Деспина кира Евдокия - историографският спор за съдбата на една трапезундска принцеса

"Този Емануил доведе овдовялата дъщеря на императора на Колхида, която беше женена за турския хегемон Тезетин, отличаваща се с красота. И когато той я доведе от Колхида във Византий, императорът, неговият баща, виждайки я и считайки, че тя по красота превъзхожда много жени и е надарена с всичко останало, което и съответствало на действителността, сам се оженил за нея, отнемайки я от сина си."
Лаоник Халкокондил

В средата на ХХ век историографският наратив за съдбата на трапезундската принцеса Евдокия, основаващ се на едно известие от хрониката на Лаоник Халкокондил, е подложен на съмнение от В. Лоран и Р. Льонерц. Днес мнението на Льонерц е господстващо в българската историография, като към него се придържат Хр. Матанов и Пл. Павлов например.
Пръв Лоран в публикация от 1955 г. изказва съмнение относно достоверността известието на Халкокондил, основавайки се на сведение от неиздаван ръкопис от който става ясно, че Елена Кантакузина е надживяла съпруга си Йоан V и е починала в края на 1396 г. Възможността съпрузите да са се развели въобще не се разглежда, априорно приемайки липсата на писмени сведения за това като доказателство, че развод не е имало и Евдокия не е била съпруга на Йоан V, а негова любовница. Тази трактовка поражда повече въпроси от колкото решава, единствено заради предположението, че щом няма сведения за развод на Йоан V, то той априорно не се е развел. Две години след публикацията на Лоран, Льонерц опитва да отговори на някои от тези въпроси. Според него в известието на Халкокондил все пак има някаква истина, твърдейки, че Халкокондил не е разбрал правилно мястото от Георги Сфранцес, където се казва: "... деспина кира Евдокия била отначало омъжена за тюрк, владетел на малка и незначителна местност, и имала от него деца, нея взел за жена твоят дядо." Тъй като Сфранцес се обръща към Константин ХІ, то дядото за когото става въпрос може да е не Йоан V, а дядо му по майка - Константин Драгаш. Хипотезата на Льонерц също поражда въпроси. В опит да я обоснове той убедително доказва зависимостта на Голямата хроника на Сфранцес от труда на Халкокондил, но проблемът тук е, че обратна зависимост на Халкокондил от Сфранцес не е регистрирана. Освен това Евдокия е титулована "деспина" от Сфранцес и Михаил Панарет. Льонерц настоява, че тази титла е защото тя е дъщеря на трапезундския император Алексий ІІІ. Той, обаче, пропуска, че в Трапезунд право на титлата "деспина" имат само майката и съпругата на императора. Наистина има прецеденти, когато трапезундски принцеси са титуловани "деспина", но това се дължи на царственото положение на съпрузите им. Показателно в това отношение е използването от Панарет на титула спрямо Евдокия. Той я титулова така едва след завръщането й от Константинопол през септември 1395 г. Освен това няма никакви сведения за пребиваване на Евдокия в Кюстендилско, което не се явява категорично доказателство, но в контекста на вече приведените аргументи срещу хипотезата на Льонерц го прави много вероятно.
В крайна сметка нека погледнем какво знаем за Евдокия. Още в началото на 60-те години на ХІV век между Трапезунд и Константинопол е постигната договореност за брак между неизвестна по име дъщеря на Алексий ІІІ и бъдещия император Мануил ІІ. Дали тази дъщеря на Алексий ІІІ е Евдокия не е много сигурно, но изглежда вероятно. Във всеки случай до реализация така и не се стига, а Алексий ІІІ предпочита да заздрави връзките си с номадстващите съседи. Показателно е, че паралелно с преговорите в Константинопол преговори за брачен съюз се водят и с бъдещия съпруг на Евдокия емира на Лимния Тадж ад-дин (Таджедин, Тезетин). На 8 октомври 1379 г. този съюз става факт, а на 24 октомври 1386 г. Тадж ад-дин е убит в бой. Едва след това, вероятно в края на 1388 или началото на 1389 г., Евдокия се озовава в Константинопол по сведението на Халкокондил и се омъжва за Йоан V, който скоро след това, 16 февруари 1391 г., умира. На 4 септември 1395 г. тя се връща в Трапезунд, водейки невести за новия император Мануил ІІІ и сина му Алексей, съответно Ана Филантропина и Теодора Кантакузина (племенница на Йоан Кантакузин). Това е последното сведение за живота на Евдокия, което още веднъж косвено показва, че тя не е била съпруга на Константин Драгаш, тъй като по това време би трябвало да е в траур, а не да пътува за предстоящи сватби.
Съдбата на Евдокия разкрива интересни моменти от отношенията между Трапезунд и Константинопол и позволява да се видят някои от политическите мотиви зад тези отношения, които неизменно се пресичат с "голямата" политика в черноморския регион.



Използвана литература:
Сергей Карпов "Трапезунд и Константинополь в ХІV в." във Византийский временник, том 36 (61), изд. "Наука", Москва, 1974 г.
Сказкин, С. Д.; История Византии, том 3; Изд. "Наука"; Москва, 1967 г.

Интернет ресурси:
http://www.promacedonia.org/hm2/hm_4_2.html
https://www.vostlit.info/Texts/rus2/Sfrandzi_2/frametext.htm
https://www.vostlit.info/Texts/rus/Panaret/frametext.htm