След Освобождението Юсеин Бошнак е разпитван поне два пъти по въпроса за арестуването на Левски. Веднъж още през 1878 г. от Иван Драсов, Димитър Пъшков и Марин Поплуканов и втори път от даскал Пано Рогозаров и Стоян Куюмджията. Вторият разговор с него не дава никакви нови данни. Според записаното от д-р Стоянов двамата питали за поп Кръстю, тоест можем да предполагаме, че са го насочвали към желания от тях отговор. Юсеин Бошнак им отговорил с турската поговорка: "На умряла овца нож не се вади" и добавил: "Вие добре знаете, че е поп Кръстю, защо ме още питате?" Даскалът рекъл, че знаят, но искат по-добре да се уверят. Какво е искал да каже Юсеин Бошнак с поговорката не е много ясно, но може би към това време поп Кръстю вече е бил починал, а в този случай можем да предполагаме, че разговорът е воден след 1881 г. Ще отбележим, че след Освобождението Пано Рогозаров е член на окръжния съвет в Ловеч заедно с Пъшков и участва в имотните машинации на последния, а Стоян Куюмджията е служител в общината. Пред Кацев-Бурски Куюмджията описва същия разговор, като твърди, че Юсеин Бошнак само им казал споменатата поговорка, а за поп Кръстю не е казвал, че е предател.
За нас интерес представляват спомените за първия разговор с Юсеин Бошнак. Три са на Пъшков - един от бележките му и разказаното от него пред Димитър Страшимиров и д-р Стоянов, и писмо на Иван Драсов до доктора. Веднага се набиват на очи две особености. В спомените на Пъшков за годината на разговора погрешно се сочи 1877 г. (пред д-р Стоянов е посочил правилната 1878 г.) и че е извършен веднага, обаче Драсов пише, че, когато посрещнали завръщащите се бежанци, щом ги видял Юсеин Бошнак се уплашил, защото по-рано ги преследвал, и без още да са го питали нещо започнал да се оправдава, че само е изпълнявал служебния си дълг (във връзка със Софийското приключение той арестува Пъшков). Когато му казали, че искат да го питат за задържането на Левски, той им отвърнал, че ще ги намери след като се настани. Неизвестно какъв период е изминал, но Юсеин Бошнак сам отишъл при тримата. Дали през този период бившето заптие е узнало за обвиненията на Поплуканови и близкия до тях Пъшков срещу поп Кръстю може би никога няма да узнаем, но враждата между тях датира още преди Освобождението и е възможно да му е била известа и просто е искал малко време да обмисли как да се държи и отговаря пред тях. По негови думи Драсов пише за всекидневното ходене на поп Кръстю в конака при юзбашията, дошъл късно една вечер и след като си тръгнал, юзбашията повикал Юсеин Бошнак, заповядал му да събере потеря и да загради Къкринското ханче, където щял да нощува Левски и да го уловят жив. Интересното тук е, че Юсеин Бошнак изрично подчертава, че не знае за какво са говорили поп Кръстю и юзбашията, тоест не го обвинява директно, че е предател. От другаде знаем, че всекидневното ходене на попа в конака е използвано като аргумент, че е предател. Величка Поплуканова изключително набляга на този момент. Макар да предизвиква подозрения подобно поведение може да намери просто обяснение, на попа вероятно е била наложена мярка за неотклонение след арестуването и освобождаването му. Ако беше предател и шпионин, както твърдят Поплуканови, едва ли щеше явно да ходи в конака, показвайки на всички, че сътрудничи на властите. В спомените на Пъшков има някои разлики. Пред Страшимиров казва, че юзбашията повикал Юсеин Бошнак и го пратил при каймакамина, а в бележките си пише, че чаушът е повикан от каймакамина. Тук следва да се запитаме дали двете висшестоящи длъжностни лица лично са го потърсили или са изпратили някой друг? Във всеки случай Юсеин Бошнак не казва нищо за това, както и къде се е намирал, обаче думите му косвено навеждат на мисълта, че не е бил в конака, когато са го повикали. По същественото противоречие между спомените на Пъшков и Иван Драсов е, че първият изрично обвинява поп Кръстю в предателство, твърдейки, че Юсеин Бошнак чул разговор между бейовете от идаре меджлиси (общинския съвет), че поп Кръстю казал на каймакама за Къкрина. Ако се доверим на Драсов за късния час, следва да се запитаме нямат ли си друга работа бейовете освен да висят по нощите в конака, да клюкарстват, и то пред някакъв си чауш, който пък, сякаш не му е разпоредено да събере потеря, се спрял да ги подслушва. Пред д-р Стоянов Пъшков без да разправя басни за среднощното заседание на идаре меджлиси предава думите на Юсеин Бошнак така: "поп Кръстю обадил това на каймакамина".
Очевидната тенденциозност на Пъшков и противоречията, както между собствените му показания, така и с писмото на Драсов, навеждат на извода, че що се касае до разказаното от Юсеин Бошнак, Драсов е по-достоверния източник.
