В сборника с есета на авторите Дейвид Гудинг (филолог) и Джон Ленокс (математик) ни е представено и заглавието "Образът на Иисус не е измислен". Вместо да предложат доказателства и аргументи в полза на хипотетичното реално съществуване на Исус в историческия контекст на Близкия изток от първи век, авторите доказват, че е историческа личност, допускайки възможността да е измислица и довеждайки я до абсурд с редица неверни умозаключения.
Според тях, ако образът на Исус от Галилея е литературен, то той е придобил световна слава, а това прави създателите му, авторите на евангелията, литературни гении и питат реторично възможно ли е четирима обикновени човека, според тях рибар, лекар, бирник и някакъв младеж, да са такива едновременно? Така поставен въпросът съдържа в себе си редица грешни предпоставки. На първо място - не е необходимо литературен образ с широка известност да е плод на литературен гений. Редица митологични образи са световно известни, но това не ги прави по-реални, освен в случаите на много болни съзнания. Или да вземем например Червената шапчица. За създаването на митологичен образ не е необходимо човек да е литературен гений, достатъчна е богатата фантазия и авторите на евангелията я демонстрират. Чрез твърдението си, че евангелистите са хората за които ги представя христианската патристика и, че са писали евангелията едва ли не едновременно, авторите на есето влизат в остро противоречие със съвременната библеистика. Евангелистите не само не са писали едновременно, но и между творбите им има десетилетия разлика, писани са в различни географски региони и на всичкото отгоре преписват един от друг. По тази логика Червената шапчица си е съвсем реален персонаж, защото от времето на Шарл Перо историята е преразказвана многократно и е световно известна.
По-нататък авторите твърдят, че художествените образи си оставали само такива, докато образът на Исус бил възприеман от много хора като реален, което означава, че ако е измислен, то авторите му са постигнали литературен връх, което е пълен нонсенс. Много хора в съвременния ни технологичен и, белким, научен свят, вярват, че Земята е плоска или в НЛО, като проявление на извънземен разум. Но тяхната вяра, нито ще направи Земята по-плоска, нито ще направи извънземните по-реални. Трябва ли по тази логика да приемем Самуел Роуботъм, първият, който през ХІХ в. се заема да доказва, че Земята е плоска, за литературен гений? Или, ако не е литературен гений, означава ли това, че е прав?
Есето достига до ужасяваща с цинизма си лицемерна кулминация: "Хората в днешно време не умират за Сократ. Те обаче умират за Иисус от Новия Завет! Защото той не е литературна или религиозна измислица, създадена от авторите на евангелията." Хората днес умират и заради Аллах и защото вярват, че живеят в матрицата (едноименните филми на братя/сестри Уашовски вдъхновяват не едно убийство). Тук бихме могли да се отплеснем към изначалния въпрос за кокошката и яйцето в посока на това дали изкуството копира живота или обратното, но той е отделна тема. И, да, хората умират за Исус именно защото е религиозна измислица. Но пък, ако се позовем на друго есе от същия сборник, където невярващите в религиозните брътвежи са сравнени с кучета, то излиза, че са унтерменшени (подчовеци). Ето това се опитват да преподават господата Гудинг и Ленокс.
