събота, 12 април 2025 г.

Как антисъветизмът преименува Стаханов

Българската секция на Уикипедия продължава да поразява с антисъветизма (което едва ли следва да ни учудва предвид, течащата фашизация на обществото). След статията за съвместния парад на Вермахта и РККА, основана на ограничен кръг източников материал, вторичен спрямо основните извори, които са отдавна известни и публикувани, в статията за Стаханов утвърдително се тиражира антисъветската басня, че бил преименуван от Андрей на Алексей, защото в "Правда" объркали името му.
Такива грешки, трябва да отбележим, се случват и то нерядко без оглед на епохата, но никой заради тях не преименува човека, а се спомнят като анекдотични и забавни случки, повод за шеги. През интересуващият ни период такъв е случаят с ударника Никифор Изотов. През май 1932 г. в. "Правда" публикува негова статия само с инициала на малкото му име. През септември същата година под друг материал от него редакцията поставя името Никита Изотов.
По повод Стаханов родното Уики ни казва: "Според свидетелството за раждането му Стаханов е с лично име Андрей. Но във вестник „Правда“, където излиза голям материал за трудовия подвиг на миньора, по погрешка го наричат Алексей. След няколко дни по лично указание на Сталин, който научава за грешката, на миньора е връчен нов паспорт с името Алексей."
Обширният материал в "Правда" от 2 септември 1935 г. за Стаханов се оказва една кратка бележка, където е наричан само по фамилия. "Свидетелството за раждането му" никой не е виждал, а потомците му не знаят нищо за предполагаемото преименуване и твърдят, че в рода им никога не е имало някой с име Андрей.

За сега най-ранното известно споменаване на баснята с преименуването на Стаханов се среща в спомените на журналиста Ярослав Голованов издадени през 2001 г. и впоследствие многократно е тиражирана в различни медии, естествено без позоваване на някакъв източник или архивни документи. Голованов е родоначалник на още поне един антисъветски мит - за счупената челюст на С. П. Корольов (в биографична книга за него издадена през 1994 г.), който се основава изцяло на фантазията му и също прескача от публикация в публикация, но това е съвсем друга тема.