В интернет пространството циркулира една статия на Пламен Павлов с която той защитава хипотезата, че търновските царе от втората половина на ХІV век са притежавали власт отвъд Дунав, разпореждайки се с митническите приходи на чужда земя. Цялата конструкция се опира на една грамота на влашкия воевода Йоан Радул и споменаването в нея на някой си Александър с титлата "цар". Още в миналото споменатият "цар Александър" е навял у изследователите асоциации с българския владетел. Доколкото обаче по времето на първия воевода с името Радул (1377- ок. 1383 г.) българският цар Александър вече е покойник, се предполага, че е станала някаква необяснима грешка и вместо името на титулярния по това време български цар Шишман е изписано името на баща му. Тази интерпретация е направена от Иречек, след него я поддържа Милетич, а виждаме, че и повече от век по-късно за нея се застъпва и Павлов.
Срещу това четене могат да се приведат редица аргументи, като тук няма да се спираме на подробен преглед на историческите събития и факти, показващи че от средата на ХІІІ век нататък българската власт отвъд Дунав се простира най-много до крайбрежните градове, а ще разгледаме конкретния документ. Още един от ранните издатели на грамотата Йоан Богдан я приписва не на Радул І, а на следващия влашки владетел с това име, който управлява през 1421 и 1424-1427 г., известен и с прозвището Празноглави. Митницата в Рукер за пръв път се споменава в грамота на Мирчо Стари от 1413 г., а преди това е била в Къмполунг както знаем от грамота на Владислав Влайку от 1368 г. От контекста на грамотата е ясно, че споменатият "цар Александър" е митнически началник и в никакъв случай не е български владетел чиито митничари събират мито за влашкия воевода. Също така, ако българския владетел е разполагал с власт отвъд Дунав дотолкова, че да лишава влашкия воевода от митнически приходи, последният едва ли би рискувал да го разгневи като директно му нареди да озаптява алчността на служителите си, както е в грамотата: "който ти е митничар в Рукер, да му наредиш да взема мито, както е закона" и да отправя заплахи за наказания. Не е ясно дали обръщението "царю" към Александър е с титла, тоест дали е съкращение, или не, но то би могло да е съкращение от "царинар" - митнически служител. И днес на сърбо-хърватски "царина" е митница. Не е изключено с унгаризма "вамеш" (митничар) в грамотата да се означават редовите служители, а славянския термин да се употребява за началника им както личи от контекста.
Самата грамота в оригинал и превод гласи:
"Іѡанъ Rадѹлъ, великы̀и воивода и самодръжавни господинь въсеи земли оугровлахы̀скои, дават господство ми сїе ѡризмо господства ми пръгарем Брашевским и Ражновцем и въсеи земли Бръсѣнскои, іако що имъ ест сътворило господство ми хрисовѹл и закони, що сѧ имале ѿ прѣродїтелеи господства ми, такождере да имъ сѧ ѹзимат и при господствѣ ми. Тѡго радї, царю Алеѯандре, варе ктȍ ти ест вамеш въ Рѹокеръ, да мѹ запрѣтиш да ѹзимат вамѫ, що ест закон. А инако да не смѣетъ ѹчинит. И кои либо щет битъ вамеш под Дѫбовнцѫ, и тои та(ко)ждере да имъ ѹзимат. Понеже ктȍ сѧ би покѹсил, да имъ възмет прѣзь закон, и̏мат прїѫти велико зло и ѡргїѫ ѿ господства ми. А ино нѣст по ѡризмѹ господства."
"Йоан Радул, велик войвода и самодържавен господар на цялата угровлашка земя, дава господството ми тази повеля на общинарите Брашовски и на Ръжновци и на цялата Бръсненска област, че властта ми е разпоредила: хрисовула и законите, както са имали от прародителите ми, по същия начин да им се взема и при господството ми. Затова царю Александре, който ти е митничар в Рукер, да му наредиш да взема мито, както е закона. Друго да не смее да прави. И които и да бъдат митничари при Дъбовница и те по същия начин да им вземат. Понеже който се изкуши да им взема извън закона, ще получи голямо зло и наказание от властта ми. Другото не е по повелята на господството ми."
Използвана литература:
Ракова, Снежана, "Търговията на Брашов с градовете по брега на Дунава (кр. ХІV-ХV в.). Пътят от север на юг през Дунава" в Medievaliа кн. 5, 2012 г.
Интернет ресурси:
Няма коментари:
Публикуване на коментар