През изминалата година се навършиха 40 години от издаването на библията на българския антикомунизъм. Някак странно кръглата годишнина мина незабелязано дори от пещерните антикомунисти, които иначе са много гласовити. Дали пък причината за това не е, че книгата е издадена от онзи режим така обилно оплюван от тях? Дали пък чрез нея не виждат корените си, тясно свързващи ги със същия този режим?
По същество "Фашизмът" на Желев представлява идеологическа диверсия срещу комунизма, мимикрирайки под претенциите за научност и използване на марксистка методология. Чрез редица логически подмени и внимателно подбрани цитати той подвежда читателя към необходимия му извод. Мнозинството, което няма необходимите познания и склонност към рефлексия, съвсем естествено се поддава на манипулацията.
Какво ни предлага Желев? На първо място твърди, че няма "единна теория за фашизма", привеждайки като доказателство множеството изследвания, които според него акцентират на един или друг аспект на фашистката идеология. Тук авторът много удобно пропуска факта, че акцентът върху различните аспекти се дължи на изцяло класовите и идеологическите позиции на конкретните изследователи, които също като него целят да подведат към определени изводи. Не е случайно, че основният удар на Желев е насочен не срещу определенията на цитираните от него Чърчил и Стурцо, а конкретно срещу марксисткото определение формулирано от Георги Димитров по време на VІІ конгрес на Коминтерна. Авторът прави няколко ловки логически подмени, които от една страна целят обезценяване на марксисткото определение, а от друга да наведат на мисълта, че цитираните Чърчил и Стурцо са съвсем прави в заявленията си, а от там и до извода не само за равнозначност на фашизъм и социализъм (респ. комунизъм), но и нещо повече, че социализмът е по-развит фашизъм. На първо място, използвайки Ленин и работата му "Империализмът като висш стадий на капитализма", Желев логически невярно подменя в определението на Димитров "финансовия капитал" с "монополите и държавата", "държавния капитализъм", поставяйки знак на равенство между обобществената собственост при социализма (която се крие под понятието "държавен капитализъм", както го разбират много от критиците на социалистическия строй) и частнособственическите интереси зад монополите и финансовия капитал. След това, изваждайки от определението думите за "открита терористична диктатурата на най-реакционните, най-шовинистичните и най-империалистическите елементи" твърди, че то може да бъде отнесено към коя да е капиталистическа държава, което просто не е вярно, тъй като в много от тях дори властта да принадлежи на финансовия капитал има демократични институти, тоест не са налице така удобно извадените от определението прилагателни към финансовия капитал. Веднъж вече удобно пренебрегнати тези прилагателни, също толкова удобно, са заменени с думичката "диктатура", което е съвсем прозрачен намек за една друга диктатура и слагането на равенство между двете. Макар да мимикрира под формата на марксистки анализ, авторът удобно пропуска същностните различия между диктатурата на финансовия капитал и диктатурата на пролетарията - техния класов характер. Освен това пренебрегва и факта, че под "диктатура" в марксистко-ленинската литература се разбира властта на дадена класа, а не неприкрит терор, шовинизъм и ненавист. Друго понятие с което оперира авторът е "тоталитаризъм". То е иманентно присъщо на всички изследователи, стремящи се да поставен знак на равенство между социалистическите и фашистките държави. Разказвайки ни за "базиса" и "надстройката", използвайки концепцията за тоталитаризма, Желев навежда на мисълта, че социалистическите държави са много по-тоталитарни от фашистките, тъй като контролират изцяло средствата за производство, а не само надстройката, политическата власт, както е според него при фашизма. Тук вече, или Желев се прави на идиот, или нас прави на идиоти. Неслучайно Димитров определя фашизма като власт на финансовия капитал, тоест именно онази част на базиса, която го контролира, а не някаква абстракция съществуваща сама по себе си в надстройката, както твърди печалния философ. Именно защото властта не съществува сама по себе си, дядо Маркс е извлякъл съответните поуки от краха на Парижката комуна, потвърждаващи по-ранните му разсъждения, в които препоръчва на пролетариите наред с политическата власт да експроприират и икономическата.
Така чрез подмени на понятията, удобно подбрани акцентирани цитати, пренебрегването на класовия характер и липсата анализ на фашизма от марксистки позиции, въпреки заявките за обратното, авторът ни е насочил към правилните изводи. Социалистическият строй и комунизмът са по-лоши от фашизма, икономическата свобода е равнозначна на лична и политическа свобода, като под свобода тук се разбира либералното й тълкуване основано на субективния фактор, а не обективното разбиране на процесите и явленията в света, тоест хегелианското определение за свобода.
https://chitanka.info/text/16259-fashizmyt/2#textstart
По същество "Фашизмът" на Желев представлява идеологическа диверсия срещу комунизма, мимикрирайки под претенциите за научност и използване на марксистка методология. Чрез редица логически подмени и внимателно подбрани цитати той подвежда читателя към необходимия му извод. Мнозинството, което няма необходимите познания и склонност към рефлексия, съвсем естествено се поддава на манипулацията.
Какво ни предлага Желев? На първо място твърди, че няма "единна теория за фашизма", привеждайки като доказателство множеството изследвания, които според него акцентират на един или друг аспект на фашистката идеология. Тук авторът много удобно пропуска факта, че акцентът върху различните аспекти се дължи на изцяло класовите и идеологическите позиции на конкретните изследователи, които също като него целят да подведат към определени изводи. Не е случайно, че основният удар на Желев е насочен не срещу определенията на цитираните от него Чърчил и Стурцо, а конкретно срещу марксисткото определение формулирано от Георги Димитров по време на VІІ конгрес на Коминтерна. Авторът прави няколко ловки логически подмени, които от една страна целят обезценяване на марксисткото определение, а от друга да наведат на мисълта, че цитираните Чърчил и Стурцо са съвсем прави в заявленията си, а от там и до извода не само за равнозначност на фашизъм и социализъм (респ. комунизъм), но и нещо повече, че социализмът е по-развит фашизъм. На първо място, използвайки Ленин и работата му "Империализмът като висш стадий на капитализма", Желев логически невярно подменя в определението на Димитров "финансовия капитал" с "монополите и държавата", "държавния капитализъм", поставяйки знак на равенство между обобществената собственост при социализма (която се крие под понятието "държавен капитализъм", както го разбират много от критиците на социалистическия строй) и частнособственическите интереси зад монополите и финансовия капитал. След това, изваждайки от определението думите за "открита терористична диктатурата на най-реакционните, най-шовинистичните и най-империалистическите елементи" твърди, че то може да бъде отнесено към коя да е капиталистическа държава, което просто не е вярно, тъй като в много от тях дори властта да принадлежи на финансовия капитал има демократични институти, тоест не са налице така удобно извадените от определението прилагателни към финансовия капитал. Веднъж вече удобно пренебрегнати тези прилагателни, също толкова удобно, са заменени с думичката "диктатура", което е съвсем прозрачен намек за една друга диктатура и слагането на равенство между двете. Макар да мимикрира под формата на марксистки анализ, авторът удобно пропуска същностните различия между диктатурата на финансовия капитал и диктатурата на пролетарията - техния класов характер. Освен това пренебрегва и факта, че под "диктатура" в марксистко-ленинската литература се разбира властта на дадена класа, а не неприкрит терор, шовинизъм и ненавист. Друго понятие с което оперира авторът е "тоталитаризъм". То е иманентно присъщо на всички изследователи, стремящи се да поставен знак на равенство между социалистическите и фашистките държави. Разказвайки ни за "базиса" и "надстройката", използвайки концепцията за тоталитаризма, Желев навежда на мисълта, че социалистическите държави са много по-тоталитарни от фашистките, тъй като контролират изцяло средствата за производство, а не само надстройката, политическата власт, както е според него при фашизма. Тук вече, или Желев се прави на идиот, или нас прави на идиоти. Неслучайно Димитров определя фашизма като власт на финансовия капитал, тоест именно онази част на базиса, която го контролира, а не някаква абстракция съществуваща сама по себе си в надстройката, както твърди печалния философ. Именно защото властта не съществува сама по себе си, дядо Маркс е извлякъл съответните поуки от краха на Парижката комуна, потвърждаващи по-ранните му разсъждения, в които препоръчва на пролетариите наред с политическата власт да експроприират и икономическата.
Така чрез подмени на понятията, удобно подбрани акцентирани цитати, пренебрегването на класовия характер и липсата анализ на фашизма от марксистки позиции, въпреки заявките за обратното, авторът ни е насочил към правилните изводи. Социалистическият строй и комунизмът са по-лоши от фашизма, икономическата свобода е равнозначна на лична и политическа свобода, като под свобода тук се разбира либералното й тълкуване основано на субективния фактор, а не обективното разбиране на процесите и явленията в света, тоест хегелианското определение за свобода.
https://chitanka.info/text/16259-fashizmyt/2#textstart
