и следователно трябва да се коригира на 6248. Понеже Теофан използва ерата на Аниан, то годината отговаря на 25 март 756 до 24 март 757 г. Също така в началото на съобщението пише, че това е първата година от понтификата на папа Павел І, но неговото начало е на 29 май 757 г., тоест в годината следваща посочената от Теофан. Объркването може би произлиза от несъвпадението между началото на мондиалната година и началото на индикта. В случая обаче точната хронология не е от съществено значение и бихме могли да обобщим, че събитията за които разказва авторът са се случили между 754 и 757 г. В такъв случай изглежда, че успешният поход на Константин V за който говори Никифор трябва да е бил след 757 г. - "Не много след това той се отправил на поход срещу тях по море и по суша. Императорът имал почти петстотин кораба, с които пресякъл Евксинския Понт и като навлязъл в Истър, изгорил българските земи и немалък брой българи заловил в плен. А пък той самият влязъл в бой с тях при така наречената Маркели (това е най-близката крепост до България), обърнал ги в бягство и избил мнозина от тях. Поради това те отслабнали и изпратили посланици за преговори за мир, като предложили заложници от собствените си деца." Ромейската победа и мирът вероятно предопределят и отстраняването на Винех от властта.
Вече отбелязахме, че за определени периоди при датирането по мондиалната ера Теофан изостава с една година, затова 6251 г. трябва да се коригира на 6252 (760 г. от р. Хр.). Тогава: "Императорът се отправил на поход срещу България и като стигнал в теснината до Верегава, посрещнали го българите и избили много от неговите хора, между които и Лъв, патриций и стратег на тракезийците, също и другия Лъв, логотет на дрома, както и много войска. Българите взели оръжията им, а те безславно се завърнали." Патриарх Никифор тактично премълчава това поражение, а причините ги обяснихме малко по-горе. Българският владетел удържал победата би трябвало да е Телец, макар авторът да не посочва името му. Това предположение се подкрепя от Зигеберт, който под 760 г. отбелязва, че Телец властва над българите. Подкрепа може да се открие и у самия Теофан, който, разказвайки за поражението на Телец през първи индикт (763 г.), започва съобщението с бележка за появата на комета, а Халеевата е била видима именно през 760 г., той ретроспективно отразява началото на управлението на Телец, засягайки и по-ранни събития сред българите за които преди това не е споменал. У Никифор липсват ясни хронологични податки. Целият период, започващ от съобщението за междуособиците сред българите до свалянето на Сабин и преговорите с Константин V, завършва с думите: "Това станало през първия индикт.", като не е ясно дали те се отнасят до него или до следващите събития. Доколкото Теофан също ги отнася към 763 г., то най-вероятно е да хронологизират похода на Константин V след който Телец е свален от власт. Обаче Зигеберт датира похода на Константин V, свалянето на Телец и възшествието на Сабин през 762 г. В случая вероятно трябва да отдадем предпочитание на Теофан, който не само е по-близо до събитията, но и ги датира двойно - веднъж по мондиалната ера (която отбелязахме, че се нуждае от корекция чрез добавяне на една година) и втори път чрез индикт.
След убийството на Телец на власт идва Сабин, който отсъства от Именника. Обикновено се предполага, че е обречен на damnatio memoriae, заради проромейската му позиция, тъй като още с идването на власт иска мир с Империята. Както ще видим по-нататък, на същото "проклятие за забрава" би трябвало да е осъден и Паган, който също сключва мир с ромеите. Тази теза обаче не е съвсем основателна, ако само едното желание за мир е достатъчно да те обрекат на забрава, защо тогава в Именника присъства Твирем (Кормесий) или Винех? В такъв случай причината за невписването на Сабин и Паган би трябвало да е друга, а може и въобще да не е умишлена.
Болшинството съвременни изследователи приписват на властта на Сабин целия период от две години между свалянето на Телец и властването на Умор, отмествайки управлението на Паган напред във времето, като го поставят дори след Токту. Основанията за това са две. От една страна е известието на Никифор за "поставения от Савин техен вожд на име Умар", като априорно се приема, че Умор властва непосредствено след Сабин, който му предава управлението и тогава бяга. Вторият пункт в конструкцията е друго известие на Никифор, което той поставя след разказа за убийството на Токту: "А пък друг техен господар, когото наричат Кампаган, избягал във Варна и когато вече мислел, че се е спасил, бил убит от своите роби." От тук се прави извода, че за Паган няма място между Сабин и Умор, и управлението му се поставя след това на Токту. Тази хипотеза противоречи както на повествованието на Теофан, който пише: "Станал бунт, Сабин избягал в крепостта Месемврия и преминал към императора. А българите си поставили друг господар на име Паган.", така и на Зигеберт, според когото през 763 г.: "Българинът Сабин сключил договор с ромеите. Заради това той бил изгонен от своите и избягал при императора, а над българите се възцарил Паган." Този ред на властванията косвено се потвърждава и от самия Никифор, който, както отбелязахме, поставя свалянето на Сабин и преговорите на новия владетел на българите (без да е назован по име) с Константин V през първи индикт. Ако не беше Именника бихме могли да приемем, че този нов владетел е Умор, но поставянето му през 763 г. противоречи на календарния израз бележещ началото на властването му и на четиридесетте дена управление, защото Никифор изрично отбелязва, че е свален от власт през трети индикт. Всъщност сведението за "кампаган" на Никифор би трябвало да се разглежда като ретроспективно спрямо известието за Токту, то не маркира поредност на властванията, тъй като в такива случаи авторът изрично подчертава последователността на събитията, например: "Щом видели неуспеха на Телесий, българите въстанали срещу него и го убили и поставили за свой господар един от бившите първенци - неговото име било Савин." или "българите лишили от власт поставения от Савин техен вожд на име Умар, за да провъзгласят вместо нето българина Токт, брат на Ваян." Предвид това, че дори след детронирането си Сабин продължава да се меси в българската вътрешна политика, както свидетелстват двамата ромейски автори, то няма основания априорно да приемаме, че Сабин предава властта на Умор непосредствено преди да избяга, а и сам Никифор не пише нищо подобно. Напротив, той разказва за "поставения от Савин техен вожд на име Умар" след разказа за бягството на Сабин и последвалата го акция за извеждане от България на роднините му. Ако Умор действително бе непосредствен приемник на Сабин и негов поставеник, то не би имало нужда роднините на Сабин да се укриват и да се пращат специални хора да ги изведат, те просто биха го последвали, макар и по-късно. Освен това Никифор поставя сведението за Умор след разказа за българо-ромейския мир сключен в присъствието на Сабин, а според Теофан този мир е сключен при управлението на Паган, тоест очевидният ред на властванията е Телец, Сабин, Паган, Умор.
Болшинството съвременни изследователи приписват на властта на Сабин целия период от две години между свалянето на Телец и властването на Умор, отмествайки управлението на Паган напред във времето, като го поставят дори след Токту. Основанията за това са две. От една страна е известието на Никифор за "поставения от Савин техен вожд на име Умар", като априорно се приема, че Умор властва непосредствено след Сабин, който му предава управлението и тогава бяга. Вторият пункт в конструкцията е друго известие на Никифор, което той поставя след разказа за убийството на Токту: "А пък друг техен господар, когото наричат Кампаган, избягал във Варна и когато вече мислел, че се е спасил, бил убит от своите роби." От тук се прави извода, че за Паган няма място между Сабин и Умор, и управлението му се поставя след това на Токту. Тази хипотеза противоречи както на повествованието на Теофан, който пише: "Станал бунт, Сабин избягал в крепостта Месемврия и преминал към императора. А българите си поставили друг господар на име Паган.", така и на Зигеберт, според когото през 763 г.: "Българинът Сабин сключил договор с ромеите. Заради това той бил изгонен от своите и избягал при императора, а над българите се възцарил Паган." Този ред на властванията косвено се потвърждава и от самия Никифор, който, както отбелязахме, поставя свалянето на Сабин и преговорите на новия владетел на българите (без да е назован по име) с Константин V през първи индикт. Ако не беше Именника бихме могли да приемем, че този нов владетел е Умор, но поставянето му през 763 г. противоречи на календарния израз бележещ началото на властването му и на четиридесетте дена управление, защото Никифор изрично отбелязва, че е свален от власт през трети индикт. Всъщност сведението за "кампаган" на Никифор би трябвало да се разглежда като ретроспективно спрямо известието за Токту, то не маркира поредност на властванията, тъй като в такива случаи авторът изрично подчертава последователността на събитията, например: "Щом видели неуспеха на Телесий, българите въстанали срещу него и го убили и поставили за свой господар един от бившите първенци - неговото име било Савин." или "българите лишили от власт поставения от Савин техен вожд на име Умар, за да провъзгласят вместо нето българина Токт, брат на Ваян." Предвид това, че дори след детронирането си Сабин продължава да се меси в българската вътрешна политика, както свидетелстват двамата ромейски автори, то няма основания априорно да приемаме, че Сабин предава властта на Умор непосредствено преди да избяга, а и сам Никифор не пише нищо подобно. Напротив, той разказва за "поставения от Савин техен вожд на име Умар" след разказа за бягството на Сабин и последвалата го акция за извеждане от България на роднините му. Ако Умор действително бе непосредствен приемник на Сабин и негов поставеник, то не би имало нужда роднините на Сабин да се укриват и да се пращат специални хора да ги изведат, те просто биха го последвали, макар и по-късно. Освен това Никифор поставя сведението за Умор след разказа за българо-ромейския мир сключен в присъствието на Сабин, а според Теофан този мир е сключен при управлението на Паган, тоест очевидният ред на властванията е Телец, Сабин, Паган, Умор.
Москов при хронологизирането на Паган въобще не взема под внимание последователността на властванията както я дава Теофан - Телец, Сабин, Паган, а само отбелязва известието му за срещата на Паган с Константин V в присъствието на Сабин и аналогичното сведение на Никифор в което не се споменава името на Паган, очевидно, описващо същото събитие, и датирането му в първи индикт. Той, тръгвайки от погрешното хронологизиране което е направил на Сабин, априорно отхвърля както датирането в първи индикт, така и известието на Зигеберт, твърдейки, че двете съвсем точни датирания се обезсилват от недатираното и вмъкнотото между разказа за войната от трети индикт сведение за "кампаган". След като съвсем резонно е поставил началото на управлението на Токту след това на Умор Москов безоснователно го удължава и отнася края му през следващата 766 г., когато Никифор ясно поставя убийството му именно по време на похода през все същия трети индикт. Друга грешка която допуска, не само той, но и Петър Добрев, например, е отъждествяването на този поход със следващия, който е датиран от Теофан през четвърти индикт. Дори само от изложението на Никифор се вижда, че това са два отделни похода. За първия, по повод свалянето на Умор, той пише: "А пък по време на третия индиктион Константин нахлул в България ... Именно тогава и доста много селища в България били опожарени и напълно съсипани от ромеите." В пропуснатата част се разказва за причините за похода, смъртта на Токту и ретроспекцията за Паган. Умишлено я съкращаваме, за да изпъкне по-ясно сходството й с известието на Теофан за същия поход. За следващия поход Никифор разказва: "В същата тази година Константин наченал война срещу българите и заедно със своята войска наближил Българската земя и се установил на лагер при така наричания Веригавски проход. И съоръжил флот, който наброявал около две хиляди и шестстотин кораба, и изпратил на тях множество моряци и бойци от морските стратигии и други области, за да пристигнат при градовете Месемврия и Анхиало и да наближат България. И когато те вдигнали шум слисаните българи, като видели множеството конници и кораби, се обърнали към императора с предложение за мир. След като флотът се устремил към стръмните брегове на това море (защото това място няма пристанища и е много трудно за навигация), се вдигнал силен и жесток вятър, който духал срещу тях (това бил северният вятър - борей); той преобърнал кораби на стръмнините на бреговете и от многото кораби доста голям брой потънали в морето. Много развълнуван от това, императорът заповядал на командирите да хвърлят в морето мрежи, за да извадят труповете на удавилите се и да ги предадат на земята." Сведението за този поход е поставено между разкази за гонения над иконопочитателите, като вторият е датиран през август на четвърти индикт. За същите два похода Теофан повествува: "Императорът пък, като излязъл внезапно от Града и като намерил клисурите без стража поради лъжовния мир, навлязъл в България чак до Чика. И като хвърлил огън в аулите, които намерил, със страх се завърнал, без да направи нещо доблестно." Сведението е предшествано от разказа за срещата на Паган с Константин V и Сабин, а непосредствено след него е известието за следващия поход: "На 21 юни през 4 индикт императорът се вдигнал срещу българите и изпратил към Ахело 2500 хеландии, като ги снабдил с войници от всички теми. А когато тези хвърлили котва при бреговете и задухал севернякът, насмалко щели да се разрушат всички хеландии и се издавили много войници, така че императорът заповядал да опънат мрежи, за да бъдат събрани мъртъвците и да бъдат погребани. И на 17 юли той влязъл безславно в столицата." При разглеждане на последното сведение Москов допуска още една грешка в разсъжденията си. Макар да няма пряко отношение към решението да отъждестви походите и да ги отнесе към трети индикт, тук ще я отбележим като илюстрация какво се случва когато не се чете внимателно и се работи с предпоставени тези. От една страна се твърди, че за същия поход Никифор сочел трети индикт, което видяхме, че не е така, а от друга, че Теофан изостава в датирането с една година, което означава, че походът би трябвало да е през пети индикт. Последното съвсем не е така. Теофан изостава с една година само при датиране по мондиалната ера, но не и при индиктите. Например мондиалната година под която пише за този поход е 6257, която отговаря на грегорианската 25 март 765 - 24 март 766 г., а четвърти индикт на 1 септември 765 - 31 август 766 г. Според Москов Теофан се е заблудил защото мондиалната година частично съвпада както с трети, така и с четвърти индикт, което формално е вярно, макар авторът погрешно да отнася началото на мондиалната година през януари, а не през март, както е по ерата на Аниан. И всичко щеше да е така, ако не знаехме, че изоставането е именно при мондиалната година и че става дума за два отделни похода през трети и четвърти индикт, а в този случай, след корекцията датата на похода съвпада както с мондиалната година, така и с индикта и грешката не е у Теофан. Старите автори не казват нищо за това кой е наследил Токту. Следващият известен български владетел е Телериг, а най-ранната дата за него е у Зигеберт, който го споменава под 770 г.
В заключение може би отново трябва да подчертаем, че сам по себе си Именникът е ненадежден извор. Това се потвърждава от изследователите придаващи му "водещо значение". На практика всеки от тях хронологизира владетелите споменати в него по свой начин. Трудът на Москов е ценен с обзора който прави върху всички мнения и опита да наложи единна хронология, но и след него още има автори, които отразяват годините на властване така както ги установява Златарски. Ценността на Именника проличава при съпоставката му с другите извори. От нея видяхме, че той действително е коректен извор, макар да не му липсват недостатъци. Но когато му придадем самостоятелно "водещо значение", недостатъците излизат на преден план.
Използвана литература:
Бешевлиев, Веселин, Първобългарски надписи, Изд. на БАН, С., 1979 г.
Добрев, Петър, Царственик на българското достолепие, ИК "Иван Вазов", С., 1998 г.
Игнатов, Веселин, 100 мита от българската история, том І, изд. "millenium", София, 2007 г.
Москов, Моско, Именник на българските ханове (ново тълкуване), Изд. "Петър Берон", С., 1988 г.
Гръцки извори за българската история, том ІІІ, съст. Иван Дуйчев, Цанкова-Петкова, Тъпкова-Заимова, Йончев, Тивчев, Изд. на БАН, С., 1960 г.
Латински извори за българската история, том ІІІ, съст. М. Войнов, Дуйчев, Лишев, Примов, Изд. на БАН, С., 1965 г.
Латински извори за българската история, том ІV, съст. М. Войнов, Гюзелев, Дуйчев, Лишев, Петрова, Примов, Изд. на БАН, С., 1981 г.
Интернет източници:
