"През месец октомври, 5 индикт 6860 година, дойде флотата на генуезците, 60 катърги. Пътьом те превзеха Хераклея и я опустошиха. Когато дойдоха в Цариград, отделиха няколко катърги и превзеха Созопол и го разграбиха. Те извършиха и други немалко щети"
Кратка хроника от XIV в.
"За дрехи за тримата пратеници, които ще бъдат проводени при императора на Загора..."
"Също за една копринена пелерина отвън с кожи и за един кожен кожух и една кадифена шапка с кожи взети от онзи Тома де Магнери за една от жените на пратениците от Загора..."
Счетоводна книга на генуезката "Военна служба"
Дори и след края на гражданската война геополитическия възел на Балканите си остава все така оплетен. През 1347 г. българският цар подписва търговско споразумение с Венеция, което е деликатен намек на двете страни към Душан, че може да минат и без него в противопоставянето на Унгария, което към момента не изглежда трудно, имайки предвид, че крал Лайош е ангажиран в конфликт с неаполитанските си роднини. Междувременно още през пролетта на същата година генуезците безуспешно опитват да измъкнат Йоан V от хватката на Кантакузин, а нито българския цар, нито Венеция имат интерес от продължаване на междуособицата, тъй като това само би укрепило позициите на Генуа и Сърбия. В този контекст вероятно трябва да се постави забраната на Душан за износ на оръжие от Дубровник към съседните му страни от 1349 г. и венецианско-ромейския договор от ноември същата година. Същевременно около 95% от сръбските грошове на територията на Добруджанското деспотство са емисии от края на 40-те и началото на 50-те години като липсва най-късната душанова емисия, което ни дава основание да предполагаме, че в борбата за власт по това време сръбската държава е изиграла определена роля за еманципирането на Добруджа като противовес на Търново. Процес, който започнал в средата на 20-те години на XIV в., когато за пръв път добруджанското владение преминава за кратко в диоцеза на патриаршията в Константинопол, като това положение окончателно се утвърждава от 1340 г. насетне при варненския митрополит Методий II (1340-1347 г.). Г. Атанасов свързва възхода на владението с падането от власт на фамилията Тертер и новите господари в Търново Шишманите.
През 1350 г. ескалацията на напрежението между Венеция и Генуа достига връхната си точка и скоро прераства в открита война. През септември генуезците конфискуват венециански кораб навлязъл в Азовско море без тяхно разрешение. В отговор Венеция атакува край Евбея генуезки флот, пътуващ към Галата и Кафа. През октомври Венеция уведомява Папството, че няма да може да участва в подновената Свещена лига за защитата на Смирна от аспирациите на Хъзър Айдъноглу, който наследява Умур след смъртта му през 1348 г. Айдънският владетел умело се възползва от противоречията в Лигата и към 1351-1353 г. сключва сепаративни договори с Генуа, Венеция и хоспиталиерите.
Когато през декември 1350 г. Кантакузин се връща от Солун в Константинопол, заварва български пратеници, които го критикуват за това, че позволява на османските си съюзници да опустошават страната им. По рано през същата година в кампанията на Кантакузин срещу Сърбия, която започва през септември, участват 20 000 османлии водени от Сюлейман син на Орхан. В спомените си императорът разказва, че скоро те поели по обратния път, тъй като Сюлейман получил вест от баща си, чиито владения били нападнати от неназован противник. Пътьом обаче преминали през брод на Марица и отвлекли богата плячка от земите на българския цар. В отговор Кантакузин изпраща пратеници в Търново, които заявяват, че няма как да попречат на турците, освен ако българите не се съгласят да изхранват екипажите на катъргите патрулиращи в Проливите. Българския цар не е толкова глупав да се съгласи на съюз при който няма гаранции или средство за контрол, че другата страна ще изпълнява задълженията си. Въпреки това готвеното съглашение е широко прокламирано. Така то стига до ушите на Душан, който пред опасността от българо-ромейска коалиция е принуден на отстъпки към българския цар, вероятно прекратявайки подкрепата си за Карвуна, като в същото време поема моралния негатив за проваления съюз с уж антитурска насоченост и прави евентуално сърбо-ромейско съглашение невъзможно (приблизително по това време, с оглед на противопоставянето с Генуа, Венеция предлага на сръбския цар да посредничи за урегулиране на отношенията му с Константинопол).
Поставен в практическа изолация и заобиколен от врагове Душан търси съюз с османците, предлагайки дъщеря си за съпруга на сина на Орхан. По пътя към Сърбия пратениците носещи дарове и отговора на османския владетел са нападнати и избити от зетя на Кантакузин по дъщеря, сина на Конт, което неизбежно влече след себе рязко влошаване на османо-ромейските отношения и нарежда Орхан сред враговете на Империята. Междувременно през май 1351 г. венециански флот от 22 галери начело с Николо Пизани обсажда Галата. Генуезците, подозирайки василевса в съпричастност, обстрелват Константинопол, което го подтиква да се включи в редовете на венецианско-арагонския съюз. През есента на 1351 г. голям генуезки флот в състав 60 галери начело с Паганино Дория навлиза в Проливите и Черно море. Нуждата от продоволствие заставя генуезкия адмирал да влезе в преговори с "императора на Загора" и османците за доставяне на сухари. Ние не разполагаме с конкретни данни за хода на преговорите, но знаем какви са резултатите от тях. Генуезците получават необходимите припаси за изхранване на огромния им флот, българите - южните черноморски градове Ахтопол, Василико, Урдовиза, Созопол (завладяни от Генуа в края на 1351 г.), а османците възможност да грабят в Тракия, където, по думите на Григора, безуспешно опитали да наложат властта си, като при това опустошавали и българските предели. Анализирайки политическата ситуация през периода можем да предположим какви са мотивите на българския цар за заиграването му с Генуа. По всяка вероятност той се е стремил към промяна политиката на Венеция да посредничи за помиряването на сърби и ромеи, както и да осуети по нататъшно сближаване между Венеция и Сърбия (въпреки отказа на Венеция да съдейства на Душан за превземането на Константинопол, сръбският цар не се отказва от замислите си и на 10 май 1351 г. негови пратеници заминават за републиката на Св. Марко за нови преговори по въпроса). През зимата на 1351/2 г. Кантакузин изпраща четири посолства при Орхан в опитите си да попречи на османо-генуезкия съюз. Вероятно точно през пролетта на 1352 г. османлиите превземат малката крепост Цимпе на Галиполския полуостров и пак според Григора изпратили плячката си в Азия, но самите те останали в Тракия, а това вероятно е сложило край и на българо-генуезкото сътрудничество. Опитите на Кантакузин за построяване на собствен флот решително са парирани от генуезците и на 6 май той е принуден да сключи мир с тях и вероятно да поднови съюзническите отношения с османлиите, които вече са се настанили на Балканския полуостров, но никой не е предполагал, че ще е завинаги и че само след век ще станат господари на Града. На 4 октомври 1352 г. венециански флот начело с Марино Фалиеро акостира в Никопол, където Йоан Александър писмено препотвърждава ангажамента си към Републиката на Сан Марко от 1347 г. Самата война между Венеция е Генуа ще приключи три години по-късно на 1 юни 1355 г. без явен победител.
Библиография:
Атанасов, Георги, Добруджанското деспотство, изд. "Фабер", Велико Търново, 2009 г.
Божилов, Иван, Асеневци (1186-1460) генеалогия и просопография, изд. на БАН "Марин Дринов", София, 1994 г.
Божилов, Иван, В. Гюзелев, История на България в три тома, том І, ИК "Анубис", София, 1999 г.
Гръцки извори за българската история, т. X, съст. Войнов, Тъпкова-Заимова, Йончев, Батаклиев, изд. на БАН, София, 1980 г.
Гръцки извори за българската история, т. XI, съст. Войнов, Тъпкова-Заимова, Йончев, изд. на БАН, София, 1983 г.
Острогорски, Георгий; История на Византийската държава; изд. "Прозорец"; София; 1998 г.
Радић, Радивој; Време Јована V Палеолога (1332-1391); Византолошки институт; Београд, 1993 г.
Сказкин, С. Д.; История Византии, том 3; Изд. "Наука"; Москва, 1967 г.
Интернет ресурси:
https://www.istorianasveta.eu/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B5/%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0/459-%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F-1300-1481.html?start=2
